Национални вицове
На пристанището в Ню Йорк капитанът на акостиращ руски кораб държи въжето за връзване на кораба и вика на едно негърче зяпащо на кея: – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – Ну, держи верьовку! … никаква реакция…. – Хей, бой, ду ю спик инглиш! – Йес, сър! – А, ну тагда пачему не держиш верьовку!
Влак пътува към морето. В едно купе пътуват грузинец и девойка. Девойката мълчи през цялото време. – Девойче, – не издържа по едно време грузинецът – защо мълчиш непрекъснато? – Иска ми се, мълча си! – отговаря девойката. – Иска ти се, а си мълчиш! – удивява се грузинецът.
Стар емигрант в Канада разправя: – От толкова години съм в тая страна, и така и не можах да разбера – какво толкова има нарисувано на знамето й, че трябва да го прикриват с листо?
Канибал пита мисионер, който се опитва да го убеди да не яде хора: – Добре де, ако Господ не е искал да ядем хора, тогава защо ги е направил от месо?
Американецът, руснакът и българинът се напили и започнали да се надлъгват. Американецът казал: – Ние строим кораби толкова големи, че в тях могат да плуват други кораби. Руснакът: – Ние строим самолети толкова големи, че в тях могат да летят други самолети. Нашенецът им разправя: – В Горни Богров бай Пешо като си подигне крачола му се вижда оная работа. На сутринта като поиэтрезнели и почнали да се сещат какви са ги говорили, американецът се извинил и казал, че такива кораби не строят. Руснакът също се извинил и си признал, че такива самолети също не строят. Нашенеца и той се извинил: – Излъгах ви! Бай Пешо не е от Горни Богров, а от Долни Богров.
Асан, Айшето и многото им деца спели в една стая върху голямо, общо легло. Изчакал Асан да заспят децата и попитал Айшето: – Айше, да качва ли? – Качвай! Качил се той, но взел да буйства и ритнал без да иска най-малкото циганче – Меминчо. – А ва баща, ти едно правиш десет ша убийш. На Асан му минал ищаха и решил да заспива, но след малко от другия край на леглото се надигнало най-голямото циганче – Мустафата и казал: – Ей баща, този глупак заспа. Давай да гледа сеира!
Какво е това: Отгоре цъка и отдолу цъка? Евреин, изпуснал часовника си в тоалетната – часовникът цъка и евреинът: цък, цък – язък! цък, цък – язък!
Един руснак заседнал в снега в Чукотка. По едно време минава един чукча, и руснака започва да се моли: – Чукча, кажи ми как да се измъкна, ще ти дам каквото поискаш. Чукчата се замислил, и казал: – Добре бял човек, ще ти кажа как, но ми направи свирка! Руснака, нали няма избор, стискал съби и треперел, но направил свирка. Чукчата тръгнал усмихнат да си върви, а руснака се развикал: – Хей, нали ще ми кажеш как да се измъкна! – А, да! Съвсем забравих. Ами слушай сега – трябва ти трактор.
Каубои седят в кръчма в Дивия Запад и пият бира. След поредната бира на един от каубоите му се допикало, отишъл до стената и си разкопчал панталона. В този момент барманът вади пищова и стреля на сантиметър от главата му. Каубоят е стреснат: – Какво става, защо стреляш по мен? – Кога ще ви науча на култура бе! Не те ли е срам! Колко пъти съм ви казвал, че тая стена е женската тоалетна!
Две чукчи ловят риба в лодката. Единият стои на носа, а другият на опашката. Изведнъж този дето е на носа чува силен плясък отзад, обръща се и вижда, че другата чукча я няма. Изплашил се и почнал да вика. След няколко минути другият изплувал от водата и се качил в лодката. – Къде беше, изкарах си акъла? – Кakво си се развикал, ходих да сменям червея…
Руснак в командировка в Грузия. Разболял се и тръгнал да търси поликлиника. Пита наред, но всеки вдига рамене, клати глава: – Поликлиника? Ай, не знаю, дорогой! Накрая един грузинец му обяснява: – Поликлиника? Тръгваш наляво, вървиш, вървиш, ще видиш една бяла къща – това още не е поликлиниката. Завиваш надясно, вървиш, вървиш, ще видиш друга бяла къща – и това не е поликлиниката. Завиваш пак, после наляво, направо, надясно – ще видиш трета бяла къща с хубава ограда пред нея. На оградата има дупка. Тая дупка аз я пробих, а къде е поликлиниката – не знаю, дорогой!
17 чукчи отиват на кино. Разпоредителят на входа ги пита: – Защо сте толкова? – Как защо? Нали вие сте написали там – "До 16 забранен".
– Какво е доверие? – Двама канибали да си правят френска любов.
Решил Вуте да се жени за Пена. Изтичал той при кмета да сподели а кмета отговорил: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и aз, а ти ще я взимаш. Недей бе човек! Какво да прави, какво, отишъл той при попа на селото, а той вика: – Леле Вуте, как така? Цело село е минало през нея включително и аз, а ти сега ще я взимаш. Недей бе човек! Ужасен той изтичал при Нане. – Нане, Нане, така и така съм решил, а кмета и попа ми викат така и така. Какво да правя? – Не се коси Вуте, слушай какво ще направиш. Довечера ще си намажеш оная работа със зелена боя. Ако Пена забележи това значи е виждала много и я разкарвай братко. Речено- сторено и като се видели пак: – К"во стана братко, как е Пена? – А-а-а, това дето го рзправят не е верно Нане. Като го извадих и като го виде тя го помисли за краставица и веднага го захапа. Така че взимам я Нане.
Във вагон пътуват двама тексасци. На една гара излезли от купето да си наквасят гърлото. Върнали се, гледат – местата им заети. Помолили пътниците да ги освободят, но те отказали. Тогава единият от тексасците изведил пистолета си и извикал: – Броя до три!!! Едно! Две! Пътниците се изпарили моментално. Приятелите седнали на местата си и единият философски отбелязал: – Ето заради такива нахалници, на нас тексасците ни е излязла лоша слава.
Американец и българин умират и попадат в Ада. Дявола им предлага да избират едно от двете: български ад или американски ад. Естественно грешниците се интересуват каква е разликата… Дявола: – В българския ад ще ядете по две кофи лайна на ден, а в американския само една кофа. Съответно българина плюе на всичко и избира българския ад. Американеца иска по-доброто и избира американския ад. След една година се срещат. Американеца: – Ти, приятелю направи много лош избор! Аз сутринта изяждам една кофа лайна и цял ден съм свободен. Българина: – Нищо подобно. В нашия ад е българска работа – ту лайната не са докарали, ту кофите не стигат за всички…