8730
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
Вицове, свързани с политика
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
Журналистка пита 3-ма души "Оптимист ли сте или песимист?" Първия отговаря, че е оптимист. Втория отговаря, че е песимист. Третия казва, че е реалист. "И каква е разликата" – пита учудената журналистка. Отговор: Оптимиста изучавал английски език, песимиста – турски език, а реалиста – автомат "Калашников".
В един африкански град се провеждали избори. Управляващите почнали да раздават банани. – Айде стига с тия български работи бе! – надала вой опозицията…
По радиото излъчват как протича денят на Костов. В 6 часа Костов става от сън. А Вие станахте ли? В 6.15 Костов прави своята гимнастика, а Вие направихте ли своята? В 6.30 Костов преглежда пресата, а Вие прегледахте ли я? ……. В 7 часа Костов сяда да закусва, а за Вас музика…….
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!
Кандидат-депутат се обажда на жена си след изборите: – Можеш да ме поздравиш, избраха ме! – Не може да бъде, да не ме лъжеш? – За какво да лъжа вече – нали ти казвам, вече ме избраха!
Ръководството на завода за компютри в Правец решило да направи тест на различни компютри и да ги сравни с родното прозиводство. На компютъра се задава въпроса: "Защо няма месо? Японският отговаря: Какво значи "защо"? Американският отговаря: Какво значи "няма"? Полският: Какво значи "месо"? Българският: А кой пита?
По време на комунизма. Върви си един обикновен човек из Москва, оглежда магазините и си мърмори: – Сирене няма… яйца няма… месо няма… мляко няма… Идва до него милиционер и му казва: – Ако не млъкнеш веднага, ще те ударя с пистолета по главата! – Стига бе, и патрони ли вече няма?
НОИ (Национален осигурителен институт) и КАТ подписали договор, член единствен: чл.1 Ако бъде блъснат пенсионер, вместо да се отнемат точки на шофьора се дава една допълнителна. При смъртен случай се дават още три.
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
Питат кандидат на изборите: – Защо се кандидатирахте? – Как защо? Не виждате ли какво става наоколо? Властта тъне в разкош, корупция, безделие… – И вие искате да се борите с това ли? – Не, искам и аз да участвам!
– Пошегувахме се и стига толкова. – казал Брежнев и залепил веждите си под носа.