Вицове, свързани с политика
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
Депутат – персона, която взема парите от богатите и гласовете на бедните за да ги защитава един от друг.
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Българин е в командировка в Япония. Попада на едно погребение и понеже нищо друго не разбирал се зачел в надписите по надгробните камъни (естествено само цифрите разбирал). Направило му впечетление, че всички надгробни камъни носят малки числа – 23, 18, 10 и т.н. Попитал нашия човек да не би това да е някакво детско гробище и хората му обяснили, че според тяхната традиция се отбелязват само щастливо преживените години, за останалите нямало смисъл да се отбелязват. Замислил се нашият човек Ганьо и рекъл: "Еееех… мене пък ще ме пишат мъртво роден!"
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: – Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: – Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как – дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… – Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? – Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.
Цените са като децата. Растат…
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…