Професионални вицове
Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: – Кой там си е вдигнал и двата крака?
Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита: – Може ли да се видя с джуджето-клон? – Аз съм. – излиза напред як мъжага. – Ама… – смущава се посетителят. – Ти нали… такова.. нали си джудже? – Е, и какво? Човек не може ли да разпусне в извънработно време?
– Господин фризьор,защо са ви толкова мръсни ръцете? – Защото днес още на никого не съм мил главата.
Старшина минава медицинска комисия. При очния: – Затворете лявото око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Затворете дясното око. Коя е буквата? Старшината мълчи. – Какво, съвсем нищо ли не виждате? – Не, виждам си отлично – просто съм забравил как се казваха…
Адвокат говори в съда: – Господин съдия, ако човек е бил осъждан осемнадесет пъти досега, то той не е престъпник! – А какъв е според вас? – Колекционер на присъди.
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
В нощната тъмница човек със сълзи на очи умолява срещнат: – Ако ми дадете неколкостотин долара, то вие ще спасите живота на един уважаван човек. – Ако имате предвид себе си, то дълбоко грешите! Вие направо имате вид на бандит! – Аз имам предвид вас!
Капитанът: – Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. – Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Двама фармацевти си говорят: – Нашата фирма измисли страхотно лекарство! Страшно ефективно! – За каква болест? – Не знам още, сега му измисляме болест.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…
Млад талантлив артист дебютира в пиеса на Молиер. След представлението възрастен колега му казва: – Ако Ви беше гледал авторът, щеше да се обърне в гроба си! – И щеше да заеме нормалното си положение, защото миналата вечер вие играхте тази роля.
Две момиченца си говорят:– Твоя татко какво работи?– Пожарникар е. Ами твоя?– Моя е адвокат.– Ама честен ли?– Не, обикновен!
Страдащ от хроничен бронхит отива при известен лекар. Докторът внимателно го преглежда и дълго пише рецепта. – Изглежда имате голям опит в лечението на бронхит – казва пациентът. – Aми да! Mоят го влача вече петнадесета година!
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
– Изглеждате много изтощен, сеньор Роко, разклатени са ви нервите, кръвното ви се е вдигнало. Най-главното е отдих и сън. Лягайте си рано, с кокошките… – С колко, докторе?
