Политически

Политически

6538

Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!

Политически

8715

По време на военно учение с цел международно сътрудничество и запазване на световния мир, на борда на руска атомна подводница са се строили руски и американски екипаж в очакване на капитана. Той обаче идва ядосан и разярено пита: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? Никой не отговаря, след което капитана пита пак: – Кой идиот си хвърли куртката върху командното табло? При това американски войник решава да се опита да успокои капитана и продумва: – Ние обикновенно в нашата страна… – Няма я вече вашата страна, отвръща троснато капитана, питам пак, кой идиот си хвърли куртката върху командното табло.

Политически

7882

Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?

Политически

1454

– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!

Политически

735

Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…

Политически

7190

Група лекари били на конференция в Швейцария, където трябвало да представят напредъка на медицината в страните си. – В моята страна – казал германецът – медицината е толкова напреднала, че две седмици след сърдечна операция, пациентът вече ходи на работа. – Това е нищо! – казал японският лекар – Ако сме оперирали апендектомия във Вторник, в Събота пациентът е вече на работа! – Това е нищо! – казал американският лекар – Ние можем да вземем един задник, например от Тексас, да го сложим в Белия дом и на следващия ден половината страна е без работа.

Политически

2836

Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.

Политически

197

Попитали министъра на икономиката Петър Жотев: – Вярно ли е, че търсите нов шеф на приватизацията? – Вярно е, – отвърнал Жотев, – и бившия също го издирваме.

Политически

10080

Въпрос към радио Ереван: Кой трябва да оглави световните сили против талибаните и ислямският фундаментализъм? Отговор: Министър СВИНАРов, а негов адютант да бъде адвокатът ШЕЙТАНов.

Политически

3441

Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.

Политически

2900

Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…

Политически

7968

Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.

Политически

11877

През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва: – Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет! Тълпата реве: – Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет… Брежнев продължава: – Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил! Тълпата: – Ураааа, автомобиииил, автомобииииил… – Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет! Тълпата изпада в луд екстаз: – Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет… Една бабичка обаче пита: – Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет? – Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…

Политически

1683

Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…

Политически

10313

От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".

Политически

8162

Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?