Национални вицове
Някакъв циганин върви из къра, и изведнъж срещу него каца летяща чиния. Отвътре излиза малко зелено човече и му казва: – Привет, жителю на тази планета! – Мараба, комшу! Човечето се обръща и с писъци побягва към летящата чиния: – А-а-а! И до тука ли сте стигнали бе!
Отива един на гости в комшията, но бил много кахърен и изморен. – Какво ти има? – пита го домакина. – Абе много съм стегнат нещо, не знам точно какво ми е. – Ами щом си стегнат ще те оправя. Я Айше ела тук да разхлабиш госта. Дошла Айшето, съблякла се и го оправила. – Как си сега? – пита домаккина. – Абе пооправих се ама още съм стегнат. – Айше идвай пак да разхлабиш човека. Дошла Айшето и отново го оправила. – Как си сега бе комшу? – Ей, комшу знаеш ли как ми стана добре сега, разхлаби ме това дето ме стягаше и сега се чувствам съвсем отпуснат. – Хасан, идвай бързо да затегнеш човека!
Шотландец се обръща към учителя по ски в един алпийски хотел: – Искам да ме научите да се пързалям на един крак! – Но защо? Инвалид ли сте? – Не, но така по-дълго ще ползвам ските…
– Знаеш ли какво правят американците след 11 септември 2001? – Какво? – Как какво, масово купуват и развяват американски знамена. А какво правят мюсюлманите след 11-ти? – Какво? – Ами масово ги горят. А знаеш ли какво правят евреите през това време? – Не знам. Какво? – Как какво, масово произвеждат и продават американски знамена.
Един индианец се научава да пише и започва да си води дневник. И пише: "Ден първи: Много хубав ден. Дъщерята на вожда се изгуби, намерихме я покрай реката и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден. Ден втори: Много хубав ден. Жената на вожда се изгуби, намерихме я покрай скалите и цялото племе й се изреди. Много, много хубав ден. Ден трети: Много лош ден. Как можах да се изгубя?"
Big Brother по цигански: Първи ден: Голям купон по случай, че сите роми заедно са събрали 12 души, които не са роднини помежду си. Освен това са сами в цял апартамент от 300 квадрата. Йедене и пиене на корем, докато е още чистичко. Втори ден: Оказва се, че съквартирантите не са 12, ами 36 човека, защото всеки е донесъл в куфара си по двама свои роднини. Трети ден: Водата в джакузито е газирана, ама става за пиене. Съквартирантите са недоволни, защото в изповедалнята няма тоалетна хартия, а пликовете от мисиите много драскат. Четвърти ден: Нонстоп секс, понеже няма друго за правене. Първа елиминация: Сериозен проблем, понеже са номинирани Манго, Хасан и Айше, а така се казват 28 души от всичките 36. В крайна сметка доброволно си тръгват по трима от всяка група. След тяхното заминаване къщата мистериозно остава без одеала, батерии за чешмите, мокет, помпа на джакузито и дръжки на вратите. Втори месец: Досега няма успешно завършена мисия, понеже още на първите елиминации са изхвърлили оня Хасан, дето е учил първи клас и след това няма кой да чете условията. В крайна сметка съквартирантите са с около 200 процента на минус от бюджета. Няма за ядене, изпушили са храстите, в боклука също няма нищо, бубите също са изядени, а в крайна сметка спира токът, защото някой е прибрал жиците. Пак е време за нонстоп секс. Три месеца след края на шоуто: Телевизията е фалирала, програмата е закрита, но никой не се е сетил да изведе съквартирантите.
Въпрос: Защо шотланците ходят на скучни почивки? Отговор: За да им се струват двойно по-дълги.
Канибалите хванали няколко корабокрушенци, строили ги в редица и командват: – На "първо" – "второ", преброй се!
Чукчата отива на лов за елени. Върви си и се пее: "Чукчата отива на лов за елени. А в тундрата има много елени. Поне 1446524764214245, или може 46437332598971221325654532145451245673232465, или пък 54324214217363534213636454373525252516161532, или даже 14234565423214656456467989142531221455498732, или повече от 48640247867435047168684732140504756470254564, или по-малко от 30143501414761404689270756830413545042475604, или около 40540165540223155672416574987404124641201460, а като нищо и 47987073567422016146045696745046145045651015, … [10 килобайта изрязани от песента за елените] … вероятно са и 98742454074547647512051323165767204774364726, ама майната му, така или иначе на чукчата не му е работа да брои елени".
Евреин учи сина си на бизнес. Казва му: – Ето, представи си, че Моше Цимерман ни дължи пари и ги бави. Напиши му писмо. Синът пише: "Уважаеми г-н Цимерман. Според нашите архиви Вие ни дължите определена сума пари, която трябваша да ни върнете миналата седмица. Надяваме се, че само поради разсеяност сте забравили да ни я изпратите". – Не така! – казва бащата. – Трябва по-кратко. Синът пак пише: "Г-н Цимерман, надявам се не сте забравили, че ни дължите известна сума пари". – По-кратко! – коментира пак бащата. Синът пак сяда да пише: "Г-н Цимерман, върнете ни парите." Бащата се ядосва и казва: – Абе колко пъти да ти повтарям, че бизнес писмо се пише кратко. Ето така: "Моше, кога?"
Руснак се връща от Испания. Започват да го разпитват: – Разкажи, как беше там? Къде ходи, какво видя? – Ами, бях в Испания, въобще, Испания видях… – А на корида, беше ли? – Естествено, бях и на корида… – Е, как е коридата? – Ами, значи, отивам на стадиона: сто хиляди човека и всичките испанци. Всичките едни, абе, спокойни… Излиза тореадорът, такъв строен, красив, в специален костюм, въобще един такъв спокоен, спокоен. Извеждат бика, един такъв здрав, красив, абе въобще един спокоен, спокоен… И защо му трябваше на тореадора да му показва нашето знаме…
На перона на гарата група посреща роднина. Влакът спира от вагона излиза възрастен евреин. Всички се втурват към него: – Абрахам, как пътува? – Много кофти. Такъв билет ми дадоха, че през цялото време трябваше да седя с гръб към движението. Чак главата ме заболя. – Че не можа ли да се смениш с някого? Възрастен човек си, сигурно щяха да ти отстъпят място. – Нямаше с кога да се сменя. Купето беше празно.
Двама канибали си говорят около масата: – Никак не харесвам брат ти. – В такъв случай изяж си поне картофите!
– Айде Пено, ставай, петлите кукуригат. – казал мъжът. – Оти да ставам, да не съм кокошка!
Чукчата в магазин: – Дайте ми две връзки за обувки! – Какви? – Лява и дясна.
Двама евреи отиват в САЩ. Разхождат се по улицата и гледат на някаква църква надпис "Станете християни и ще ви дадем $5000". – Хм…, вика единия, да вземем да станем християни? – Ама не те ли е срам бе, Яков – баща ти равин, дядо ти равин, а ти християнин ще ставаш? – Е, 5000 долара са си пари все пак. Влиза да се покръства. След час излиза. Другият го чака на пейката отпред. – И какво сега, дадоха ли ти парите? – Ей, ама това вие евреите само за пари мислите!