7037
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Вицове, свързани с политика
Демокрацията ни донесе светлината в края на тунела. Мамка му и тунел… изобщо няма край!
Питат един министър: – Вярно ли е, че в страната има голяма безработица? – Не е вярно! Тия гнусни слухове ги разпространяват разни, които си нямат работа…
Попитали министъра на икономиката Петър Жотев: – Вярно ли е, че търсите нов шеф на приватизацията? – Вярно е, – отвърнал Жотев, – и бившия също го издирваме.
През 1988г. в Лондон се провежда конкурс за цигулари. Първа награда – спечелелият да свири един час на цигулка "Страдивариус", на която е свирил Паганини. Двамата български участници печелят второ и последно място. На летище "Хийтроу" в очакване на самолета, класираният на второ място казва: – Изпуснах шанса на живота си. – Айде стига бе. Много важно, да свириш два часа на некаква цигулка на която бил свирил Паганини – отговорил последния. – Виж сега, малко ми е трудно да ти го обясня на тебе, но това е все едно да ти дадат да гръмнеш два пъти с маузера на Дзерджински.
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Президент посреща на аерогарата спортисти от Олимпиадата. Подават му предварително написаното привествие и той започва да го чете пред микрофона: – О, о, о, о, о… – Господин президент,- подшушва му – това са олимпийските кръгове! Четете по-надолу!
(Посвещава се на приватизацията на БТК) – Вярно ли е, че скоро мобилните телефони ще струват колкото обикновените? – Вярно е, ама не е баш така. Обикновените ще струват колкото мобилните.
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
Починал Милошевич и потропал на райските порти. Отваря св. Петър и му казва: – Ти не си за тук! Върви си в ада! Слезнал Милошевич в ада. След няколко дни банда дяволи тропат на райските врати. Отваря св. Петър и ги пита: – Вие какви сте? – Бежанци – отговарят дяволите.
Две американски танкови дивизии водили ожесточено сражение с осем федеини на Садам. На края арабите били пленени. Командващият дивизията офицер започнал да разглежда непримиримия враг. Всички били ниски, черни и мустакати – типични араби. Само последният боец бил рус, синеок, висок един и деветдесет. Офицерът толкова дълго оглеждал това чудо на генетиката, че войникът не се стърпял и извикал: – Ну, что же? Араб не видел?
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
Китай предлага военна подкрепа на САЩ в борбата против тероризма. Взето е решение китайски войски да навлизат в територията на Афганистан на малки групи от по два милиона души…
Във връзка с препоръките на Европейския съюз на всеки депутат ще бъдат дадени по 10 000 евро за да бъде приет закона срещу корупцията.
Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети… След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми и дипломатически куфарчета. – Какви са тия? – пита шашнат президентът. – Най-страшното ни оръжие! – отговарят генералите. – Чиновниците от финансовото министерство. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава.
Въпрос: Защо наричат г-н Костов баща на народа? Отговор: Защото ни ебава майката на всички!
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…