10229
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Професионални вицове
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
Фризьор към клиента: – Казахте, че искате да запазите къдрицата отпред, нали? – Да, ако обичате! – Ето, отрязвам я и сега ще ви я опаковам…
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Зрител напуска театъра след първото действие. – Защо така рано? – пита го една разпоредителка. – Ами, доколкото знам, и второто действие е написано от същия автор.
Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара. Бизнесът потръгнал много добре… Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен: – Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога? Мъжът отговорил: – Не, аз съм данъчен инспектор.
Командирът на ротата нарежда на старшината: – За утре всички войници да си сменят ризите! – Това е невъзможно, господин капитан. – В армията няма невъзможни неща! – Но войниците имат само по една риза?! – Тогава, нека ги сменят помежду си – пак ще бъдат сменени
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!
– Тази пиеса щастлив край ли имаше? – Да, цялата зала беше щастлива когато свърши.
Току-що завършил агроном съветва селянин: – Господине, вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши! – И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша…
Пожарникари подпират стълба на прозореца на горяща сграда. Оказва се, че прозорецът е на една баня. По стълбата се катери млад пожарникар. В банята се къпе млада брюнетка. – Аха, вие сте втората бременна която спасявам в този град! – възкликва пожарникарят. – Ама аз не съм бременна. – Но аз още не съм ви спасил…
Полковник на ръба покрива на казармата: – Редник Петров, клекни! Редник Иванов – прав до него! Редник Костов – наведи се и крачка надясно! Айде сега редник Митев на челна стойка до редник Петров. Така, всички крачка напред! Войниците падат от покрива. Адютанта казва на полковника: – Господин полковник! Време е за вечерната проверка! – Ще почака, таман правя нов рекорд на тетриса…
– Сестра ти защо реши да става зъболекарка? – Каза, че обича мъжете да я гледат със зяпнала уста и облещени очи.