Вицове, свързани с политика
Американски фермер пристига при свой български колега на гости. След дълго ядене и пиене американецът поискал да разгледа фермата на домакина. Показва българинът доматите, краставиците, лукът и зелето, а чужденецът се учудва: – Това ли е фермата? Аз в мойта ферма, като се кача на колата, пътувам три дни. – О! Из преди години имах такава кола – казал нашият човек.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Политически виц от комунистическо време: Двама са в командировка, спят на хотел. До тях в съседната стая други си разправят шумно политически вицове. На тия им писнало и се наговорили да ги шашнат, та да млъкнат. Единия отива оттатък и вика: – Абе, кви са тия политически вицове бе? Вие не знаете ли, че тука всичко се подслушва и записва? – Айде бе, не може да бъде. – Ей сега ще ви покажа. Навежда е към контакта и вика: – Две чайчета в тази стая, моля. Другия е вече подготвен и след малко влиза с два чая. Ония се сбъркват, млъкват веднага и всичко утихва. На сутринта нашите хора отиват да си плащат сметката. На излизане портиера им казва: – Ей, на майора много му хареса тоя номер с контакта.
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
Американците питали радио Ереван по повод на бъдещата си подкрепа за кабинета Борисов : Бойко Борисов ли е най-големия пич в България ? Радиото отговорило : Беше пич, вече е импич …
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос: – Какъв си протестант или католик? Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл: – Евреин. Отзад се чул радостен възглас: – Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Кака Пена, многомашинничка и ударничка, я поканват да влезе в БКП. Дали й да чете устави, история на БКП и всичко, което е нужно да се подготви идейно. На събранието на първичната партийна организация я питат: – Како Пено, ти си наш човек, комунист. Ще те приемеме в Партията. Имаш ли някакви въпроси докато се подготвяше? Кака Пена отговаря: – Другарю председател, всичко ми е ясно, защо е червено знамето, какви са ми правата и задълженията, но едно не ми стана ясно: аз като партиен член, имам ли право да се чукам с безпартийни, щото лошо – безпартиен да чука партиен член! Помислили другарите и решили: – Имаш право, како Пено, но трябва сама да си го вкарваш, та да се чувства ръководната роля на Партията!
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
Поради морални и етични съображения законът у нас забранява клонирането на хора. За клониране на некадърници, политици и борци няма подобни морални пречки.
Срещат се двама приятели: – От кога не си ходил на театър? – пита единият. – Откакто започна по телевизията шоуто "Парламентарен контрол". – Толкова ли ти харесва? – Страшно е! И не мога да се начудя защо го играят на празен салон!
Съвещават се страните от Ваpшавския договоp. Решили да окажат на Либия хуманитарна помощ. Става премиерът на България и казва: – Ние ще изпратим 10 000 щайги домати. – А защо? – Ами те ще са в особена опаковка – от олово. Така ще могат да леят куршуми от нея. Става премиерът на Румъния: – Ние ще изпративм 10 000 щайги краставици. – А защо? – Ами опаковката им ще е особена – от стомана. Така ще могат да правят автомати от нея. Става премиера на СССР. – Е, тогава ние ще изпратим 20 000 яйца. – И те ли са с особена опаковка? – Опаковката им е чудесна – сини барети и ботуши.
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния: – Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? – пита неразбиращ. – Не знам! – отговорил също неразбиращ другият. – И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
По случай 70-годишния юбилей на Живков членовете на Политбюро предложили на столичния народен съвет София да бъде преименувана в град Тошингтън. Поискали мнението на Москва и оттам отговорили: "По принцип не възразяваме, но ни се струва по-подходящо името Тошква."
По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка – напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" – поскъпне ряпата, спре на "Т" – телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: – Фсичко!