Вицове, свързани с политика
По време на съветско-китайския конфликт в китайския щаб разработват план за нападение над Съветския съюз. Главнокомандващият казва на генералите: – Значи малки групи от по пет милиона ще пресекат границата. Авиацията ни няма да може да участва, защото вятърът духа от руска страна. – А няма ли да нанесем танков удар? – Танковия удар е невъзможен – танкистът се разболя.
Отишла делегация на сръбската омладина при Тито: – Друже Тито, дошли смо да менямо мисли. – Па другови, я мисли имам. Дайте да менямо курци.
Правителството проблеми не решава, то само ги финансира.
Стои Брежнев пред огледалото и си мърмори: – Аз съм стар… аз съм много стар… аз съм суперстар…
– Защо Клинтън се гневи на Саддам? – Завижда му за харемите.
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
-Иванчо,какво би направил,ако утре станеш политик?-пита Марийка -Гуша.
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
По социалистическо време група студенти се явяват на изпит по политикономия. Излиза един – доволен, ухилен… Колегите му го питат: – Какво стана бе? – Скъсаха ме. – А защо си такъв доволен? – Това нищо не е, Пешо направо го арестуваха.
Министърът на финансите се загледал в една витрина: – Я, колко евтино сако! А само се оплакват от високите цени! – Господин министре, това е ателие за химическо чистене…
Един човек много обичал да разказва политически вицове. Тази информация стигнала до когото трябва. Дошли съответните служби, хванали човека и го набили. След това му предложили тест за благонадждност: – Ако сега пред тебе се появят Клинтън и Костов и трябва да убиеш един от двамата – кой ще избереш? – Костов. Пак го били и пак го попитали: – Ако сега пред тебе застанат Клинтън и Костов и имаш един куршум в пистолета – кого ще убиеш? Човека погледнал хитричко и попитал: – Ами вие кого бихте убили? – Клинтън, естествено! – Ето видяхте ли? За мен пак остана Костов.
Въпрос към радио Ереван: Кой трябва да оглави световните сили против талибаните и ислямският фундаментализъм? Отговор: Министър СВИНАРов, а негов адютант да бъде адвокатът ШЕЙТАНов.
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец: – Здравейте, аз съм за симпозиума… – Вашият пропуск, моля… – Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо… – А, как ще го докажете? Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб… – Влезте моля… След известно време към вратата приближава друг мъж. – Аз съм за симпозиума… – Пропуска, моля! – Забравил съм го, но аз съм българският културен министър… – Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената… – А, кой е Пикасо? – Влезте моля…
Среща с електората. От последния ред някой се провиква: – Господин министре, много хора замръкват без хляб! Министърът отговаря без колебание: – Това са инсинуации! Има толкова много денонощни магазини!