Национални вицове
Пристига в български завод японец – на обмяна на опит. Гледа навсякъде, обикаля, записва… След един месец го питат: – Е, какво ви харесва при нас? – Ами децата… много хубави дечица имате. – А нещо друго? – Ами как да ви кажа… Абе много хубави деца имате. – Може би не ни разбрахте. Имаме предвид – нещо от производството ни харесвате ли? – Ами много хубави деца имате… Обаче всичко, което го правите с ръцете си, е ужас…
Аврам помолил Сара да му се отдаде.– Добре, но както винаги! – казала Сара.– Как, десет пъти за нощ?!– Не по-малко.– Но, Сара, знаеш, че вече не съм в първа младост.– Тогава няма за какво да говорим…– Е, добре де. Съгласен съм. Само че след всеки път ще си взимам по един душ.– Това си е твой проблем.Настъпила нощта. След първия път Аврам отишъл в банята. Върнал се. Втори път. Отишъл в банята. Върнал се. Трети път. Излязъл. Върнал се. Четвърти… Шести… Дванадесети път…Започнало да се съмва. След седемнадесетия път Сара се обърнала към партньора си и на утринната светлина видяла в леглото си Ицхак.– Ти какво правиш тука бе! – възмутила се Сара. – Тук трябваше да бъде Аврам!– Аврам? – усмихнал се Ицхак. – Твоя Аврам от единадесет вечерта продава входни билети по четири кинта…
Чукча се прибира у дома, отваря хладилника, затваря го ядосан и набива жена си. Това става и на другия ден, и на третия. Накрая жена му през сълзи пита: – Добре, защо ме биеш, бе! Какво му има на хладилника! – Глупава жена! Имаме сума ти сметка за ток, а ти лампата в хладилника все включена оставяш!
На времето в магазин на Кореком влиза един старец да си купи газова печка, но продавали само на чужденци. Един англичанин го съжалил и поискал да му плати печката. Извикали ченгето, което отговаря за продажбите и той поискал документ за роднинство. Англичанинът отгворил: – Имаме общ прадядо, онзи с голямата брада. На вас остави Манифеста, а на нас – Капитала.
– Моше, откъде имаш такъв хубав часовник? – Татко ми го продаде като беше на смъртното си легло.
Американец посещава Норвегия, за да прекара там лятото в планините. Стопанинът на фермата, в която е отседнал му казва: – Цветовете на норвежкия национален флаг са същите като на американския – червен, бял и син. Винаги си ги спомням, когато ми изпращат съобщение за плащане на данъците. Почервенявам, когато го получа, побледнявам, когато видя сумата и посинявам, когато подписвам чека. – С мен се случва същото – отговаря американецът, – само че освен това от очите ми изхвърчат и звезди…
Омръзнало на Пена у кревато винаги да бъде отдолу и рекла на Вуте: – Вуте, тоя път я че бъда отгоре! Нямало как и слабичкия Вуте се съгласил и дебелата Пена го яхнала. Скачала, пъшкала и по едно време му вика: – Вуте, я свърших, а ти свърши ли? – И я свърших. Дай лопатата да го изринем.
Чукчата си вади паспорт. След една седмица идва да си вади пак. – Какво става бе, само преди седмица ти дадохме паспорт! – Ами ходих в тайгата, палих си огън…
Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че не ще успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил Форд "Мустанг" (естествено за какво му е на един лорд боклук като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да издребняваме със заядливи питанки). След 3 месеца опити за култивиране на коравият нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато: "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо".
– Кое е невероятно и кое невъзможно? – Невероятно е евреин да върви и да хвърля пари. А невъзможно е арменец да събира след него и да ги връща.
Един пътник пристигнал на забутана гара някъде в прерията. Слязъл от влака, огледал се – наоколо само поле. Попитал началник-гарата: – А къде е градът? – На 15 километра оттук. – Добре де, защо не сте построили гарата по-близо до града? – Ами отначало така мислехме да направим, обаче в крайна сметка решихме да я построим по-близо до релсите.
Каубоят Бил се сваля с мадама. – Мери, обичаш ли цветя? – Да! Вади револвера и "бам!" – между очите. – Сега ще имаш много цветя…
Връща се хайдушка чета от акция без резултат. – Защо така, бе момчета?!, кара се главният войвода. – Проблем, шефе! – казва по-малкия войвода. Тъкмо завардихме пътя, гледаме – отдолу иде чер арапин, а насреща му ние, сто юнака, сам-самички стоим, какво да правим!
Чукча седи на клона на едно дърво и го реже. Минава геолог и му вика: – Ей, не режи така, ще паднеш! Чукчата нищо не казва и геолога си заминава. След малко както се очаквало, чукчата паднал. Погледнал в посоката на геолога и рекъл: – О, пророк!
На един циганин му умрял коня и той решил да го продаде. Подпрял го на една стена и почнал да го рекламира. Дошъл един купувач и почнал да се пазари с циганина. По едно време конят почнал да се свлича. Циганина го подпрял и вика: – Тпрууууууу! Не наиграло се бе!
Чукча се готви за командировка в Москва. Казват му: – Донеси дефицитни стоки! – А къде са те? – Там където видиш опашка, значи продават дефицитни стоки. Отива чукчата в Москва. Взел такси и казва на шофьора: – Води ме за дефицитни стоки! – Къде, в ЦУМ, в ГУМ, на пазара? – Там, където има по-голяма опашка. Шофьорът го закарал пред ГУМ-а. Слиза чукчата на Червения площад и гледа пред мавзолея огромна опашка. Казал на шофьора: – Аз оставам тука да се редя, а ти ела довечера да ме вземеш. Вечерта таксито идва и шофьорът пита: – Е как беше? – Ами не ми провървя. Докато ми дойде редът – продавачът умрял.