В малко селце назначили нов свещеник. Решил човекът да установи контакт с местните жители и тръгнал от къща на къща да се запознава. Някъде в края на деня стига до една къща и чука на вратата. Отвътре се чува съблазнителен женски глас: – Ти ли си, ангел мой? Свещеникът се замислил малко, но отговорил: – Не, но съм от същата фирма….
Войник праща от казармата колет на баба си. Вътре има граната и бележка:– Бабо, ако дръпнеш това кръглото телче дето стърчи, ще получа три дена отпуска.
След мощен купон един мъж отива на работа без една ръка. Колегите му естествено се вълнуват: – Кво стана? Къде ти е ръката? – Абе снощи се натряскахме свински – от полунощ нататък всичко ми се губи – и сутринта се събуждам и гледам – на ръката ми спи едно женище – 100 кила и грозна като смъртта! – И кво? – Кво!? Прегризах си ръката, да не я събудя и чупка!
Питат радио Ереван: – Има ли надежда в България? – Разбира се… Във Външно министерство.
Съобщение: "Вчера в известна болница бе приет пациент с болен крак. След дълга операция хирурзите успяха да спасят крака. За жалост пациента не успяха…"
Жена към мъжа си: – Ей, знаеш ли каква реклама гледах? Разработили са нови домашни роботи, които възприемат команди гласово и визуално. Например, ако кажа боклук и посоча нещото за изхвърляне, роботът ще го изнесе при кофата за смет! Супер, нали? Искам такъв подарък за рождения ден! – А, и дума да не става! Това значи, че при всяко наше скарване ще спя до кофата за боклук.
Професор по математика изнася лекция. Той пише на дъската формула след формула в бързо темпо. По едно време казва: "От тук очевидно следва…" и изписва формула, нямаща нищо общо с която и да било от предишните. След момент се умълчава и изпада в дълбок размисъл. После напуска аудиторията. След 15 минути се връща сияещ: – Аз бях прав! Това наистина е очевидно!
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
Върви си един златотърсач в Аляска и изведнъж чува глас: – Копай! Тук има злато! Почва златотърсачът да копае и намира голя-я-мо парче самородно злато. А гласът изумено: – Я, злато!
