Вицове, свързани с политика
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва: – Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника ако ни види мизериите. – Абе… да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.
Попитали икономист, каква е тайната на успеха в икономиката. Той казал: – Някои страни намират петрол. А други не…
Гледа от оня свят Хитър Петър какво става в България и говори на Настрадин: – Ходжа, моето внуче Петърчо май ще спечели изборите. – Ще спечели ако моето правнуче Ахмедчо помогне.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
Тодор Живков извикал видни български математици и им казал, че всички учени в България са писали нещо за него, а само те не са измислили нищо и не работят за неговия имидж. Дал им срок от една седмица, за да измислят нещо и да му докладват. След изтичане на срока, математиците отишли при Генералния секретар на БКП и му казали: – Другарю Живков, ние не можахме да измислим нищо друго, освен една Тодорема. Тя гласи: "Всяка крива, успоредна на Априлската линия, е права".
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
В библиотека влязъл човек и попитал: – Имате ли книгата "Комунизмът през 2000 година"? Библиотекарят отговорил: – Търсете я в раздел "Научна фантастика"!
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
– Защо не се омъжиш? – Нали знаеш, че годеникът ми е депутат – само обещава!
Извел бащата глист сина си на ануса, за да му покаже света: – Ето, сине, това зеленото отдолу е трева, това синьото отгоре е небе, онези неща дето летят из него и пеят са птички, а онова яркото нещо най-отгоре е слънцето. – Тате, ама то бил много хубав този свят. – Ами хубав е. – Тогава защо стоим в тази смрадлива тъмна дупка? – Ех, какво да правим сине – родина…
