Национални вицове
Манго решил да си купува слипове. Купил си той слипове, но като ги видял Малкия Манго и той поискал. Купили и на малкия Манго слипове, но не знаел как да ги обува и попитал баща си: – Тате, тате, как се обуват слиповете? Големия Манго отговорил: – Много просто – жълтото отпреде, кафявото одзаде.
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
Разговор между българи в Сахара: – Колко ли километра има до морето? – Около осемдесет. – Ама че голям плаж!
Страната на Марлборо. Каубоят Джим се е обесил. Вдовицата му отива при отчето, за да съобщи за кончината му. Свещеникът се опитва да я утеши: – Господ прибра Джим при себе си… – Това – добре, но защо с ласо?
Понеже много се говорело за чукчите, журналист отива в тяхно селище за интервю. Гледа един чукча седи пред къщата и започва да го разпитва: – Как минава един ваш ден? – Ами… Сутрин убива елен – хубаво месо! На обед убива мечка – хубава кожа! Вечер убива геолог… – Защо? – Хубава водка!
Кой как отива на рожден ден? Англичанинът: с достойнство. Французинът: с торта. Руснакът: с водка. Българинът: с приятели. Кой как се връща от рожден ден? Англичанинът: с достойнство. Французинът: с домакинята. Руснакът: на четири крака. Полякът: отива с кола. Българинът: с остатъка от водката. Кой какво си мисли докато се връща от рожден ден? Англичанинът: „Успях ли да запазя достойнството си?“. Французинът: „Дъщерята май беше по хубава“. Полякът:Връща се пиян с влака. Руснакът: „Много мъ“ биха ама и аз удрях“. Българинът: „Жалко, тортата остана – можех да взема и нея“.
Двама индианци край пазара: – Ех,Червен Бизон, да знаеш как ми липсва жена ми. – Защо? Какво е станало с нея? – Вчера я смених за едно уиски. – И още ти е мъчно за нея? – Не, но страшно ми се пие.
Един японец дошъл в България. Тъй като, естествено, не знаел български, си носел разговорник и го прелиствал, докато намери необходимата дума. Влязъл в един магазин, харесал си нещо и попитал с помощта на разговорника: – Извинете, колко струва това? Продавачката му казала някаква безумно висока цена. Японецът прелистил разговорника и казал: – Ебасимамата, да?
– Колко ирландци са нужни, за да се смени една електрическа крушка? – Двама: единият държи крушката, а другият пие уиски докато стаята се завърти.
На един сърбин му излязла пъпка на задника. Въртял се, въртял се, но все не може да я види. Накрая взел едно голямо огледало, подпрял го на стената, свалил си гащите и се навел. Докато гледал обаче и кура му започнал да се надига. Сърбинът рекъл: – Не мой друже, ово й наше дупе!
Един шоп фиксира един черен и го пита: – Абе дзверо отдека си бре? – От Гана! – Я не те питам от коя макя си бре! Я те питам отдека си!
Шотландец пита сина си: – Днес новите обувки ли си обу? – Да, татко. – Прави тогава по-широки крачки.
Един чукча изнася реч на партиен конгрес: – Другари, преди Великата Октомврийска Революция ние, чукчите, изпитвахме две чувства – на глад и на хлад. Сега вече изпитваме три чувства – на глад, на хлад и на дълбоко удовлетворение.
Какво е ад? Място, където: готвачите са англичани, инженерите са французи, проститутките са американки, балерините са немкини, войниците са араби, продавачите са цигани, кинаджиите са италианци, а политиците са българи.
Съдят грузинец за изнасилване: – Обвиняеми Гогоберидзе, кажете как изнасилихте гражданката Иванова! – Благодаря, добре беше.
Стойчо е седнал пред кръчмата, заглежда комшииката си, която минава край него и й подхвърля: – Петрано, ма, много хубава италия имаш! Поласкана, Петрана му отвръща: – Их, бе, Стойчо, не ми хвърляй такива континенти!