Професионални вицове
Редник, старшина и полковник пътуват през нощта за извънредна проверка. Редникът кара джипа и по едно време тихо прошепва: – Г-н старшина, наближаваме обекта. Старшината се обръща към полковника също шепнейки: – Г-н полковник, наближаваме обекта. Полковникът шепне: – Добре, но защо шепнем? Нали сме в джипа. Старшината пита редника: – Редник, защо шепнем? – Защото ме боли гърлото!
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Стара дама си купила за първи път телевизор. Същата вечер тя го включила и гледала футболен мач. На другия ден предавали ръгби и дамата извикала техник: – Моля ви, вижте какво му има на този телевизор. – Защо, какво се е случило? – Ами, разбирате ли, вчера като гледах топката беше кръгла, а днес стана овална.
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
Професор, пелтек и бързак трябвало да скачат с парашути от самолет. Първи бил професорът. Казали му да брои до три, преди да отвори парашута. Понеже бил професор се зачудил: "Защо трябва да броя до три, а не до две?" Докато се чудел паднал на земята. Втори бил пелтекът: "Е-е-е-дно, д-д-две…" и той паднал на земята. Трети скочил бързакът: "Едно, две три, о-о-о-, забравих си парашута".
По телефона: – Ало, госпожо, вие ли сте бюрото за загубени вещи? – Не, господине, ние сме бюрото за намерени вещи.
Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
Някакъв войник се връща от градска отпуска с три дена закъснение. Капитанът го пита: – Защо закъсня? – Ами като се върнах вкъщи, жена ми тъкмо беше във ваната… – И какво, три дена я чака да излезе ли? – Не, три дена чаках да ми изсъхне униформата.
– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?
Работник се мести на работа в нов цех. На другия ден се прибира вкъщи целия обинтован. Жена му го пита: – Какво стана? – Ами влизам в цеха, тръгвам да отварям една машина, по навик извиквам: "Иване, хвърли ми ключ номер 27"… – И? – Откъде да знам, че в тоя цех имало толкова Ивановци?
Отива един социолог-сексолог да чете лекции пред войници: – …и в заключение ще кажа, че има три основни групи, при които изневярата е особено изявена: Това са на първо място моряците, после идват хората на изкуството и накрая са военните. Става един капитан и казва: – Ама господине, айде моряците как да е – те месеци наред не помирсват женско, и ония разните там артисти и без това са си чалнати, ама защо военните? Ето аз например вече 17 години съм женен и досега друга булка не съм пипал. Става и полковника: – Ей заради такива капути сме на трето място!
Вуте и Пена си говорят: – Абе Пено, туй делтапланера е много хищна птица… – Що бе? – Пет пъти го пушках доде пусна човека…
– Господине, моля ви, дайте ми десет лева! От сутринта не съм хапвал нищо… – Аз също. – Тогава дайте ми двайсет и ще ви поканя да вечеряте с мен.
Военен обяснява на учениците в час по военно обучение: – Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса. – Какви градуси – по Целзий или по Фаренхайт? – пита го някакъв ученик майтапчия. – По Фаренхайт. Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя: – Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
– Защо прекъснахте изведнъж речта си? – попитали лектор, който неочаквано спрял да говори и слязъл от катедрата. – Свикнал съм с това, слушателите да поглеждат часовниците си, но когато започнат да ги поднасят до ухото си…