Национални вицове
Един каубой си купил кон от пазара на селото и си тръгнал за вкъщи. Конят се препънал и той казал: – Едно. Втори път се препънал конят и каубоят казал: – Две. Таман стигнал до дома си и конят пак се препънал. Тогава каубоят казал: – Три – извадил пистолета и го застрелял. Жена му в тоз момент се обадила: – Абе мъжо, как можа да застреляш такова хубаво животно! А той й отговорил: – Едно…
Лондон. Нощ. Мъгла.– Господине, извинете! Турист съм и не мога да се ориентирам в това лошо време… Накъде се намира Темза?– Натам – сочи непознатият.– Нищо не се вижда! Сигурен ли сте?– Да. От нея излизам.
– По какво могат да се разпознаят английските самолети от другите? – По това, че винаги изпреварват отдясно.
Манго отива в родилния дом, където ражда жена му. – Ама, Айше, кажи да та питам – момче ли е? – Не е. – Че какво тогава?
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара: – Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе? Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил: – Такъв е живота, брато. Който може спира.
Айше и Фатме събирали цвекло. Айшето извадила един голям чукундур и казала на Фатме: – Фатме, това кат на мойто Асан. – Амааан, толкоз голям ли мари? – Не ма, толкоз мръсен.
Двама циганина се срещат на улицата и единия вика на другия: – Асане, Христос възкресе! и другия отговаря: – Вярно уа браааат!
Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола – мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет. – Какво е това бе? – Тундра. Отиват в спалнята – пак тундра. Другата спалня – тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят: – А къде спиш тогава? Показва им – в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу. – А къде ходиш по нужда? – Е, тундра голяма…
Пътешествал някакъв кораб по света, и когато стигнал до един остров в дивите морета, един от моряците изчезнал. – Сигурно канибалите са го хванали и са го изяли. – казали си другите моряци и изчезнали. След време пак попаднали на острова, но този път моряците хванали и тях. Сложили го в казана, разпалили огъня и започнали да подскачат в кръг около тях и да пеят трапезни песни. Гледат моряците – единият от диваците е бял. Вгледали се още по-добре – бил техният изчезнал другар. Капитанът му прошепнал: – Ей, Джо, това ти ли си? Помогни ни! – Аз съм – казал Джо.- Обаче съм много гладен.
– Какво е бременната жена за гладния канибал? – Киндер Сюрприз – три желания наведнъж!
Двама сицилианци си говорят: – И какво, сеньор Бертолучи изненада ли се като поиска ръката на дъщеря му? – Аха, направо си изтърва пушката от изненада.
Чукча се подписва и поставя три кръста. Питат го: – Така, първият кръст за името, вторият за фамилията, а третия за какво е? – Кандидат на науките!
Един сърбин и един чех били приятели. Чехът поканил сърбина на гости и цял ден го разхождал из забележителните места на Прага. Уговорили се през следващата година чехът да върне визитата. Когато чехът пристигнал, за да спази традицията, сърбина започнал да го развежда и да обеснява – Овде наша нова опера. – Мааме в Праци (Имаме я в Прага). Намръщил се сърбина и отново тръгнали. – Овде наш новии штадион. – Мааме в Праци И така нататък. Където и да го заведял сърбинъти каквото и да му покажел чехът все повтарял "Мааме в Праце". Накраят сърбинът му показал два огромни валчести камъка и с гордост казал: – Овде са муди наш Марко Кралевичи. – Мааме в Праце. – Маате курец – овде са муде.
Петка и Анка са изпратени на разузнаване. За да не ги разпознаят, те се маскират като индианци. Но ги xващaт и започват да ги разпитват: – Кои сте вие? – Аз сьм индианка – отговаря Анка. – А аз… аз… аз съм Индипетка!
Чукча пише писмо вкъщи: "Здрасти брат ми, пристигнахме благополучно. Квартирата, в която се настанихме е чудесна, даже има и пералня машина, само дето работи странно. Сложих аз дрехите в дупката, дръпнах въжето, потече водата, а дрехите изчезнаха някъде. Времето е хубаво, за последната седмица само два пъти валя дъжд. Първият път за четири, а втория за три дни. Жената чака дете, но не знае още – момче или момиче ще бъде, тоест не знаем чичо или леля ще ставаш. Много поздрави. Твоят брат. P.S. Исках да ти пратя малко пари, ама вече залепих плика.
Един англичанин отива на лов за бели мечки при чукчите. Чукчата, който ще го води го пита: – Можеш ли да бягаш? – Мога. – Пак те питам, можеш ли бързо да бягаш? – Мога, разбира се! Тръгнали на лов. Вървели цял ден. Накрая чукчата видял една заспала мечка. Отишъл до нея и леко я набучкал с ножа. Мечката се разярила, скочила и ги подгонила. Тичали, тичали… На англичанина му омръзнало да тича, спрял, обърнал се и застрелял мечката. Чукчата ужасно се ядосал и го пита: – Аз като те питах можеш ли да бягаш ти какво ми отговори? – Мога. – А сега, ти ще носиш мечката до селото.