Национални вицове
Грузия, диво планинско градче. Пациент сяда на стола на зъболекаря и казва: – Докторе, нещо не ми се вързва… уж си зъболекар, а самият ти нямаш нито един зъб? – Как да ти кажа, нали знаеш как е тук у нас в планините… закона все още е "око за око, зъб за зъб"…
Под едно ябълково дърво лежи циганин. До него спира Мерцедес, слиза един бизнесмен и го пита: – Ей, мангал, кво правиш тука? – Лежа си, кво да правя. – Абе, вместо да лежиш, вземи, че набери една щайга с ябълки, продай я на пазара и с парите купи едно колело. Ела с него под дървото и набери две щайги. Продай и тях, с парите купи мотор и набери четири щайги. Така ускоряваш процеса. Като събереш достатъчно пари, направи един холдинг и тогава ела легни под дървото. Циганина се почесва по брадичката и отговаря: – Че аз сега кво правя!?
Влиза един перничанин в един магазин и казва на продавачката: – Добър ден, да Ви еба, дайте ми едно по-големичко пиле, да го еба, за вкъщи, да си го еба, ама да е по-голямо, да го еба. Продавачката го помолила: – Ама моля Ви се господине! Това е обществен магазин все пак, дръжте се по-възпитано! И той пак: – Ама дайте ми едно пиле да си го еба и тва е! Обаче тя се натоварила, викнала полиция, дошли две куки и викат: – Кво става тук? Продавачката обяснила как господина псува наляво и надясно и те го закопчали. Обаче човека не разбирал кво става и си държи на своето: – Ама какво става, аз искам едно пиле да го еба, а тая да я еба ми води вас ди ви еба.
Разговор между шотландци: – Какво ти е мнението за слънчевите бани? – Чудесна работа! Само като си промисли човек колко сапун се икономисва…
Отишли някакви геолози в тундрата, и гледат – един чукча пече плъхове на огъня и ги яде, ама ги държи с ръкавици. – Защо не сваляш ръкавиците като ядеш бе? – Как защо – няма с голи ръце да ги пипам тия гнусни плъхове!
Двама сърби се разхождат по улиците на Ню Йорк и от един небостъргач пада гола жена, право в стоящата до тях кофа. Единият сърбин се обърнал към другия и казал: – Брато, ово е стандарт, ебеш-фъргаш!
Самолет пада в пустинята и оцеляват само французин, англичанин и руснак. След няколкодневно лутане под слънцето и тримата са накрая на силите си, когато изведнъж пред тях се появило едно дяволче и им казва: "Аз съм вълшебното дяволче и веднъж на хиляда години се появявам в пустинята и изпълнявам по три желания. Сега всеки от вас ще има право на три желания, така че избирайте. Ама внимавайте какво избирате, че изчезвам после пак за хиляда години!" Франузинът веднага си пожелал: "Умирам от жажда! Искам отбрани френски вина, отлежали и изстудени!". Мигновенно се появила една маса, на която били подредени превъзходни френски вина. Англичанът също бил жаден и също пожелал: "А за мен изстудена английска бира". След като и неговото желание било мигновенно изпълнено, руснакът казал на дяволчето: "Мда, една водка и руска салата за мезе!". И неговото желание било удовлетворено. Французинът казал второто си желание: "Умирам от глад, за мен крехко рибено филе с гранитура". Англичанът не останал по назад и поръчал: "А за мен английска пържола и пържени картофки". Желанията им били мигновенно изпълнени и двамата се нахвърлили върху храната. Руснакът ги погледал малко и отново казал: "Мда, втора водка и още една руска салата!". След като се нахранили французинът казал и последното си желание: "Искам да се пренеса в Париж!". Още не бил довършил и изчезнал. Англичанът добавил: "А мен искам да ме изпратиш в Лондон!", след което и той изчезнал. Останал сам, руснакът кротичко си пиел водката и си мезил с руската салата. Дяволчето се обърнало към него: "А какво ще е твоето последно желание?". Руснакът го погледнал замислено, пийнал още една глътка и казал бавно: "Хм… мда, за мен трета водка и още една руска салата…. а, и ония двамата да ги върнеш обратно, че готов мохабет развалят….."
– Какво яде канибал – вегетарианец? – Зеленчукопроизводители!
Индиянец отишъл при вожда на племето: -Вожде, искам името ми да е по-кратко. -Добре сине мой,а как се казваш? -Казвам се "БЪРЗАТА СТРЕЛА" -Как искаш да се казваш? -Фиииии….ю
На гарата в Германия. Върви евреин с огромен куфар и разпитва германците: – Извинете, как се отнасяте към евреите? Първият немец: – Обичам ги, като родни братя… – Благодаря, довиждане. Вторият немец: – Обожавам ги! – Благодаря, благодаря… Третият немец: – Евреите ли, не мога да ги понасям. – Ох, най-после един честен човек. – зарадва се евреинът. – Бихте ли ми подържали куфара, че ми се ходи до тоалетната…
Питат циганче: – Ял ли си някога луканка? То отвърнало: – Не, ама баща ми е гледал как ядат…
Габровец пита жена си: – Може ли да си купя нов гребен – на стария му се счупи зъб? – Ама, че си разточителен! За един счупен зъб ще купуваш цял гребен! – Но това беше последния зъб.
Японец и българин си говорели за дължината на работното време.Японеца казва:– Ние в Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония.Нашенецът:– Ние у България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония.
На пристанището в Ню Йорк капитанът на акостиращ руски кораб държи въжето за връзване на кораба и вика на едно негърче зяпащо на кея: – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – Ну, держи верьовку! … никаква реакция…. – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – А, ну тагда пачему не держиш верьовку!
Пътешествал някакъв кораб по света, и когато стигнал до един остров в дивите морета, един от моряците изчезнал. – Сигурно канибалите са го хванали и са го изяли. – казали си другите моряци и изчезнали. След време пак попаднали на острова, но този път моряците хванали и тях. Сложили го в казана, разпалили огъня и започнали да подскачат в кръг около тях и да пеят трапезни песни. Гледат моряците – единият от диваците е бял. Вгледали се още по-добре – бил техният изчезнал другар. Капитанът му прошепнал: – Ей, Джо, това ти ли си? Помогни ни! – Аз съм – казал Джо.- Обаче съм много гладен.
Една циганка ражда в родилния дом. На следващата година – пак. На следващата – пак. И така – 12 пъти. На тринадесетата година обаче не идва. Среща я случайно доктора на улицата и пита: – Какво стана, решихте че ви стигат толкова деца ли? – Не, най-накрая разбрахме защо се появяват!