6329
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
Вицове, свързани с политика
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Проблясъци от миналото – любими лозунги: При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) 25 години народна власт – 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Дръж маркуча си в изправност! (Надпис в ТКЗС) Да покрием навреме младите кобилки! (Надпис в ТКЗС) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! (Надпис в ТКЗС) Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори! (Лозунг в птицеферма) Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв. (Крайпътен надпис във Видинско) Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света! (Лозунг в болница) Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг в болница) На партията – вярност, на народа – чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм! (Агиттабло в лудница) Един допуснат брак – беда за целия колектив! (Лозунг в предприятие)
Мъж си имал говорящ папагал но папагала обичал да псува Сталин. Един ден приятел решил да му дойде на гости, но той бил отявлен сталинист. Какво да прави мъжът… покрил клетката на папагала с едно одеало и му казал да мълчи докато трае гостито иначе ще го прати в курника. Дошъл приятеля, хапнали, пийнали и по едно време папагала изпсувал Сталин. Мъжът се направил че нищо не е чул, а също и неговия приятел. Но папагалът изругал отново. Мъжът се ядосал и с папагала право в курника. В курника имало и една патица. Папагала се качил на едно дърво и се удрямал. По едно време патицата изкрякала: пак пак. Папагала слязъл от дървото, задоволил патицата и се върнал на клона. По едно време патицата изкрякала отново: пак пак… Папагала отново задоволил патицата и се върнал на мястото си с надеждата да си почива. Не щеш ли патицата пак изкрякала: пак пак… Но папагалът вече не издържал и и казал: – Курво, ти ако си тук за проституция, аз съм по политически причини!
Ученици в дипломатическото училище. Сръбчето се заяжда с американчето. – Знаеш ли каква армия имаме? – Ние имаме хиляда пъти по-голяма! – А знаеш ли какви самолети имаме? – Ние имаме хиляда пъти повече! – Да ама вие американците нямате История!!! Американчето си погледнало часовника и казало: -Вие още малко няма да имате География!
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
-Защо откакто започна предизборната кампания времето все е облачно? -Защото БСП си избра за символ слънцето и от СДС пускат само облаци…
Иванчо учи в къщи урок по история на тема "Древния Рим" и чете на глас: – "Богатите патриции често канели хетери и устройвали оргии…" – Абе, тате, какво е това "оргии"? – Пиянски запои – отвръща баща му. – А какви са тия "хетери"? – пита Иванчо. – Това са проститутки. – А какво означава "патриции"? – Ами… – бащата се чеше неуверено по главата – Сигурно има печатна грешка – искали са да напишат "партийци"!
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани. – Айде стига с тия български работи бе! – надала вой опозицията…