Вицове, свързани с политика
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: – Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: – Да, КГБ e. Както можем, така работим…
– Как следва да се нарича комунист, преименувал се в социалист, който "милее" за националната кауза? – Национал-социалист.
Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
Отива един бизнесмен при г-н Божков и му казва: – Г-н Божков, много искам този и този завод, и съм готов да ви дам не 10%, а 15! А Божков направо подивял и вика: – Какви са тези глупости, какви 10%, какви, защо вярвате на вицовете и глупостите от медиите! Няма нищо вярно! Или 50 на 50% или се махайте от тука!
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
Партиен агитатор разяснява: – Нас често ни питат – няма ли Бог? На този въпрос можем да отговорим твърдо и безкомпромисно с положителен отговор – да, Бог няма!
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
– Ти защо все говориш с бръснаря си само за времето? – А да не искаш да говоря за политика с човек, който ми е опрял бръснач в гърлото?
Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Албанец се кара на малкото си дете: – Как не те е срам?! Аз на твоите години нищо нямах, а ти…Ама какво искаш бе – къщата ти голяма, в двора басейн, хладилника натъпкан с македонци…
Разговор между политици: – Как мислиш? Какъв е по-добре да бъдеш – глупак или плешив? – По-добре глупак. Не се забелязва толкова.
През 70-те години Брежнев говори на митинг в Москва: – Другари, през 1980 г. всеки жител на СССР ще има мотоциклет! Тълпата реве: – Ураааа, мотоциклееет, мотоциклееет… Брежнев продължава: – Другари, през 1990 г. всеки наш гражданин ще има автомобил! Тълпата: – Ураааа, автомобиииил, автомобииииил… – Другари, през 2000 г. всеки гражданин на СССР ще може да си купи въртолет! Тълпата изпада в луд екстаз: – Уррррррраааааааааа, върртоолеееееееет, въртолеееееееет… Една бабичка обаче пита: – Другарю Брежнев, че защо ми е на мен пък въртолет? – Ех, колко си проста, бабо! Чуеш например, че в Киев са пуснали макарони и литваш да си купиш…