Професионални вицове
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
След като влиза в хотелската си стая, туристът се обръща към пиколото: – Какви са тези петна по тапицерията? Дървеници ли имате, или хлебарки? – Не, господине. Тук имаше навик да отсяда един професор-химик, който правеше някакви опити. – Значи тези петна са от химикалите? – За съжаление, не, господине. От професора…
– Докторе, дайте ми някаква надежда! – Няма проблем. За мен последното желание на умиращия е закон!
Лекция във военната академия. Преподавателят диктува и едновременно с това записва на дъската: – Новият танк може да работи при плюс 50 и при минус 50 градуса по Целзий… В този момент се чува звънецът за междучасието. По време на почивката един от студентите дописва към -50 още една нула. Връща се полковникът и гледайки дъската, повтаря: – И така, новият танк работи при температури от плюс 50 до минус 500 градуса по Целзий… Студентът вдига ръка: – Другарю полковник, физиката не познава толкова ниски температури! – Няма значение! Този танк е секретен и физиката, още не го знае!
Редник съобщава на главния: – Старшина, има дупка в чаршафа ми. – Обърни го от другата страна и заспивай.
Новост за домакините: революционно ново изобретение, чудо на техниката! Измислена е перална машина, която след изпиране връща точно толкова чорапи, колкото сте пуснали в нея!
През войната: – Стой, кой там? – Партизани. – Колко сте? – Цванцих.
Какво е знаменитост? Човек цял живот се мъчи да стане известен, и като успее – почва да носи черни очила и перуки, за да не го познаят.
Двама търговци на тиранти хвалят стоката си: – Пет катъра теглеха чифт от моите тиранти на една страна и пет – на друга страна, но тъй и не можаха да ги скъсат. – Голямо чудо – отвръща другият. – Вчера бързах за влака от Пен-стейшън за Ню Йорк. Тирантите ми се закачиха за стълб на перона. Успях да се кача, но когато кондукторът във Филаделфия отвори вратата на вагона, дяволските тиранти ме върнаха обратно!
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
– Редник Мойков, какво четете? – Фантастика, господин старшина. – А заглавието? – "Старшият войник – приятел и пример на младия".
– Докторе, вярвате ли в… – Телепатията? Не, изобщо!
Заради някакви си 99% от адвокатите, на останалите е излязло лошо име!
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".
Ветеран от войната на посещение в болница. Главният лекар го развежда. Влизат в една стая. Сестрата докладва – този пациент е с 38 градуса температура, другия с 39… – Глезотии! – обадил се ветеранът – 38, 39 и легнали. Ние навремето в гората по 50 градуса вдигахме и пак не лягахме! Главният лекар се навел над ухото му и пошепнал: – Господине, при температура над 42 градуса човек умира. – Аз майтап си правя, бе! – отвърнал ветеранът – Къде ти при оня студ, я сме стигали до 25 градуса, я не!
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: – Я елате да ни избутате! – Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: – Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!