Вицове, свързани с политика
В министерството на земеделието започнали да развъждат лъвове. Всичко вървяло много добре, докато не се случило произшествие и се наложило да пратят лъвовете в зоологическата градина. Стоят там лъвовете и единият се кара на другия: – И защо ти трябваше да ядеш чистачката? Да беше взел пример от мен – изядох петнадесет чиновници и никой не забеляза.
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
– Коя е любимата сексуална поза на Муравей Радев? – 83. – ?! – 69 плюс ДДС.
Президент изнася реч. Отдалеч се чува вик: – Господин Президент, може ли да се преместите малко по-наляво, че нещо не Ви виждам! – А не искате ли да ви дам бинокъл? – А не, няма нужда – аз съм с оптика…
По тоталитарно време пускат на свобода двама политически затворници и те тръгват по улиците. Гледат – по магазините цените пак повишени. Единия: – Абеееее… Другия го прекъсва уплашен: – Ееееее де! – Е да де.
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
За протестиращите Един организатор на друг организатор: – И аз организирах протестен митинг – Как ? – С призив по Интернет „Да се съберем и ние глупаците за да протестираме“ – Сигурно никой не дойде ? – Препълниха площада – Как така ?! – Дойдоха да видят кои са глупаците !
– Вуте, верно ли че щели да сменят финансовио министър? – Не. Че си смени само името от Муравей на ?Мура?. – Е па, оти така? – Оти е фафла трепач!
На политзанятие в бившия СССР лекторът патетично заявява: – Другари, през последните 30 години градихме социализма. В следващите 30 години ще изградим за нашите деца комунизма! Глас от залата: – Браво! Така им се пада на тези хулигани!
Президентът на САЩ искал да провери кой от органите на закона (ФБР, ЦРУ и щатската полиция) е най-кадърен. Пуснал в гората един заек и им казал да го намерят. ФБР търсили 2 седмици. Сложили информатори из цялата гора, монтирали подслушвателни устройства, претърсили цялата гора, но не намерили заека. ЦРУ търсили 1 седмица. Отровили и избили всичките животни, опожарили гората, но не намерили заека. Дошло ред на щатската полиция. Тя се върнала след няколко часа с една проскубана и пребита катерица, която викала: – Добре, добре, признавам! Заек съм, заек съм.
Група лекари били на конференция в Швейцария, където трябвало да представят напредъка на медицината в страните си. – В моята страна – казал германецът – медицината е толкова напреднала, че две седмици след сърдечна операция, пациентът вече ходи на работа. – Това е нищо! – казал японският лекар – Ако сме оперирали апендектомия във Вторник, в Събота пациентът е вече на работа! – Това е нищо! – казал американският лекар – Ние можем да вземем един задник, например от Тексас, да го сложим в Белия дом и на следващия ден половината страна е без работа.
След рухването на тоталитарния режим един големец отишъл заедно със сина си на гости на властващ диктатор. Още при влизането диктаторът поздравил високо: – БКП! Големеца отвърнал на поздрава: – ДКМС! Гостували що гостували и си тръгнали. Като се отдалечили, синът учуден попитал баща си какво означават тези инициали БКП и ДКМС. Бащата обяснил: – БКП – това е "Бягай крий парите", а ДКМС – "дреме ми на капата, мойте са скрити".
На Нова Година. Тодор Живков обикаля затворите на България и поздравява затворниците: – За много години, за много години!
Доматът, картофът, бобът и тиквата решили да станат партийни членове. Отишли на изпит. Преди да влезат Доматът казал, че сигурно ще го приемат, защото е червен. Картофът казал, че и неговото приемане е сигурно, защото бил дефицитен. Бобът казал, че бил национално ястие и работата му е сигурна. Само Тиквата нищо не казвала. Дошъл им редът и влязъл Доматът. След малко излязъл и другите го попитали: – Какво стана, защо си оклюмал? – Да им… Не ме приеха. Казаха, че преди да стана червен съм бил "зелен". Влязъл Картофът и той излязъл оклюмал след малко: – Да им… и мен не ме приеха. Казаха, че съм имал връзки с чужбина. След това влиза Бобът и той излиза в същия вид: – Да им… Не ме приеха, казаха, че съм "издавал тайна". Накрая влиза Тиквата и излиза след малко радостна. Другите я попитали: – Какво стана, да не би да те приеха? – Приеха ме! Казаха: една "тиква" повече или по-малко – все тая и ме приеха.
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
