9536
15 септември. Малко циганче седи и гледа тъжно към витрината на една книжарница. Час, два. Накрая продавачката не издържа, излиза и му казва: – Мойто момче, избери си нещо. Няма да го плащаш. – Едно лепилце, моля.
Национални вицове
15 септември. Малко циганче седи и гледа тъжно към витрината на една книжарница. Час, два. Накрая продавачката не издържа, излиза и му казва: – Мойто момче, избери си нещо. Няма да го плащаш. – Едно лепилце, моля.
В Америка хората работят, ако им плащат добре. В България хората работят. Ако им плащат – добре.
Чукча отива на гости на геолог. Геологът го посрещнал добре, нагостил го, а на следващата сутрин чукчата пита: – Геолог, остана ли ти още бира? – Не! Обаче долу в кръчмата трябва да има. – Геолог, на чукча му се пие бира. Напиши ми на една бележка, какво да кажа в кръчмата… Написал геологът нещо на едно листче и го дал на чукчата. Влиза чукчата в кръчмата и чете от листчето: – Има ли бира? Кръчмарят: – Няма! Чукчата чете нататък: – Мамка му! Така си и знаех…
Седи си чукча вкъщи, изведнъж – на вратата се чука. Чукчата казва на жена си: – Това, навярно е геологът. Идва да си иска парите, които му дължа. Кажи му, че съм отишъл в тайгата, а аз ще се скрия под леглото. Отваря жената. На вратата стои геологът. Казала му тя, че мъжът и е в тайгата, а геологът вади бутилка и казва: – Жалко, че го няма, аз исках да си пийнем с него. Какво ще кажеш с теб, да си пийнем. Седнали те, изпили водката и се хвърлили в леглото. Чукчата лежи под кревата, слуша какво става отгоре и си мисли: "За тая работа, трябва да му счупя главата на тоя геолог, а аз през това време се разхождам из тайгата…"
Двама евреи попаднали в газовата камера. Единият констатирал: – Газта се покачва! Другият отговорил: – Купувай, купувай!
Един сърбин и един чех били приятели. Чехът поканил сърбина на гости и цял ден го разхождал из забележителните места на Прага. Уговорили се през следващата година чехът да върне визитата. Когато чехът пристигнал, за да спази традицията, сърбина започнал да го развежда и да обеснява – Овде наша нова опера. – Мааме в Праци (Имаме я в Прага). Намръщил се сърбина и отново тръгнали. – Овде наш новии штадион. – Мааме в Праци И така нататък. Където и да го заведял сърбинъти каквото и да му покажел чехът все повтарял "Мааме в Праце". Накраят сърбинът му показал два огромни валчести камъка и с гордост казал: – Овде са муди наш Марко Кралевичи. – Мааме в Праце. – Маате курец – овде са муде.
Малко ромче пита баща си: – Тате, а защо облаците са толкова високо? Баща му отговаря: – Не знам. – Тате, а защо птичките отлитат през есента? – Не знам – е отговорът на бащата. Намесва се майката: – Хайде стига си питал, пречиш на баща си! А бащата й се сопва: – Стига ма, нека пита, за да знае!
Габровец пита жена си: – Може ли да си купя нов гребен – на стария му се счупи зъб? – Ама, че си разточителен! За един счупен зъб ще купуваш цял гребен! – Но това беше последния зъб.
Американец и евреин разговарят. Американецът се хвали: – В нашия род имаме едно много умно момче – завърши гимназия с пълен отличен! – И при нас има много такива. – Ама после завърши и колеж с отличен! – Нищо ново, при нас всеки е така. – Стана световноизвестен професор! – И нашите учени са много известни. – Избраха го и за президент! – Че и нашият президент е професор. – Ей, вие евреите успеха за нищо го нямате бе! Ти господ ли искаш да стане? – Защо бе, едно наше момче стана!
Кой как отива на рожден ден? Англичанинът: с достойнство. Французинът: с торта. Руснакът: с водка. Българинът: с приятели. Кой как се връща от рожден ден? Англичанинът: с достойнство. Французинът: с домакинята. Руснакът: на четири крака. Полякът: отива с кола. Българинът: с остатъка от водката. Кой какво си мисли докато се връща от рожден ден? Англичанинът: „Успях ли да запазя достойнството си?“. Французинът: „Дъщерята май беше по хубава“. Полякът:Връща се пиян с влака. Руснакът: „Много мъ“ биха ама и аз удрях“. Българинът: „Жалко, тортата остана – можех да взема и нея“.
– Знаете ли, че народната поговорка "Седем пъти мери, един път режи!" е измислена от евреите? – Не може да бъде! – Сериозно, бе! Това е основното правило при обрязването…
Седи един евреин и плаче. Идва при него друг и го пита: – Защо плачеш? – Купих си два билета от лотарията и спечелих кола. – Тогава защо плачеш? – Втория билет защо го купих?!
Говорят си двама стари евреи: – Имало едно време Римска империя… Императори, Гай Юлий Цезар, това-онова… И имало и евреи. – Така си е. – Имало и Френска империя… Наполеон, тоя-оня… И пак имало евреи. – Да, вярно. – А после – Съветски съюз, Ленин, Сталин, СИВ, Варшавски договор… И пак евреи. – Така де, ама какво искаш да кажеш? – Ами мисля си – ето, нашите стигнаха до полуфинала.
През пустинята бедуин язди камила. Слънцето пече горещо като в пещ. Настига го мотоциклетист. – Уважаеми – казва бедуинът – не ти ли е горещо? – Не – отговаря мотоциклетистът – Аз карам бързо и вятърът ме разхлажда. – Наистина ли? – удивил се бедуинът и пришпорил камилата. Скоро изчезнал зад хоризонта. След половин час мотоциклетистът го застига и какво да види: камилата лежи умряла на пътя, а до нея стои бедуинът и клати глава: – Ай-ай-ай, бедното животно съвсем замръзна.
Семейство канибали вечеря. Мъжът опитва супата и възмутено хлопва жената по главата с лъжицата: – Колко пъти съм ти казвал като слагаш месото да му сваляш чорапите преди това!
Двама равини се срещат пред синагогата в събота. – Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра – нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека. – Това е нищо – казал другия. – Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна – нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата – петък!