Професионални вицове
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, господин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
Човек отива на преглед, влиза при доктора и казва: – Докторе, имам амнезия! – Какво имаш? – Какво имам?!!
В столовата: – Кой е дежурен? – Аз, господин полковник! – Защо не слагате дафинов лист в супата? – Войниците не щат да го ядат, господин полковник!
Млад лейтенант, току що завършил военното училище, трие със спирт оптическата леща на снайпера. – Какво правиш? Какво ви учат вас в училище? – Ами изтривам с тънък слой, както ми наредихте. Взимам парчето плат, сипвам спирт върху него и трия. – Не се прави така! Гледай мен! Капитанът взима чаша, напълва я със спирт, изпива го на един дъх, след това издиша върху лещата и започва да трие. – Така се трие с тънък слой!
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
Адвокат казва на клиента си, обвинен в убийство: – Имам за теб две новини – добра и лоша. – Давай лошата най-напред. – Кръвната ти проба е излязла, съвпада с тази от кръвта на мястото на убийството. – А добрата? – Нямаш проблеми с кръвната захар.
Чуждестранен турист пристига в Одеса и се спира пред внушителен паметник. Пита един минувач: – На кого е този паметник? – На незнайния воин Борис Абрамович Березовски. – Че като му знаете и трите имена, какво му е незнайното? – Не се знае дали е бил воин.
Зима е. При един художник пристига негов модел – хубава млада жена. Той й предлага кафе, за да се сгрее. След като си изпиват кафето, художникът поглежда през прозореца, подскача и казва на модела: – Жена ми идва. Моля ви, събличайте се по-бързо, защото тя ще си помисли бог знае какво!
Между фалшификатори: – Хванаха ме с фалшиви пари. – И как стана това? – Ами, когато правех банкнота от 10 лева всичко беше нормално. Успешни бяха и 50 левовите, и 100 левовите банкноти. Предполагам, че съм сбъркал нещо при банкнотите от 300 лева?!
– Докторе, как правите толкова бързо сутрешния преглед в мъжкото крило на болницата? – Много лесно. Най-напред пускам сестрата да мине с най-късата си пола, а след нея минавам аз. На който пациент му е изпъкнало одеялото – за изписване е. На който не е – пращам го в реанимацията.
Учителката казва на Петърчо: – Петърчо, ти защо винаги сядаш на последния чин? – Баща ми е военен и казва, че първите редици дават най-много жертви…
Мафиот купува на синчето си револвер. На следващия ден момчето му казва: – Татко, аз размених револвера за златен часовник! – Глупак! Какво си направил! Значи, когато някой ти удари плесница, ти ще му кажеш "сега е десет без десет", така ли?
Лекарят нарежда на болния: – От днес минаваш само на хляб и вода, никакво пиене, никакви жени, никакви забавления… – И докога така? – Докато не ми платиш сметката.
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.