11950
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
lol
lol -
-
-
4776
Посетител на ресторант се оплаква на управителя: – В рекламата ви пишеше, че сервитьорките ви са голи до кръста. А там има една с половин сутиен и само едната и гърда се вижда. – А, тя е на половин надница при нас.
-
2225
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
-
-
-
-
10157
Надпис в отдел "Поддръжка на компютърната техника" на голяма фирма: "Теория – това е когато знаете всичко, но нищо не работи. Практика – това е когато всичко работи, но не знаете защо. При нас съчетаваме теорията с практиката. Нищо не работи и нямаме понятие защо."
-
-
-
3876
Гости се канят да си вървят, след като са празнували за новото жилище на свои приятели. Обличайки се един от тях забелязал чук, окачен на стената, и попитал: – А това за какво е? – Това е часовник. – Как така часовник? Домакинът хванал чука и ударил с него по стената. От другата страна долетял глас: – Ама на какво прилича това, два часа посред нощ е!
-
5001
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
-
-
11582
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
-
Поръчката
Музикант в ресторант се приближава до една от масите и пита седящия там мъж: – Извинете, вие ли поръчахте Паганини? – Не, аз чакам свинско със зеле.
-
6679
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!