Вицове за семейни отношения, драми и комедии
Идва млада нова учителка по география в клас, а там викове, тропаница, бой… – Здравейте, деца. В отговор: – Изчезвай от тука, мръснице… Учителката отишла при директора… Той я съветва: – С тях трябва по друг начин, отначало трябва да ги удивите и заинтересувате. Ще ви покажа… Отворил вратата с крак: – Здравейте, пичове… – Мараба, директор. – Можете ли да сложите презерватив на глобуса? – А к`во е това глобус? – За това ще ви разкаже новата учителка…
Баща учи сина си на ум и разум: – Ако рано си лягаш и рано ставаш, винаги ще имаш успех. Ето виждаш ли птичката. Станала е рано и си е намерила червейче, а ако беше станала късно, щеше да си остане гладна. Момченцето се замисля за минута и пита: – Тате! А червейчето бе? То също е станало рано, а птичката го е изяла!? Бащата зяпва от изненада, но бързо се окопитва и отговаря: – А червейчето се е връщало от нощен гуляй…
Три месеца след сватбата жената започва да обвинява мъжа си, че той я обича по-малко. – Преди ти винаги ставаше пръв, приготвяше ми закуската, а сега аз правя всичко това… – Глупости! – възразява той. – От това, че ти ставаш рано и приготвяш закуската, моята любов не е намаляла ни най-малко…
Семейство Иванови все не успявали да заченат дете и решили да си вземат баща под наем. В деня, когато трябвало да пристигне бащата донор, г-н Иванов целунал жена си и смутено казал: – Аз изчезвам скъпа, човека ще дойде скоро. Половин час по-късно, по една случайност, пътуващ фотограф на бебета позвънил на вратата, надявайки се да реализира продажба. – Добро утро, мадам, аз бих искал да… – Оо, няма нужда да обяснявате, аз ви очаквах. – прекъснала го малко нервно г-жа Иванова. – Наистина? – озадачил се фотографът. – Ами добре, аз съм страхотен специалист по бебета. – Точно на това се надяваме аз и съпругът ми. Заповядайте, влезте. След минута госпожата попитала, изчервявайки се: – Ъмм, откъде ще започнем? – Оставете всичко на мен, госпожо. Аз обикновено правя две пози във ваната, една на канапето и може би няколко на спалнята. Понякога, на пода на хола също се получава хубава поза, там е широко и спокойно можем да се поразхвърляме. – Ваната? Пода на хола? Нищо чудно, че не сме успели да направим нищо с моя Гошо. – Мадам, никой от нас не може да гарантира успех при всеки опит. Но ако опитаме няколко различни пози и аз щракам от шест или седем различни ъгъла, сигурен съм, че ще бъдете доволна от резултата. – Боже мой! Това е много… – ахнала г-жа Иванова. – Госпожо, същността на моята работа не позволява да се действува прибързано. Аз лесно мога да ви претупам за пет минути, но съм убеден, че ще бъдете разочарована. – Зная това. – тъжно отвърнала госпожата. – Позволете да ви покажа някои от моите произведения! – казал фотографът, изваждайки албум със снимки на бебета. – Ето това го направих в рейс на градския транспорт. – Боже господи! – възкликнала г-жа Иванова, мачкайки носната си кърпичка. – А тези близнаци се получиха изключително добре, като се има предвид, че беше много трудно да се работи с майка им. – продължил фотографът. – Било е трудно? – Да, тя беше много претенциозна. Трябваше да отидем в Борисовата градина за да свършим добре работата около децата. Хората се тълпяха и ни притесняваха. – Борисовата градина!? – разширили се очите на г-жа Иванова от изумление. – Да, а освен това едно бездомно куче се опитваше да захапе апарата ми и аз трябваше да се пазя от него докато работя с майката! Госпожа Иванова се олюляла и възкликнала: – Имате предвид, че кучето наистина е искало да загризе вашият ъъъ.. , апарат!? – Точно така. Е госпожо стига съм се хвалил, ако сте готова, аз ще вадя триножника и да започваме работа. – Триножник!? – Разбира се мадам, моят апарат е голям, тежък, 29 сантиметров, професионален. Без да го подпра на триножник не мога да работя с него. Мадам?! Мадам?! Боже, какво й стана, тя припадна!