Вицове, свързани с политика
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос: – Какъв си протестант или католик? Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл: – Евреин. Отзад се чул радостен възглас: – Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
Горбачов говори на митинг на опозицията във Вилнюс. Получава бележка: "Ако след пет минути не заговорите на литовски, няма да се върнете в Москва!" Горбачов отговаря: "Ако утре не се върна в Москва, вдругиден цял Сибир ще заговори на литовски!"
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва: – Това ли е фермата? Аз в мойта ферма, като се кача на колата, пътувам три дни. – О! Из преди години имах такава кола – казал нашият човек.
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!
Вьпрос: От къде американците знаят, че Саддам има ядрено и биологично оръжие? Отговор: Пазят си фактурите.
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
По социалистическо време, един работник искал да напусне завода но все не го освобождавали. Тогава го посъветвали да обвини началника на цеха, че краде и уволнението му е в кърпа вързано. – Мълчи си! Половината от откраднатото ще е за тебе. – казал началника и го оставил на работа. Тогава го посъветвали да каже нещо антипартийно на партийния секретар. Влязъл работникът при секретаря и извикал: – Хайл Хитлер! Партийният секретар скочил иззад бюрото и извикал: – Хайл! Наште ли дойдоха?
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
По Татово време двама политически затворници излизат от затвора. – Ауу, какъв дъжд вали – казва единият. – Абе, остави ги… да правят каквото искат – отговаря другият.
