6467
Чукча отива на среща. Стои на ъгъла и чака мадамата. Чака, чака, по някое време вади термометъра, поглежда го и казва: – Чакам до минус 40, и ако не дойде дотогава си тръгвам.
Национални вицове
Чукча отива на среща. Стои на ъгъла и чака мадамата. Чака, чака, по някое време вади термометъра, поглежда го и казва: – Чакам до минус 40, и ако не дойде дотогава си тръгвам.
Към лежаща на плажа дама се приближава каубой.Дамата:– Ауууу какъв голям пистолет имате…– При нас в Тексас, всичко е голямо…– Ауууу каква голяма шапка имате…– У нас в Тексас, всичко е голямо…– Всичко ви е голямо??? Искате ли да прекараме нощта заедно??На сутринта дамата разочаровано казва:– Е, какво? Нали вие казахте, че у вас в Тексас всичко е голямо…– Ъъъъ простете, госпожо, аз не знаех, че и вие сте от Тексас.
Чукча отива на гости в съседното село при приятел. Пред иглуто на приятеля седи опната кожа от бяла мечка. Чукчата пита: – Колко пъти стреля в него? – Десет! – А, колко пъти го уцели? – Нито веднъж! – Е, от какво умря? – От смях!
По време на първата световна война един американски журналист, който "поназнайвал" чужди езици, бил в далечния изток и отразявал сблъсъка между руската и японската армии: – И се срещнаха двете велики армии – руската и японската. Великата японска армия се хвърли напред с бойния вик "Банзай!", което на великия японски език означава "С Бога напред!". Великата руска армия също се втурна напред с вика "Йоб твою мать!", което на великия руски език също означава "С Бога напред!".
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: – Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой продължава: – Ей, ама да знайте, че и аз съм мно"о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня"а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.
Във Финландия всичко е много и голямо. Даже месеците в годината не са 12, а 14. Ето така: Януари, февруари, март, април, май ,юни, юли, август, септември, октомври, ноември, ноември, ноември, декември…
Двама евреи обсъждат трети: – А пък Моше е педераст! – Какво, взима пари назаем и не ги връща? – Не, казах го в добрия смисъл на думата.
Кои са трите най-важни неща за българския мъж? – Да са му сухи краката. – Да му е топло на кръста. – Да не се прекара.
Стария трапер влиза във бара, с трясък и по стената, по тавана, по стената – сяда на бара: – Едно уиски с ментов бонбон! Изпива го и си тръгва. На другата вечер Стария трапер отново БАМ – вратата пада. Той по стената, по тавана, по стената сяда на бара: – Едно уиски с ментов бонбон! На следващата вечер отново се повтаря същото – БАМ, по стената, по тавана, по стената пак сяда на бара: – Едно уиски с ментов бонбон! Бармана: – Добре де, само едно не ми е ясно… как го пиеш т"ва уиски с ментов бонбон?
Надпис на митницата на влизане в Израел: "Не се прави на хитър – тук ВСИЧКИ са евреи!"
Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил: "Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва." Жрецът казал: – Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва. Минал месец, жрецът си помислил: "Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!", и отишъл да пита каква ще е зимата. Метеоролозите му отговорили: – Зимата ще е много тежка! – По какво познахте – попитал жреца? – Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!
Манго решил да си купува слипове. Купил си той слипове, но като ги видял Малкия Манго и той поискал. Купили и на малкия Манго слипове, но не знаел как да ги обува и попитал баща си: – Тате, тате, как се обуват слиповете? Големия Манго отговорил: – Много просто – жълтото отпреде, кафявото одзаде.
Когато Бог решил да даде петте свещени заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове – еврейския народ. Мойсей рекъл: – Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека да ги дадем на друг народ. – Добре – казал Бог. – Но ще видиш, че никой друг няма да ги иска. Тръгнали те двамата по света да дават скрижалите на хората. Отишли при французите. Бог рекъл: – Ето ви, мои деца, тези десет свещени повели. Французите попитали какво пише там. – Недей да спиш с жената на ближния. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили пътя си Мойсей и Бог. Отишли при арабите. – Какво пише там? – попитали те. – Не убивай брата си. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили по-нататък. Отишли при сърбите. И те попитали какво пише там. – Не кради! – Много сме трогнати, но нямаме нужда от това. – отговорили те. Тогава Бог казал на Мойсей: – Е, видя ли, че никой е ги иска. Хайде да ги дадем на моите синове. – Добре – рекъл Мойсей – но нека и тях да питаме. Ако не ги искат, няма да им ги дадем. Та отишли те при юдеите и Бог им казал: – Ето, мои деца, това са свещените заповеди. Искате ли да ги имате? – Колко струват? – попитали евреите. – Без пари са. – Тогава дай два комплекта.
Отишъл столичен активист при Дядо Господ и го пита жално: – Господи, защо тази пуста България все пловдивчани я управляват? – Лошо няма бе, майна – бил краткия и лаконичен отговор.
Чукча влиза в магазин за техника и пита: – Имате ли цветни телевизори? – Да, разбира се. – Ами дайте ми тогава един зеленичък, ако обичате.
Питат генерал Норман Шварцкопф, възможно ли е да се прости на Хизбула, той отговаря:„Считам, че прошката на Хизбула е Божия работа. Задачата на Израел е да им организира срещата.“