11787
По телевизията:– А сега културните новини: вчера беше открадната колата на диригента на Софийската филхармония…
Професионални вицове
По телевизията:– А сега културните новини: вчера беше открадната колата на диригента на Софийската филхармония…
В една адвокатска кантора се провежда следният разговор: Клиентът: – Извинете, може ли да ви попитам колко ще струва, ако ви задам един въпрос? – 100 долара. А какъв е втория ви въпрос?
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
Генерал пуши цигара и преглежда строя на войниците. Спира до последния войник и пита: – Колко деца имате? – Седем. – Аз когато пуша отвреме на време си изваждам цигарата от устата!
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.
Военен обяснява на учениците в час по военно обучение: – Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса. – Какви градуси – по Целзий или по Фаренхайт? – пита го някакъв ученик майтапчия. – По Фаренхайт. Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя: – Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!
Обущар дава поправени обувки на клиент и казва: – Първите две седмици ще ви стискат. Клиентът отговаря: – Нищо. Първите две седмици ще нося други обувки.
Отива един скелет на зъболекар. След прегледа пита: – Е, как е? – Абе, зъбите са ви добре, но венците…
Заете ли как са наказвали Стиви Уондър като малък? Ами като са местили мебелите.
Пациент изскача от операционната зала. Наблизо минавала една сестра и попитала: – Защо бягате? Пациентът отвърнал: – Защото старшата сестра каза: "Не се притеснявайте! Операцията на апендицит е много лесна!". Но тя каза това не на мен, а на лекаря, който ще ме оперира…
Група туристи разглежда Лувъра. След многочасова обиколка из залите на музея, екскурзоводът казва: – Ако имате някакви въпроси, моля, аз съм на ваше разположение. – Кажете, – обажда се една дама, – с какво търкате пода, за да блести така?
Срещат се двама съученици.– Как е, какво ново при тебе?– Записах се да уча медицина.– Аз пък ветеринар… Значи ще можем да се лекуваме един друг.
Между писатели: – Какво правиш напоследък? – Опитвам да пиша стихове. – И как е, получава ли се? – Наполовина. С писането нямам проблем, обаче със стиховете…
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
Някакъв тип се протяга: – Е-е-ех! Пак се появи желание за работа! Ще ида да си полегна, може пък да ми мине…
– Искам бисерната огърлица, която слагам в първо действие, да бъде истинска! – капризничи актрисата. – Добре, ще бъде истинска,- отговаря ехидно режисьорът,- както и отровата в последното действие!