Професионални вицове
Седи мъж в операта. Изведнъж се обръща към съседа отдясно: – Вие ли казахте – да ти еба майката? Съседът изненадано: – Не. Мъжът се обръща към съседа отляво със същия въпрос. Съответно получава същият отговор. Отпуска се с въздишка на стола и казва: – Ух, навярно музиката ми го е навяла…
Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".
– Докторе, защо след като казвате, че всяка цигара е пирон в ковчега пушите толкова много? – Вие да не искате моя ковчег да остане без пирони?
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
На известен богаташ се повредил сейфа и той помолил своя приятел директор на затвора да му изпрати специалист и да го отвори. Отведеният затворник отворил сейфа за 10 минути и бизнесменът го попитал: – Как да ви се отблагодаря? – Не знам какво да ви кажа, господине. Последният път, когато бях на свобода, за същото време и по същия начин спечелих 8 милиона лева…
Някакво хлапе се хвали на приятелчетата си: – Ние пък имаме нова кола! – Така ли? Покажи ни я! – Не мога сега. Тате я докара снощи късно, смени й номерата, цяла нощ я боядисва и я остави да съхне в гаража.
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Десантчик пита командира:– Какво ще стане ако не ми се отвори парашута?– Ще се приземиш първи.
Из медицинско заключение:„Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в резултат на аутопсията.“
Майстор бояджия казва на домакинята: – Госпожо, боядисах тавана на хола. Бъдете така добра да не пускане никой да минава по него.
Във военния щаб плаче млада жена с дете на ръце. Среща един войник и му казва: – Идете при майора. Кажете му, че има малка злополука от миналогодишните маневри…
Войниците от едно поделение били на стрелба. Дошъл един генерал да наблюдава стрелбите. Гледал, гледал и по едно време казал: – Срамота! Нищо не улучвате! Я дайте един автомат. Взел автомата, изстрелял два пълнителя. Носят мишената – нито едно попадение. – Нула, господин генерал… – смутено казал старшината. – Именно! Ето така стрелят твоите войници… Я сега ти им покажи как трябва да се стреля!
В обща килия били затворени двама престъпници – единият за кражба на крава, а другият за кражба на часовник. По някое време този, които бил откраднал кравата се помайтапил: – Колко е часът? – Стана време да доиш кравата! – отговорил другият.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Развод. Съдията разпитва жената защо иска да се разведе. – Ами мъжът ми не ще да ме ебе… – Ама госпожо! Не с такъв език – в съда сте все пак. Казвайте "не ме уважава". – Добре де. Значи, в началото като се оженихме ме уважаваше всеки ден по два-три пъти. След една-две години почна да ме уважава само по веднъж на ден, после почна да ме уважава през ден, през два. След още три години почна да ме уважава по веднъж на седмица, после по веднъж на месец ме уважаваше само, а последната година нито веднъж не ме е уважил. Не ще да ме уважава, и това си е, и затова искам да се разведа, защото не ме уважава. Съдията пита мъжът какво има да каже по въпроса. Мъжът застава на скамейката и започва: – МНОГОУВАЖАЕМИ господа съдии…