• 5894

    Във влака се возят епископ и посланик. Возят се и спорят, кой от тях има по-висока титла. – На мен ми викат "Ваше преосвещенство" – казва епископът. – А пък мен ме наричат "Ваше превъзходителство" – казва посланикът. След половин час спорове, седящият в купето пътник не издържал и казал: – От нас тримата, аз съм с най-висок ранг. – Какъв си пък ти? – в един глас питат двамата. – Данъчен! – Е защо да си с най-висок ранг? – Защото като ме видят търговците и веднага викат – "О господи, пак ли си ти!

  • 4678

    – Подсъдимият! Имате право на последна дума! – Двеста и петдесет хиляди… – Съдът се оттегля на съвещание!

  • 11049

    Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.

  • 8474

    В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.

  • 11241

    Имам един познат със странен талант. Той умее да намира разни вещи, преди някой да си ги е изгубил.

  • 6539

    Доктор към пациента: – Имам една хубава и една лоша новина. Хубавата е, че болният ви крак ще се оправи и няма да го режем. А лошата – по погрешка отрязахме здравия ви крак.

  • 1427

    В една сладкарница поръчали торта с надпис "Честит рожден ден". Сладкарят възложил поръчката на помощника си. След един ден двамата се чули по телефона: – Какво стана с тортата? Готова ли е? – попитал сладкарят. – Да, но малко се посмачка, след като я прекарах през пишещата машина. – отговорил помощникът.

  • 9640

    В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.

  • 11479

    – Ще ходите ли на "Сватбата на Фигаро"? – Не, ще изпратим честитка и цветя…

  • 785

    – Докторе, жената ме напусна, взе децата със себе си, изгониха ме от работа, останах без къща, спя у приятели, почнах много да пия, ръцете ми треперят, виждам всичко размазано… какво да правя? – Като лекар бих ти казал да спреш да пиеш, но като човек – не те съветвам.

  • 11809

    Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"

  • 4387

    Двама музиканти обсъждат свой колега: – Чу ли, че Петров изнесъл концерт за гладуващите в Африка? – Добре е направил. Нека разберат, че има неща по-страшни от глада.

  • 9185

    Мъж отива при доктор и споделя: – Докторе на жена ми косата под кръста стига до коленете! – Това е съвършенно нормално. На много жени косата им стига до коленете! – успокоява го доктора. – Да де, ама моята над кръста няма никаква коса!

  • 11463

    Поп и полковник си сменили местата за един ден. Попът застанал пред войниците и казал пеейки: – Чеда мои, во имя отца и сина и светаго духа, мирно! Полковникът в черквата казал: – В името на Бога – на колене! Остави! Заради бабката на последния ред!

  • 3188

    За успеха на една книга може да се говори едва тогава, когато хора, които не са я чели, се правят, че са я чели.

  • 5344

    Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…