371
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
Вицове, свързани с политика
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Какво значи абревиатурата НДСВ? Отговор: Нова Данъчна Секира за Верващите.
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
– Има ли нещо по-корумпирано от български народен представител? – Да, двама народни представители!
Попитали министъра на икономиката Петър Жотев: – Вярно ли е, че търсите нов шеф на приватизацията? – Вярно е, – отвърнал Жотев, – и бившия също го издирваме.
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Попитали един руски икономист защо международния валутен фонд дава заеми на Русия, като не може да си ги прибере. Той отговорил: За да не отиде тя да си ги вземе. Европа още помни разходката от 1945 г.
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Съобщение на ТАСС: "Вчеpа в Тихия океан пpи неизяснени обстоятелства изчезна целият Тихоокеански флот на САЩ. Космонавтите Ляхов и Pюмин пpодължават експеpиментите на оpбита."
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата: – Вижте каква красива и луксозна кола! – А колко гори? Руснакът го поглежда и продължава: – Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите! – А колко гори? Руснакът си знае своето: – Елегантен външен вид… – А колко гори? – А вие защо биете негрите?
По време на социализма две русначета си говорят: – На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? – Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето – имаше две гръмотевички нарисувани на нея.
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"