Професионални вицове
Командирът на ротата подава команда за атака. Всички войници се впускат напред с възгласи "Ура!", само един търчи в обратната посока и също вика "Ура!" – Стой!- изкрещял му командирът. – Ти къде хукна, шубе тъпо! – Господин командир, аз не съм шубе! Просто имам тактически план – ще обиколя земното кълбо и ще ги нападна в тил!
Председателят на съда: – Можете ли да докажете своята невинност? – Да, но дайте ми време да помисля. – Давам ви пет години.
При доктора на преглед е пълна жена. Доктора: – Моля, отворете уста, изплезете навън езика и кажете „муууу“.
На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Новобранец се оплаква: – Господин ефрейтор, погледнете само каква униформа са ми дали: панталоните до коленете, ризата до пъпа, ръкавите и те до коленете, ботушите, като ски… Ефрейторът с назидание: – Всичко е наред. Ти си още млад, не разбираш, какво е службата. А истинският войн трябва само с външния си вид да всява страх у врага!
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
След сражението изправят войник пред военен съд. – Защо избягахте от противника? – питат го. – Бяхте въоръжен до зъби, а не се бихте! – В едната си ръка държах пушка, а в другата – граната. И двете ми ръце бяха заети. Какво можех да направя на врага – да го ухапя ли?
– Какво е общото между юристите и сперматозоидите? – На три милиона един става човек…
В болницата докарват пострадал, целият изранен. Питат го: – Автомобилна катастрофа ли? – Не, печатна грешка в учебника по химия.
На брега на езеро художник рисува пейзаж. Приближават се мъж и малко момче и застават зад гърба му. След като наблюдават известно време работата на художника, бащата поучително казва: – Виждаш ли, момчето ми, как се мъчат хората, които нямат фотоапарат!
– Госпожице, позволете да ви помогна! – Благодаря, но чантата не е тежка. – Аз не за чантата. Аз съм пластичен хирург.
– Поканете, моля ви, следващия пациент, – казва лекарят след преглед на болния. – Моля, заповядайте, – казва пациентът на дамата, която чака реда си и след това излиза на улицата. След като изминал половин километър пациентът чул глас зад себе си: – А, къде отиваме?
– Вие сте толкова щастлив човек – имате всичко: апартамент, вила, кола, пари в банката… – Да, но ми липсва алиби.
Драматург погледнал в театралната зала, където се играела негова пиеса и възмутен отишъл при директора. – Кажете ми, защо нарочно винаги играете моята пиеса, когато залата е празна?
Пациент се оплаква на лекар: – Боде ме цялото тяло… – Къде работите? – Във фабрика за игли…