5892
Пациент е на преглед при доктора със силни болки в стомаха. Доктора го пита: – Какво си ял напоследък? – Ами едни миди ядох снощи… – Случайно да ти замирисаха на лошо като ги отваряше? – Ама то трябвало ли да ги отварям?
Професионални вицове
Пациент е на преглед при доктора със силни болки в стомаха. Доктора го пита: – Какво си ял напоследък? – Ами едни миди ядох снощи… – Случайно да ти замирисаха на лошо като ги отваряше? – Ама то трябвало ли да ги отварям?
Полицай отива на доктор и казва: -Докторе,жена ми има температура. -Много ли е висока? -Да, с една глава над мен.
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
Албанците изобретяват нов свръхзвуков секретен изтребител. За нещастие при изпитателният полет самолета пада и се разбива. На другият ден във местен вестник се появява следната статия… "… С огромна жалост Министерството на Отбраната съобщи, че прототипът на разработваният от дълго време нов изтребител се е разбил вчера при изпитателния му полет. Загинал е целият екипаж на самолета с изключение на въглищаря…"
Току-що завършил агроном съветва селянин: – Господине, вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши! – И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша…
В поликлиниката: – Докторе, при вас ли си забравих бикините преди малко? – Не, аз съм зъболекар. – Аха… Сигурно са останали при очния доктор.
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
Лекар пита пациент: – Тази операция е доста скъпа, ако се окаже нужна – ще можете ли да я платите? – А ако не мога да я платя, ще се окаже ли нужна?
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
Маниак на преглед при психиатър. Психиатърът: – Кажете ми какво е това – две колелца, две дръжки, а по средата гвоздей? – Ами, това е някакъв очилатко, а между очите му са забили пирон! – Не познахте. Ножица. – Забили са му ножица?! Баси маниашкото!
Фокусник вика на сцената случайно дете от публиката. Обявява на залата: – Дами и господа, няма лъжа, няма измама! Ето това тук дете, което ще ми асистира, е избрано случайно от публиката. Кажи на хората, момченце, виждал ли си ме някога преди? – Не, татко.
– О, господине! Сега всичко ми е ясно! – казва лекарят на своя пациент. – Вие страдате от клептомания – болезнена склонност към крадене. – А какво ще ми предпишете против нея? – Засега нищо. Като начало ми върнете химикалката.
Войник се обръща към командира: – Другарю командир, заповедта е изпълнена! – Но аз нищо не съм заповядвал! – А аз нищо не съм правил.
Посред нощ в дома на главния лекар на една болница звъни телефона. Обажда се дежурният лекар: – Шефе, гори пети корпус. Пожарната е тук и гаси. Главният лекар става бързо и паникьосан звъни в пожарната, за да разбере ситуацията. Обажда се дежурният офицер: – Лоша работа докторе! Пожара го изгасихме, обаче в помещението е имало десет човека, шест от тях успяхме да спасим, обаче останалите четири не можахме.Главният лекар: – А стига бе!? Пети корпус е моргата!
Дежурният офицер прави обиколка на столовата по време на закуска. – Някакви оплаквания? Става войник и казва: – Да, чаят има вкус на хлорна вар! Офицерът опитва чая и заявява: – Глупости! Има вкус на карболова киселина!
Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден чакал на опашка, за да получи разпределение, и накрая го насочили към ада. Минало време, започнали незапомнени жеги. Свети Петър си помислил: "Тук в Рая не се диша от горещина. А какво ли е в Ада? Я да ида да проверя?" Отишъл той в ада и какво да види? Прохладно, подухва ветрец, изобщо рай… Попитал дявола каква е тази работа, и той му отговорил : – Абе, нали ми изпрати един инженер миналия месец, та ми сложи климатик. – Дай го този инженер насам – казал св.Петър – горе в Рая не се живее от горещина! – Ааааа, не! – отговорил дявола – щом си го изпуснал един път сърди се на себе си. – Ще те съдя – разгорещил се свети Петър. – Кого ще съдиш, бе? Нали всички адвокати са при мен?