Вицове, свързани с политика
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Цените са като децата. Растат…
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Попитали Асан: – Асане, знаеш ли каква е разликата между комунизма и демокрацията? – Знам я, бате, как да не я знам! При социализъма работиш, работиш – купиш телевизор, работиш, работиш – купиш килим, работиш, работиш – купиш хладилник. А при демокрацията – работиш, работиш – продадеш телевизор, работиш, работиш -продадеш килим, работиш, работиш – продадеш хладилник.
Летят три натовски ракети. Едната казва: – Е, чао! Аз отивам на посещение на един Дунавски мост. Останалите две ракети продължават да летят. – Е, чао! Канена съм на прием в Китайското посолство. – Ех, кой сега ще ми прави компания до АЕЦ "Козлодуй"! – оплаква се третата.
Пациент в поликлиниката иска едновременно номер за очен и ушен лекар. – И ушите, и очите ли ви болят? – Не, но не виждам това, което чувам и не чувам това, което виждам.
Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.
На един митинг всички скандират: – Демокрация! Демокрация! Само един приглася: – Менструация! Менструация! Питат го защо така скандира, а той отговоря: – Абе все тая, важното е кръв да се лее!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
Кратка история на Русия (отчасти и нашите страни). 1907 г. Жандарм конвоира болшевик към затвора. 1917 г. Болшевик конвоира жандарм към затвора. 1937 г. Болшевик и жандарм лежат в затвора. 1997 г. Стар – престарял жандарм вижда на улицата стар – престарял болшевик да продава гевречета. Жандармът ехидно се усмихва и пита: – Хе, хе, нима навремето бащицата – цар ти забраняваше да търгуваш с гевречета, а?