Национални вицове
Портиер в американски хотел се оплаква на колегата си: – Снощи, цяла нощ звъняха от една и съща стая. Вдигам аз слушалката и чувам – "Ту ти ту ту". И така през цялата нощ, представяш ли си? Колегата му отвръща: – Знам, знам, това са българите, дето искат два чая за стая номер двайсет и две.
Американец посещава Норвегия, за да прекара там лятото в планините. Стопанинът на фермата, в която е отседнал му казва: – Цветовете на норвежкия национален флаг са същите като на американския – червен, бял и син. Винаги си ги спомням, когато ми изпращат съобщение за плащане на данъците. Почервенявам, когато го получа, побледнявам, когато видя сумата и посинявам, когато подписвам чека. – С мен се случва същото – отговаря американецът, – само че освен това от очите ми изхвърчат и звезди…
Чукча седи на клона на едно дърво и го реже. Минава геолог и му вика: – Ей, не режи така, ще паднеш! Чукчата нищо не казва и геолога си заминава. След малко както се очаквало, чукчата паднал. Погледнал в посоката на геолога и рекъл: – О, пророк!
Чукча в голям московски магазин на щанд за бельо: – Какво това? – Слипове – отговаря продавачката – А защо? – Ами по-топло и по-хигиенично е със слип. Купува чукчата и обува. Решава да се изака в тундрата, но забравя да свали слиповете. Поглежда зад себе си и казва: – Вярно, по-хигиенично! Сяда върху елена и казва: – И по-топло… права беше жената!
Отишли някакви геолози в тундрата, и гледат – един чукча пече плъхове на огъня и ги яде, ама ги държи с ръкавици. – Защо не сваляш ръкавиците като ядеш бе? – Как защо – няма с голи ръце да ги пипам тия гнусни плъхове!
Японец и българин си говорели за дължината на работното време.Японеца казва:– Ние в Япония работим по осем часа. Два за мене, два за Императора и четири за Япония.Нашенецът:– Ние у България бачкаме по два часа. Щото нямаме император, па ни е през оная работа за Япония.
ООН проведе глобална световна анкета с въпрос: Моля кажете честно какво е Вашето мнение за решаване на проблема с недостига на храна в другите страни? Анкетата обаче се провали поради следните причини: – В Африка не знаели какво е храна – В Източна Европа не знаели какво е честно – В Западна Европа не знаели какво е недостиг – В Китай не знаели какво е мнение – В Близкия изток не знаели какво е решение – В Южна Америка не знаели какво е моля – В САЩ не знаели какво е други страни
В прерията прекарали железница и, силно впечатлен, един индианец отишъл при вожда и казал: – Искам да си сменя името! – Така ли? И как искаш да се казваш? – Големият метален огнен кон, който препуска из прерията със страшен шум, бълва пушек и хвърля искри. – И как ще ти викаме за по-кратко? – Ту-тууу…
Едно дете било от смесен брак – майка му била циганка, а баща му – евреин. Отива един ден то при баща си и го пита: – Тате, аз циганче ли съм или еврейче? – Е, как, сине. Аз като съм евреин, евреин си и ти. Отива детето при майка си и я пита: – Мамо, аз циганче ли съм или еврейче? – Сине, аз 9 месеца съм те носила, майка съм ти. Естествено, че си циганче. А защо питаш? – Ами на улицата видях едно колело и сега се чудя – да го открадна ли или да го продам!
Евреин учи сина си на бизнес. Казва му: – Ето, представи си, че Моше Цимерман ни дължи пари и ги бави. Напиши му писмо. Синът пише: "Уважаеми г-н Цимерман. Според нашите архиви Вие ни дължите определена сума пари, която трябваша да ни върнете миналата седмица. Надяваме се, че само поради разсеяност сте забравили да ни я изпратите". – Не така! – казва бащата. – Трябва по-кратко. Синът пак пише: "Г-н Цимерман, надявам се не сте забравили, че ни дължите известна сума пари". – По-кратко! – коментира пак бащата. Синът пак сяда да пише: "Г-н Цимерман, върнете ни парите." Бащата се ядосва и казва: – Абе колко пъти да ти повтарям, че бизнес писмо се пише кратко. Ето така: "Моше, кога?"
Един човек вървял, вървял през пустинята – потен, жаден и уморен. На края на силите си стигнал до един оазис, където забелязал някакъв бункер. Влязъл с надежда в него и учуден видял Хитлер и д-р Менгеле залегнали върху някакви чертежи:– Абе хора, вие живи ли сте бе? Какво правите тук?Хитлер му отвърнал:– Че сме живи – живи сме, не виждаш ли?– Ами какви са тези чертежи?Хитлер:– С доктора се опитваме да направим бомба, която да убие един милион евреи и 10 камили.– Но Фюрер, защо точно 10 камили!Хитлер се обърнал към д-р Менгеле и му намигнал:– Докторе, казах ли ти, че никой пак няма да попита за евреите!
– Джек, услужи ми с кутия кибрит! – Не, никога повече! – Защо? – Всеки път, когато ти давам кутия с кибрит, ти ми я връщаш без една клечка…
Когато Бог решил да даде петте свещени заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове – еврейския народ. Мойсей рекъл: – Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека да ги дадем на друг народ. – Добре – казал Бог. – Но ще видиш, че никой друг няма да ги иска. Тръгнали те двамата по света да дават скрижалите на хората. Отишли при французите. Бог рекъл: – Ето ви, мои деца, тези десет свещени повели. Французите попитали какво пише там. – Недей да спиш с жената на ближния. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили пътя си Мойсей и Бог. Отишли при арабите. – Какво пише там? – попитали те. – Не убивай брата си. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили по-нататък. Отишли при сърбите. И те попитали какво пише там. – Не кради! – Много сме трогнати, но нямаме нужда от това. – отговорили те. Тогава Бог казал на Мойсей: – Е, видя ли, че никой е ги иска. Хайде да ги дадем на моите синове. – Добре – рекъл Мойсей – но нека и тях да питаме. Ако не ги искат, няма да им ги дадем. Та отишли те при юдеите и Бог им казал: – Ето, мои деца, това са свещените заповеди. Искате ли да ги имате? – Колко струват? – попитали евреите. – Без пари са. – Тогава дай два комплекта.
Полицай търси циганин, който току що откраднал нещо. Едно дете разбира за това и казва на ченгето: – Ей оня беше. – Сигурен ли си? – пита полицаят. – Ами и да не е той какво от това? Те всичките са еднакви.
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: – Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой продължава: – Ей, ама да знайте, че и аз съм мно"о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня"а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.
Пестелив шотландец си избира автомобил от един салон. Той дълго се разхожда между хроминираните зверове,но все нещо не одобрява.Накрая се спира на една доста невзрачна кола: – Кажете, много ли харчи тази машина? – пита той продавача до него. – Какво говорите, всичко на всичко една лъжица бензин на 100 мили! Шотландецът зарадван плаща и потегля с новата кола, но едва след 10 минути се връща обратно и застава отново пред продавача: – А лъжицата каква е – чаена или супена?