7971
Позор за циганско семейство – работещи родители и деца, неумеещи да просят.
Национални вицове
Позор за циганско семейство – работещи родители и деца, неумеещи да просят.
Минету – Поразяващата Уста.
– Тате, като тупах килима, падна една пара. Какво да правя? – Продължавай да тупаш! И по-силно!
Един англичанин отива на лов за бели мечки при чукчите. Чукчата, който ще го води го пита: – Можеш ли да бягаш? – Мога. – Пак те питам, можеш ли бързо да бягаш? – Мога, разбира се! Тръгнали на лов. Вървели цял ден. Накрая чукчата видял една заспала мечка. Отишъл до нея и леко я набучкал с ножа. Мечката се разярила, скочила и ги подгонила. Тичали, тичали… На англичанина му омръзнало да тича, спрял, обърнал се и застрелял мечката. Чукчата ужасно се ядосал и го пита: – Аз като те питах можеш ли да бягаш ти какво ми отговори? – Мога. – А сега, ти ще носиш мечката до селото.
Умира стар евреин. Четат завещанието му: "На скъпата ми дъщеря Сара оставям 100.000 долара и къща. На внучката ми Рива оставям 200.000 долара и вила. На зетя Аврам, който помоли да пиша нещо за него в завещанието, пиша: – Здравей, Аврам!"
Полицай търси циганин, който току що откраднал нещо. Едно дете разбира за това и казва на ченгето: – Ей оня беше. – Сигурен ли си? – пита полицаят. – Ами и да не е той какво от това? Те всичките са еднакви.
Чукча се качва в тролей и перфорира два билета. – Защо перфорираш два билета? – го питат хората. – Защото мога да изгубя единия. – Ти може да изгубиш и двата билета. – А, аз съм умен, имам и карта.
Двама евреи обсъждат трети: – А пък Моше е педераст! – Какво, взима пари назаем и не ги връща? – Не, казах го в добрия смисъл на думата.
Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: – Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? – Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях… – А на корида, беше ли? – Естествено, бях и на корида… – Е, как е коридата? – Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни… Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен… И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме…
Двама корабокрушенци киснат на необитаем остров вече няколко години – издивяли отвсякъде. По някое време гледат – идва лодка. – Ей, лодка! И трима човека вътре! – Уха, ще си консервираме месо за цялата зима.
Трънски строители работят на една къща. Единият от тях маже на скелето и изведнъж чува нещо да тупва на земята. – Ване, що тупна? – Епа падна ми ватенката. – Па много силно тупна бе! – Епа я бех вътре.
В трамвая влиза циганин, застава до някакъв военен и без да иска му стъпва на крака. Военният невъзмутимо стои и отвреме-навреме поглежда ту часовника си, ту циганина. По едно време се обръща и му трясва един по муцуната. От съседната седалка скача един човек и също трясва една на циганина. Става скандал и тримата ги прибират в полицията. Следователят ги разпитва. Циганинът: – Нищо не разбирам! Качвам се в трамвая и един военен ме тресна по мутрата, после пък някакъв друг човек стана от една седалка и също ме тресна. Военният: – Пътувам си аз спокойно в трамвая. По едно време се качва някакъв циганин и ми стъпва на крака. Помислих си, че ако до пет минути не си махне крака, ще го тресна по мутрата. Другият побойник: – Гледам седи един военен, гледа си часовника, гледа циганина, гледа пак часовника, гледа пак циганина и изведнъж му тресва един по мутрата. Ами, помислих си – почна се…
Чукчата носи в милицията един долар: – Намерих паспорта на Джордж Вашингтон!
След корабокрушение англичанин и французин попадат на необитаем остров. Французцинът си построява колибка от клони и листа. Англичанинът си прави тухли от кал, изпича ги на слънце и построява от тях две къщи. – Ама защо са ти две къщи? – пита изумен французинът. – Едната е клубът, който ще посещавам – обяснява англичанинът. – А другата е клубът, в който кракът ми никога няма да стъпи!
Самолет пада в пустинята и оцеляват само французин, англичанин и руснак. След няколкодневно лутане под слънцето и тримата са накрая на силите си, когато изведнъж пред тях се появило едно дяволче и им казва: "Аз съм вълшебното дяволче и веднъж на хиляда години се появявам в пустинята и изпълнявам по три желания. Сега всеки от вас ще има право на три желания, така че избирайте. Ама внимавайте какво избирате, че изчезвам после пак за хиляда години!" Франузинът веднага си пожелал: "Умирам от жажда! Искам отбрани френски вина, отлежали и изстудени!". Мигновенно се появила една маса, на която били подредени превъзходни френски вина. Англичанът също бил жаден и също пожелал: "А за мен изстудена английска бира". След като и неговото желание било мигновенно изпълнено, руснакът казал на дяволчето: "Мда, една водка и руска салата за мезе!". И неговото желание било удовлетворено. Французинът казал второто си желание: "Умирам от глад, за мен крехко рибено филе с гранитура". Англичанът не останал по назад и поръчал: "А за мен английска пържола и пържени картофки". Желанията им били мигновенно изпълнени и двамата се нахвърлили върху храната. Руснакът ги погледал малко и отново казал: "Мда, втора водка и още една руска салата!". След като се нахранили французинът казал и последното си желание: "Искам да се пренеса в Париж!". Още не бил довършил и изчезнал. Англичанът добавил: "А мен искам да ме изпратиш в Лондон!", след което и той изчезнал. Останал сам, руснакът кротичко си пиел водката и си мезил с руската салата. Дяволчето се обърнало към него: "А какво ще е твоето последно желание?". Руснакът го погледнал замислено, пийнал още една глътка и казал бавно: "Хм… мда, за мен трета водка и още една руска салата…. а, и ония двамата да ги върнеш обратно, че готов мохабет развалят….."
Международно състезание за най-качествена тоалетна хартия. Французинът представил мека, нежна, оцветена в красиви розови тонове и ароматизирана с великолепни парфюми хартия, комисията останала много доволна. Американецът представил невероятно качествена, непробиваема, напечатана в любимите на всеки човек прекрасни доларови изображения хартия, комисията останала още по-доволна. И т.н. Дошъл японеца – хапче… – Сър, това е конкурс за тоалетна хартия! – Точно така, няма грешка, моля изпробвайте моето изобретение! Изпробвала комисията, излязла невероятно доволна: – Японеца печели състезанието – ами че то лайното излиза опаковано в целофан!