Вицове, свързани с политика
По време на социализма решавали въпроса с поскъпването на стоките на рулетка – напишат буквите на азбуката на колелото, пускат топчето и гледат къде ще спре. Спре на "Р" – поскъпне ряпата, спре на "Т" – телевизорите… Пускат го един ден, топчето се завърта и спира на "Ф"… Тодор Живков се замисля много, и казва: – Фсичко!
В щаба на руските ракетни войски влиза началникът… – Господа офицери, дойде заповед за съкращаване на щатовете с 10%. Разбирате ли какво означава това? – Да… – А сега подробностите: Смятам, че трябва да започнем с Тексас, Флорида, Алабама…
– Уважаеми телевизионни зрители – казва дикторът, – седнете по-удобно, отместете от себе си всички тежки предмети, които бихте искали да захвърлите по екрана на телевизора си! Следва изявление на министъра на финансите по повод повишаването на цените…
Американците кацат на Луната. Брежнев е бесен и вика при себе си шефа на космонавтиката: – Видя ли какво направиха американците? – Видях, другарю Брежнев… – Е, тогава и ние ще направим нещо! – Какво, другарю Брежнев? – Ами … ще кацнем на Слънцето! – Ама как – та там температурата е милиони градуси… – Хм!… Ами какви космонавти сте вие – нощем ще кацнете!
Детенце си учи уроците. Баба му го наглежда. По едно време хлапето дига глава от книгата и пита: – Абе бабо? Бе слона дали може да лети? – Не може бе Ванчо. Къде си чувал слон да лети? – Ми на Жорко дядо му одеве в градинката четеше вестник "Дума" и там пишело, че слоновете могат да летят. – Ееееааа, абе да лети, да лети, десет метра да лети най-много…
Преди избори двама си говорят: – Какво мислиш за кандидат-депутатите от нашия район? – Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.
Летят в самолет бай Тошо и Горбачов. По едно време Горбачов започва да се смее. Тогава бай Тошо го пита "Що се смееш бе?" и Горбачов му отговаря: – А бе представям си, че седалката ти се пробива и почваш да падаш и аз аха да те хвана за косата, но нали нямаш коса и падаш. Тогава бай Тошо се ядосал и на слизане от самолета започва да се смее и той на глас. Горбачов го пита: – Защо се смееш бе? – Ами представям си, че седалката ти се пробива и аз рекох да ти подам главата си да се хванеш за косата ми, но нали нямам коса и падаш.
Дзержински звъни на Ленин: – Владимир Илич, кога да разстрелваме – преди обяд или след обяд? – Непременно преди обяд! А обяда дайте на гладните деца!
Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България? Отговор: Аерогара "София".
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Брега на реката Нил. На единия бряг американската армия провежда учение. На другия бряг два крокодила разговарят: – Ееех… хубава е реката Нил! – Хубава, хубава, но реката Волга е по хубава, другарю майор – отговаря другият…
Вчера Народното събрание разпрати до медиите SMS с годишния си доклад за свършената от него работа.
Бях малък и минавах покрай къщата на чичко Ленин. Оттам се носеше апетитна миризма на кюфтета. А аз – гладен, гладен… Срам не срам, звъня на вратата. Излиза чичко Ленин с престилка и вилица в ръката. – Чичко Ленин може ли едно кюфте, много съм гладен? – Да се махаш оттук! А очите му излъчваха ли излъчваха доброта…
Учителка се запознава с първокласници: – Ти как се казваш? – Тошко. – А какъв е твоят татко? – Ами той работи в месокомбината, като директор. – Седни Тошко на първия чин! – Ти как се казваш? – пита тя следващото дете. – Васко. – А какъв е баща ти? – Шеф е на Винпрома. – Сядай и ти на първия чин! – А ти как се казваш? – обръща се към трето дете. – Сашко. – А твоят баща къде е? – В Държавна сигурност. – ?!!…Така!… Вие двама седнете на втория чин, а ти Сашко седни на пръвия. А така! И какво прави баща ти в Държавна сигурност? – Не знам, едва вчера го прибраха.
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
В наши дни. Някъде в Източна Европа. Министър-председателят има рожден ден. Един от министрите произнася тост: Искам да поздравя от все сърце нашия многоуважаван Премиер – но не затова, че има няколко стотин хиляди в книжка – ние също сме сложили по нещо настрана; – и не затова, че има Мерцедес последен модел – ние също не ходим пеш; – и не затова, че децата му учат на Запад – нашите също учат в престижни училища и университети; – и не затова, че има триетажна къща в престижен район – ние също не живеем на улицата; – а затова, че е истински демократ!
