Вицове, свързани с политика
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Въпрос: Какво притежава Тед Кенеди, за което Бил Клинтън може само да си мечтае? Отговор: Мъртва съпруга.
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
По съветско време викат някакъв руснак на обяснение в КГБ: – Ти защо редовно получаваш колети и писма от Израел? – Ами по време на войната крих един евреин от немците у нас в мазето, и сега ми е много благодарен и ми праща това-онова. – Как може така бе, другарю! Да си кореспондирате с тая гадна капиталистическа страна! Вие за бъдещето си мислите ли? – Да, мисля. Сега крия един китаец.
– Кое е най-мощното оръжие? – Крайцерът "Аврора": един изстрел и 80 години разруха!
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
Мъж си имал говорящ папагал но папагала обичал да псува Сталин. Един ден приятел решил да му дойде на гости, но той бил отявлен сталинист. Какво да прави мъжът… покрил клетката на папагала с едно одеало и му казал да мълчи докато трае гостито иначе ще го прати в курника. Дошъл приятеля, хапнали, пийнали и по едно време папагала изпсувал Сталин. Мъжът се направил че нищо не е чул, а също и неговия приятел. Но папагалът изругал отново. Мъжът се ядосал и с папагала право в курника. В курника имало и една патица. Папагала се качил на едно дърво и се удрямал. По едно време патицата изкрякала: пак пак. Папагала слязъл от дървото, задоволил патицата и се върнал на клона. По едно време патицата изкрякала отново: пак пак… Папагала отново задоволил патицата и се върнал на мястото си с надеждата да си почива. Не щеш ли патицата пак изкрякала: пак пак… Но папагалът вече не издържал и и казал: – Курво, ти ако си тук за проституция, аз съм по политически причини!
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
– Има ли в България средна класа? – Има. Тя се състои от политическия елит на посредствените политици.
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Г-н Сакс-Кобургготски, вместо да съветвате хората да си сменят чипа, сменете вие вашия, защото сте с дефектна версия, която не поддържа добре български език.
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
Българското и американското врабче се срещнали на българската граница. – Къде отиваш? – попитало българското врабче. – У вас, да почуруликам малко. А ти? – попитало на свой ред американското. – У вас, да покълва малко.