Професионални вицове
Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила "Кой ме е ебал". Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал: – Георги! – Аз! Стигнал до момчето и казал: – Момчето с неприлично име! Всички мълчат. – Момчето с неприлично име! Пак всички мълчат. И командирът казал: – Кой ме е ебал! – Аз, командире!
Двама антрополози се заселили на различни острови в Полинезия, за да изучават аборигените. След една година единият доплувал до островът на другият и го намерил на една поляна обграден от туземци. – Как е хавата? – пита той. – Супер! Направих велико откритие! Гледай! Застава той пред аборигените посочва с пръст една палма и пита: – Какво е това? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва една скала: – А това, какво е? Туземците: – Мвамбаматанга! Посочва небето: – А това? Туземците: – Мвамбаматанга! Той: – Виждаш ли!? Те имат само една дума в речника! Мвамбаматанга! Другият учен: – Странно! А на моят остров "Мвамбаматанга" значи "показалец"…
Един пациент отива на доктор.Преглежда го докторът и казва: – Съжалявам,обаче ти остават само 3 минути живот! Пациентът скочил,хванал доктора за яката и извикал: – Докторе,ти баща,ти майка,не можеш ли да направиш нещо за 3 минути,бе човек! Докторът отговорил спокойно: – Мога бе!Ще ти сваря едно яйце!
По време на едно дело във връзка с кражба на лека кола, адвокатът на обвиняемия пита тъжителя: – Вие уверен ли сте, че именно обвиняемият е откраднал вашата кола? – След като изслушах вашата защитна реч, започнах да се съмнявам имал ли съм въобще кола.
Говорят си двама лекари: – Имам пациент, който според всички прогнози е трябвало да умре още преди 10 години. А той още е жив! – Е, какво да се прави… Ако болният иска да живее – медицината е безсилна…
Разговор в казармата: – Редници, къде бяхте? – Ами до банята, г-н старшина, взехме по един душ… – Веднага да върнете душовете на мястото им!
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
Знаете ли защо на строежите всички ходят с каски? Как защо, ами ако на краниста му се допикае?
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
В болницата. Пациент жално пита сестрата: – Сестро, на лежащо болните не им ли носите храна? – Носят – сърдито отговаря сестрата. – Обаче ходещите я изяждат!
Пенсиониран полковник бил много щастлив да срещне по улиците на малкото градче своя някогашен адютант. И тъй като търсел прислужник, веднага му предложил работа: – Ти добре се справяше навремето и задълженията ти ще бъдат същите както в армията. Бившият адютант се съгласил и му било наредено да събуди полковника в осем часа на другия ден. Точно в осем той се втурвал в стаята на господаря, разтърсил го няколко пъти, докато го събуди, а след това се обърнал към жена му: – А ти, малката бързо се прибирай в селото…
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Началник на строителна бригада се кара на хората си: – Не ви ли е срам! Вчера асфалтирахте 120 метра шосе, а днес само 80! Един от работниците се оправдава: – Ама шефе… вчера духаше попътен вятър, а днес е насрещен!
Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Археологът е най-добрият съпруг за една жена: колкото повече остарява тя, толкова повече интерес възбужда у него.
