Национални вицове
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. – Уважаеми – казва бедуинът – не ти ли е горещо? – Не – отговаря мотоциклетистът – Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. – Наистина ли? – удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: – Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Шерифът влиза в кръчмата и вижда на пода застрелян човек. – Мошеник ли е? – пита той собственика. – Да, господине. – Покер? – Не, свиреше фалшиво на цигулка.
Двама стари евреи, собственици на магазини за дрехи си говорят в кафенето. Единият казва: – Ех, толкова пари дадох да го изуча моя син и сега какво? Сутрин спи до 10, идва на работа в 11, пие кафе до 12, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. Другият евреин отговаря: – Твоята е лесна, пък моята е 10 пъти по-лоша. Моят сутрин спи до 9, идва на работа в 10, пие чай до 11, после ходи на обяд до 2 и след това цял следобед се закача с манекените. – Че какво толкова, също като моя син, няма разлика… – Не приятелю, ти все пак продаваш женски дрехи, а аз мъжки – отговаря другия.
Един чукча е в Москва. Стои си той там и гледа паметника на Пушкин. Гледа, гледа… По едно време един полицай минава и чукчата го пита: – Извинете, на кого е този паметник? – На Пушкин. – Аааа, онзи дето написал "Мъртви Души" ли? – Не, "Мъртви Души" е написал Гогол. Чукчата стои, стои и след кратък размисъл вика: – Хммм… "Мъртви Души" е написан от Гогол, пък паметника на Пушкин…
Пу-пу-пу! Жена, пак си сядала на пясъка.
Шотландец се обръща към учителя по ски в един алпийски хотел: – Искам да ме научите да се пързалям на един крак! – Но защо? Инвалид ли сте? – Не, но така по-дълго ще ползвам ските…
Каубоят Бил се сваля с мадама. – Мери, обичаш ли цветя? – Да! Вади револвера и "бам!" – между очите. – Сега ще имаш много цветя…
Вуте и Геле се возили в тролея и по едно време се качил един негър. – Геле, виж маймуна! – провикнал се Вуте. – Аз не съм маймуна, господа. Аз съм студент – казал негърът. – Брей… па и говори!
Умира един евреин. Пращат друг евреин да съобщи новината на жена му. Той звъни на вратата: – Тук ли живее вдовицата на Аронсон? – Аз не съм вдовица. – Да се хванем ли на бас?
Чукча отива на гости на геолог. Геологът го посрещнал добре, нагостил го, а на следващата сутрин чукчата пита: – Геолог, остана ли ти още бира? – Не! Обаче долу в кръчмата трябва да има. – Геолог, на чукча му се пие бира. Напиши ми на една бележка, какво да кажа в кръчмата… Написал геологът нещо на едно листче и го дал на чукчата. Влиза чукчата в кръчмата и чете от листчето: – Има ли бира? Кръчмарят: – Няма! Чукчата чете нататък: – Мамка му! Така си и знаех…
Две французойки си говорят: – Къде ще посрещнеш Нова Година? – Ами както винаги – в леглото. – И много народ ли си поканила?
Чукчата стои на пост. Пристига проверяващ офицер. – Редник, мирно! Колко човека има във вашата рота? – Седемдесет, другарю майор! – А колко са в батальона? – Двеста и петдесет, другарю майор! – А с какво се занимавате? – Охраняваме ядрени складове, другарю майор! – Редник, мирно! Как може да ми разказвате такива работи? Ами ако съм шпионин? – Мамка ти шпионска! Автоматен откос…
Едно циганче стои на една спирка. До него един българин го пита: – Абе вие не се ли къпете? – Е как бе бате, къпем се, как не?! – Ами тогава защо така миришеш? – Ами виж сега значи в банята с едната ръка си държа кура ако някой си изтърве сапуна да го прецакам, а с другата си държа едно канче на гъза ако аз изтърва сапуна да не ме изненадат и с крака докъдето стигна.
В скоро време Холандия смята, след като легализира леките наркотици, да легализира и леките изнасилвания и леките убийства.
Въпрос: Как се казва новият министър на социалните грижи на Виетнам? Отговор: Кво Ши Ям.
Портиер в американски хотел се оплаква на колегата си: – Снощи, цяла нощ звъняха от една и съща стая. Вдигам аз слушалката и чувам – "Ту ти ту ту". И така през цялата нощ, представяш ли си? Колегата му отвръща: – Знам, знам, това са българите, дето искат два чая за стая номер двайсет и две.