Професионални вицове
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
В казармата старият кокал обяснява на новобранец: – И никога недей да спориш със старшината! Няма защо да му обясняваш, че земята е кръгла. – Защо? – Защото ще те накара да я изравняваш!
На един кораб за далечно плаване работел фокусник. Той знаел няколко фокуса и все тях показвал. Понеже непрекъснато се сменяли пътниците номерата минавали. Капитанът на кораба обаче имал папагал. Той изучил всички номера на фокусника и му правел сечено. Направи фокусника някакъв фокус и папагала се обади: – Не, не! Това не е истина. Той извади заека от вътрешния джоб на фрака, банкнотата не е изчезнала той я скри в ръкава си … и т.н. На фокусника му писнало от папагала и от това, че му провалял представленията, обаче нищо не можел да направи, нали пилето било на капитана. Веднъж обаче кораба попаднал на подводни скали, разбил се и потънал. От всички хора оцеляли само фокусника и папагала. Фокусника се хванал за някакви дъски а папагала долетял и кацнал отгоре. Плували те така една седмица, през цялото време папагала мълчал и гледал фокусника изпитателно. Накрая на седмицата не издържал и промълвил: – О"кей! Предавам се! Казвай къде скри кораба?
Холандски турист възнамерява да пренощува в бунгало близо до Бангкок и пита служителката на рецепцията: – Има ли наблизо опасни животни? – Изключено. Единственото, което може да ви се случи, е през леглото ви да мине някоя змия, но не се притеснявайте! След нея тичат плъхове и я убиват, щом я стигнат!
– Вие сте продавали някакво лекарство за коса. Бихте ли ми казали есефикасно ли е? – Много! Преди месец накапахме няколко капки от него на един гребен и само след седмица той стана четка за дрехи.
"Терористи отвлякоха самолет, в който са пътували адвокати за конференция. Терористите поискали откуп 20 милиона долара и заплашиха, че, ако не получат това, което искат, ще започнат да освобождават по един адвокат на всеки час…"
Какво си мислят музикантите в една група докато свирят?Барабанистът: Леле какъв завързан и готин ритъм свиря и какви брейкове праскам!Китаристът: …а леле майко какви жици, какви рифове праскам – всички мацки са мои!Вокалът: Пея като змей – височини, низини – жесток съм, нема проблеми с мадамите!Клавиристът: Леле какви пръсти кърша, кви сола, хармонии – мамата си трака!Басистът: До-до-до-до, сол-сол-сол-сол…
Дежурният офицер пита редника на пост на портала на поделението: – Какъв беше този камион, който излезе пред малко? – Зелен. – Идиот! Питам те за номера му! – Номера беше червен на бял фон.
Надпис пред салон за разкрасяване: "Не налитайте на момичетата, които излизат от нашия салон – между тях може да е и вашата баба!"
Известен театрален критик пише до директора на театъра препоръчително писмо: "Горещо ви препоръчвам този млад актьор, мой добър познат. Той е много талантлив. Може да играе Хамлет, Ромео, Цезар, а също така и билярд. На билярд е страшно добър…"
Из обява: инж. Христов, обезцветяване на цветни метали.
Старшината прави строева подготовка на ротата. Командва всички да си вдигнат левия крак. Войниците изпълняват, само един се обърква и вдига десния. Старшината гледа два крака един до друг и пита с недоумение: – Кой там си е вдигнал и двата крака?
Старшина обяснява на новобранците: – В армията войникът е зает по 25 часа на ден! – Ама господин старшина, в денононощието има само 24 часа… – Нищо не разбирате вие. Войникът сутрин става един час преди началото на денонощието!
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"
Мъж се връща от посещение при лекар. Жена му нетърпеливо го пита какво е станало. – Отначало докторът каза, че с моята болест мога да живея до петдесет години – отговаря съпругът. – Но като му казах, че вече съм на четиридесет и девет, след кратък пазарлък стигнахме до съгласие, че ще умра на седемдесет…
Заповед във фирма:„От утре не приемаме болнични листове! Щом сте могли да се занесете до доктора, ще се донесете и до офиса!“