5834
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Вицове, свързани с политика
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
Разговор между политици: – Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш – глупак или плешив? – По-добре глупак. Не се забелязва толкова.
По комунистическо време в СССР някаква жена се явява на изпит за вкантната длъжност "чистачка". Излиза и плаче. Питат я: – Какво стана? – Ами скъсаха ме… Питат ме отначало – какво е това: две нули, М. И аз казвам – мъжка тоалетна. После – какво е това: две нули, Ж. И аз казвам – женска тоалетна. А след това ме попитаха какво е това – две нули, Н, аз не знаех и ме скъсаха. – Ей, ама ти не знаеш ли че винаги задават два въпроса по специалността, а третият е политически?
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
По време на комунизма в СССР Брежнев викнал при себе си вътрешния министър за справка: – Колко евреи имаме в страната? – Към 4-5 милиона. – А ако им разрешим да емигрират в Израел, колко от тях ще поискат да емигрират? – Към 12-15 милиона.
От новините: По последни данни състоянието на Ясер Арафат не се е изменило. Остава си мъртъв.
Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Защо Клинтън носи вълнени гащи? Да му топлят глезените.
Двама си говорят и единият се жалва: – Сещаш ли се за оня огромен гьол пред нашата къща? – Да, какво? – Писах на кметството да им се оплача, казах им че е цяло блато. – И те какво? – Пратиха ми учебник за развъждане на гъски.
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Вечерта след изборите докладват на министър-председателя: – Имаме две новини, добра и лоша. – Каква е лошата? – Противниците ви събират 72% от гласовете. – А каква е добрата? – Вие събирате 89%.
Във връзка с препоръките на Европейския съюз на всеки депутат ще бъдат дадени по 10 000 евро за да бъде приет закона срещу корупцията.
За протестиращите Един организатор на друг организатор: – И аз организирах протестен митинг – Как ? – С призив по Интернет „Да се съберем и ние глупаците за да протестираме“ – Сигурно никой не дойде ? – Препълниха площада – Как така ?! – Дойдоха да видят кои са глупаците !
Журналистка пита 3-ма души "Оптимист ли сте или песимист?" Първия отговаря, че е оптимист. Втория отговаря, че е песимист. Третия казва, че е реалист. "И каква е разликата" – пита учудената журналистка. Отговор: Оптимиста изучавал английски език, песимиста – турски език, а реалиста – автомат "Калашников".
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."