Професионални вицове
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Цирк гостува в Габрово. За да привлече клиенти пуска реклама: – На който не му хареса последния номер да се обади и ще му бъдат върнати парите! Естествено цирка е препълнен. Накрая конферансието обявява: – Следва последния номер – химна на Републиката.
Лекар говори на пациент, убеждавайки го да откаже цигарите: – И какво ви кара всеки ден да пушите по две кутии? – Нищо не ме кара, доброволно си ги пуша.
Двама войници си говорят: – Нашата рота е същинска лудница! – Не е така – в лудницата поне началниците са нормални.
В час по физческото учителят: – Сега ще бягаме в час, а не от час…
Запитали един лекар какво означава думата "здраве". – Здраве е, когато всеки ден ви боли на различно място! – отговорил той.
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
Разговарят двама безработни: – Навремето ми казваха: "Учи, сине, за да не работиш, учи, сине, за да не работиш" – и аз тогава учих, учих и ето сега не работя…
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
– Докторе, не бъди песимист! Кажи ми нещо оптимистично! – Добре, ще го кажа така… Имаш такава болест, че ако успея да те излекувам ще стана световно известен.
Мъж отива на преглед при уролог: – Докторе, имам сериозен проблем… – Какъв е той? – Миналата седмица ходих на лов и един мой приятел ме гръмна в оная работа с дребни съчми. От този момент ми започнаха проблемите…. – Аха, я свали панталона.Мъжът сваля панталона. Докторът го оглежда, очите му се разширяват. – Човече, ама как пикаеш с толкова дупки по члена, бе? – А, няма проблем, съседът ми свири на кларинет и ме научи.
– А вие, госпожо, се нуждаете от почивка. – Докторе, погледнете ми езика! – Той също се нуждае от почивка.
На генерал му се родил внук. За да разбере на кого прилича, той изпратил в родилното своя адютант. Връща се той и радостно казва: – На вас! – Браво! Разказвай подробности! – Ами внучето ви е плешиво, бузесто, от нищо не разбира и през цялото време крещи.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Пациент се оплаква на лекар: – Боде ме цялото тяло… – Къде работите? – Във фабрика за игли…