3859
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
Вицове, свързани с политика
Анонимен глас попитал радио Ереван: – Може ли един щастлив народ да живее цяла година без да яде? – Не може, г-н Кастро! – отговорило радиото.
В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани. – Айде стига с тия български работи бе! – надала вой опозицията…
Най-краткият виц в България: "Двама министри се срещат в трамвая."
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
Един американски просяк обменил опит с нашенски. Нашенеца гледа онзи богаташ, а пък проси и вика – Как забогатя ? Американеца казва – Ами отидох пред президентсвото и по цял ден чоплех семки на колене, и ме засипваха с камари долари. Нашенеца решил да бъде още по-хард. Отишъл пред министерския съвет и почнал да гризе от една торба сено. Минавали министрите но не пари ами и никакви внимание не му обрнали. Единствено Бойко Борисов му обърнал внимание. Спрял се Бойко и го питал – Кво праиш тука бее? Просяка отвърнал – Ами на нема кво да ям и хрупам сено. А Бат Бойко отвърнал ядосано – Затуй си тъй зле щото ядеш готовото. Яяя виж по полето е пълно със зелентия. Бегай да пасеш. Зимата кат ми увиснеш тука и сено нема да има. И нежно му теглил един премиерски шут. Та така у нас не е кат в Америката…
Попитали икономист, каква е тайната на успеха в икономиката. Той казал: – Някои страни намират петрол. А други не…
Две момчета си говорят през Берлинската стена. – Аз имам портокал! – хвали се западнякът. – А ние си имаме социализъм! – Много важно. Ако си поискаме и ние ще си направим социализъм! – Да, обаче тогава няма да имаш портокал!
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: – Близначки? – Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: – Близначки? – Абе нали ти казах, не са близначки! – тросва се Иван. – А-а, близначки – уверен е японецът и сочи Елена – С тая жена никой няма повтори.
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?
Пътували в тайгата с шейна Брежнев, Тачър, Рейгън и Тодор Живков. По едно време след шейната се появила глутница гладни вълци. Рейгън, след като видял, че глутницата наближава все повече изправил се и рекъл: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочил. Не минало много време и глутницата пак ги настигнала. Тачър се изправила и казала: – Вие продължете, а аз ще ги забавя – и скочила. Останали Брежнев и Живков. Тошо се замислил, кой ще скочи от тях двамата когато пак ги настигне глутницата. Ето, че глутницата ги настига и Тошо като подчинен на Брежнев решил да скочи. Но в този момент Брежнев се изправя, изважда изпод кожуха един автомат и избива глутницата. Тошо с недоумение попитал: – Защо не го използва по-рано докато бяха още живи Тачър и Рейгън? – Че това за четирима стига ли? – казал Брежнев изваждайки шише водка от джоба си.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Албанец се кара на малкото си дете: – Как не те е срам?! Аз на твоите години нищо нямах, а ти…Ама какво искаш бе – къщата ти голяма, в двора басейн, хладилника натъпкан с македонци…
По татово време един министър вика секретарката си и казва: „Тотке, пиши съвещание във вторник 18 часа!“. След малко тя се връща и пита: Чичо, вторник как се пише бе, с Ф или с В? „Хайде, пиши го за сряда и да научиш този пръвопис защото шъ тъ изволня!“
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.