Национални вицове
Их бин българче унд крефте мутер мен ме е родила, с готини блага гешефте мойта хаймат ми е мила. Их бин българче унд либе мойте долари зелени, и на Вуте да го тресна първа фройде е за мене. Их бин българче, ин фрайер щад насран си аз живея, българското в мен играе, щом файда ме залюлее. Их бин българче унд ваксна в царски дни и Ново време, зон на чалга съм прекрасна, тохтер съм на гадно племе.
Международно състезание за най-качествена тоалетна хартия. Французинът представил мека, нежна, оцветена в красиви розови тонове и ароматизирана с великолепни парфюми хартия, комисията останала много доволна. Американецът представил невероятно качествена, непробиваема, напечатана в любимите на всеки човек прекрасни доларови изображения хартия, комисията останала още по-доволна. И т.н. Дошъл японеца – хапче… – Сър, това е конкурс за тоалетна хартия! – Точно така, няма грешка, моля изпробвайте моето изобретение! Изпробвала комисията, излязла невероятно доволна: – Японеца печели състезанието – ами че то лайното излиза опаковано в целофан!
Шотландец пита приятеля си: – Какво ще подариш на жена си за рождения й ден? – Шапка. – Не можеш ли да измислиш нещо по-оригинално? – Нима нещо може да бъде по-оригинално от шапката на прабаба ми?
Асан, Айшето и многото им деца спели в една стая върху голямо, общо легло. Изчакал Асан да заспят децата и попитал Айшето: – Айше, да качва ли? – Качвай! Качил се той, но взел да буйства и ритнал без да иска най-малкото циганче – Меминчо. – А ва баща, ти едно правиш десет ша убийш. На Асан му минал ищаха и решил да заспива, но след малко от другия край на леглото се надигнало най-голямото циганче – Мустафата и казал: – Ей баща, този глупак заспа. Давай да гледа сеира!
На Манго му дали премии и той завел семейството на баня. Шляпали циганетата във водата, играли и се пръскали. Като прогизнали съвсем излезнали да си ходят щото вече и работното време свършило. Едното циганче рекло на баща си: – Тате, туй банята било хубаво нещо. Догодина нали пак ще дойдем?
Корабокрушенци попаднали на един остров и срешнали един тамошен. Попитали го: – Има ли тука канибали? А той отговорил: – А, не се страхувайте, имаше тука едни ама ние ги изядохме.
Двама индианци се загубили в гората и единия предложил: – Стреляй във въздуха, може някой да ни чуе. Стрелял онзи веднъж, стрелял втори път и престанал да стреля. Приятеля му го попитал: – Защо спря бе? – Е па свършиха ми стрелите.
Един ден служител на смесена фирма идва на работа с бинтована глава, като го обяснява с неудачно падане в банята. Колегите му се интересуват от подробностите: Колегата-американец: – Нали вече си си взел застраховката? Колегата-французин: – Е нямаше ли жена до тебе, да те хване? Българин-началник: – А ти какво търсиш в банята във вторник?
Турист на тихоокеански остров. Гледа – някакъв туземец яде кокосов орех. Пита го: – Ей, в тая жега как не ви мързи да се катерите по палмите да берете орехи? – Мързи ни, как да не ни мързи. Ама ние не се катерим – чакаме да духне вятър и да ги събори. – Ами ако няма вятър? – Е, в такива безветрени години казваме, че реколтата е слаба…
Шотландец боядисва къщата си с необикновена бързина. Приятелят му го пита: – Защо толкова бързаш? – Бързам да свърша, преди да е свършила боята!
Пристига в български завод японец – на обмяна на опит. Гледа навсякъде, обикаля, записва… След един месец го питат: – Е, какво ви харесва при нас? – Ами децата… много хубави дечица имате. – А нещо друго? – Ами как да ви кажа… Абе много хубави деца имате. – Може би не ни разбрахте. Имаме предвид – нещо от производството ни харесвате ли? – Ами много хубави деца имате… Обаче всичко, което го правите с ръцете си, е ужас…
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: – Ей, да знайте къв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра – не трепвам, вече е на 10 метра – не трепвам, вече е на 1 метър – вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой продължава: – Ей, ама да знайте, че и аз съм мно"о корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, ня"а да му цепя басмата я. Другите обаче, около 50 хъшлака ми се нахвърлят. Аз обаче не се давам. Заобградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съмсем естествено очкавайки и той да разкаже къв е пич. Той обаче нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато… разбърквал жаравата с хуя си.
Един чукча се уволнил от казармата и като се прибрал в селото, приятелите му го питали: – Кажи, ти ли беше най-глупавия в казармата? – Не, имаше един арменец, той беше много по-глупав. – ?! – Две години спяхме легло до легло и той през цялото време мислеше, че съм жена.
Един българин решил да постави нов световен рекорд по "опрашване" на женски индивиди. За тази цел били нужни 1000 доброволки и 24 часа на разположение. Церемонията щяла да се осъществи на стадион "Васил Левски" в София пред публика. За това "велико" дело стадиона се напълнил както никога не се е пълнил на нито един мач в историята на футбола у нас. И така нашия "славен" българин щял да прослави нашата държава само ако успеел да "свърши" при всичките кандидатки, в противен случай – не се зачита. Така, дошъл уречения ден и час и многохилядната публика очаквала с нетърпение неповторимото зрелище. Церемонията започнала в 12 часа. До 0 часа, нашия човек успял да "оправи" 600 пички, което било подобрение на рекорда. Но, разбира се, след това темпото му се позабавило и в 11.59 часа на следващия ден оставил 999-та и подхванал 1000-ната. Но явно нямало да "свърши" в уречения час и публиката разочарована се развикала: – У, педераст…
Шотландец седи в бара пред бутилка уиски и си говори сам: – Ето тази мелница я построих аз. Сам, със своите ръце мъкнах камъните. И какво, нарича ли ме някой – "МакФерсон строителя на мелници"? Не-е-е. Ами тази градина, кой я засади? Всяко дръвченце, всяко храстче… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – градинарят"? Не-е-е. А този мост, над реката… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – мостостроителят"? Не-е-е. Обаче, само веднъж да ме видят с една овца как я…
Майка и дъщеря пристигат в Шотландия. На улицата дъщерята любопитно зяпа минаващите мъже. – Дръж се прилично! – възмущава се майка й. – Не се зазяпвай след всяка срещната пола!