Вицове за необичайния студентски живот
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава. Първо място взел студент от НСА. Той забил 5 гвоздея. Второ място – студент от УНСС – 4 броя. Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея. Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
В един университет обявяват, че гостуващ лектор ще изнесе лекция за любовта, с илюстрации. Започва лекцията, залата е пълна, лекторът е приготвил прожекционен апарат. Започва увода: – И така, колеги, има много видове любов… – Снимки! Снимки! – скандира залата. – Има любов между мъж и жена, например. – Снимки! Снимки! – Има и друг вид любов, например между жена и жена. – Снимки! Снимки! – Има и извращения, като брат със сестра, жена със животно… – Снимки! Снимки! – А има и любов към родината. Ето и снимки…
На студент му провървяло. Успял да намери хубава квартира с нисък наем. Колегите му идват на гости и той ги развежда из жилището. – Това е кухнята, това е спалнята, това е хола… – А, този чук и тази тенджера закачена на стената, за какво са ти? – пита един от колегите. – Това е говорящ часовник. – Аз никога не съм виждал такъв. Ще ми покажеш ли как работи? – Гледай, – казал студентът, взел чука и с всичка сила ударил по тенджерата. От другата страна се чуло: – ВЕЧЕ Е ДВА И ПОЛОВИНА, МАМИЧКАТА ТИ ДА Е…..!
Три мухи се срещат. Едната била много дебела, другата средна, а последната само по скелет. Започнали да си споделят: – Аз – казала дебелата – живея в луксозен ресторант. Щом видя някоя вкусна супа, събирам крилата и падам вътре в нея. Клиента ме вижда и вдига скандал, след което му носят нова супа, а аз ям до насита. – Аз – казала среднодебелата муха – живея в работнически стол. Като видя супата падам в нея, а работника ме загребва с лъжицата и ме изхвърля с малко супа. – Ох- проплакала третата муха – аз живея в студентски стол. Като видя супата, падам вътре, а студента се провиква: "Ура, мръвка" и като ме засмуче….
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то. – Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единия. – Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика "Може да имаш всичко, каквото поискаш!" – Добър избор! – вика първия. – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…