Национални вицове
По времето, когато казармата беше две години, Асан изслужил година и половина и пише на Айшето: – Айше, година и половина мина, останаха шест месеца. Ако щат на кур да ме въртят, ще издържа. Отговора на Айшето бил: – Ни бой се Асане, мен година и половина на два кура ме въртят и нищо ми няма. Ще издържиш!
Въпрос: защо чукчите не карат водни ски? Отговор: не могат да намерят езеро с наклон.
Канибал пита мисионер, който се опитва да го убеди да не яде хора: – Добре де, ако Господ не е искал да ядем хора, тогава защо ги е направил от месо?
Откъде води началото си танцът "Чарлстън"? От шотландец застанал пред тоалетна с входна такса.
Две африкански племена се обединили и победили трето. Вождовете победители сготвили и изяли вожда на третото племе.– Нещо не е вкусно. – казал единият.– Абе, пак е по-добре от оня буламач, който ни даваха в Софийския университет.
Питали американец, французин и руснак с какви коли пътуват. Американецът казал: – На работа – с БМВ, из природата – с джип, в чужбина – с Форд. Французинът: – На работа – с Пежо, из природата – с Рено, а в чужбина – с Мерцедес. Руснакът казал: – На работа – с тролей, из природата – пеша, в чужбина – с танк.
Попитали радио Ереван: – Защо евреите никакви ги няма по спорта? Радиото отговорило: – Защото съдиите не са само американци.
Чукча се вози на такси в Москва. Кара го таксиметърджията до адреса и на брояча пише 4 рубли. Чукча дава две рубли и тръгва да слиза от колата. – Ей чакай малко бе – извикал след него шофьорът – Защо ми даваш 2 рубли, а не 4? – А ти какво, не пътува ли и ти с мене?
Въпрос: Как се казва министъра на текстилната промишленост в Япония? Отговор: Насакото Яката…
На един чукча му се повредил часовника и решил да го занесе на майстор-чукча. Отишъл при него и му казал проблема си. Майсторът отворил часовника и от него паднала една мъртва хлебарка. Тогава майсторът викнал: – Ха! Часовник спрял защото механик умрял!
Чукча се вози на такси в Москва. Кара го таксиметърджията до адреса и на брояча пише 4 рубли. Чукча дава две рубли и тръгва да слиза от колата. – Ей чакай малко бе – извикал след него шофьорът – Защо ми даваш 2 рубли, а не 4? – А ти какво, не пътува ли и ти с мене?
Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
Пристига в български завод японец – на обмяна на опит. Гледа навсякъде, обикаля, записва… След един месец го питат: – Е, какво ви харесва при нас? – Ами децата… много хубави дечица имате. – А нещо друго? – Ами как да ви кажа… Абе много хубави деца имате. – Може би не ни разбрахте. Имаме предвид – нещо от производството ни харесвате ли? – Ами много хубави деца имате… Обаче всичко, което го правите с ръцете си, е ужас…
По време на Втората световна война взели един циганин в казармата. Неочаквано по време на решаващата битка боеприпасите свършват. Капитанът отчаяно отива при циганина: – Манго, ето ти три гранати и една каска, искам да се опиташ да удържиш положението докато се вьрнем с боеприпаси. Циганинът му казал: – Я по-добре ми дай три каски и една граната! Дал му ги капитанът. Върнал се след време с боеприпаси, гледа и не може да повярва на очите си: от едната страна пушките, от другата дрехите, по средата германците стоят голи и тракат с зъби. А пред тях циганинът: – Тука има, тука нема, кой ще познае къде е гранатата?
– Какво правите със старите си дрехи, господине? – пита вехтошарят. – Събличам ги и ги оставям на някой стол. – А после? – Ами, на сутринта си ги обличам отново.
– Мамо, мамо! Кога ще вечеряме с леля?– Може би другата седмица, още не сме доизяли баща ти…