Вицове, свързани с политика
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
Из новините: "Американски морски пехотинци охраняват иракския национален музей от други мародери."
Краен седесар, покрусен от президентските избори, задал въпрос в ефира на Радио Ереван: – Възможно ли е да има по-лоша президентска двойка от тази на Георги Първанов – Ангел Марин? Арменското радио направило своето проучване и след три дена отговорило: – Възможно. Двойката Ангел Марин – Георги Първанов.
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
В един самолет стюардесата обикаля и пита пътниците кой какво ще пие. Минава през всички пасажери и накрая се доближава до човек, който е с дълга брада и черни дрехи. – Нещо за пиене, сър? – пита стюардесата. – Не, благодаря. След малко ще карам.
Шефът на руския Аерофлот уверено прогнозира: – У нас такова нещо като в Америка не е възможно! Или двигателите ще се повредят или полетът ще закъснее, или керосинът няма да стигне.
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
Двама депутати разговарят в тоалетната на Народното събрание. – Абе това – казва единият – срането, физическа работа ли е, или умствена? Другият отговаря: – Абе, трябва да е умствена, защото ако беше физическа някой щеше да я свърши вместо нас.
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ. Отива първо канадския президент и пита: – Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е когато ти си президент. Канадския президент се разплакал и излезнал. Влиза руският президент и той пита: – Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е по твое време – отговаря Господ. Руския президент също се разплакал и излезнал. Влиза накрая българският президент и пита: – Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? …и дядо Господ се разплакал.
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
