Професионални вицове
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
– Сестро – моли болният, – дайте ми някакви приспивателни хапчета! – За съжаление свършиха, но ако искате, мога да ви дам моето плюшено мече…
Две бабички си приказват: – Миче, пък Пена умря. – Да умря, ама я лекуваха професори.
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
Холандски турист възнамерява да пренощува в бунгало близо до Бангкок и пита служителката на рецепцията: – Има ли наблизо опасни животни? – Изключено. Единственото, което може да ви се случи, е през леглото ви да мине някоя змия, но не се притеснявайте! След нея тичат плъхове и я убиват, щом я стигнат!
Пациент се оплаква на лекаря от силна кашлица. – Трябва да спрете да пушите! – строго казва лекаря. Пациентът му подава плик с пари. Лекарят поглежда вътре и добавя: – Но не веднага! Вредно е пушенето да се спира рязко. Постепенно, постепенно…
Поет се оплаква на доктор: – Моля ви, помогнете ми! Когато пиша стихове до късно, после до сутринта не мога да заспя. – А защо не опитате да прочетете вечер това, което сте написали?
– Новия пациент ще го обслужвам само ако гипсирате и другата му ръка, професоре! – оплаква се медицинската сестра.
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!
Поделение войници били на учение. По едно време, минали покрай селото на един и той решил да се обади на баба си и дядо си. – Ооо, дядо, как си? – Здравей, сине, добре съм. Ами каква е таз гьостерица дето си я провесил през рамо? – Това не е гьостерица, бе дядо, гледай сега оградата… Свалил той автомата и та-та-та – направил оградата на трески. – Брей, – казал дядото – ами тия чудесии по колана ти, к"ви са бе, сине? – Това, дядо, са лимонки, гледай сега тоалетната… Взел една лимонка и, тряс, взривил тоалетната. – Брей, – рекъл пак дядото – що ли не беше жива баба ти, да ти види какъв юнак си станал… – А, ами че тя кога умря, бе дядо? – Ами, в тоалетната беше…
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
Отива един човек да търси работа във ферма. – Искам 1000 лева заплата! – Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? – Ами… Разбирам езика на животните. – Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. – Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! – Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. – Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! – Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: – Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Рота войници каца на Луната. Старшината ги строява и им обяснява: – Онзи кратер вляво от мен виждате ли го? – Да. – Там ще ни е спалното помещение. А онзи вдясно? – Да. – Там ще ни е консерваторията. А онзи зад мен? – Да. – Там ще ни е обсерваторията. Някакви въпроси? Редник Иванов: – Разрешете да запитам. – Казвай, Иванов! – Спалното помещение е ясно – там ще спим, консерваторията е ясна – там ще си държим консервите, но за какво ни е обсерватория? – Идиоти, вие да не искате цялата Луна да обсерете!
Китайски разузнавателен самолет летял над САЩ. Отбраната го засякла и започнала да го обстрелва. Но в самолета имало монтирано устройство, което независимо от пилота, в последния момент променяло курса. Все пак накрая самолета бил свален а пилотът пленен. Подложен бил на продължителни разпити, съпроводени с бой и един единствен въпрос – какво беше това устройство, което отклонява самолета. Бой, той мълчи, пак бой, пак мълчи и така 10 години. Накрая американците изгубили надежда да разберат нещо и разменят китайския пилот за свой, свален над Китай. В родината си нашия човек е посрещнат като национален герой – ордени, почести. Вечерта му уреждат среща с млади бойни летци, пред които той споделил премеждията си. Накрая завършил с думите: – Едно запомнете от мен момчета – учете устройство на самолета – много бият за него!