Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Един строител паднал от скелето. Около него се събира тълпа, а от скелето викат: – Ей, извадете му ръцете от джобовете! Трябва да мине за трудова злополука…
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
– Докторе, какво да правя, ако температурата ми се качва? – Продавайте я! Следващият! – Докторе, не съм наред с корема… – Закопчайте си палтото и никой няма да разбере! Следващият! – Докторе, нощем не мога да заспя… – Ами спете през деня! Следващият! – Докторе, нещо за главата… – Благодаря, имам си! Следващият! – Докторе, нещо ми звъни в ушите. – Не отваряйте! Следващият! – Докторе, никой не ми обръща внимание. – Следващият!
По време на маневри фелдфебелът извиква един от войниците: – Балкански, виждате ли тази железопътна гара? – Да, господин фелдфебел! – Заповядвам ви да я извадите от строя. След един час редник Балкански докладва: – Заповедта е изпълнена. – Много добре. Как постигна това? – Виждате ли тази чанта? Вътре са всичките билети.
Домакинът показва на госта любимите си аудиокасети. Едната от тях е белязана с голям червен кръст. – А това какво е? – пита гостът. – Тука съм записал тъщата как ме гълчи. – Че за какво ти е притрябвала? – Как за какво?! Това е единственият случай, когато мога да я спра, когато си поискам!
Няколко приятели си говорят как биха се отървали от тъщите си. Единият казва: – Ще купя отрова, всеки ден по малко, по малко в кафето… докато умре. Другият: – Аз пък ще й подаря нова кола. Обаче ще й повредя спирачките. Тя ще се качи да се повози, ще настъпи газта, няма да може да спре и ще се разбие някъде. Третият: – Аз пък ще купя десет опаковки аналгин. – Защо? – Ще ги изсипя всичките в тигана и ще ги разбъркам докато се стопят. – Ама за какво? – Ще ги излея в голяма форма и ще направя от тях едно огромно хапче аналгин. – И какво? – Ще влезе тъщата в кухнята, ще го види на масата, ще каже – я, какво голямо хапче аналгин… – Е, и? – А аз в това време отзад с брадвата по главата…
