294
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Професионални вицове
В бръснарницата: – Миналия път пак аз ли ви избръснах? – Не, тия белези по лицето са ми от войната.
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Старшината казва на войниците: – Само да видя, че нямате вода в манерките цялата ще ви я изсипя на главата!
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
Пена от с. Долна баня се хвали на Събка: – Събке, вече си избрах един семеен лекар! А Събка отговаря: – Аз пък си избрах един несемеен!
Диригентът на оркестъра получава анонимна бележка: "Господин диригент, не че съм доносник, ама тоя тип на ударните удря барабана само ако гледате към него."
В казармата старшината казва на войниците: – Нека всички олигофрени да дойдат тук отпред. Никой не идва и старшината повтаря заповедта. Тогава редник Иванов пристъпва напред. – Редник, защо заставаш при мен отпред? – опитва се да го подразни старшината. – Ами, стана ми мъчно, че вие сте единственият олигофрен тук, та дойдох да ви правя компания…
В адвокатска кантора "Смит, Смит, Смит и Браун" влиза клиент. Той на всяка цена иска да види последния от съдружниците. – Но защо не някой от семейство Смит? – пита го секретарят. – Този Браун трябва да е много умно момче, след като е успял да се вмъкне в толкова интимна компания – казва клиентът.
Една учителка се прибира в къщи и казва на мъжа си: – Днес им обяснявах, обяснявах, обяснявах…урока и накрая даже аз го разбрах.
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
На някакъв купон две секретарки разговарят помежду си: – Забелязала ли си колко добре се облича Петров? – казва едната. – И колко бързо! – допълва другата.
Авторът се подмазва на издателя си: – Знаете ли, от вас може да излезе чудесен баскетболист! – Защо? – пита учуден издателят. – Всичко, което ви предлагам, хвърляте право в кошчето!
– Вчера ме обраха цигани. – А мене тия от енергото.
– Коя е тази солидна дама? – Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва. – И защо вече не пее? – Намеси се дружеството за защита на животните.
Разговор между двама приятели-старшини: – Защо те уволниха от армията? – По болест. – Каква болест? – Не знам каква, но на целия полк му се повръщаше от мен.