Вицове, свързани с политика
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява: – А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша? Жена му: – Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
1980-та година, олимпийските игри в Москва. Завършва състезанието по хвърляне на чук, награждават победителите. Изведнъж от публиката хуква един човек към терена, хваща чука и го изхвърля извън стадиона. Хората го питат: – Чакай бе, как го хвърли чак там? – Аааа, вий ми дайте и сърпа да видите с него какво ще направя!
Конгрес по хирургия. Събрали са се всички светила на науката. Всеки става и разказва за последните постижения на своята страна. Става български професор и казва: – Ние можем да премахваме апандисит… Цялата зала изпада в бурен смях Професорът: – През аналното отверстие… Възгласи на недоверие, крайно учудване… Става възрастен японски професор и казва: – Аз не се съмнявам. Българите могат. Аз живях там дълго, те всичко правят през това място…
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Срещат се Елцин, Клинтън и Костов да обсъдят проблемите си. Елцин: – Моят проблем е, че един от дванадесетте ми бодигарда иска да ме убие, но не знам кой точно! Клинтън: – Имам 12 стажантки и една от тях иска да пише книга, но не знам точно коя! Костов: – Един от моите 12 министри със сигурност е професионалист, но не мога да разбера кой е!
Седят три крокодила на едно дърво и си говорят: – Помните ли, че преди ядрената война бяхме зелени? – И можехме да плуваме… – Айде стига сме приказвали, давайте да отлитаме за нектар.
Съобщение на пресцентъра на Министерски съвет: "Днес следобед правителството проведе заседание при закрити врати. В късния следобед ключът от вратите беше намерен".
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
Горбачов говори на митинг на опозицията във Вилнюс. Получава бележка: "Ако след пет минути не заговорите на литовски, няма да се върнете в Москва!" Горбачов отговаря: "Ако утре не се върна в Москва, вдругиден цял Сибир ще заговори на литовски!"
– През 2000г. в България ще се внасят хладилници и фризери само в стил "рококо". – Защо бе? – Как защо, вътре ще има само рога, копита и кокали.
Преди среща на делегация на депутати от БСП с министър Хой от Северна Корея, съветник на Лилов го предупреждава: – Другарю Лилов, внимавайте да не сбъркате "О" с "У" в името на министъра, че ще станем за смях пред медиите. – А добре, добре "О", а не "У" нали така ? – Точно така, другарю Лилов. Повторил си Лилов няколко пъти – "О", а не "У" и се запътил към корееца усмихнат: – Много се радвам да Ви видя, другарю Кор …
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…