4204
Из мемоарите на един флегматик: Вървя си аз един ден по улицата. По едно време зад мен чувам шум, бият някого. Обръщам се – те биели мен.
Зъболекарят, извикан на телефона в съседния кабинет, се връща и пита асистента си: – Има ли още пациенти? – Да, още един. В кабинета ви. – Но защо тогава не подготвяте инструментите? – Защото той се е заключил от вътрешната страна.
Лекар преглежда пострадал пациент: – Да-а-а. Всички кости са си цели, само че някак подредбата им е по-друга.
Чапаев бил много болен и стоял на системи. Петка отишъл да му запише последните думи. Извадил лист и химикал и ги дал на Чапаев да напише нещо. Той написал нещо и му го върнал. Петка прибрал листчето без да го чете. На другия ден на погребението на Чапаев извадил листчето за да прочете последните му думи: – Петка идиот такъв, стани от маркуча с кислорода!!!
Старият лорд Джон се връща в замъка си и портиерът го посреща с думите: – Е, къде беше пак, стар тъпако? По курви и кръчми цял ден, а? – Не, ходих до града да си купя слухов апарат!