2900
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Вицове, свързани с политика
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.
По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: – Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: – Да, КГБ e. Както можем, така работим…
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Новините по телевизията: – Добър вечер, драги зрители. Е, дотук с добрите неща…
Попитали един руски икономист защо международния валутен фонд дава заеми на Русия, като не може да си ги прибере. Той отговорил: За да не отиде тя да си ги вземе. Европа още помни разходката от 1945 г.
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
По времето на Сталин ще вдигат паметник на Пушкин в Москва. Носят проекта на Сталин за одобрение: стои Пушкин, чете томче съчинения на Сталин. Генералисимусът коментира: – Политически е правилно, но исторически – неправилно! Не може. Носят му нов проект – стои Сталин и чете томче на Пушкин. – Исторически е правилно, но политически – неправилно! Не може. Носят му трети проект – стои Сталин, и чете томче съчинения на Сталин. – Ето това е! И политически правилно, и исторически правилно! Приема се!
– Какво е общото между комунизма и атомната бомба? – И двете премахват разликата между града и селото…
Бин Ладен се обажда на Д. Буш: – Джордж, имам за теб две новини, една добра и една лоша. С коя да започна? – Давай с добрата. – Реших да се предам! – А лошата? – Идвам със самолет!
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.