Вицове, свързани с политика
Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
– Има ли в България средна класа? – Има. Тя се състои от политическия елит на посредствените политици.
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Питат радио Ереван: – Как се казва Централният затвор в Белград? – Югославски бизнес център.
Коментар за разделянето на заведенията на зони: Обособяването на зони за пушачи и непушачи в заведенията е нещо като зони за пикаещи и непикаещи в плувен басейн.
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Съобщение на ТАСС от времето на студената война: "Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма."
Великден, върви другаря Сталин към кабинета си, пуши лула. Насреща му бюрократ-подмазвач: – Другарю Сталин, Христос воскресе! – Благодаря, вече ми докладваха.
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!