Вицове, свързани с политика
Отива един бизнесмен при г-н Божков и му казва: – Г-н Божков, много искам този и този завод, и съм готов да ви дам не 10%, а 15! А Божков направо подивял и вика: – Какви са тези глупости, какви 10%, какви, защо вярвате на вицовете и глупостите от медиите! Няма нищо вярно! Или 50 на 50% или се махайте от тука!
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Предложение към БНБ: Да се пусне монета с номинал "една минимална заплата".
Рано сутринта Михаил Горбачов излязъл да подиша чист въздух на балкона. От спалнята Раиса се провиква: – Миша, как не те е срам да стоиш отвън по гащи! – Ама ти виждаш ли ме? – Не, слушам "Гласът на Америка".
От новините: По последни данни състоянието на Ясер Арафат не се е изменило. Остава си мъртъв.
– Как може да ускорим масовата и касовата приватизации? – Като повишите комисионния процент на ресорните министри от 10 на 25, за да има поне 5 за чакалите които ги съветват. Знаете, че без пари нищо не става.
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.
Излиза главният прокурор Филчев след среща с президента и се обръща към журналистите: – Здравейте, деца! Журналистите отговарят: – Здравей, бащице!
– Чу ли за новия закон? Преместват деня на лъжата от 1 на 6 април. – Защо? – За да не трябва царя да си изпълнява обещанията, които даде на народа.
– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
Опровержение: "Не е вярно, че всички политици у нас се продават! Някои вече са продадени."
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Кой е най-краткият политически виц? Комунистите си отиват. А най-дългият? Един по един.
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…