Вицове, свързани с политика
По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка – напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" – поскъпне ряпата, спре на "Т" – телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: – Фсичко!
– Има ли в България средна класа? – Има. Тя се състои от политическия елит на посредствените политици.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
– Имате ли някаква работа за мен? – разпитва безработен човек в строителна фирма. – Може и да се намери… Какво сте работили преди да останете без работа? – Занимавах се с политика. Бях министър. – И вие смятате, че в строителството има работа за бивши министри? Питам ви, какво може да прави един министър в строителството? – Мисля, че бих могъл да правя първата копка на всяка нова сграда…
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Питали радио Ереван: Докога ще продължават зрелищата в България. Радиото отговорило: Докато има хляб …
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
Питат радио Ереван: – Какво е порочен кръг? – Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден "Людмила Живкова"…
Опитните парламентаристи могат да достигнат до два консенсуса за едно заседание. Доказано е, че най-голямо удовлетворение депутатите получават, когато консенсусът настъпва едновременно…
Въпрос: Какво значи коалиционен партньор по време на избори? Отговор: Бъдещ корупционен партньор, ако дойдат на власт!
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Срещат се двама приятели: – От кога не си ходил на театър? – пита единият. – Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол". – Толкова ли ти харесва? – Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
По време на социализма две русначета си говорят: – На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? – Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето – имаше две гръмотевички нарисувани на нея.