Вицове, свързани с политика
Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Руснаците, като закъсали с парите, решили да продадат мумията на Ленин – така и така искали да се отърват от него… Пуснали обява, никой не се обажда, и по едно време постъпва запитване от кметството на Ерусалим: "Колко искате за мумията?" Руснаците в паника отговарят: "А, не! Само на вас не го продаваме! При вас вече един възкръсна!"
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: – Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? – Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. – Бре! – рекла си тя – Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: – Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност: – Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш? – Костов. Пак го били и пак го попитали: – Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш? Човека погледнал хитричко и попитал: – Ами вие кого бихте убили? – Клинтън, естествено! – Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.
Срещат се Елцин, Клинтън и Костов да обсъдят проблемите си. Елцин: – Моят проблем е, че един от дванадесетте ми бодигарда иска да ме убие, но не знам кой точно! Клинтън: – Имам 12 стажантки и една от тях иска да пише книга, но не знам точно коя! Костов: – Един от моите 12 министри със сигурност е професионалист, но не мога да разбера кой е!
В час по история учителката на Иванчо обяснява: – Деца, партизанското име на Тодор Живков е било Янко…. Иванчо настойчиво вдига ръка. Учителката го вдига. – Кажи Иванчо? – Моля, другарко, оттам ли идва лафа "Кура ми Янко"?
По време на възродителния процес директор на предприятие събира подчинените си и им казва: – От днес категорично забранявам използването на турски и турцизми в предприятието. Всички скачат на крака и ръкопляскат: – Евала, другарю началник!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.
Съобщение на ТАСС от времето на студената война: "Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма."
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
Сталин свиква съвещание и пита най-учените хора в страната: – Защо изоставаме толкова? – Ами, другарю Сталин… 90% от населението са мързеливци и мърлячи. – А ако ги разстреляме, ще се оправи ли положението? – И да ги разстреляме, все тая… пропорцията ще се запази.
Сталин чете доклад. Изведнъж някой в залата кихва. – Кой кихна? (мълчание…) – Първи ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание пак…) – Втори ред, стани! Да се разстреля! Дълго нестихващи аплодисменти. – Кой кихна? (мълчание…) – Трети ред, стани! Да се разстреля! Бурни аплодисменти в цялата зала, всички стават, възгласи "Слава на великия Сталин!" – Кой кихна? – Аз, аз… (ридания…) – Наздраве, другарю!
