Вицове, свързани с политика
Потънал съветски кораб. Екипажът се спасява и изплува до близкия остров. Обаче ги хващат някакви диваци и се канят да ги ядат. Капитанът преговаря с тях: – Другари, при вас имаше ли революция? – Не. – А съветска власт? – Не. – А колективизация? – Не. – А култ към личността? – Не… – А перестройка? И това не? – А ленински съботници всеки месец? Пак не? Ами тогава от какво сте озверели така?
Леонид Илич Брежнев застава на трибуната на поредния партиен конгрес да чете реч. Вади листа и започва: – Ох, хо, хо, ох, ох, хо… Отзад го бутат: – Другарю Брежнев, обърнете листа! От тая страна играхме на кръстчета и кръгове.
Скоро след Съветската революция пращат агитатор в някакво село в поволжието да говори против религията. Събира той селяните, говори им три часа, и накрая ги пита: – Разбрахте ли сега, че такова нещо като "християнски бог" не съществува? – Разбрахме! Жив да си ни, другарю лектор, Аллах да те поживи!
– Как може да ускорим масовата и касовата приватизации? – Като повишите комисионния процент на ресорните министри от 10 на 25, за да има поне 5 за чакалите които ги съветват. Знаете, че без пари нищо не става.
На прием в президентството: – Защо сте угрижен, господин посланик? – Откраднаха ми златния часовник на вашия прием, господин президент. – Подозирате ли някого? – Онзи мъж със синия костюм. – Това е министърът на правосъдието. Сигурен ли сте, че е той? – Уви, да! След малко президентът на хунтата се връща при посланика: – Ето вашия часовник! – О, министърът сигурно се е почувствал неудобно? – Не, той нищо не усети…
Съобщение на ТАСС от времето на студената война: "Вчера в района на Бермудския триъгълник са изчезнали 4 американски подводници. От наша страна загуби няма."
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
България направи крачка напред в преговорите с Европейския съюз – затвори главата на Главния Преговарящ.
Отива бабичка да гласува, но си забравила очилата. До тъмната стаичка стои "наблюдаващ" и бабата му казва: – Сине, помогни ми да си попълня бюлетината. Той й помогнал. – А за кого гласувах? – попитала старицата. – Бабо – строго я скастрил наблюдаващият, – у нас изборите се тайни!
Знаете ли ли какво представлява микробетона, от който строят жилищата на БОДК? Това е 80% бетон и 20% микрофон.
По времето на социализма дисидент си пуска радиото и чува: "Вие слушате радио Свободна Европа". – Господи! – стряска се той – откъде знаят?!
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Опровержение: "Не е вярно, че всички политици у нас се продават! Някои вече са продадени."
Пуска се слух,че Брежнев е умрял. Радиото опровергава (гласът на Брежнев): – Някои хора разпространяват неверни слухове, че аз съм бил мъртъв и гласът ми се разнасял от грамофонна плоча… лоча… лоча… лоча…
Американците създали компютър, който пресказвал бъдещето. Бил Клинтън решил да го попита: – Ще има ли трета световна война? – Да. – Ще я има ли Америка? – Да. – Мойте близки ще бъдат ли живи? – Да. – А аз ще бъда ли жив? – Да. Клинтън решил да си направи майтап и попитал: – А колко ще стува Кока-Колата след войната? – Три рубли…
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата. – Какво стана? – питат го. – Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… – ??? – … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"