Вицове, свързани с политика
Пpи вестта, че Борис I ще покръства българите първородният му син дошъл при него: – Не бива да им променяш старата вяра. Хората са недоволни и се вдигат на бунт. – В такъв случай ще гласуваме дали да сменям вярата. – Какво ти гласуване, аз останах без глас да викам, да се вдигнат!
– Та значи, внучетата ми, това се случи през 19-та година. Загубих се в гората в една ужасна зимна нощ и съвсем се бях отчаял, когато забелязах светлинка между дърветата. Допълзях с последни сили и гледам – свети прозорчето на малка къщичка. Открехнах вратата а вътре – топло, уютно – в камината гори огън, а зад едно голямо бюро отрупано с книги стои един плешив човек с брадичка. – Дядо, дядо, ама това е бил другарят Ленин! – Той самият, дядовите. Та гледа ме той а аз казвам: "Може ли да се постопля при вас другарю – изгубих се в бурята, умирам от студ". А той каза само "Вън!" … а очите му добри, добри…
Съобщение: "Министерският съвет уведомява гражданите, че считано от 1 май се прекратява месец април."
По време на социализма две русначета си говорят: – На мен дядо ми е бил партизанин през войната! Герой! Награден с орден от съветската власт! А твоят дядо какъв е бил? – Не знам, сигурно електротехник. Оня ден му намерих каската в мазето – имаше две гръмотевички нарисувани на нея.
Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България? Отговор: Аерогара "София".
Обхождайки военните си бази, македонският президент Киро Глигоров открил два бомбардировача и решил да нападне САЩ. Обадил се на Бил Клинтън и му заявил,че ще обстрелва Бостън. Докато двата самолета пускали бомби над американския град, македонците се окопали и зачакали ответен удар. Чакали седмица, две – нищо. Глигоров пак вдигнал телефона и съобщил на Клинтън, че този път ще обстрелва Ню Йорк. Самолетите пак бомбардирали, македонците пак се окопали и отнове две седмици – нищо. На третата седмица Киро Глигоров пак звъннал на щатския си колега и го заплашил: – Клинтън, днес нападам Вашингтон! В отговор от слушалката се чуло: – Копеле мръсно, само да ви намеря на картата ще ви разкажа играта!
Сталин говори по телефона с Чърчил: – Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не. Затваря. Секретарят му го пита: – Другарю Сталин, за какво му казахте "да"? – Попита ме дали го чувам добре.
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Ленин говори на събраните революционни матроси: – Другари, революцията се отлага! Феликс Едмундович отиде за риба! – Не можем ли да минем без него? – Без него можем, но без "Аврора" – не!
Какво е съотношението между килограма, долара и лева? Ами един килограм левове струва един долар!
– Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения? – Мръсни.
От "Позитано" 20 поискали държавата да отпусне пари за поддръжка и подновяане на надписите по рушащите се паметници на септемврийци, партизани и други комунисти, уж паднали за свободата на България. Властите се съгласили при условие на всеки паметник да има надпис: "Те умряха за идеите си. Ние се освободихме от тях."
"Ако смятате, че на държавата хич не й пука за вас – това изобщо не е вярно! Опитайте се поне веднъж да не си платите данъците."
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…
Личният бръснар на Брежнев винаги, докато го постригвал, си говорел с него на политически теми, и все го разпитвал за положението в Полша. Веднъж Брежнев го попитал: – Какво си ме заразпитвал, защо толкова те интересува тази Полша? – Не ме интересува. Просто като спомена за положението там, на вас ви се изправя косата и ми е по-лесно да я подстригвам.
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.