9521
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
Вицове, свързани с политика
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Съобщение на пресцентъра на МС: Днес премиера цял ден работи с документи. Уточнение: Два пъти си разгледа паспорта и веднъж акта за раждане.
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
Журналист към Костов: – Какво бихте направили ако имахте сто хиляди долара? – Само сто ?!… Вече не си спомням, това беше толкова отдавна…
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Питат кандидат на изборите: – Защо се кандидатирахте? – Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие… – И вие искате да се борите с това ли? – Не, искам и аз да участвам!
По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак – и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак – друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак – и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: – Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?