Национални вицове
Изпратили Асан в казармата да отбива военната си служба. 10 месеца бил там без да се прибира в къщи. Не щеш ли, получава писмо от Айшето, че тези дни е станал баща. Взима Асан отпуска и се прибира в къщи. Още от вратата подхваща Айшето: – Ах ти, курво… – Чакай бе Асане, ще ти обесня. Ти снимка прати ли ми? – Да. – Е, аз я милувах, целувах и други работи и ето стана детето. В този момент Асан бесен започнал да я налага и й вика: – Кой лъжеш ти ма, аз на снимката бех до кръста.
Християнин пита евреин:– Вие имате ли такива хубави религиозни празници, като нашите – Коледа, Великден, Гергьовден?– Разбира се! Имаме чудесни религиозни празници – Песах, Шавуот, Ханука, Нощта на раздаване на „Оскарите“…
– Как мислиш, дали старият Ангъс е наистина чистокръвен шотландец? – Абсолютно! – Защо си толкова уверен? – Защото си е запазил всички детски играчки за времето, когато ще се вдетини!
Асан бил на екскурзия в Париж и разказва спомени на Айшето: – Отгоре всичко се вижда. Погледнеш на север – си ебало майката, на юг пак си ебало майката, надолу и там да си ебе майката. Айшето се просълзила. – Що ревеш ма? – Ми, разчувствах се какви хубави неща имало там…
– По какво се различават шопа и камилата? – Камилата може един месец да работи без да пие, а шопът може един месец да пие без да работи.
Германец и българин седят в едно купе във влака. Българинът, злобно ухилен, казва: – Ей, ама на вас как ви таковаха мамата руснаците, а? – Was, was? – А, на нас по-късно.
Попаднали французина, англичанина и българина на остров с канибали. Вождът решил да си направи майтап и им казал: – Ясно е, че ще ви сготвиме, но ви давам един шанс да се спасите: ето ви една торба месо и едно куче. Хващайте гората и ако след седмица кучето говори родния ви език ще ви пуснем. Минала седмицата, излиза французина, влачи празна торба и кучето припка след него. – Изяде ли кучето месото? – питат го. – Изяде го. – Е, говори ли кучето френски? – Емиии…, не. Хоп – в казана. Излиза англичанина, влачи празна торба, кучето върви отзад. – Изяде ли кучето месото? – питат го. – Изяде го. – Е, говори ли кучето английски? – Емиии…, не. Хайде и той в казана. Излиза българина, влачи празна торба, кучето се тътри след него. – Изяде ли кучето месото? – питат и него. – Изяде го. А отзад кучето: – Лъже, неговата майка!
Когато Бог решил да даде петте свещени заповеди на хората, той извикал при себе си Мойсей и му казал да ги вземе и отнесе при неговите синове – еврейския народ. Мойсей рекъл: – Хайде стига, всички хубави неща за твоите синове даваш. Нека да ги дадем на друг народ. – Добре – казал Бог. – Но ще видиш, че никой друг няма да ги иска. Тръгнали те двамата по света да дават скрижалите на хората. Отишли при французите. Бог рекъл: – Ето ви, мои деца, тези десет свещени повели. Французите попитали какво пише там. – Недей да спиш с жената на ближния. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили пътя си Мойсей и Бог. Отишли при арабите. – Какво пише там? – попитали те. – Не убивай брата си. – А, много благодарим, но и така сме си добре. Продължили по-нататък. Отишли при сърбите. И те попитали какво пише там. – Не кради! – Много сме трогнати, но нямаме нужда от това. – отговорили те. Тогава Бог казал на Мойсей: – Е, видя ли, че никой е ги иска. Хайде да ги дадем на моите синове. – Добре – рекъл Мойсей – но нека и тях да питаме. Ако не ги искат, няма да им ги дадем. Та отишли те при юдеите и Бог им казал: – Ето, мои деца, това са свещените заповеди. Искате ли да ги имате? – Колко струват? – попитали евреите. – Без пари са. – Тогава дай два комплекта.
Позор за циганско семейство – работещи родители и деца, неумеещи да просят.
– Какво правят чукчите, когато е студено? – Слагат една свещ в центъра на палатката и се нареждат в кръг около нея. – А какво правят, когато стане още по-студено? – Запалват свещта.
Джон се прибира вкъщи и пита жена си: – Тези от петия етаж да не би да са шотландци? – Защо мислиш така? – Защото са силно разтревожени, че детето им е глътнало един цент.
Чукчата стои на пост. Пристига проверяващ офицер. – Редник, мирно! Колко човека има във вашата рота? – Седемдесет, другарю майор! – А колко са в батальона? – Двеста и петдесет, другарю майор! – А с какво се занимавате? – Охраняваме ядрени складове, другарю майор! – Редник, мирно! Как може да ми разказвате такива работи? Ами ако съм шпионин? – Мамка ти шпионска! Автоматен откос…
Шотландец седи в бара пред бутилка уиски и си говори сам: – Ето тази мелница я построих аз. Сам, със своите ръце мъкнах камъните. И какво, нарича ли ме някой – "МакФерсон строителя на мелници"? Не-е-е. Ами тази градина, кой я засади? Всяко дръвченце, всяко храстче… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – градинарят"? Не-е-е. А този мост, над реката… И нарича ли ме някой – "МакФерсон – мостостроителят"? Не-е-е. Обаче, само веднъж да ме видят с една овца как я…
Шотландец закъснява за работа и шефа му иска обяснение. Той обяснява: – Стиснах по-силно пастата за зъби и изгубих половин час, докато я вкарам обратно!
Попитали един англичанин: – Кога е лятото в Англия? А той отговорил: – Зависи, миналата година беше в сряда.
Жрецът на индианско племе, живеещо в резерват в Америка, трябвало да познае по звездите каква ща е зимата- тежка или лека, и ако трябва, индианците да започнат да събират дърва. Но дошла вечерта, започнал ритуалът и жрецът се понапил. Взирал се в звездите, взирал се и след като нищо не разпознал си помислил: "Ако им кажа че зимата ще е мека, може да не уцеля и да имам големи проблеми. Нека по-добре да съберат дърва." Жрецът казал: – Братя мои, зимата ще е тежка! Трябва да събираме дърва. Минал месец, жрецът си помислил: "Дали пък не прекалих? Я да проверя прогнозата в близкия щат!", и отишъл да пита каква ще е зимата. Метеоролозите му отговорили: – Зимата ще е много тежка! – По какво познахте – попитал жреца? – Ами индианците вече цял месец събират дърва като луди!