11270
– Знаеш ли, пресметнах, че ако държавата беше ми дала на ръка всичките пари, които е похарчила за образованието ми в училище, в университета и за защита на докторат, бих могъл да си живея царски до края на живота си съвсем неграмотен!
Вицове за необичайния студентски живот
Секси студентка отива при колега да учат заедно за изпит.Минава час, два студентката казва срамежливо:– На мен ми е нещо много топло.– Ми съблечи си блузката. – отговаря колегата.И така докато не останала само по бельо. И пак последвало :– На мен все още ми е много топло.Младия студент въздъхнал и казал:– Е, добре ти си се съблечи и си учи спокойно, а аз ще излезна.От другата страна на вратата студентчето поглежда през ключалката и възкликва:– Ох, да ми падне тази…
Студент пише писмо на баща си: "$къпи татко, $пешно ти $ъобщавам, че $ъм добре. Уча $е добре. Наи$стина не ми е $ъв$ем ле$но. Моля те изпрати ми $пешна телеграма. Ще $е радвам да получа изве$тие от теб. Твой $ин." Скоро пристига писмо от бащата: "Синко, Разбирам твоето НЕтърпение. НЕ прекалявай с учеНЕто. Ако ти стаНЕ много тежко, пиши пак, ако НЕ те затруднява и НИКОГА не се отчайвай. Винаги съм готов да ти помогна със съвети. Баща ти."
Професор по очна хирургия бил известен с мекушавостта си по отношение на студентите. Никога не късал студент. Дори студентът нищо да не знаел, пишел му тройка. Но преди това студентът трябвало с ръка върху библията да произнесе тържествена клетва, че никога в живота си няма да оперира човешко око.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Изпит по физика. Професорът и студентът стоят един срещу друг с ръце на масата. Професорът: – Кажете ми, колега, в какви единици се измерва електрическият ток. Студентът поглежда в лявата си шепа и казва: – В ампери. Професорът поглежда в лявата си шепа и казва: – Правилно. Кажете ми сега, колега, в какви единици се измерва напрежението. Студентът поглежда в дясната си шепа и казва: – Във волтове. Професорът поглежда в дясната си шепа и казва: – Правилно. Кажете ми колега, в какви единици се измерва мощността – и хваща ръцете на студента. – Амиии… въъъв… секунди – отговаря студентът и хваща ръцете на професора. – Амиии… правилно.