Вицове, свързани с политика
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Върви милиционер и гледа пред него един чете "Работническо дело" и псува – "да еба таз шибана държава"… Милиционера го арестува и води при началника като си мисли да "набере точки". Началника му пита гражданина: – Ти защо псуваш държавата бе? – Как да не ги псувам, виж какво правят тези американци във Виетнам. Началника доволен от отговора, вика подчинения: – Ти защо не си разбрал за коя държава псува, а ми го водиш да ми губиш времето – три дена арест. Излизат гражданина и милиционера и последния мърмори: – Е каква стана тя, аз те водех теб да те арестуват, а аз ще седя в ареста. Гражданинът: – А аз като ти казвах "да еба таз шибана държава", ти не ми вярваше.
1942. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви заточили, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, приготва си багажа, сбогува се със семейството и сяда да чака. Чака ден, два – никой не идва… 1943. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1944. Кремълски коридор. Жуков среща Сталин. Сталин пита: – Още ли не са ви застреляли, др. Жуков? и отминава, пушейки си луличката. Жуков треперещ се прибира у дома, сбогува се със семейството и сяда да чака… 1945. Кремъл. Балът на победата. Сталин държи реч и завършва: – И през цялото време на войната на нас не ни изневеряваше чувството за хумор. Нали така, др. Жуков?
Качествен политик? Политиците са две качества – трето и брак.
Секретаря и кмета на едно село се разхождали вечерта в гората но изведнъж притъмняло и паднал дъжд. Най-близо била къщата на бай Иван. Влезли при него и седнали гладни: – Бай Иване, да имаш нещо така пържолки да сложиш? – Нямам кмете, сиромах човек съм аз. – Секретар, пиши едно прасе на бай Иван от общината. А нещо сиренце, млекце да имаш? – Нямам,много съм беден. – Секретар, пиши една крава на Бай Иван от общината! Легнали и заспали гладни. На сутринта станали те и кмета рекъл: – Бай Иване абе ти оправяш ли я твойта баба? – Кур нема, кмете. Кур нема. – Секретар! Задраскай прасето и кравата и пиши – кур за бай Иван.
Рейгън, Митеран, Горбачов и Живков пътуват във влак. По едно време Рейгън вади бутилка бърбън, сипва си чаша и за да покаже колко е ларж, изхвърля останалото през прозореца. Митеран отваря шампанско "Дом Периньон", сипва си малко и също изхвърля останалото. Като вижда това, Горбачов става, хваща Тодор Живков и го изхвърля през прозореца.
Една жена се омъжва за четвърти път. След първата брачна нощ новия й съпруг учудено я пита: – Скъпа, нали вече три пъти си била омъжена? Не разбирам само как може да си още девствена. Жената отговаря: – Първия ми съпруг беше пианист и всичко правеше с пръсти. Втория беше комунист и само обещаваше, а третия беше политик и колкото и да се стараеше, все ми го начукваше отзад.
Прожектират на Сталин нов игрален филм. След прожекцията Сталин пита: – Защо мустаците на лошия герой така приличат на мустаците на другаря Сталин?! Да се разстреля главния герой, режисьора, целия снимачен екип, роднините на актьора, народния комитет за култура… – Другарю Сталин – питат от народния комитет за култура, – а не може ли на главния герой да му обръснем мустаците? – Хм… и това е вариант…
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
Мъж си имал говорящ папагал но папагала обичал да псува Сталин. Един ден приятел решил да му дойде на гости, но той бил отявлен сталинист. Какво да прави мъжът… покрил клетката на папагала с едно одеало и му казал да мълчи докато трае гостито иначе ще го прати в курника. Дошъл приятеля, хапнали, пийнали и по едно време папагала изпсувал Сталин. Мъжът се направил че нищо не е чул, а също и неговия приятел. Но папагалът изругал отново. Мъжът се ядосал и с папагала право в курника. В курника имало и една патица. Папагала се качил на едно дърво и се удрямал. По едно време патицата изкрякала: пак пак. Папагала слязъл от дървото, задоволил патицата и се върнал на клона. По едно време патицата изкрякала отново: пак пак… Папагала отново задоволил патицата и се върнал на мястото си с надеждата да си почива. Не щеш ли патицата пак изкрякала: пак пак… Но папагалът вече не издържал и и казал: – Курво, ти ако си тук за проституция, аз съм по политически причини!
Лягат си Раиса и Михаил Горбачови да спят. – Ех, Миша, Мишаа… ти някога сигурно не си си и мечтал да спиш с жената на председателя на СССР!…
Заседание на политбюро на ЦК на КПСС. Брежнев пита: – Другари, някой да иска дъвка "Wrigley"s Spearmint"? – Че откъде я имате? – Абе оня ден ПВО-то свали един шпионски самолет…
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.