Вицове, свързани с политика
Разхожда се Леонид Илич Брежнев (известен с дългото си управление) заедно с внука си. Внукът пита: – Дядо, като порастна, ще стана ли и аз партиен секретар? – Ще станеш, защо да не станеш? – А може ли да стана Генерален секретар? – Не може! Как може в една партия да има двама генерални секретари?
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
По време на комунизма в СССР. Някакъв баровец си купува вносен телевизор и веднага се захваща с дистанционното. Щрак – и на екрана се появява XXV конгрес на КПСС. Щрак – друга програма, пак XXV конгрес на КПСС. Щрак – и на третата програма XXV конгрес на КПСС. Човека започва бясно да сменя каналите, но все попада на конгреса. Накрая започва да сменя честотите, за да намери друг канал. И по някое време му изниква нова програма, която до този момент не е виждал. Навъсен говорител с квадратна челюст се навежда към екрана и казва: – Сменяй каналите, Сидоров, сменяй… Съответните органи вече са на път към вас.
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
След края на втората световна война Молотов казал на Сталин: – Стига сме работили бе другарю Сталин, нека излезем и се поразходим в гората край Москва и да изпием една бутилка старо френско вино… Сталин се съгласил и след като се усамотили в гората Молотов извадил бутилката вино и се опитал да я отвори… но напразно. Сталин го видял че се мъчи и решил да му помогне: – Дай аз ще я отворя! Опитал се и Сталин, но тапата не помръдвала… (те никога не са отваряли бутилки през живота си). Тогава едно козарче минавало край тях с козите и поискало да им отвори бутилката…Те се спогледали, но няма как – дали му бутилката… Момчето взело бутилката и с все сила я зхвърлило срещу близката скала и тя се пръснала… – Чакай бе, какво направи? Ти кой си бе? – Аз съм пионера Миша Горбачов! PS: Горбачов е бил тогава на 14 години, знаете и отношението му към алкохола като президент на СССР.
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!" След конкурса били обявени и наградите: Трета награда – екскурзия до Сибир с връщане. Втора награда – екскурзия до Сибир без връщане. Първа награда – среща с юбиляра.
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
Летят три натовски ракети. Едната казва: – Е, чао! Аз отивам на посещение на един Дунавски мост. Останалите две ракети продължават да летят. – Е, чао! Канена съм на прием в Китайското посолство. – Ех, кой сега ще ми прави компания до АЕЦ "Козлодуй"! – оплаква се третата.
– По какво се отличава министъра на социалната политика от програмиста? – На програмиста му плащат за работещи програми.
Китайците замислят да си отмъстят лошо на американците за бомбардировката на посолството им – щели всички да се качат на по една табуретка и по сигнал "три-четири" от националното радио да скочат на пода. Ударната вълна от 60 милиона тона маса ще отнесе половин Америка…
Въпрос: Коя е най-кратката книга? Отговор: "Какво не ям", с автор Александър Божков.
– Ало, Народното Събрание ли е? – Да. – Искам да питам, какво трябва за да стана депутат? – Бе ти луд ли си? – Да. Някакви други условия?