Вицове, свързани с политика
Комисията по корупция разпитва депутат: – Уверен ли сте, че къщата, вилата, петте коли и шестте апартамента в центъра, са купени с честно заработени пари? – А с какви други? – На нас ни се струва, че всичко това е купено с парите на народа. – Да бе, че откъде пък народа ще има такива пари?
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Кмета Софиянски се среща с група граждани. Кмета се усмихва. "Софиянски се усмихва, значи всичко е ОК!" – си мислят гражданите. "Гражданите виждат, че се усмихвам, значи всичко е ОК!" – си мисли Софиянски.
Терорист опира нож в гърлото на машиниста в софийското метро и казва: – Карай за Лондон! Машинистът обявява по уредбата: – Затварям вратите. Следваща спирка – Лондон. Граждани, не се блъскайте, вагона не е разтегаем!
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Вчера Народното събрание разпрати до медиите SMS с годишния си доклад за свършената от него работа.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
Питали радио Ереван: Докога ще продължават зрелищата в България. Радиото отговорило: Докато има хляб …
Проблясъци от миналото – любими лозунги: При директора се влиза само по голяма нужда! (Надпис на вратата на директорски кабинет) 20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България! (Лозунг в цирка) 25 години народна власт – 25 години цирк. (Светлинен надпис над купола на цирка) Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас. (Лозунг в студентски стол) Дръж маркуча си в изправност! (Надпис в ТКЗС) Да покрием навреме младите кобилки! (Надпис в ТКЗС) Да не оставим неодрусана слива в нашето село! (Надпис в ТКЗС) Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу империалистическите агресори! (Лозунг в птицеферма) Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията. (Тодор Живков) Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, иначе – цял живот мъртъв. (Крайпътен надпис във Видинско) Който не познава Сибир, не познава СССР! (Лозунг от "Интурист") Болните в социалистическа България: най-здравите болни в света! (Лозунг в болница) Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ! (Лозунг в болница) На партията – вярност, на народа – чиста вода. (Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация") Всички луди – на борба за мир и световен комунизъм! (Агиттабло в лудница) Един допуснат брак – беда за целия колектив! (Лозунг в предприятие)
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
В кабинета на Ленин внасят цвете в саксия. – Как се казва това цвете, другарю? – пита Владимир Илич. – Мушкато. – Мушкато… – замислено повтаря Ленин, след това изтръгва цветето с корените и го изхвърля през прозореца. – А земята, – заповядва той, – я раздайте на селяните!
От североамериканската медия: "Овалният Кабинет" на Белия Дом във Вашингтон се сдобил с ново име: "Оралният Кабинет".
