6602
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
– Вчера бях на изложбата и трябва да ти кажа, че единствената картина, която можеше да се види е твоята! – Благодаря ти! А картините на колегите? Само, че кажи честно. – За съжаление пред тях имаше толкова народ, че не можах да ги видя.
– Никак не ми върви! Снощи поканих на ресторант едно много красиво момиче, а в салатата му, представи си, да има червейче! Момичето, естествено се развика: "Келнер, махнете веднага тая гадост оттук!". А тоя простак взе, че изхвърли мен!
В ателието на художник. – Колко реалистична картина! Просто слюнки ми потекоха! – От пейзаж, изобразяващ слънчев ден? – О, Боже! Аз пък мислех, че е омлет с лук…
Най-важното, когато жена те попита“Какво ще правиш без мен?“, е да не се усмихваш!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
Сър Джон бил безкрайно влюбен в лейди Мери. Всяка сутрин той минавал на белия си кон под прозорците на нейния замък, но тя дори не го забелязвала. Един ден той боядисал коня си в зелено, отправил се към дома на възлюблената си и си мислел: "Когато лейди Мери ме види ще възкликне: – Сър Джон, какъв зелен кон имате! – а аз ще й отвърна: – Да, но аз Ви обичам!" Щом стигнал до замъка, на прозореца се показала лейди Мери и извикала: – Сър Джон, аз Ви обичам! – Да, ама я виж какъв зелен кон имам!