3651
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
Професионални вицове
Войник пише писмо: "Мамо и тате, тук в нашето поделение един войник се застреля. Но не се притеснявайте, не съм аз…"
На изложба на военна техника: – Това, господа, е най-новият модел бронирана жилетка. Издържа на всякакви куршуми, по-сигурна е от танкова броня! Ало, господине, внимавайте да не се облегнете на нея – ако я счупите ще си я платите!
Обаждане до директора на цирка: – Г-н директоре, аз мога да свиря на пиано! – Всички могат. – Да, но аз мога и да пея! – Добре, де, кой не може? – Мога да ходя по въже и да танцувам! – Друго, пълен съм с такива! – Илюзионист съм! – Добре, де добре, нещо оргинално нямаш ли? – Жонглирам… – Ама губиш ми времето, бе човече! – Но, господин Директоре, аз съм кон…
Дадена е задача: "До едната страна на физкултурния салон са строени момчетата от класа, а до другата – момичетата. Те тръгват едни към други със скорост такава, че преполовяват разстоянието за половин минута. Кога ще се срещнат?" Математикът: – Никога. Физикът: – Сред безкрайно дълго време. Инженерът: – След две минути ще бъдат достатъчно близо за всякакви практически цели.
По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
– Този господин е голям любител на живописта – казва собственик на художествена галерия на свой приятел. – По какво съдиш? – Един път влезе в галерията, когато не валеше…
Из новинарска емисия: – Имаме две новини: една добра и една лоша. Катастрофирал е автобус с адвокати и всички до един са загинали. Лошата новина е, че в автобуса имало три свободни места.
Влиза един човек при бръснаря и пита: – Колко ще трябва да изчакам за да се подстрижа? – Около два часа – отвръща бръснарят. Човекът си тръгнал. Същото се повтаря и на следващия ден – същият човек влиза, пита колко трябва да изчака и си тръгва. На третия ден се повторило същото и бръснарят казал на помощника си да проследи човека и да му каже къде отива. След около 10 минути помощникът се връща и се смее. Бръснарят попитал: – Какво се смееш бе? Видя ли къде отиде? Помощникът отвърнал смеейки се: – У вас.
Рота парашутисти-новобранци се строява за първия си скок. Старшината се обръща към един от войниците: – Защо трепериш такъв? – Страх ме е, за пръв път ще скачам с парашут… – Е, ако чак толкова те е страх, тоя път може да скочиш и без парашут.
Между приятелки: – Имам много хубав глас, но за голямо съжаление нямам никакъв слух. – Знам много добре, че нямаш музикален слух. – Откъде знаеш? – Ако имаше слух, нямаше да твърдиш, че имаш глас.
В богат дом назначават нова камериерка. – Как се отнасяте към папагалите? – пита я господарката. – Не се безпокойте, госпожо, не съм придирчива, аз ям всичко…
Офицери решават важен въпрос: колко бутилки водка да се вземат за утрешния пикник? Полковникът: – Вашите предложения, господин лейтенант. – Предлагам да вземем по осем бутилки на човек. – Е, вие сте млад, може би не си спомняте, че преди две години ние взехме по осем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме си автобуса! Не, не става. Вашите предложения, господин капитан. – Седем бутилки на човек. – Вие служите при нас малко по-отдавна и би трябвало да си спомните, че преди четири години ние бяхме взели по седем бутилки на човек и какъв беше резултата? Изгубихме радиста! Не става. Вашите предложения, господин майор. – Шест бутилки водка на човек. – Е, това вече е непростимо! Вие сте длъжен да си спомняте какво се случи преди три години, когато взехме по шест бутилки. Какво стана? Изгубихме си въдиците, ето какво стана… Не, господа, чуйте моето предложение. Взимаме по десет бутилки водка на човек. Въдици не взимаме, радиста не взимаме и не излизаме от автобуса.
Разпоредителка в операта казва на закъснял зрител: – Влизайте, но по-тихо! Зрителят: – Защо, да не са заспали вече всички?
– Докторе, от малък съм кривоглед с едното око. – Виждам. – А освен това настинах и си загубих гласа. – Чувам. – А вчера ме удари линейка. – Знам.
По време на проверка войниците се оплакват: – В чорбата има камъчета! – Що за оплаквания? – сопва се капитанът. – Вие сте тук, за да служите на родината! – Да, но не за да я ядем…