Борец получил нов апартамент от фирмата и колегите му дошли на сефте да се почерпят. Влезли, търсели го по стаите и тук и там, но никъде го нямало, а навсякъде миришело на прясно пребоядисано. Намерили го накрая с четка и боя в ръка маже ли, маже. – Защо го пребоядисваш, нали е чисто нов? – Ами ако е краден?
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Разговарят хирурзи: – Чу ли, как не му е провървяло на нашия завеждащ отделение? – Още не. Да не би най-сетне да са го уволнили за бездарност? – Не, счупил си е крака. – Е, това действително е лош късмет! И сега с какво ще прави операции?
Полицай върви по улицата. Минава под един прозорец, на който е закачена клетка с папагал. Папагалът се провиква: – Шибан полицай! Полицаят намира стопанина на папагала и го глобява. На следващият ден всичко се повтаря, на третия ден пак. Всичко това се харесало много на полицая, защото си имал непрекъснати доходи. След една седмица, обаче, минава полицаят, а папагала го няма. Отива при стопанина и пита: – Къде е папагалчето? – Аааа… писна ми да плащам глоби и го продадох. Ей там на другия ъгъл на улицата е вече, при свещеника… Полицаят бързо се отправя към новия адрес на папагала. Гледа папагала пак виси в клетка на прозореца. Минава покрай него – папагалът с наведен клюн, мълчи. Минава още веднъж, пак същото. Приближава се до прозореца и се провиква: – Това съм аз! Шибаният полицай, бе! Папагалът го поглежда и отговаря: – Късно е да се каеш, сине мой!
"Най-важното качество на чиновника е неговата неподкупност. То се измерва в долари."
