4754
Добрата новина: Една университетска анкета разкрива, че студентките смятат за най-привлекателни мъжете в зряла възраст. Лошата новина: Те смятат за зряла възрастта до 32 години.
Вицове за необичайния студентски живот
Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия: – Откъде си? – Икономическия във Варна. – А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада. Пита втория: – Много си блед, откъде си? – Медицинската академия. – Бил си в Ада. Хайде в Рая. Идва ред на третия: – А ти откъде си? – От Техническия Университет. – Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!
Младо девойче, току-що завършило средното си образование, се явява на кандидат-студентски изпит. Излизат резултатите, оценката е положителна, но минава първо, второ, трето класиране – момичето не е прието. И понеже имала огромно желание да бъде студентка, девойката отишла при ректора на университета и това-онова, това-онова – преспала с него и я приели. След време момичето срешнало своя бивша учителка. Щастлива от срещата, учителката я заразпитвала: – Как си? Какво правиш? Приеха ли те? – Да! Вече съм студентка по право! – Браво, браво! С какво те приеха, нали се подготвяше по литература и история? – А не,не. С френски госпожо, с френски ме приеха.
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: – Какво имаше? – Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: – И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев… – Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!
Двама студенти по медицина се разхождат,а насреща им куцука разкрачен дядо.Двамата започват да спорят от какво е болен дядото-единият твърди,че е лумбаго,а другият казва,че е ишиас.След дълъг спор решават да попитат дядото от канво е болен: -Дядо,ти от лумбаго ли си болен или от ишиас? -Не бе,дядовото…Реших да пръдна,то пък се насрах…