Вицове, свързани с политика
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Нашите политици често грешат. Жалко, че не са сапьори…
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
– Може ли външният министър на една държава да е жена? – Може, ако външната политика на държавата е курвенска.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Кaкво е това "един бит"? Един байт минус данъците.
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
Купувач пита в магазина: – Другарю продавач, имате ли самобръсначки? – Нямаме. Купувачът си тръгва, а вторият продавач пита първия: – Защо му каза, че нямаме самобръсначки като имаме? – Егати селянина, като ми вика "другар" да ходи да се бръсне със сърпа!
Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
Отива Доган на свиждане при Тато в рая. Обажда се на портала и чака. След малко се появява Тато – слаб, целия кожа и кости. – Здрасти – казва Доган, – защо си толкова мършав? – А бе, кво да ти кажа… В кухнята артелчик е някакъв от вашите и ни кара с Брежнев да ядем със сърп и чук.
Двама си вървят посред нощ из центъра на София и минавайки покрай Президенството единият казал: – Защо ги няма войничетата в къщурките, да пазят Президента? – За какво да го пазят, нали си имаме цар!
Жената на Ясер Арафат роди тайно тризначета. Отговорност за това поеха 7 терористични организации на Палестина….
Кандидат-кмет в шопско село решил да провежда директна кампания и тръгнал по селските къщи. Отишъл при Нане и си записва какво иска Нане от него за да гласува. Нане се почесал и казал: – Е,оная ливада от 200 дка, та да си направим комплект компиро. После кандидат-кмета отишъл при Коце и той му поискал "10 малки прасенца за да си направи комплект със свинкята-майка". В края на деня отишъл при Вуте и него го попитал какво иска да му даде за да гласува за него, а Вуте отговорил – Сакам 2 мъде. – Чакай бе, е Нане шъ си направи комплект за компири, Коце – комплект със свинкята, а ти – мъди. За какво са ти? – Шъ си направа комплект с курецо, що го получих от предишната ти изборна победа!