6629
Цените са като децата. Растат…
Вицове, свързани с политика
Цените са като децата. Растат…
След войната в Косово, САЩ и Русия се споразумели да унищожат всичките си оръжия, за да не се повтарят подобни неща за в бъдеще. Клинтън обаче си запазил тайно 30 самолета. Минала половин година и решил да нападне Русия. Летели си самолетите над нива в Русия, а долу си орали трактори. Изведнъж паднали всички плугове и сеялки, появили се оръдия и картечници, и свалили самолетите. Клинтън позвънил на Елцин: – Елцин, продай ми 20 трактора от твоите! – Хе, ти още малко ще поискаш и комбайн с вертикално излитане!
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Влиза гражданин с ловджийска униформа в парламента и започва методично да отстрелва народни избраници. Естествено охраната го спира и го пита какво по дяволите си мисли, че прави. – Ама аз имам разрешително! – казва ловецът и го показва. Документът наистина гласи, че лицето има право да отстрелва отрепки през цялата година. Охраната го преглежда внимателно и казва: – Разрешителното ви е наред, господине, но не можете да продължите – това тук е резерват.
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
Излиза главният прокурор Филчев след среща с президента и се обръща към журналистите: – Здравейте, деца! Журналистите отговарят: – Здравей, бащице!
Срещат се двама приятели: – От кога не си ходил на театър? – пита единият. – Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол". – Толкова ли ти харесва? – Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: – Видя ли какво направиха американците? – Видях, другарю Брежнев… – Е, тогава и ние ще направим нещо! – Какво, другарю Брежнев? – Ами … ще кацнем на Слънцето! – Ама как – та там температурата е милиони градуси… – Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!
– Чу ли за новия закон? Преместват деня на лъжата от 1 на 6 април. – Защо? – За да не трябва царя да си изпълнява обещанията, които даде на народа.
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Върви лисицата през гората и гледа – гаргата лети с опашката напред! Пита я тя: – Защо ма, сврако, летиш на обратно? – Еми на, Лисо, то нали е демокрация, правя каквото си искам, кой ще ми каже нещо? – Бре! То хубаво нещо било демокрацията – си казала Лиса и взела и тя, нали е демократ, да върви със задника напред. Както вървяла, не щеш ли изскочил от едни храсталаци Кумчо Вълчо и тя докато се усети я наебал. Лиса: – Чакай бе Вълчо, какво правиш? – Абе Лисо, нали е демокрация, правя каквото си искам. Кой ще ми каже нещо? Тръгнала пак Лиса с дупето назад. Оппа-а-а, изскочил от едни шубраци Заека и той нали е бързак я надупил за секунди. Лиса: – Чакай бе Зайко, недей така, какво направи? – Спокойно Лисо, тука е демокрация, кой ще ми каже нещо? Ти ли? Продължила нататък пак Лисанка със задника напред и тъкмо си мислела хубави работи, и усетила познато чувство – обърнала се тя и какво да види – Мечо я напънал на задна прашка и шиба като луд. – Ауууу, Мечо, какво правиш? Какви са тия неприлични действия? – Тихо Лисо! Вече е демокрация, какво протестираш? Ти май искаш нещо да ми кажеш а? Тихо, щото да не те зачеша пак! Продължила Лиса и кой да види – Свраката – пак по стария начин си лети безгрижно. Лиса си казала – "Сега ще й търся отговорност на тая!" и вика: – Ей Гарго! Какво ме излъга ти за тая демокрация – тука половината гора ме наеба вече! Гаргата се обадила: – Е Лисо, така е то, за нас горе е демокрация, за вас долу живо преебаване!
– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…"