8782
Питат радио Ереван: – Какво е порочен кръг? – Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден "Людмила Живкова"…
Вицове, свързани с политика
Питат радио Ереван: – Какво е порочен кръг? – Това е, когато Тодор Живков дава на Владимир Живков орден "Людмила Живкова"…
Премиерът пред Парламента: – Преди нашето правителство да дойде на власт страната беше на ръба на пропастта. Но ние й помогнахме да направи крачка напред.
Гледа от оня свят Хитър Петър какво става в България и говори на Настрадин: – Ходжа, моето внуче Петърчо май ще спечели изборите. – Ще спечели ако моето правнуче Ахмедчо помогне.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Съобщение на ТАСС от времето на студената война: "Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма."
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди – при социализма. Единият започва: – Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха! Другият: – Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски. – Как така? – Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята…
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
Пациент в поликлиниката иска едновременно номер за очен и ушен лекар. – И ушите, и очите ли ви болят? – Не, но не виждам това, което чувам и не чувам това, което виждам.
Продавач на вестници на Централна гара вика: – Няма Стандарт, няма Демокрация, няма Пари… Остана само Труд и Капитал!
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.