4422
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: – Първи да скача! – Втори да скача! – Трети да скача! – Не си забравяйте парашутите!
Новобранци скачат за пръв път с парашут. Инструкторът командва: – Първи да скача! – Втори да скача! – Трети да скача! – Не си забравяйте парашутите!
Мюлер работи в кабинета си. Изведнъж прозорецът до него се чупи и в стаята се приземява войник в руска униформа с парашут. Следва напрегната минута, в която новодошлия разглежда Мюлер, накрая изрича внимателно: – Камилите отлитат на юг! Мюлер мисли… Накрая му просветва и троснато отвръща: – Камилите отлитат на майната си! Щирлиц е на горния етаж…
Главният лекар пита дежурния:– Колко смъртни случая имаше за нощта?– Три.– Странно, аз изписах четири рецепти.
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
– Келнер, защо държите пържолата ми с палец? – За да не я духне вятърът.
Две блондинки решили да станат репортерки. От редакцията на вестника им дали задача – да вземат интервю от Снежния човек. Тръгнали те да го търсят. Стигнали до едно място, където се говорело, че се е мяркал. Първата блондинка: – Хайде да се разделим! Аз ще тръгна наляво, а ти надясно. Ако не намерим Снежния човек до половин час се връщаме пак тука. Другата се съгласила и се разделили. След половин час първата блондинка се връща, а втората я няма. Решила да тръгна по следите й в снега, и да я намери. Тръгнала тя, вървяла, вървяла и изведнъж гледа – в снега се търкаля диктофонът й. Включила го да чуе последно, какво е записала, а от там се чува гласът на втората блондинка: – Здравей уважаеми Снежни човеко. Мога ли да взема интервю от теб? – На, взимай! – Ама това не е интервю! – Взимай го, казах…
Турист посещава малко градче и вижда, че пред една от къщите свири оркестър. – Какво правите тук? – пита той. – Правим серенада на кмета, защото днес има юбилей – отговаря диригентът. – Това май не е много любезно – казва туристът. – Би могъл поне да се покаже на прозореца. Тромбонистът спира да свири и мърмори: – Е, не мога да бъда на две места едновременно, все пак!