11605
"Развитието на човешката личност се характеризира с развитието на малките й нужди към големи нужди." Ученически
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: – А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой. На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. – А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой. Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара: – Ей, Заек! Я дай една цигара! – С филтър или без филтър? – пита Зайо. Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали: – Абе заек, ти що пак си без шапка?
Един студент си кара по магистралата и по едно време го спира полицай: – Дай си книжката за проверка! Студентът казал: – Нямам, господине – аз съм беден студент и уча… – Какво учиш? – Логика, господине. – Какво е това бе? – Ами ще ви дам един пример: Имате ли кибрит? – Да. – Значи пушите? – Да. – Значи пиете? – Да. – Значи ходите по заведения? – Да. – Значи обичате жените? – Да. – Значи не сте обратен? – Не! – Ами ето това е логика… мога ли да си ходя? – Да! На следващия ден отива полицая на работа да се похвали на шефа си: – Шефе, шефе да знаете вчера ме научиха на логика! – Я, покажи ми какво е т"ва! – Ами значи… имате ли кибрит? – Не. – Значи сте обратен.
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
– Уотсън, не е ли малко топло за зимно бельо? – Господи, Холмс, как познахте?! – Елементарно, драги ми Уотсън, не сте си обули панталоните.
Капитан се обръща към подчинения му войник: – Гледам, редник, че Вие сте прекалено умен. – Кой? Аз ли? – пита войничето. – Ти ами! Няма да съм аз я!
В една картинна галерия мъж казва на друг пред рисунка на гола красива жена, сочейки му каталожния номер на картината: – Този номер не е верен! Звъних няколко пъти, но ми се обаждат все от лудницата!…
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.