10010
Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел. – Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият. – Кой е той? – Бях сигурен, че и ти не го знаеш…
Професионални вицове
Двама милионери разговарят на терасата на луксозен хотел. – Има само един честен начин да станеш милионер – казва единият. – Кой е той? – Бях сигурен, че и ти не го знаеш…
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Разговарят двама балетисти: – Защо никога не можеш да влезеш в такт? – Музиката ми пречи!
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Съдията пита обвиняемия: – Защо сте сам? Къде е адвокатът ви? – Ами като разбра, че наистина не съм откраднал парите, и ме напусна…
Математик звъни по телефона: – Ало, Иван Петров? – Няма такъв тук. – Как, това не е ли домът на Петрови? – Не, тук са Стоянови. – Ама номерът ви не е ли 632548? – Не, 632549 е. Математикът затваря и се чуди: – А стига бе… Някаква си грешчица в шестия знак, а такова голямо отклонение…
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
– Доколкото знам ти си известен джебчия. Защо си дошъл на модното ревю? – Заради професията си. Искам да разбера каква е модната тенденция при джобовете…
Автобиография на … (подадена при кандидатстване за работа) Роден съм на 8 февруари 1965 година в 8 без 15 сутринта в град Симитли, махала Горната. Зодията ми е Водолей с изгряващ знак Стрелец. От малък съм закърмен с народни песни и майчина кърма. Баща ми Стефан е шофьор на автобус. Два пъти е награждаван със значка "Отличник" (1963 и 1972г.) При посещението си в Симитли през 1978 година тогавашният министър на транспорта го похвалил, което е документирано и имаме снимка. Майка ми е доячка с няколко окръжни рекорда по млеконадой (1965 г. – 8769 литра, 1976 г. – 10318 литра и 1984 г. – 12652 литра). За това е удостоена със званието Герой на … (задраскано) … труд. Брат ми Цоко тренираше борба и на юношеското първенство през 1975 год. зае 14-то място в категорията си (прилагам снимка). През 1972 година постъпих в първи клас на училище "Бачо Киро". Класна ми беше другарката Христова. Не бях отличник, но не съм повтарял годината нито веднъж. През 1976 година станах пионер и бях избран за отговорник по трудовата дейност. Колективът ме уважаваше. Основното си образование завърших в гореизложеното училище през 1980 год. Средно и висше такова нямам. Оттогава работя. Сменил съм девет професии: шофьор, носач, продавач, хигиенист и други. Сега съм на свободна практика. Не съм осъждан освен за кражби. Характерът ми е кротък. Не пия много. С първата ми жена Верка се разведохме през 1987 година по взаимно съгласие. Голямо животно беше (прилагам снимка). Тя взе децата – Сашко и Дилайла. Последната си е чиста българка, ама по него време много слушахме Том Жонс. С втората жена Сия сме в развод. Деца засега нямаме. Подпис. Дата.
Адвокатът казва на прокурора: – Не виждате ли, че клиентът ми е дебилен? – Това не е основание да го оправдаем. Все пак, той е човек като мен и вас.
Дяволът среща новоизпечен български милиардер и му казва: – Предлагам ти сделка: ти ще ми завещаеш душата си, а аз ще ти изпълня три желания. – Ама всякакви ли? – Да! – Искам вагон злато с разрешение за износ. – Заповядай! – Не може да бъде! А можеш ли да ми доставиш един кораб, пълен с уран, с разрешение за износ? – Готово! – Ти си бил голяма работа! А аз какво трябва да направя за тебе? – Нищо, освен да ми завещаеш душата си след смъртта ти и имаш още едно желание. – Можеш ли да ми откриеш сметка в швейцарска банка и в нея сто милиона долара? – Разбира се! Имаш я! – Слушай, приятел. Дай да се разберем като пичове, честно! На никого няма да кажа! Къде все пак ме прецакваш?
Редник се явява пред ротния си командир без пушката си и заявява, че я е загубил. След като му разяснява колко е сериозно провинението, тъй като пушката е държавна собственост, офицерът казва, че стойността на оръжието ще бъде удържана от заплатата на войника. – Ако това е обичайната практика, вече разбирам защо капитанът потъва винаги с кораба си! – въздиша редникът.
Нова образователната реформа за да запомнят по-добре таблицата за умножение учениците е решено, тя да бъде отпечатвана на гърба на кутиите Виктори Лайт.
Пред вас – обяснява екскурзоводът – е леглото, на което е умрял Людовик ХVI. – Но – пита един от екскурзиантите – нали на Людовик XVI са му отрязали главата? – Това легло – продължил екскурзоводът без да обърне внимание на забележката – е направено от дървото, от което е била направена гилотината, на която той е загинал.
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: – Я елате да ни избутате! – Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: – Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!
– Господи, в кътника ви виждам огромна дупка, огромна дупка! – възкликва зъболекарят. – Нямаше нужда да го повтаряте, знам – отвръща нервно пациентът. – Аз не повтарям – засяга се зъболекарят, – това беше ехото…