Вицове за необичайния студентски живот
Студентка влиза в кабинета на млад преподавател, разкопчава няколко копчета на ризата си и коленичи: – Бих направила всичко, за да взема този изпит… – Всичко… – прошепнал преподавателят. – Да, всичко! – казала студентката и се притиснала към преподавателя. – О, значи всичко… – Да, абсолютно всичко… – А бихте ли… учила?
Студент влиза половин час преди края на изпита. Сяда и започва да пише, а изпитващия му казва, че няма да му приеме работата и по добре да си отива и да не си губи времето. Когато изпитното време свършва всички си оставят работите на бюрото на квестора. Идва и нашия човек, а ония му вика: – Нали ви казах да не пишете! Не ви приемам работата. А студента злобно пита: – Вие знаете ли кой съм аз? – Не. Студента мушка листа си между всички други и нагло казва: – Не ви и трябва…
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Зима е. Студент отива в гората за дърва. Не щеш ли, попада на златното дърво. Премерва се с брадвата и замахва да сече. Чува се глас:– Не ме сечи, младежо, ще ти изпълня едно желание.Студентът понеже бил загорял без да се замисли казал. – Искам да ми доведеш веднага една красива студентка от Нов Български Университет.– Сечи, сечи – въздъхнало дървото.
В почивката между лекциите трима професори разговарят в коридора, но забързан студент неволно блъска един от тях. – Как не ви е срам, млади човече – възмущава се професорът. – Прекъснахте нашия научен спор, прекъснахте моята мисъл! Може би в този момент вие лишихте човечеството от едно велико откритие! Страшно притеснен студентът се извинява и продължава по коридора. А професорът се обръща към своите събеседници и продължава: – И значи разкопчавам й аз сутиена…
Студент се напил много и отишъл на изпит. На вратата среща приятел и го пита: – Какво имаше? – Ботев. Да знаеш, че професорът е малко глух, така че само споменавай от време на време Ботев и ще ти пише шестица. Влиза ученика и тегли тема за Ботев. Почва да говори на професора: – И така. Вчера бяхме в един много як бар. Ботев. И се напихме много. Ботев. Срещнахме много яки пички. Ботев. Поканих една от тях вкъщи. Ботев. Тя дойде. Ботев. Ботев. Ботев… – Аре стига с тоя Ботев и ми разкажи какво стана после бе.
Солиден съветски чиновник отишъл във Франция. Влязъл в публичен дом и се запознал с млада проститутка. Решил да я отведе със себе си. – Помисли си – уговаря я той. – Ще станеш съветска студентка, ще учиш в съветски ВУЗ, ще живееш в съветско общежитие… – Ама Вие какво! Майка ми едва ме пусна в публичен дом, а Вие – в общежитие.
