173
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.
Вицове, свързани с политика
На 11 септември посред нощ (вашингтонско време) Путин се обажда на сънения Буш: – Моите съболезнования във връзка с терористичните атаки, г-н Президент! – Какви терористични атаки? – Ой, извинете, ще ви позвъня по-късно.
Свидетел пред съда: – Председателят на текезесето вършеше големи злоупотреби: раздаваше храна на партийните секретари, а ощетяваше другите животни.
Християнинът: Ако имаш две крави, задръж едната и дай другата на съседа си. Социалистът: Ти имаш две крави. Държавата взема едната и дава другата на съседа ти. Републиканецът: Ти имаш една крава. Съседът ти няма нито една. И какво от това? Комунистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти дава мляко. Фашистът: Ти имаш две крави. Държавата ти ги взима и двете и ти продава мляко. Капиталистът: Ти имаш две крави. Продаваш едната и с парите купуваш бик и правиш кравеферма. По американски: Имаш две крави. Продаваш едната и караш другата да произвежда четири пъти повече мляко. По френски: Имаш една крава. Стачкуваш, защото искаш да имаш три крави. По талибански: Имаш две крави. Пълниш ги с експлозиви, пускаш ги в двора на съседа, взривяваш ги. Съседът ти умира. Ти нямаш какво да ядеш.
– Защо не се омъжиш? – Нали знаеш, че годеникът ми е депутат – само обещава!
Журналисти питат Цветанов на поредната пресконференция: Всеки ли можете да арестувате в България? Няма ли все пак недосегаеми? Цветанов бойко отговаря: Недосегаеми няма. Даже аз сам ще си сложа белезниците ако Бойко Борисов нареди. От залата се чува реплика: „Недосегаемите“ ще са операцията на следващото правителство…
Александър Божков влиза в един супермаркет и напазарува много неща – салами, кашкавал, сирене и др. Излиза си през касата без да плаща и касиерката го пита: – Господин Божков, а парите? – Спокойно, ние за това пари не взимаме.
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: – На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Един човек, научил страхотен политически виц. Толкова му харесвал, че не можел да се стърпи да не го каже на някого. Излезнал на улицата и на първия срещнат човек му казал: – Знам страхотен политически виц. Искаш ли да ти го кажа? – Аз съм милиционер! – Нищо! Ще говоря бавно и ще повтарям по два пъти!
Един американски просяк обменил опит с нашенски. Нашенеца гледа онзи богаташ, а пък проси и вика – Как забогатя ? Американеца казва – Ами отидох пред президентсвото и по цял ден чоплех семки на колене, и ме засипваха с камари долари. Нашенеца решил да бъде още по-хард. Отишъл пред министерския съвет и почнал да гризе от една торба сено. Минавали министрите но не пари ами и никакви внимание не му обрнали. Единствено Бойко Борисов му обърнал внимание. Спрял се Бойко и го питал – Кво праиш тука бее? Просяка отвърнал – Ами на нема кво да ям и хрупам сено. А Бат Бойко отвърнал ядосано – Затуй си тъй зле щото ядеш готовото. Яяя виж по полето е пълно със зелентия. Бегай да пасеш. Зимата кат ми увиснеш тука и сено нема да има. И нежно му теглил един премиерски шут. Та така у нас не е кат в Америката…
В часа на класния учителката разказва на децата за Европа и Европейския съюз. Става дума и за Шенгенското споразумение и тя пита: – А най-радостното, деца, е че скоро ние ще отпаднем от "черния списък". Какво ще направите вие тогава? Всички тъпеят, естествено Иванчо вдига ръка: – Как какво, веднага си взимам партакешите и изчезвам от тая държава… – Е, хубава работа, Иванчо, къде е патриотизъма, любовта към родината. Я довечера питай родителите си и си помисли и утре пак ще говорим… На другия ден: – Е, Иванчо, какво измисли? – Ами, госпожо, татко каза че не съм прав. – Видя ли, Иванчо, и какво друго ти каза татко ти? – Ами каза, че като махнат Шенген е по-разумно да се кача на едно дърво… – ?!? – За да не ме смаже тълпата.
Журналисти обсаждат премиера Костов с въпроси. Той мълчи. Нахакана новинарка настоява: – Кажете поне, как стоят нещата общо взето. – Ами общо взето, всичко общо е вече взето.
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
Един хванал златната рибка. Тя веднага му казва: – Виж к"во, номера с трите желания го знам. Имаш само едно. Казвай бързо и ме пускай, че отивам на купон. Човекът бил българин-патриот. Помислил, па казал: – Повечето българи все за Америка бълнуват. Я направи един мост с по три платна в двете посоки от София до Ню Йорк, който иска да се качи на ладата и да ходи. Рибката вика: – Дай нещо по-просто бре. Как ще го изчислявам тоя кривия мост. Човекът вика: – Имам да вземам пари от Кремиковци. Помогни там. Рибката помислила, помислила и казала: – Колко платна в двете посоки трябваше да бъдат?