7211
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Вицове, свързани с политика
Ясер Арафат дава кръв за пострадалите американци, става и с доволен вид си тръгва. Само след минута се връща на бегом: – Пуста склероза! Нали трябваше да дам и урина.
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Защо комунистите са щастливи от изборите? Ами защото като падне Царя и идва 9-ти септември!
Журналисти питат Цветанов на поредната пресконференция: Всеки ли можете да арестувате в България? Няма ли все пак недосегаеми? Цветанов бойко отговаря: Недосегаеми няма. Даже аз сам ще си сложа белезниците ако Бойко Борисов нареди. От залата се чува реплика: „Недосегаемите“ ще са операцията на следващото правителство…
Мечтата на българското правителство: В едно прекрасно утро да изчезне народа, а да остане само бюджета.
Излиза главният прокурор Филчев след среща с президента и се обръща към журналистите: – Здравейте, деца! Журналистите отговарят: – Здравей, бащице!
Позната история – по времето на комунизма някакъв човек в Москва имал папагал, който постоянно псувал партията и съветската власт. На гости на нашия човек щял да дойде някакъв партиен функционер. За да не стане гаф той затворил папагала в хладилника. След като партиецът си тръгнал, той извадил папагала от хладилника и папагалът закрещял с всички сили: – Слава на великия Съветски Съюз! Да живее КПСС и нейната ръководна роля в нашия живот, да живее гениалният Брежнев! Човекът се шашнал: – Чакай бе, какво ти става, защо говориш така? – Два часа Сибир ми стигат…
Стар евреин бяга от Русия. На рамото му седи говорящ папагал. Митничарят: – Господине, не може да пътувате със жива птица! – Ами как?… – Допускаме само препарирани и замразени. Папагалът се обажда: – Абе ако трябва замразявай, ако трябва препарирай ама да се махаме от тука че си… p.s. Важи и за българските "папагали".
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…
Един депутат се връщал късно вечерта към къщи, когато го пресрещнал крадец: – Давай си парите! – заповядал веднага апашът. – Момче, не знаеш с кого си имаш работа – опитал се да се измъкне депутатът, аз съм народен представител в парламента. – Така ли – замислил се за малко крадецът и след това светкавично добавил: – Тогава давай си МИ парите.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
– Знаеш ли? Тия избори все повече ми приличат на шах. – Да бе, вече и цар има в играта. – Има цар и всички пешки искат да станат фигури.
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.