Национални вицове
Влак пътува към морето. В едно купе пътуват грузинец и девойка. Девойката мълчи през цялото време. – Девойче, – не издържа по едно време грузинецът – защо мълчиш непрекъснато? – Иска ми се, мълча си! – отговаря девойката. – Иска ти се, а си мълчиш! – удивява се грузинецът.
Чукча се връща вкъщи от Москва. Събира цялото село и казва: – Чукча бил в Москва. Чукча умен станал. Вие знаете ли: Оказва се, че Карл, Маркс, Фридрих, Енгелс не са четири човека, а двама, а пък "Слава на КПСС" въобще не е човек. По тази причина се налагат промени. Значи! От днес скулптурната група "Карл, Маркс, Фридрих, Енгелс" ще се нарича "Карл Маркс, Фридрих Енгелс и приятели", а едноименното стадо се намалява с два елена…
– Тате, като тупах килима, падна една пара. Какво да правя? – Продължавай да тупаш! И по-силно!
Прочут каубой влиза в местното барче: – Кой боядиса коня ми в зелено? Никой не се обажда. Каубоя гръмва с револвера си и пита отново: – Кой боядиса коня ми в зелено? От задните масички се надига един, два пъти по-висок от каубоя: – Аз боядисах коня ти в зелено! – О, така ли! Исках само да ти кажа, че боята изсъхна и можеш да го лакираш.
Какво е абсурд – пиян евреин да ходи по улицата и да хвърля пари , след него да върви арменец да ги събира и да му ги връща.
Срещат се две термоядрени ракети. Едната пита другата: – На къде летиш? Втората: – Към бившия Съветски Съюз. А ти? – Аз към САЩ. – Дай да пийнем по чашка за това събитие, – предложила руската. – Давай, – съгласила се американската. Пийнали по чашка, замезили с краставичка, американската казва: – Е, добре, аз се връщам у дома в САЩ. – Нещо изморена ми се виждаш,- казала руската. – Я по добре да те изпратя.
Чукча се оплаква на лекаря: – Мой син нищо не яде! Не яде риба, не яде месо, не яде хляб, не яде масло… – Защо така? – Защото няма.
Шотландец тръгва с детето си на излет. Жена му го съветва: – И не забравяй да сваляш очилата на малкия, ако видиш, че няма нищо интересно за гледане!
– Мога ли да наема кон? Трябва ми за сутрешна разходка. – Разбира се! Какъв предпочитате – спокоен, темпераментен, бърз… – Дълъг. – Дълъг? – Да, ние сме шест души.
Един сърбин и един чех били приятели. Чехът поканил сърбина на гости и цял ден го разхождал из забележителните места на Прага. Уговорили се през следващата година чехът да върне визитата. Когато чехът пристигнал, за да спази традицията, сърбина започнал да го развежда и да обеснява – Овде наша нова опера. – Мааме в Праци (Имаме я в Прага). Намръщил се сърбина и отново тръгнали. – Овде наш новии штадион. – Мааме в Праци И така нататък. Където и да го заведял сърбинъти каквото и да му покажел чехът все повтарял "Мааме в Праце". Накраят сърбинът му показал два огромни валчести камъка и с гордост казал: – Овде са муди наш Марко Кралевичи. – Мааме в Праце. – Маате курец – овде са муде.
Шопска максима: – Работата и у сутиен да ми я турат, па нема да я пипнем!
Върви си чукчата по улицата и намира джобно огледалце. Поглежда в него и казва: – Да, такава снимка и аз бих я изхвърлил!
Седят си двама чукчи върху един леден блок, топят си краката във водата и си приказват. По едно време единият казва на другия: – Ей, я кажи някой политически виц. – Да не съм луд бе, ще ни чуе някой и ще ни пратят в Сибир…
Примрял от глад каубой препуска през прерията и изведнъж вижда индианец, който пече месо на огъня. Каубоят спира до него и се нахвърля на месото. Като се позасища, решава от любезност да завърже някакъв разговор. – От кое племе си? – От чернокраките. – отвръща индианецът. – Знаеш ли… – продължава каубоят, – нещо не ми харесва вашият вожд. – Като не ти харесва, не трябваше да го ядеш!
– Не е вярно, че шотландците сме студени хора – казва един стар шотландец. – Скоро играхме покер с приятели, един от тях изведнъж получи сърдечен удар и умря… И мога да ви уверя, че това ни потресе толкова, че довършихме партията прави…
Знаменитият английски актьор Едмунд Кин влязъл в една гостилница в Дъблин. Нахранил се богато и казал на гостилничаря: – Никой в Англия не се е нахранвал така, както аз днеска. – С изключение на кмета на Дъблин – отвърнал съдържателят. – Не, без изключение! – Моля, тук винаги и за всичко трябва да се изключва кметът на Дъблин. По традиция той винаги във всичко е пръв. Кин обаче не отстъпил. Скоро спорът се разразил дотам, че и двамата трябвало да се явят в градския съд. Тук артистът бил осъден да заплати 5 лири глоба понеже нарушил местния обичай. Кин заплатил глобата и рекъл: – Не зная да има на света по-глупав човек от тоя гостилничар. – И бързо добавил: – Разбира се, с изключение на кмета на Дъблин.