Вицове, свързани с политика
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
Питали радио Ереван: Докога ще продължават зрелищата в България. Радиото отговорило: Докато има хляб …
На прием политик пита редактора на местен вестник: – Вие ли писахте, че съм бил некадърник? – О, не господине, нашият вестник отпечатва само последните новости
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
Съобщение на Пресцентъра на Президентството: "Вчера с указ на Президента бе убита муха. После указът беше върнат отново на президентското бюро."
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
Въпрос: Какво притежава Тед Кенеди, за което Бил Клинтън може само да си мечтае? Отговор: Мъртва съпруга.
Елцин сдава властта в Кремъл. В тържествена обстановка връчва на Путин "ядреното куфарче". Тръгва си, но по стълбите Путин го настига: – Борис Николаевич, вие майтап ли си правите с мен? Какво е това куфарче? Копчето за пускане на ракетите не работи!
Костов сънува следващите избори. "Най добре е танковете да дойдат" – мълви в просъница той. Буди се от връхлитането на Бонев в спалнята, който застава мирно и козирува: – Както заповядате, господин премиер!
Железопътна катастрофа. От релсите е излязъл специален влак с депутати. Пристига спасителен отряд и намират всички депутати погребани от местните жители. – Какво стана, бе? Всичките ли бяха мъртви? – пита шефа на отряда. – Да! Е, някой се опитваха да ни убедят, че са живи, ама нали ги знаете депутатите – винаги лъжат…
Във връзка с препоръките на Европейския съюз на всеки депутат ще бъдат дадени по 10 000 евро за да бъде приет закона срещу корупцията.
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
Министърът на финансите се загледал в една витрина: – Я, колко евтино сако! А само се оплакват от високите цени! – Господин министре, това е ателие за химическо чистене…
