Жена се прибира в къщи и вижда полугола жена, която с писък минава покрай нея и бяга към стълбището. Стресната, жената пита мъжа си: – Какво беше това? – Призрък, скъпа. На следващия ден мъжът се прибира и заварва жена си с друг мъж. – Кой е този – пита ядосан съпругът? – Ловец на духове, скъпи.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Един старшина отишъл при шефа си и му казал: – Шефе, от една седмица чета един роман и не мига да схвана кой е главния герой. – Я дай тук да видя бе! – казал шефът му. Старшината му подал книгата и като я видял, шефат му избухнал: – Аз от цяла седмица си търся телефония указател, а той къде бил!…
Децата в класа на Иванчо получили за домашно да напишат съчинение в стила на Агата Кристи. То трябвало да отговаря на следните условия: да има по малко аристократизъм, малко загадъчност, малко религиозност и мало секс. Иванчо написал следното съчинение: "Графинята каза: – Боже мой, пак съм бременна! От кого ли?"
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Майката пита Иванчо: – Защо плачеш? – Сънувах, че училището е изгоряло. – Не плачи де, това е само сън! – Плача точно за това…
При инспекция офицерът пита един от войниците: – Колко време сте в армията? – Много. – отговаря войникът. – Много какво? – Много дълго. – е крайният отговор.
Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
В час по зоология учителката пита: – Деца, кой ще ми каже, защо писията е плоска? – Защото е преспала с кита, – отговорил Иванчо. – Иванчо, вън от часа ми! Иванчо излязъл, а учителката продължила: – Е добре, деца, а някой знае ли защо на рака очите са изскочили от орбитите? Вратата леко се отваря и Иванчо казва: – Защото е видял цялата тази работа.
