Едно габровче се похвалило на баща си: – Тате, тате, днес не се качих в автобуса, а бягах след него от училище до вкъщи и така спестих 40 ст. Баща му вместо да се зарадва му теглил един бой, като нареждал: – Цял живот ли ще те уча! Другият път да бягаш след някое такси да спестиш повече!
Един габровец вика на минаващ работник: – Хей, приятел в двора ми има заровено имане, ако го изровиш ще го поделим по равно. – Ааа.. Не искам, на един друг цял кладенец направих без да открия друго освен вода.
Габровец показва апартамента си на своите гости и казва: – Това е стаята ни за музика. – Но тук няма никакъв музикален инструмент? – Вярно е, но оттук най-добре се чува радиото на съседите.
Едно габровче отишло с баща си на гости у леля си. Като пристигнали тя му казала: "Дай си моето момче шепите да ти сложи леля малко орешки". То казало: " А-а сложи в на тате шепите". Тя го попитала:"Защо?", а момчето казало:"Неговите са по големи".
Габровец се вози в такси. Таксито започва да се изкачва по стръмна планина. Пътят е много тесен. И така на един завой колата изхвръква от пътя и почва да пада от много високо. Шофьора: – Господи! Ще умрем! Габровеца: – Абе, ти не се обяснявай, а вземи да изключиш километража!
Един габровец отива до съседа и му казва: – Комшу, голям проблем. Имам 15 гости ама само 10 стола, ти имаш ли свободни столове. – Да. – Идеално, значи ще ти ги пратя ония петимата.
Габровка разказва на приятелката си: – Десет години живях в Търново и не станах болярка. Като ходех да пазарувам, все търсех по-пълна бутилка с олио и компот от плодове без костилки…
Полицай задържа трима много пияни габровци на една софийска улица и ги води в полицейския участък. Началникът на участъка пита: – Къде е четвъртият човек? – Какъв четвърти? – Човекът, който им е платил сметката…
– Иванчо, отиди до съседа да вземеш теслата че ми трябва. Връща се след малко Иванчо : – Тате, съседа каза че няма да я даде. – Остави го, скръндза, ходи донеси нашата.
Габровец телефонирал на приятел. – Свободен ли си днес? – Да. – Утре на обяд? – Свободен съм. – А в други ден? – Не, защо питаш? – Исках да те поканя на обяд.
