Мъж отива при шивач с детето си и казва: – Моля, ушийте ми официален костюм, но вземете мярка и от сина ми! – Защо? – учудено пита шивачът. – Ами защото после той ще го доизносва!
Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
Полицай задържа трима много пияни габровци на една софийска улица и ги води в полицейския участък. Началникът на участъка пита: – Къде е четвъртият човек? – Какъв четвърти? – Човекът, който им е платил сметката…
Габровец се вози в такси. Таксито започва да се изкачва по стръмна планина. Пътят е много тесен. И така на един завой колата изхвръква от пътя и почва да пада от много високо. Шофьора: – Господи! Ще умрем! Габровеца: – Абе, ти не се обяснявай, а вземи да изключиш километража!
Габровка разказва на приятелката си: – Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
На габровец му дошли гости. Постояли, поприказвали. По едно време домакинята подсетила мъжа си:– Няма ли да предложиш на гостите нещо освежително?– Разбира се! – отвърнал габровецът.И отворил широко прозорците…
– Иванчо, отиди до съседа да вземеш теслата че ми трябва. Връща се след малко Иванчо : – Тате, съседа каза че няма да я даде. – Остави го, скръндза, ходи донеси нашата.
Събрали се хора от различни градове на България и всеки донесъл нещо за ядене от неговия край. Бургазлията донесъл паламуд. Горнооряховецът донесъл суджук. Софиянецът донесъл печено пиле. Троянецът донесъл сливова. Разградчанинът донесъл кисело мляко. Габровецът довел брат си.
Габровка замесила тесто – гости да посреща с питка със сиренце. Опекла една – гостите я изяли. Сложила втора – и нея изяли… Досвидяло й за трета и плеснала с ръце: – Ама как съм ги премерила! Тъкмо гостите се наядоха и питките свършиха!
Срещат се няколко габровци и питат техен съгражданин защо носи траурна лента. – Вчера почина баща ми. – Ама ние тази сутрин го видяхме на портата! – Да, поставихме го там, за да го види пощальонът, който раздава пенсиите.