Професионални вицове
Английски актьор и критик обядват заедно в лондонски клуб. – Кажете ми – пита критикът, – дали според вас Шекспир е искал да ни накара да повярваме, че Хамлет е имал сексуална връзка с Офелия? – Не зная какво е възнамерявал Шекспир, но аз обикновено имам – отговаря актьорът.
– Погледнете тук! Не виждате ли, че приемното ми време е до шест вечерта? – Виждам, докторе, но кучето, което ме ухапа сигурно не знае да чете!
Един се обадил по обява в цирк. Казал на директора: – Аз имам кон, който свири на пиано. – Това е невъзможно! – Е да, ама аз имам и крава, която пее, докато той свири. Съгласил се директорът, а номерът имал невероятен успех. Директорът попитал дресьора: – Как правиш така, че конят свири, а кравата пее? – Абе, всичко е лъжа и измама. – махнал с ръка той – конят и свири и пее, а кравата само си отваря устата.
Военен инструктор обяснява на новобранци-шофьори: – Кормилото служи, за да завивате с него наляво, надясно, и на други страни.
Млад писател се хвали на свой приятел: – Можеш да ме поздравиш! Завърших новата си пиеса – "Хамлет". – Шегуваш се. Да не би никога да не си чувал за Шекспир? – Поразително! – възкликва писателят. – Бяха ми споменавали вече за това момче, когато написах "Макбет"!
– Докторе, трябва да ви разочаровам – споделя пациентът, – вече бях при трима лекари и техните диагнози за моето заболяване не съвпадат с вашата! – Възможно е, при аутопсията ще видим кой е бил прав!
Върви си един златотърсач в Аляска и изведнъж чува глас: – Копай! Тук има злато! Почва златотърсачът да копае и намира голя-я-мо парче самородно злато. А гласът изумено: – Я, злато!
– О, главата ми! Какво ще ми дадете за нея, докторе? – И да ми я подариш, не я искам!
– Благодаря, докторе! Болката в гърба ми премина. Какво беше това? Радикулит? – Не, тирантите ти се бяха усукали.
Гост на мизерен хотел пита служащия на рецепцията: – Какво е това върху бланката, която попълвам, господине? – Дървеница, сър. – Нямам нищо против, че във вашия хотел има дървеници, но когато те излизат навън, за да видят коя точно стая давате – това вече е прекалено!
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
Двама убийци чакат жертвата си да се прибере от работа в обичайния си час. Човекът обаче закъснява.Единият от убийците се тревожи:– Ей, какво става бе? Да не му се е случило нещо?
На улицата е седнал сляп просяк. Минувач пуска банкнота в шапката му и отминава, но след две крачки се обръща и вижда как слепецът брои парите. – Не те ли е срам! Ти си толкова сляп, колкото и аз! – Не викайте така, господине! Слепецът, който седи тук, ме помоли да го замествам, докато отиде на кино. Аз, естествено, не съм сляп, аз съм ням…
Отива един човек да търси работа във ферма. – Искам 1000 лева заплата! – Чакай, бе! Хората тука взимат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш? – Ами… Разбирам езика на животните. – Добре. Я ела тука. Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели. – Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, две сте си ги поделили! – Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата! Кравата измучала. – Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате! – Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи! Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете и те изблейват. Шефа бързо казва: – Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Мъж се готви да лети за първи път със самолет, нервничи и разпитва стюардесата: – Давате ли на всички пътници парашути? – Не, това не е необходимо. – Как да не е необходимо? Преди един месец плувах на параход и там, на всички пътници дадоха спасителни жилетки, а предполагам, че тези дето умеят да плуват са повече от тези, които умеят да летят…
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
