10737
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Вицове, свързани с политика
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Ученици в дипломатическото училище. Сръбчето се заяжда с американчето. – Знаеш ли каква армия имаме? – Ние имаме хиляда пъти по-голяма! – А знаеш ли какви самолети имаме? – Ние имаме хиляда пъти повече! – Да ама вие американците нямате История!!! Американчето си погледнало часовника и казало: -Вие още малко няма да имате География!
Питали радио Ереван: Докога ще продължават зрелищата в България. Радиото отговорило: Докато има хляб …
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Съобщение: "Министерският съвет уведомява гражданите, че считано от 1 май се прекратява месец април."
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
Събрали се българските политици и си говорят: – След 50 години България ще е богата страна! – Ех, жалко че нас няма да ни има тогава… – Не "жалко", а "защото".
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
Съобщение на Пресцентъра на Президентството: "Вчера с указ на Президента бе убита муха. После указът беше върнат отново на президентското бюро."
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: – Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? – Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. – Бре! – рекла си тя – Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: – Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?