Национални вицове
Канибалско племе пленява група туристи. Вожда на канибалите започва да ги разпределя по предназначение, а до него седи синчето му да гледа как се управлява и да трупа опит. Вожда командва: – Тоя там кльощавия – на супа. Оная дебелата – с ориз. Другия там – с картофи. Тая мадама… хубавка изглежда – тя да отива в палатката ми. – Тате, ами мама? – Хм… с ориз!
Съдят грузинец, убил жена си два дни след сватбата. – Защо я уби? – Не беше девствена! – А защо тогава не я уби още първата брачна нощ? – Тогава беше.
Трима чукчи вървели през тайгата и единия се загубил. Спрели другите двама да го чакат. По едно време единия се ядосал и казал на другия : – Я, стрелни във въздуха, че да се намерим. Стрелнал другия, ама изгубилия се пак го няма. – Я пак стрелни – казал пак единия. Другия пак стрелял, но нищо. За трети път оня казал: – Айде пак стреляй. – Добре, ама за последно, че ми свършиха стрелите.
Чукчата и жена му отиват на гости в съседното село. Плават по реката с лодка. Жената гребе срещу течението, а чукчата седи на носа и си мисли: – Лесно й е на жената – гребе си и толкова. А аз трябва да мисля по проблемите на живота…
Работник в спиртоварна се втурва в кабинета на директора: – Шефе, Макгрегър падна в големия казан с уиски! – Какъв ужас! Трябва да се е удавил! – Не веднага, шефе! Преди това два пъти изплува, за да посети публичния дом отсреща…
Пастор на малко село в околностите на Абърдийн обикаля енориаршите си и ги убеждава да дадат по една лира в помощ на мисионерите, които с риск да бъдат изядени от канибали, помагат на бедните страни в Африка. – Трябва да нахраним тези, които са гладни! – настоятелно повтаря пасторът. – Добре де, добре – недоволства един от селяните, – ама не може ли вместо мисионери на онези диваци да се дава нещо по-евтино за ядене?
Седят двама индианци, боядисани в цветовете на войната. Единият казва на другия: – Знаеш ли, че белите си боядисват и яйцата?
Въпрос: защо чукчите не карат водни ски? Отговор: не могат да намерят езеро с наклон.
Две циганки отиват в една аптека и питат: – Имате ли лекарство за пичи въшки? Аптекарката отговорила възмутена: – Не е културно да говорите така! Кажете "за дамски буби". – Добре, имате ли лекарство за дамски буби? – Да. Колко искате? – Ами като за две путки.
15 септември. Малко циганче седи и гледа тъжно към витрината на една книжарница. Час, два. Накрая продавачката не издържа, излиза и му казва: – Мойто момче, избери си нещо. Няма да го плащаш. – Едно лепилце, моля.
На вратата на дома на Айше се звъни. Отваря майка й, а пред вратата стоят 8 мъже – роми. – Добър ден, какво обичате, господа? – Ами дошли сме да видим Айше. – Ха! Че тя да не е курва… Я влезте само ти, ти, ти и ти.
Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: – Спирай коня! – Ама защо… ама как… – спори известно време с гласа, но все пак спира. – Слизай на земята. Слиза. – Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. – Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. – Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: – Е, и сега? – Егати кефа, слушай как бълбука само!
Асан научил за френската любов и решил да пробва с Айшето. Прибрал се в къщи и още от вратата й викнал: – Айше, ела да покаже на тебе една много убава любов. Извадил го той и й казал: – Айше, лапай! – Как ши лапа бе Асан – то мръсно. – Как мръсно мари – хората как лапат? – Бе Асан барем малко мед тури на него. – А, че то ако има мед аз ша го лапам.
Съдили се евреин и арменец. Делото завършило с десет години затвор за прокурора.
Двама англичани си приказват на чаша бира: – А пък моята жена навярно е умряла от няколко дни, лежи си в леглото и не мърда. – И ти по какво я позна, че е умряла, по секса ли ? – Абе секса й е все същия, ама се натрупа много пране.
Огромен тексаски каубой за пръв път попаднал в Ню Йорк и влезъл в луксозен ресторант. Поръчал си бифтек. Келнерът му го донесъл "алангле". Каубоят погледнал бифтека и казал моментално да го върнат в кухнята и да го допекат. Келнерът възразил: – Но той е напълно готов! – Готов? Нищо подобно! – възкликнал каубоят. – Виждал съм крави да оживяват и след по-брутални преработки.