10225
В ресторант келнерът се обръща към клиент: – Как намирате пържолата си? – О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата.
Вицове за сервитьори
В ресторант келнерът се обръща към клиент: – Как намирате пържолата си? – О, намерих я съвсем случайно под един картоф от гарнитурата.
Турист сяда в испански ресторант и разглежда менюто. Гледа ястие: "Корида". Поръчва си го и остава много доволен – порцията съдържа две огромни "яйца" от бик. След време пак идва в Испания и пак си поръчва от същото. Този път обаче му носят две съвсем малки яйца. Пита келнера: – Защо толкова малки тоя път? – Ами коридата си е корида, господине… Кога бика, кога матадора…
Човек влиза в ресторант. Вика той келнера вика, вика – никой не идва. Огладнял още повече и по едно време гледа – на съседната маса има супа. Взима човека супата и почва да я яде бързо. По едно време гледа на дъното на купата едно гребенче – мазно, цялото в косми и пърхот. На човека му станало гадно и се издрайфал в купата. Келнера го потупва по рамото и казва: – И вие ли стигнахте до гребенчето?
– Келнер, тази пържола е ужасно жилава! – О, не, господине – просто ножът е тъп.
– Защо във вашето заведение е така тъмно? Запалете лампата! – Не може, правим икономии. – Че как работите тогава? – Кой е казал, че работим? Ние пестим!
Мъж в италиански ресторант иска да му донесът специалитета на заведението. Носят му миди.Мъжът:– Как да ги отварям?Сервитьора:– Отваряте леко и засмуквате.Мъжът смуче, смуче, а нищо не излиза, поглежда в цепнатината, а от там мидата го гледа и му говори:– Ох, колко е хубаво! Моля ти се не спирай!!!
– Келнер! Донесете ми бульон, моля! – Натурален или изкуствен? – Как правите изкуствения? – Разтваряме във вряла вода едно кубче концентрат. – А натуралния? – Разтваряме две кубчета.
– Келнер, донесете ми една пържола, моля! Сервитьорът носи пържолата, а клиентът възкликва: – Тази пържола мирише на гроздова ракия! Келнерът се дръпва няколко крачки назад и пита: – А сега, господине?
В ресторанта. Келнерът се приближава към масата. – Какво ще обичате? – Шишчета. – Чудесно! – Печено пиле. – Прекрасно! – Торта и плодове. – Не е лошо! – Бутилка вино. – Добре! Съжалявам, но имаме само картофени кюфтета и чай… – Но защо не казахте веднага? – Знаете ли, толкова красиво се изразявахте…
Барманката в барчето където е моята фирма инструктира дъщеря си как да работи: – Дъще… Ако сандвичът е стар, мухлясал и смърди – затопли го повечко, че да не си личи…
– Но това се казва истинско безобразие! – възмущава се пред колегите си един сервитьор. – Петдесет пъти ми каза да му донеса кюфтета сос и когато най-сетне му ги донасям, него никакъв го няма.
– Келнер, чаша вино! – Бяло или червено? – Няма значение, аз съм далтонист.
В ресторанта: – Всеки ден ли сервирате такива помии? – Не, господине, в понеделник имаме почивен ден.
– Келнер, на стената има хлебарка! – Но това е пирон, госпожо. – Келнер, пиронът пълзи!
В ресторанта. – Сервитьор, бих желал да си поръчам нещо безалкохолно… – Кока кола, сок, минерална вода? – Абе, все едно ми е! В тая област съм абсолютен дилетант…
– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент. – Не можете ли да определите по вкуса, сър? – Не, не мога. – Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?