Професионални вицове
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Как математикът вика кокошките? – 3.14, 3.14, 3.14!
Летец и танкист спорили чия работа е по-тежка и кой е по-смел. Решили всеки да повози другия в машината си. Първо летеца се качил в танка, а там – шумно, тясно, оръдието гърми силно, а на всичко отгоре друса и топло като в пещ. Излязъл пилотът каталясал и вика – много е гадно, ама ела утре в самолета и ще видиш… На другия ден качил танкиста в самолета и почнал разни лупинги, фигури и завъртулки всякакви, а танкиста все се хили като луд. Кацат на земята и летеца му казва: – Е, вярно, твойто е по-тежко и ти си по-смел щом се смееше през цялото време. А танкистът му вика: – Не бе, просто за пръв път ми се случи да сера с гъза нагоре!
– Страхувам се, че от сега нататък ще трябва да престанете да пиете, да пушите и да се срещате с жени. – Но аз съм мъж, докторе! – Е… можете да продължавате да се бръснете.
– Докторе, какво означава в моята диагноза "ЕГЗ"? – Един господ знае.
Недоволна пациентка пита доктора: – Какво е това лечение, докторе! – Какво му има, топла вана и аспирин…. – Аспиринът хубаво, ама ваната след първите десет литра, почва да ми прилошава!
На колко сте години? – пита съдията. – Ами, навърших трийсет… – шепне жената. – Добре, добре! Коя година?
Тристан Бернар решил да изпрати на няколко приятели билети за своя пиеса, която не била приета възторжено нито от критиката, нито от публиката. Към всеки билет Бернар добавил бележка със следния текст: "Елате въоръжен, защото мястото е пусто!".
Из медицинско заключение:„Аутопсията показа, че смъртта е настъпила в резултат на аутопсията.“
Пациент към лекуващия го лекар: – Докторе, от какво съм болен? – Аутопсията ще покаже! – отговоря лекарят.
Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика: – Иван! От руския се надига една глава: – Аз! Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква: – Степан! – Аз! Бум – още един труп… В руския окоп стои един казах и се моли: – Само не Джумабай, само не Джумабай…
Млад режисьор правил първият си филм. Поискал от директора да му се осигурят 5000 души статисти за една армия и още 7000 за другата, за да направи грандиозно сражение.– Ти луд ли си, бе? – възкликнал директорът. – На 12 000 души кой ще им изплаща хонорарите?– Не се бойте! – отвърнал режисьорът. – Стражението ще бъде с истински патрони.
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Съдебно заседание. Съдят младеж, опитал се да изнасили девойка в двор в 00.00 ч. на Коледа. Разпитват вещо лице – метереолог: Съдът: – Кажете, колко градуса беше темперературата на въздуха по това време? – Минус 20 градуса! Подсъдимият не издържа, става и се обръща към съда: – Е, кажете г-н съдия, на вас ще ви стане ли при минус 20 градуса? Адвокатът му рязко става и го удря по главата с папката и за да замаже тази обида към съда, казва: – Ти да мълчиш! На съда винаги му става!
– Господин фризьор,защо са ви толкова мръсни ръцете? – Защото днес още на никого не съм мил главата.
Отдавна некъпан войник се прибира на автостоп към Самоков. Около Пасарел спира кола, управляване от възрастен мъж. – Дядо, закарай ме до Самоков! Вече от трета кола ме изхвърлят защото много съм миришел. – Сядай, моят нос отдавна вече не работи! След 2 – 3 километра дядото спрял колата и рекъл: – Слизай! – Ама нали носът ти не работи! – Да, ама ми се насълзяват очите!