Национални вицове
Един руснак заседнал в снега в Чукотка. По едно време минава един чукча, и руснака започва да се моли: – Чукча, кажи ми как да се измъкна, ще ти дам каквото поискаш. Чукчата се замислил, и казал: – Добре бял човек, ще ти кажа как, но ми направи свирка! Руснака, нали няма избор, стискал съби и треперел, но направил свирка. Чукчата тръгнал усмихнат да си върви, а руснака се развикал: – Хей, нали ще ми кажеш как да се измъкна! – А, да! Съвсем забравих. Ами слушай сега – трябва ти трактор.
Решил Вуте да се жени за Пена. Изтичал той при кмета да сподели а кмета отговорил: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и aз, а ти ще я взимаш. Недей бе човек! Какво да прави, какво, отишъл той при попа на селото, а той вика: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и аз, а ти сега ще я взимаш. Недей бе човек! Ужасен той изтичал при Нане. – Нане, Нане, така и така съм решил, а кмета и попа ми викат така и така. Какво да правя? – Не се коси Вуте, слушай какво ще направиш. Довечера ще си намажеш оная работа със зелена боя. Ако Пена забележи това значи е виждала много и я разкарвай братко. Речено- сторено и като се видели пак: – К"во стана братко, как е Пена? – А-а-а, това дето го рзправят не е верно Нане. Като го извадих и като го виде тя го помисли за краставица и веднага го захапа. Така че взимам я Нане.
Отива чукчата да си прави изследвания в поликлиниката и носи трилитров буркан с урина. – Да беше донесъл и куфар с лайна – мърмори медицинската сестра. Чукчата се пресяга през вратата и вмъква от коридора куфар: – Знаех си аз, че ще потрябва!
Шотландец седи в бара пред бутилка уиски и си говори сам: – Ето тази мелница я построих аз. Сам, със своите ръце мъкнах камъните. И какво, нарича ли ме някой – "МакФерсон строителя на мелници"? Не-е-е. Ами тази градина, кой я засади? Всяко дръвченце, всяко храстче… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – градинарят"? Не-е-е. А този мост, над реката… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – мостостроителят"? Не-е-е. Обаче, само веднъж да ме видят с една овца как я…
Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола – мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет. – Какво е това бе? – Тундра. Отиват в спалнята – пак тундра. Другата спалня – тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят: – А къде спиш тогава? Показва им – в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу. – А къде ходиш по нужда? – Е, тундра голяма…
Един циганин влиза в бара и черпи с бонбони. Питат го що тъй прави. И той им отговаря, че синът му се е оженил за една с еееей такива (мнооооо големи). И им казва:– Аз я ебах, големия ми син, средния, малкия и помниш ли го онуй дребното – и то я еба!На другия ден същото.Но на третия отишъл в бара, скръстил ръце и заплакал. Питат го що тъй. И той им отговаря, че дъщеря му се е оженила за един с еееей такива мускули (бил много як) и им казал:-Мен еба, големия ми син, средния, малкия помниш ли го оня дребния – той умря!
На един сърбин му излязла пъпка на задника. Въртял се, въртял се, но все не може да я види. Накрая взел едно голямо огледало, подпрял го на стената, свалил си гащите и се навел. Докато гледал обаче и кура му започнал да се надига. Сърбинът рекъл: – Не мой друже, ово й наше дупе!
Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: – Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? – Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях… – А на корида, беше ли? – Естествено, бях и на корида… – Е, как е коридата? – Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни… Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен… И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме…
Сяда един български турист в парижки ресторант, но не знае и дума френски. Накрая решава да експериментира. Идва келнера и българина поръчва: – Ла супа! Пристига келнера със супата и нашия човек решава да опита пак: – Ла пиле с катофи! Идва келнера с пилето. Накрая българина, доволен от резултата, моли за сметката: – Ла сметка! След като келнера идва със сметката, нашият доволен си казва: – Ее, абе аз много ги мога нещо тея езици, бе! – Можеш, можеш, ма ако не бех от Дупница щеше гладен да седиш – отвърнал келнерът.
Постъпил Манго в "Пирогов" с отрязани крака. Отишла Айшето на свиждане. Още с влизането бръкнала под одеялото, напипала което я интересувало и като се уверила, че е там, въздъхнала успокоена: – Абе, Манго, за малко инвалид да останеш, бе!
