8329
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
Професионални вицове
Някакъв се хвали на приятеля си: – Направих страшно изобретение! Позволява да се гледа през стени! – Че това го има отдавна. – Как така?! – Не знаеш ли? Казва се "прозорец".
Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила "Кой ме е ебал". Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал: – Георги! – Аз! Стигнал до момчето и казал: – Момчето с неприлично име! Всички мълчат. – Момчето с неприлично име! Пак всички мълчат. И командирът казал: – Кой ме е ебал! – Аз, командире!
Едно момченце стояло на гарата заедно с майка си и чакало влак. В това време наблизо някакъв железничар почуквал с чукчето си колелата на един вагон. Момченцето попитало: – Чичко, защо чукаш по колелата? А той отговорил: – За пенсия, чичовото!
– Моят син е прекрасен хирург! Направил е вече двадесет операции и не се е порязал още нито веднъж!
В казармата. Генералът отива в стола на визита. Блъсва се в редника, който носи с баките с храна: – Какво има за ядене днес, редник? – Генерал със зеле, господин Свински! – стреснат отговаря редникът. Генералът му прощава. Към тях се задава младши лейтенант. – Господин генерал, дръжте баките, да отдам почест на лейтенанта – казва редникът.
Двама се разминават в тъмна улица и единия вади нож: – Стой! Имаш ли пари? Другият вади пищов: – Имам, защо? – Ами така, да ми развалиш малко…
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Школа по парашутизъм. Скача един от самолета, дърпа халката – парашута не се отваря. Дърпа халката на резервния – и той не се отваря. Лети към земята и се ядосва. Покрай него прелита втори парашутист и пита: – Кво, жена ти ли ти сгъва парашута? – Да! – Аха, ясно. Продължават да летят надолу и си говорят за живота. Покрай тях с три пъти по-висока скорост прелита трети парашутист с диви крясъци "Гадддддддддд мръснаааа, ще те убияяяяяяяяяяяяяя!" Вторият прашутист обяснява: – Е на тоя сигурно тъщата му е го е сгъвала. Така става, когато вместо парашут, ти напълнят раницата с тухли…
Между милионери: – Купих ниви в една много красива местност. Ще построя там един великолепен ресторант. – Че кой ще ти дойде там? – Около него ще построя град.
– Докторе, нима във вашата болница няма лекарства за моето заболяване? – Какво говорите! В нашата болница има толкова много лекарства, че за някои от тях все още не са се намерили заболявания!
– Ден трети, и все още не ми се работи, какво ли трябва да значи това? – Сигурно днес е сряда…
Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
Сержант вика на млад войник: – За малко да застреляш генерала! А войникът гордо отговаря: – Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…
Старшината диктува на войник: – Пиши! На 19 октомври – вторник… – Фторник или вторник? Старшината се замисля: – А бе, я пиши – "На 20 октомври, сряда…"
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?