Професионални вицове
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
Реклама на филаделфийските гробища: "Тук почива шерифът Джон Милър, който живя 105 години благодарение на това, че винаги употребяваше револвер марка "Смит & Уесън". На другия ден на съседен надгробен паметник конкуренцията поставя надпис: "Тук не почива никой, защото още неговият дядо бе застрелян с точен куршум от револвер марка "Гарет"!"
В зъболекарския кабинет пациентът негодува: – Но какво правите, казах Ви, че ме боли кътникa, а Вие ми вадите преден зъб! Зъболекарят: – Спокойно, ще стигнем и до кътника.
Един човек отишъл в цирка да си търси работа. Влязъл при директора и му казал: – Добър ден, търся работа и мога отлично да имитирам птица. Директорът нервно: – Абе я се разкарай, че днес си ми осмия дето се хвали, че може да имитира птици! – Добре, както желаете! – казал човекът добродушно, отворил прозореца и… отлетял.
Седи си доктора в кабинета. Отваря се вратата и влиза човек, на който от носа му стърчи морков, от ухото банан, а от задника една краставица. И стене: – Докторе, какво става с мен? – Пич, мисля, че не се храниш правилно!
– Понякога, – казва мисис Смит на новата прислужница, – ще ви се налага да ми помагате да се кача по стълбите. – Разбирам ви, мадам – аз също обичам да си пийвам понякога.
От фронта съобщават в щаба, че готвачът на трета рота е убит – прегазил го е танк. – Иди да съобщиш на жена му – казва ротният на някакъв редник. – Но внимавай, глупако! Да й предадеш новината внимателно, тактично! Редникът отива в дома на покойника. Посреща го съпругата. – Вашият съпруг, мила госпожо, беше нисък и дебел, нали? – пита войникът. – Да, защо? – Защото сега е… висок и слаб!
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
Старшина отива за риба. Вади въдицата, отваря буркана с червеите и командва: – Трябва ми един доброволец. Две крачки напред!
– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща? – Ще можете, но само духовен…
– Господине, дайте на бедния! – Съжалявам, никога не давам пари на просяци по улицата. – Тогава да се качим в офиса ми.
Вместо сироп за кашлица аптекарката дава на гражданин разхлабително. След два дена лекарят го пита: – Кашляте ли още, господине? – Не смея и да помисля за кашлица, докторе!
Човек отива на лекар. Влиза в кабинета и казва: – Докторе, имам проблем! Никой не ми обръща внимание. Докторът: – Да влезе следващият!
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.