Когато Бог решил да даде петте свещени заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове – еврейския народ. Мойсей рекъл: – Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека да ги дадем на друг народ. – Добре – казал Бог. – Но ще видиш, че никой друг няма да ги иска. Тръгнали те двамата по света да дават скрижалите на хората. Отишли при французите. Бог рекъл: – Ето ви, мои деца, тези десет свещени повели. Французите попитали какво пише там. – Недей да спиш с жената на ближния. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили пътя си Мойсей и Бог. Отишли при арабите. – Какво пише там? – попитали те. – Не убивай брата си. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили по-нататък. Отишли при сърбите. И те попитали какво пише там. – Не кради! – Много сме трогнати, но нямаме нужда от това. – отговорили те. Тогава Бог казал на Мойсей: – Е, видя ли, че никой е ги иска. Хайде да ги дадем на моите синове. – Добре – рекъл Мойсей – но нека и тях да питаме. Ако не ги искат, няма да им ги дадем. Та отишли те при юдеите и Бог им казал: – Ето, мои деца, това са свещените заповеди. Искате ли да ги имате? – Колко струват? – попитали евреите. – Без пари са. – Тогава дай два комплекта.
На аерогарата канибал и още 12 човека се качват на самолета. Служител на летището пита: – Вие защо сте 13 човека а имате един билет? – Как 13 бе, това е храна за из път – отговорил канибалът.
Асан и Айшето ходили в Русе на екскурзия. – А бе, Асан тъй и тъй сме тука дай да идем в Румъния на гости на братчедите. – Готово бе Айше. По средата на моста обаче Айшето се примолила: – Асан, спирай, пикай ми са. – А бе, Айше как така тука? Mеждународен мост, ша слагаш майkа България. – Не! Ша ма исчишкаш през мостта. Държал Асан, държал и по едно време казал: – Аде бе Айше омаляха ми ръцете. – Не мога, лодка минава отдолу, ша намокря хората. Асан погледнал и казал: – Каква лодка ма? Путката ти се отразява във водата!
Чукча отива на гости на геолог. Геологът го посрещнал добре, нагостил го, а на следващата сутрин чукчата пита: – Геолог, остана ли ти още бира? – Не! Обаче долу в кръчмата трябва да има. – Геолог, на чукча му се пие бира. Напиши ми на една бележка, какво да кажа в кръчмата… Написал геологът нещо на едно листче и го дал на чукчата. Влиза чукчата в кръчмата и чете от листчето: – Има ли бира? Кръчмарят: – Няма! Чукчата чете нататък: – Мамка му! Така си и знаех…
Събрание на Ню-Йоркската мафия. Кръстникът се нервира: – Добре де, планът с наркотиците е изпълнен. Въоръжените грабежи, убийствата – горе долу. Но кой завежда самоубийствата. Изоставаме от Денвър и Чикаго, да не говорим вече за Лос Анджелис и Сан Франциско! Бил, ако искаш сам се застреляй, но планът със самоубийствата да ми бъде представен най-късно до края на тримесечието. На Бил му станало ясно, че нищо не може да се направи, хванал две от горилите си и се отправил към Бруклинския мост. След малко по моста се задал представителен мъж облечен в смокинг. – Сър! – казал му Бил. – Виждам, че сте мой съотечественик и сигурно притежавате акции на "Дженерал моторс"? – Да, мистър. – Налага ми се да ви огорча. Току що получих съобщение за банкрута на нашата компания… С див крясък човекът се хвърлил от моста в реката. Бил сложил едно ченгелче в тефтера си. След малко се задал втори човек – тананика си и с една цветна вратовръзка… – Мосю! – казал Бил. – Веднага разбрах, че сте французин! – Да, не грешите. – А, разбрахте ли, че днес лигата на парижките проститутки е обявила безсрочна стачка? Французинът с отчаян възглас се метнал от моста, а Бил сложил още едно ченгелче. Настъпила нощта. По едно време по моста се задал невъобразим образ – дънки с три номера по-големи висят нагънати под огромно шкембе, още с етикет от магазина, слънчеви очила – посред нощ, целите облепени с цветни лепенки… – Ей, братле! – вика го Бил. – К`во искаш? – Ти руснак ли си? – И к`во ако съм? – Нищо, просто се чудех дали знаеш, че у нас е забранено да се скача от мостовете през нощта… – Абе, да ви таковам и законите! … Бил пише ченгелче в тефтера си.
Американецът, руснакът и българинът се напили и започнали да се надлъгват. Американецът казал: – Ние строим кораби толкова големи, че в тях могат да плуват други кораби. Руснакът: – Ние строим самолети толкова големи, че в тях могат да летят други самолети. Нашенецът им разправя: – В Горни Богров бай Пешо като си подигне крачола му се вижда оная работа. На сутринта като поиэтрезнели и почнали да се сещат какви са ги говорили, американецът се извинил и казал, че такива кораби не строят. Руснакът също се извинил и си признал, че такива самолети също не строят. Нашенеца и той се извинил: – Излъгах ви! Бай Пешо не е от Горни Богров, а от Долни Богров.