Национални вицове
Бай Тошо се обзаложил с един британски лорд, че не ще успее да превърне един шоп в галантен господин. Залогът бил Форд "Мустанг" (естествено за какво му е на един лорд боклук като Форд, но това е за целите на вица и затова няма да издребняваме със заядливи питанки). След 3 месеца опити за култивиране на коравият нашенец, лордът изпраща следната телеграма до Тато: "Ела си узми шопо! Нечем ти Фордо, подпис-Лордо".
Двама равини се срещат пред синагогата в събота. – Да знаеш, какво чудо ми се случи днес! Вървя си аз по пътя за синагогата и заваля дъжд. Но как да си разтворя чадъра – нали е събота? Боже, помогни ми, казвам! И става чудо: отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата слънчева пътека. – Това е нищо – казал другия. – Вървя аз насам и гледам кюлче злато на земята. Но как да го вдигна – нали е събота? И стана чудо: отляво събота, отдясно събота, а по средата – петък!
Чукча се прибира след двуседмичен изнурителен лов на елени в тундрата. Жена му припряно се суети около него и го пита: – Какво? Гладен ли си? Да ти сложа да ядеш? – Добре! Нахранила го. – А сега, сигурно си жаден, искаш ли да пиеш? – Добре. Напоила го. – Уморен си, но сигурно ме искаш? Правили любов и жената пак го пита: – А сега какво ти се иска? – Да си сваля ските…
Чукчата е в Москва със семейството си. По някое време си губи жената. Отива при един милиционер и му казва: – Другарю милиционер, загубих си жената. Давай да ходим да я търсим. – Дай описание. – Какво е това "описание"? – Ами ето, за пример ще ти дам описание на моята жена. Висока, стройна руса, със сини очи, големи гърди, дълги крака… Чукчата се замисля дълбоко и вика: – Знаеш ли какво, я по-добре да ходим да търсим твоята жена!
Говорят си двама индианци. – Не смяташ ли, че бледоликите имат много тъпи имена: Джон, Питър, Стивън… – Прав си, Кучи Гъз.
– Не е вярно, че шотландците сме студени хора – казва един стар шотландец. – Скоро играхме покер с приятели, един от тях изведнъж получи сърдечен удар и умря… И мога да ви уверя, че това ни потресе толкова, че довършихме партията прави…
– Кои са най-големите оптимисти в света? – Евреите… те още не знаят колко голям ще порасне, а вече го обрязват.
Един шоп фиксира един черен и го пита: – Абе дзверо отдека си бре? – От Гана! – Я не те питам от коя макя си бре! Я те питам отдека си!
Цветовете на българското знаме са всъщност цветовете на шопската салата.
Един французин кротко си закусвал в хотела с кроасани, конфитюр, масло, сокче. До него седнал един американец, който нагло мляскал дъвка. Поседял американеца, позяпал в чинията на французина и попитал: – Абе, вие, французите, целия хляб ли изяждате? Французина го погледнал и смутено казал: – Да, защо? А американеца му отговорил: – Щото ние в Щатие ядем само мекото. Корите и трохите ги събираме в контейнери, преработваме ги, превим кроасани и ги изнасяме за Франция. Французинът се намръщил, но продължил кротко да си хапва докато янкито, продължавайки нагло да мляска с дъвката, не се намесил отново: – А ти и конфитюр ли ядеш? – Ъхъ – промърморил, човечеца. – Ние в Америка ядем само пресни плодове. Огризките ги събираме, преработваме, правим на конфитюр и изнасяма за Франция. Французинът вдигнал глава и казал: – Вие, американците, какво правите с презервативите, след като ги използвате? А американецът уверено казал: – Как какво, хвърляме ги. – А ние във Франция ги събираме в специални контейнери, преработваме ги, правим дъвки и ги изнасяме за Щатите.
Седят си двама людоеди – намръщени, гладни та две не виждат. Единият прелиства списание за каталожна търговия и изведнъж казва: – Ей, хайде да си купим един хладилник! – За какво ни е хладилник бе, ние нямаме какво да ядем той хладилник иска… – Ей ама си недосетлив – нали ще го донесат хамали…
Седели в едно купе на влак французин, англичанин и българин. По едно време жената се изтървала и пръднала. Като джентълмен англичанинът казал: – Господа аз бях, ядох лоша храна и… След малко жената пак пръднала, и французинът казал: – Господа, този път бях аз, имам разстройство и… След малко българина станал да изпуши една цигара в коридора и казал: – Ало, тая ако се насере да знаете че съм аз.
Питат циганче: – Ял ли си някога луканка? То отвърнало: – Не, ама баща ми е гледал как ядат…
Знаменитият английски актьор Едмунд Кин влязъл в една гостилница в Дъблин. Нахранил се богато и казал на гостилничаря: – Никой в Англия не се е нахранвал така, както аз днеска. – С изключение на кмета на Дъблин – отвърнал съдържателят. – Не, без изключение! – Моля, тук винаги и за всичко трябва да се изключва кметът на Дъблин. По традиция той винаги във всичко е пръв. Кин обаче не отстъпил. Скоро спорът се разразил дотам, че и двамата трябвало да се явят в градския съд. Тук артистът бил осъден да заплати 5 лири глоба понеже нарушил местния обичай. Кин заплатил глобата и рекъл: – Не зная да има на света по-глупав човек от тоя гостилничар. – И бързо добавил: – Разбира се, с изключение на кмета на Дъблин.
Шотландче се хвали пред приятеля си: – Вчера татко ми поправи касичката, и тя вече не дрънчи…
Чукча се връща от футболен мач. Среща приятел. Той го пита: – Какъв е резултата? – Две нула. – И кой би? – Как кой бе, тъпак. Едните нула и другите нула.