125
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец: – Давай си парите! – заповядал веднага апашът. – Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента. – Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: – Тогава давай си МИ парите.
Клиент звъни на компютърна фирма: – Абе тука нещо пипнах, и сега не мога да си работя нормално на компютъра… – Какъв е проблемът? – Ами все ми казва "сложете оригиналното CD, сложете оригиналното CD…" Какво да правя? – Вземете оргиналното CD, сложете го в устройството, натиснете Enter. Сега как е? – Браво, оправи се! Ей, вие сте гении там бе! Аз никога нямаше да се сетя!
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
В едно село варили РАКИЯ.Дошъл царят,който по традиция идвал всяка год.за да ги опитва.По право трябвало ако ракията била лоша да,я задържи за да , я свари неговия слуга на ново.А ако била добра да,я остави.И пил-пил направо се олял.Селяните казали: Ей,царю велики!До кога ще пиеш от нашата велика ракия? А той казал: Докато открия проблема `и.
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!