Вицове, свързани с политика
Политик се прибира вкъщи уморен. Жена му загрижено пита: – Защо работиш толкова много? Почини си малко… Политикът: – Не мога, знаеш, че се трудя за благото на народа… Съпругата: – Стига бе, нали оня преди теб също се трудеше за благото на народа и после кво? Насраха го! Оня преди него, също се трудеше за благото на народа… и него го насраха… Политикът: – А пък аз, ще се трудя до тогава, докато няма какво да серат…
Рано сутринта Михаил Горбачов излязъл да подиша чист въздух на балкона. От спалнята Раиса се провиква: – Миша, как не те е срам да стоиш отвън по гащи! – Ама ти виждаш ли ме? – Не, слушам "Гласът на Америка".
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
По случай годишнина от рождението на Ленин бил обявен в Москва конкурс за най-ефектен стенен часовник с вид и украса, свързана с делото на юбиляра. От изпратните модели трето място спечелил часовник с украса от дърворезба, изобразяваща Ленин, говорещ на митинг. На второ място бил класиран часовник с кукувица, която на всеки час се показвала, изкуквайки "Ленин! Ленин!" Първата награда била присъдена на подобен часовник, на който от прозорчето на кукувицата се показвал миниатюрен Ленин с възгласа: "Ку-ку! Ку-Ку!" След конкурса били обявени и наградите: Трета награда – екскурзия до Сибир с връщане. Втора награда – екскурзия до Сибир без връщане. Първа награда – среща с юбиляра.
През 1987, малко преди да излети совалката "Чалинджър" в белия дом звъннал червения телефон. Президентът Рейгън вдигнал слушалката и чул покрусения глас на Горбачов: – Много съжалявам за совалката… – В какъв смисъл? – учудил се Рейгън. – Ами че избухна… – Но тя още не е излетяла! – О, извинявай, ще се обадя след десет минути.
Активен борец пита Живков дали може от ордена "Златна звезда" да си направи зъби. – Да – отговаря му Живков, – но можеш да носиш зъбите само по държавни празници.
В едно от кюстендилските села нашенец се облякъл в истинска меча кожа и сложил на раменете си капитански пагони. След това отишъл да сурвака кмета – активен борец. – Кво си се накичил да срамиш военните, бе? – скастрил го кметът. – Айде, стига бе, вие на девети септември за един ден бехте у гората, па станахте полковници и генерали, а мечката, дека цел живот е там, един капитан ли не може да е?
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
"Демокрация" – това е все едно "бюрокрация", само че демо.
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
По време на студената война американците се готвят да изпитват нова балистична ракета. Развръщат установката на тайно място в гората, подготвят се за старт. На близкото дърво стоят две гарги и си говорят: – Ще излети. – Няма да излети. – Ще излети бе! – Няма да излети. Изстрелват я, ракетата се издига на стотина метра във въздуха и се взривява. Едната гарга казва: – Ей, вярно бе, не излетя. Другата застава мирно и козирува: – Служа на Съветския Съюз!
Един човек хванал риба на реката и я занесъл вкъщи да му я сготви жената. Казал й: – Ето ти една риба да я изпържиш! – Нямаме олио. – Тогава с мас. – И мас нямаме – ти от небето ли падаш, с какво да си купим олио и мас, нямаме пари! – Добре де, свари я! – И вода нямаме, сутринта ни я спряха защото не сме плащали от миналата година. Човекът се ядосал, върнал се на реката и хвърлил рибата обратно във водата. А рибата изплувала и започнала да вика: – Да живее правителството, да живее правителството!
Клинтън, Солана и Петър Стоянов заедно със жените си пътуват в самолет. По някое време самолетът започва да пада. Имат само три парашута. Стоянов казва: – Дайте да ги дадем на жените? Солана: – Жените да го духат! Клинтън: – А ще има ли време?