4025
Двама мъже се разхождат през пролетта. – Какъв празник! – възкликва първият. – Всичко излиза от земята! – Стига, бе! – прекъсва го вторият. – Тъщата умря преди две седмици!
Вицове за семейни отношения, драми и комедии
Учителката на Иванчо се опитва да научи децата на фантазия и въображение: – Деца, какво може да е голямо и сиво край пътя? – Стена – казва Петърчо. – Правилно, но може и да е магаре – допълва учителката. – Деца, какво може да е голямо и кафяво на полето? – Крава – казва Марийка. – Правилно, но може и да е купчина старо сено – допълва учителката. – А може да е и купчина тор – провиква се Иванчо. Учителката: – Иванчо, още един път да кажеш някоя глупост и ще ти издърпам ушите. – А може ли и аз да попитам нещо? – казал Иванчо. – Питай, Иванчо – казала му учителката. – Влиза твърдо, сухо, гладко и право, а излиза меко, лигаво, набръчкано и увиснало. Що е то? – Марш при директора! – му казва учителката дърпайки ухото му. – Правилно, госпожо, но може да е и дъвка -казва Иванчо на излизане разтривайки ухото си.
Един запален по риболова мъж всяка сутрин става и излиза от къщата си в 4.00 часа суринта и тръгва за риба. Но една сутрин имало снежна виелица и тои решил да си остане в леглото при жена си и й казал: – Навън е голяма виелица! – казал той. – А моят глупав мъж отиде за риба! – казала жената в просъница.
Жена мрънка на съпруга си: – Скъпи, ти вече не ме обичаш. Преди толкова много обичаше да ме държиш за ръцете и да ми приказваш за любовта си към мен, а сега въобще не го правиш. – Да, скъпа… Ама… Виж сега, аз вече не виждам необходимост да правя така, още повече, че вече продадохме пианото…
Малко дете плаче до баща си: – Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите. – Добре, татевото, не им обръщай внимание – отговаря бащата и продължава да си чете вестника.– Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите – продължава детето. – Е добре де, стига рева, че издра паркета!
Наемателка се оплаква на хазяина от ужасния шум в квартирата: – Ако щете вярвайте, но всеки път щом отвън мине влак, аз падам от леглото! – Е, госпожо, струва ми се, че преувеличавате малко. – Щом не ми вярвате елате и се убедете сам. Отишли в квартирата и хазяинът легнал на леглото. В този момент обаче влязъл съпругът на наемателката и извикал на хазяина: – Какво правиш ти тука бе!? – Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че чакам влака? – с треперещ глас казал хазяинът.