Известен снайперист разказва: – Още от ранно детство се увличах по точната стрелба. Мой кумир беше Вилхелм Тел. С един мой приятел много обичахме да си играем на Вилхелм Тел – той стоеше с една ябълка на главата, а аз стрелях по нея с арбалет. Ако беше жив, утре щеше да стане на 30 години…
"Терористи отвлякоха самолет, в който са пътували адвокати за конференция. Терористите поискали откуп 20 милиона долара и заплашиха, че, ако не получат това, което искат, ще започнат да освобождават по един адвокат на всеки час…"
Учителка отива при директора и казва: – Край! Напускам или ми увеличете заплатата! Директора: – Ама какво е станало, Иванова? Учителкатата: – Как какво? Моите деца отнякъде научили, че е нормално да се хранят по три пъти на ден!
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
