Национални вицове
Държавният балет на Чукотка е на гастрол във Франция. Играят "Лебедово езеро". Колосален успех. След представлението интервюират ръководителя на трупата: – Колко време репетирахте, за да постигнете това съвършенство? – Шест месеца и две седмици. Всъщност, репетирахме само две седмици, а шест месеца се опитвах да им обясня какво е това лебед.
Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено хлопва жената по главата с лъжицата: – Колко пъти съм ти казвал като слагаш месото да му сваляш чорапите преди това!
Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил: "Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва." Жрецът казал: – Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва. Минал месец, жрецът си помислил: "Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!", и отишъл да пита каква ще е зимата. Метеоролозите му отговорили: – Зимата ще е много тежка! – По какво познахте – попитал жреца? – Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!
Връща се хайдушка чета от акция без резултат. – Защо така, бе момчета?!, кара се главният войвода. – Проблем, шефе! – казва по-малкия войвода. Тъкмо завардихме пътя, гледаме – отдолу иде чер арапин, а насреща му ние, сто юнака, сам-самички стоим, какво да правим!
Манго и Айшето се прибират от нивата с каруца. По едно време Айшето станала палава нещо и от дума на дума почнали да се чукат. Конят си вървял, вървял и спрял на един влаков прелез. След малко в далечината се задава влак. Машиниста, като видял каруцата започнал да свири със сирената. Манго и Айшето не реагират. Оня набил спирачки. Влака скърцал, свирил, влачил се и спрял на 10 сантиметра от каруцата. Слиза машиниста от локомотива и почва да се кара: – Абе вие луди ли сте бе. Свирих ви, светках ви с фара, въобще не мръдвате. Знаете ли колко трудно се спира влака бе? Манго се надигнал от каруцата и запъхтяно отговорил: – Такъв е живота, брато. Който може спира.
Две циганки отиват в една аптека и питат: – Имате ли лекарство за пичи въшки? Аптекарката отговорила възмутена: – Не е културно да говорите така! Кажете "за дамски буби". – Добре, имате ли лекарство за дамски буби? – Да. Колко искате? – Ами като за две путки.
Манго отива в родилния дом, където ражда жена му. – Ама, Айше, кажи да та питам – момче ли е? – Не е. – Че какво тогава?
Трънски строители работят на една къща. Единият от тях маже на скелето и изведнъж чува нещо да тупва на земята. – Ване, що тупна? – Епа падна ми ватенката. – Па много силно тупна бе! – Епа я бех вътре.
По време на Втората световна война германците хванали трима партизани и едно циганче и ги пратили в газовата камера. Пуснали газта, прозорците се замъглили и след известно време пратили двама войника да изнесат труповете. Отворили те вратата и гледат циганчето стои пред тях. Изкашляло се и казало: – Бате, ка`ко праите вий тука, бе, ний ши съ издушим бе!
Когато Бог решил да даде петте свещени заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове – еврейския народ. Мойсей рекъл: – Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека да ги дадем на друг народ. – Добре – казал Бог. – Но ще видиш, че никой друг няма да ги иска. Тръгнали те двамата по света да дават скрижалите на хората. Отишли при французите. Бог рекъл: – Ето ви, мои деца, тези десет свещени повели. Французите попитали какво пише там. – Недей да спиш с жената на ближния. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили пътя си Мойсей и Бог. Отишли при арабите. – Какво пише там? – попитали те. – Не убивай брата си. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили по-нататък. Отишли при сърбите. И те попитали какво пише там. – Не кради! – Много сме трогнати, но нямаме нужда от това. – отговорили те. Тогава Бог казал на Мойсей: – Е, видя ли, че никой е ги иска. Хайде да ги дадем на моите синове. – Добре – рекъл Мойсей – но нека и тях да питаме. Ако не ги искат, няма да им ги дадем. Та отишли те при юдеите и Бог им казал: – Ето, мои деца, това са свещените заповеди. Искате ли да ги имате? – Колко струват? – попитали евреите. – Без пари са. – Тогава дай два комплекта.
В компютъра преводачът от английски на руски заложил фразата: „Силни по дух – но слаби тялом“. В превода фразата звучала така: „Хубава водка, но лош салам“.
Между шотландци: – Защо си толкова блед? – Абе остави, цял ден се въртях на въртележката в лунапарка. – Е защо, като ти става лошо? – Ами дадох десет лири, а оня на касата нямаше дребни да ми върне ресто и ми даде сто билета.
Лекарят започва да пише рецептата и пита циганката: – Как се казваш? – Айше. – Кажи фамилия. – Фамилия, докторе.
Канибалите хванали няколко корабокрушенци, строили ги в редица и командват: – На "първо" – "второ", преброй се!
Германски турист дава интервю за руско списание: – И изобщо, много лоши впечатления имам от вашата страна! Особено от първото ми посещение там – отврат! Всичко разкопано, кал, студ, никакво обслужване, някакъв идиот хвърли граната по колата ни, после пък съвсем я откраднаха… И накрая аз излязох виновен и 10 години лежах по разни затвори! – И кога беше това? – През 1943 г.
Двама каубои влезли в един бар да пият. Единият казал: – Ей, тука имат един страшен коктейл – викат му "Лунна светлина". – А, не. – казал другия. – Аз ще пийна едно уиски. – Никакво уиски, ще пием коктейли. – Не, за мен уиски. – Барман, две "Лунни светлини"! – Ама не искам… Първият каубой вади пищова, насочва го към втория и му вика: – Ще пиеш! Оня изпива коктейла и пада полумъртъв – очите облещени, езика изплезен, косата настръхнала… След малко се изправя и първият каубой му подава пищова: – Добре, хайде сега ти ми насочи пистолета в челото, че да ударя и аз една "Лунна светлина".