Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
Самотна муха кацна на рамото на Щирлиц. "Следят ме!" – стресна се разузнавачът.
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
Двама пияни се прибират късно вечерта. Единият казва: – Аре на бас, че като се прибера, първата дума, която ще каже жена ми ще бъде – "Съкровище" – Ти луд ли си, бе, я се погледни, пиян си като кирка, а очакваш жена ти да ти вика съкровище… – Аре, бе, дай да се хванем на бас! – Няма смисъл, бе, нали я знам жена ти каква е кобра… – Хвани се на бас, бе… – Добре, да вървим… Отиват пред вратата и първият драска по нея и вика: – Съкровищеееее, отвори вратата… Отвътре се чува: – Съкровище!?!! Аз ей сегичка ще те спукам от бой…
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
