6553
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
Вицове, свързани с политика
От трибуната: – Другари, следващата петилетка ние ще живеем по-добре! Глас от залата: – Ами ние?
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
Сръбски наказателен отряд влиза в албанско село. Строяват всички мъже до стената и казват: – Ако някой от вас се чуства сърбин, да се отдели от групата. Десетина мъже излизат напред. – Добре, минете наляво. Други да се чустват сърби? Още десетина излизат. – Добре, вие минете надясно. Вдигат автоматите и гръмват останалите. Мислят малко и казват: – Я вие там, дето сте отдясно – марш до стената. – Ама нали сме сърби? – Истинският сърбин не може да се колебае… Застрелват и тях. Пак мислят малко. – Я и вие там отляво – до стената… – Ама нали сме истински сърби – не се колебахме? – Е да де, ама война е все пак. Трябва да има загуби и от сръбска страна.
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Депутат – персона, която взема парите от богатите и гласовете на бедните за да ги защитава един от друг.
Оптимист и песимист си говорят за положението в страната. Оптимистът, явно вече разочарован, казва: – Както е тръгнало, май всички ще стигнем до просия. Песимистът: – Да просим? А от кого?
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Краен седесар, покрусен от президентските избори, задал въпрос в ефира на Радио Ереван: – Възможно ли е да има по-лоша президентска двойка от тази на Георги Първанов – Ангел Марин? Арменското радио направило своето проучване и след три дена отговорило: – Възможно. Двойката Ангел Марин – Георги Първанов.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
Делегат се завръща у дома от конкрес на БКП. Сяда на масата и мълчи. Жена му го пита: – Да ти сложа ли да ядеш? Мълчи, вдига ръка – гласува "за". – Да ти сложа ли и салатка? Пак мълчи, гласува "за". – Ракийка да ти сипя? Ръкопляска.
Около правителствената болница в Москва има сериозно присъствие на милиция. – Да не би Брежнев да е…? – пита развълнуван минувач. Близостоящ милиционер му отвръща: – Не, от четири часа извършват сложна хирургическа операция – отделят езика на другаря Живков от задника на другаря Брежнев…
Тодор Живков и Роналд Рейгън се хванали на бас в коя страна хората пият повече алкохол. Влиза Рейгън е един бар и гледа всички пияни и ги разстрелял. Влиза във втори – пак всички пияни и пак ги изпозастрелял. В трети – пак положението същото. После отишли в Америка. Влизат в един бар, ама никой не бил пиян. Влизат във втори – пак никой. Трети – никой. Тодор Живков много се ядосал, ама решили да влязат в още един. Гледат всички пияни и Живков щастлив застрелял всички. На другия ден във вестниците пишело: "Един плешив терорист разстреля българското посолство в САЩ…"
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Съобщение: "Министерският съвет уведомява гражданите, че считано от 1 май се прекратява месец април."
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!