400
– Докторе, жена ми се разболя! Има температура. – Висока ли е? – Да – метър и седемдесет.
Професионални
Професионални вицове
-
-
6674
Лейди Дабълсбъст пита поканения за Нова година певец: – Сега ли ще почнете да пеете или след като гостите се позабавляват още малко?
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
3066
Големият пианист Глнгууд е на концерт. Пианиската, която свири на този концерт е много красива и с рокля с гол гръб, но свири ужасно лошо. Гленгууд се изнервя и негов приятел седящ до него му казва: – Абе остави как свири. Виж каква Венера е седнала на пианото!!! Гленгууд отговаря – Ех, да Венера! Само дето не са и отрязани ръцете за съжаление!!!
-
9681
Недоволна пациентка пита доктора: – Какво е това лечение, докторе! – Какво му има, топла вана и аспирин…. – Аспиринът хубаво, ама ваната след първите десет литра, почва да ми прилошава!
-
7674
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
-
11550
В оркестъра двама си говорят: – Този новият барабанист, защо така странно бие барабана? – Преди е бил радист.
-
7782
На плажа.Двама спасители си говорят и единия вижда, че с една от лодките, като че ли нещо не е както трябва.– Лодка 96. Някакъв проблем? – Не получил никакъв отговор.– Лодка 96! Има ли проблем? – Пак нищо. Изведнъж другият се сетил:– Абе. Ние нямахме ли само 70 лодки?– Лодка 69. Сега ще ви помогнем…
-
10013
Звъни телефонът на директора в цирка. Отсреща глас: – Ало, трябва ли ви говорещ кон? – Мамка ти, шегаджия смотан! – отвръща директорът и тръшка телефона. След малко пак се звъни: – Ама аз съвсем сериозно… – но директора пак затваря. Трето позвъняване: – Моля ви се, господин директор, не затваряйте, знаете ли колко трудно се набира седем цифров номер с копито?
-
9912
В травматологията разговарят болните целите в гипс. – Ти как пострада? – Натресох се в един гараж. – Колата, разбира се, е на сол? – Не, аз се прибирах пеша.
-
2679
Съдията: – Следващият, който прекъсне заседанието,ще си отиде в къщи! Подсъдимият: – Ура!
-
2837
Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".
-
5470
Между колеги: – Ти си имал по-голям късмет по време на почивката си! – Ами, през цялото време не спря да вали… – Но все пак си почернял! – Това не е никакво почерняване, а ръжда!
-
11470
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
-
8968
В едно село ще се играе пиеса за живота на хан Крум. В последния момент артистът, играещ хана се разболял и нямало свободен актьор, който да поеме ролята му. Единствено циганина Хасан, който работел като сценичен работник бил без работа. Решили останалите че той ще играе главната роля, навили го казвайки му че той само ще седи и ще повтаря това което му каже суфльора (за тези, които не знаят- това е подсказвача на сцената, да не си помислите, че е нещо друго). Вървяла добре пиесата, вървяла добре, но до едно време (сега трябва да стане нещо смешно, иначе това няма да е виц за първо място). Станало време когато един от подчинените на хана казва: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! Стои циганина и чака суфльора да му подскаже, но той мълчи. – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – повторил героя. Отново мълчание от страна на Хасан, а суфльора търси ли търси отговора на тази реплика в сценария, но не може да го намери. Притеснен, за трети път подчиненият решил да опита и потретил: – Черни облаци са се надвесили над България, ювиги хане! – казал той с повишена интонация (уж така е в сценария). Вдигнал учудено ръцете си суфльора, а Хасан като размислил казал: – Голям дъжд ша ни пере!
-
9740
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?
