Вицове за необичайния студентски живот
Лекция по естетика. На катедрата стои статуята на Венера Милоска. – Кажете, какво най-много ви харесва в тази статуя?- пита професорът един от студентите. – На мен най-много ми харесват гърдите. – Вън оттук, перверзник! – А на вас какво най-много ви харесва?- пита професорът друг студент. – Бедрата. – Вън оттук…! Пита трети. Той само става и казва: – Излизам, излизам…
Попитали един американец: – За колко време можете да научите китайски? – За около пет години. Попитали един руснак: – За колко време можете да научите китайски? – Ако се напрегна, мога за една година. Попитали студент от българско ВМЕИ: – За колко време можете да научите китайски? – Дайте конспекта и ми се обадете утре.
Двама студенти се срещат в двора на МЕИ-то. – Хей, че готино колело караш, откъде го взе! – вика единия. – Абе оня ден тъкмо отивам на лекции и гледам една готина колежка се приближава към мен на колело, скача от него, сваля всичките си дрехи и ми вика "Може да имаш всичко, каквото поискаш!" – Добър избор! – вика първия. – Дрехите й и без това нямаше да ти станат.
Отиват трима студенти при Свети Петър. Той пита първия: – Откъде си? – Икономическия във Варна. – А, бил си в Рая, ха сега малко в Ада. Пита втория: – Много си блед, откъде си? – Медицинската академия. – Бил си в Ада. Хайде в Рая. Идва ред на третия: – А ти откъде си? – От Техническия Университет. – Добре… Я иди в Ада, да видиш що е Рай!
Един студент на държавен изпит така погрешно описвал дейността си при раждането на дете, което се намира в определено положение, че известният мюнхенски гинеколог Винкел заговорнически казал: – Господин кандидат-докторе, вие забравяте нещо съществено, за да бъдат обясненията ви пълни. След всичко, което казахте, че ще сторите, хващате здраво клещите и с всички сили започвате да удряте бащата на детето по главата. След това можете да бъдете спокоен, че сте избили цялото семейство!
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
