6610
Реклама за професионални войници: "Влезте в армията! Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".
Реклама за професионални войници: "Влезте в армията! Няма да губите време да се придвижвате до работното си място!".
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Артист ще се снима в опасен епизод без дубльор. Притеснено пита режисьора: – Ами ако онова въже се скъса? – Ей, знаеш ли че това е много добра идея!
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Дете посреща майка си, която се връща от работа: – Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… – Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне! Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите: – Напускам те! – Защо? Какво съм направил? Тогава детето започнало да разказва: – Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото… точно кокто мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.
Срещат се хакер и евангелист. Евангелистът пита: – Колко пътя има до истината? Хакерът отговаря: – Два – UNDO и REDO!
Актьор обсъжда с автора новата пиеса: – Според мен е по-добре да застрелям героя на финала, а не да го отравям! – Защо? – пита авторът. – За да събудя зрителите.
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
Иванчо пита баща си: – Тате, твойте очила колко пъти увеличават? – Три пъти. – Добре тогава ето ти бележника ми.