10853
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
Професионални вицове
– Аз, докторе, съм много зле. Колкото пъти пия чай или кафе винаги ме боли ухото! Какво да направя? – Пробвахте ли да извадите лъжичката от чашата?
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…
Генерал пита психиатъра в наборната комисия: – Как определяте дали донаборниците са психически здрави? – Задавам им един прост въпрос: "Великият английски откривател, капитан Кук, е направил три далечни плавания. По време на кое от тях е бил убит?" – Що за идея – неодобрително казал генералът, – да им задавате въпроси от английската история. Момчетата може да не са я чели!
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.
Полицай задържа двама скитници. – Къде живеете? – пита той. – Никъде – отговаря първият. – А вие? – Съседи сме…
Лекар посещава дома на двама болни – мъж и жена. След прегледа роднините им го питат: – Какво ще кажете, докторе? – Страхувам се – отговаря той, – че и двамата скоро ще овдовеят.
Разговор между писатели: – Вчера бях на премиерата на новата ти пиеса. После цяла вечер не можах да спя. – Защо, много се развълнува ли? – Не, наспах се в театъра.
Един адвокат трябвало да защитава в съда арменец. Той трябвало да докаже, че арменецът не е имал отношения с известна жена. И адвокатът много добре се справял с задачата си до онзи момент, когато в залата на съда не довели детето на жената. Детето поразително приличало на арменеца. Адвокатът се смутил от приликата, но направил усилия над себе си и казал: – Господа съдии, приликата още нищо не доказва. Човек с човек си прилича. И аз имам едно дете, което поразително прилича на един мой комшия…
Двама луди се бият в коридора с дъски по главите. Идва лекар и ги пита: – На какво играете? – На война. – А не ви ли боли? – А-а-а-а, ние сме в танкове!
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Сержант вика на млад войник: – За малко да застреляш генерала! А войникът гордо отговаря: – Виждате ли! А едва вчера се научих да стрелям…
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Явяват се две момичета на конкурс за съдии. Комисията е от пет съдии, четири възрастни жени и един млад мъж-председател. Първото момиче е дребно, пълно, грозновато и с очила. Каквото го попитат – всичко отговаря правилно. Второто момиче е висока, дългокрака, хубава блондинка; каквото я попитат – нищо не знае. Събира се комисията да реши коя от двете да избере: – Тая пълничката, тя всички закони знае и много правилно разсъждава – казват съдийките. – Не, ще изберем втората – казва председателят. Закони се учат, но крака не растат!
Известна порноактриса казва пред журналисти:– Щастлива съм да се ръкувам с грубите, мазолести ръце на феновете на моите филми!
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!