1338
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Професионални вицове
– Тази година нещо много рано окосихте ръжта, – казва пристигнал в селото журналист. – Нямаше как. Миналата седмица имаше футболен мач. Нашите изгубиха, а съдията се скри в полето.
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
– Госпожице, къпането в това езеро е строго забранено! – казва горският. – Но защо не ми го казахте преди да се съблека? – Защото събличането не е забранено, госпожице…
– Искам синът ми да свири на духов инструмент. – Има ли талант? – Да, от два метра и половина гаси свещ.
Правят моэъчна операция на чалгаджийка. Лекарите отварят черепа и эяпват иэумени – вътре имало само едно опънато въженце. Всички се чудят какво да правят. Най-накрая решават да отрежат въженцето, режат го и… на чалгаджийката й клепнали ушите.
В съда. – Ваша чест, искам да ми смените адвоката, този който назначихте въобще не се интересува от делата ми. Съдията към адвоката: – Какво ще кажете в отговор на това обвинение? Адвокатът: – Извините, Ваша чест, какво казахте – не Ви чух…
Лейтенант крещи на войниците: – Тук има само три правила: "Млъкни!", "Яж!" и "Слушам!". И за да провери дали всички са разбрали, пита: – И така, глупаци, кое е първото правило? Шейсет гърла изревават: – Млъкни, господин лейтенант!
Инструктират нов продавач на очила в една оптика: – Първо говориш с клиента. След това му показваш рамките на очилата. Когато клиентът си избере очилата, ще те попита колко струват. Ще му кажеш "100 долара". Ако не протестира, тогава казваш "И стъклата – още 50 долара". Ако пак нищо не каже, му казваш "Всяко!".
Дама разглежда изложба на модерна скулптура. – Ще ви кажа искрено, че не бих сложила в дома си това чудо! – казва тя на скулптора. – И аз, госпожице. Затова го и продавам!
Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Доктор преглежда болен, чеше се по главата, чуди се нещо… Болният: – Докторе! Какво ми е? – Да-а, братче, ее-е-х да-а-а…. – Ама, лекува ли се? – Ам-и-и, какво да ти кажа… Трябва да правим операция. Но веднага ти казвам, много, много сложна операция… – Ще оживея ли след тази операция? – Ще живееш ли? След тази операция? Да. Ще живееш, навярно. Но, честно казано, аз не бих те съветвал…
Двама хамали пренасяли пиано, което било голямо и не можело да влезе в асансьора. Наложило се да го носят пеша по стълбите. По-големият се спрял и се плеснал по челото: – Колега, имам една добра и една лоша новина. – Започни по-добре с добрата новина – казала другият. – Добрата е, че стигнахме до десетия етаж, а лошата е, че объркахме входа.
Две медицински сестри разговарят: – Ти къде работиш? – В института по заразни и паразитни болести. – Като зараза, или като паразит?
Болния (с надежда): – Докторе, ще живея ли? Доктора (учтиво): – Интересува ви, дали има живот след смъртта?
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.