Вицове, свързани с политика
Изобретили такава машина – от двама негри един бял прави. Прекарали всички черни но останал един… Търсили, търсили втори, ама нъц – всички вече били бели. Решили да вземат една маймуна, за да стане чифта. Пуснали ги двамцата и чакат резултата, излиза нещо и го питат: – Я гражданино, елате да ви огледаме! – Аз не съм гражданин, аз съм конституционният министър-председател!
– Каква е приликата между бившето Шесто и Ариел? – И в двата случая те перат, но в Шесто те накисват.
Кмета Софиянски се среща с група граждани. Кмета се усмихва. "Софиянски се усмихва, значи всичко е ОК!" – си мислят гражданите. "Гражданите виждат, че се усмихвам, значи всичко е ОК!" – си мисли Софиянски.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец: – Давай си парите! – заповядал веднага апашът. – Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента. – Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: – Тогава давай си МИ парите.
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
Попитали Радио Ереван: – Как СДС стигна до решението, че средната заплата ще достигне 420 лева – Ами казали са им, че долара ще стане 4,20.
В самолета. Стюардесата казва: – Моля всички да затегнат коланите! Чува се недоволен мъжки глас: – Моля, без политика!
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
-Защо Хилари Клинтън става в пет сутринта? -Е, как защо – нали трябва да е първата дама…
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
– Другарю Сталин, вие имате ли си хоби? – Да, колекционирам политически вицове. – И много ли сте събрали? – Три-четири лагера.
Попитали министъра на икономиката Петър Жотев: – Вярно ли е, че търсите нов шеф на приватизацията? – Вярно е, – отвърнал Жотев, – и бившия също го издирваме.
Радио "Москва" излъчва 3 вида новини: верни, вероятни и неверни. В първата графа влиза "Точно време", във втората – "Прогнозата за времето", а в третата е всичко останало!
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
