10506
– Защо хвалиш толкова много този мост? – Как защо? Този мост ние сме го строили. – Тогава, защо те е страх да минеш по него? – По същата причина.
Професионални
Професионални вицове
-
-
8008
На улицата има три обущарници. Надпис над първата: "Най-добрият обущар на този континент!". Надпис над втората: "Най-добрият обущар на света!". Надпис над третата: "Най-добрият обущар на тази улица!".
-
5521
Млад, току-що дипломиран артист получава първата си роля в театъра в пиесата "Иванко, убиецът на Асеня". И понеже е млад, и понеже е неопитен, дават му второстепенна роля: да се втурне на сцената пред пируващите боляри и да каже: "Убиха Асеня! Убиха Асеня!". Дошла премиерата. На сцената болярите насядали на масата и пируват. Изведнъж нашето момче се втурва на сцената и крещи с цяло гърло: – Убиха Асеня! Убиха Асеня! Болярите (силно уплашени): – Сериозно ли говориш, млади момко? – Да си еба майката, ако лъжа!
-
11013
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
-
10250
– Коя е тази солидна дама? – Певица е. Преди години работеше в цирка. Пееше в клетката с лъва. – И защо вече не пее? – Намеси се дружеството за защита на животните.
-
6081
Един фермер отива в банката заедно с кучето си, за да поиска заем. Директорът на банката му отказва, след което кучето се разгневява и ухапва директора, а след това и случаен клиент. – Мога да разбера защо ухапа мен, но защо трябваше и бедния клиент? – пита потресеният директор. – За да изчисти лошия вкус от устата си – отговаря фермерът.
-
184
Разговор между двама просяци: – Знаеш ли какво се е случило с Иван? – Не, какво е станало? – Започнал е работа. – Винаги съм подозирал, че за пари е готов на всичко…
-
9596
Сеизмолозите са в паника! Започва брачният период на къртиците…
-
5534
– Смятам, че трябва да продадете кучето си. Вчера дъщеря ми беше принудена да прекъсне урока по пеене, защото то вило през цялото време! – Съжалявам, но дъщеря ви е започнала първа…
-
3198
Събират се няколко баровци на разпивка, всички с бодигардове – все яки, едри типове, само единият – дребен, сбръчкан, плешив… Другите баровци питат шефа на тоя бодигард: – За какво си го взел, да не е нещо спец по бойните изкуства? – Не, изобщо не ги разбира. – Или точен стрелец? – Оръжие не е пипвал през живота си. – А за какво си го взел тогава? – тоя ми е вече четвърти такъв… Много съм доволен – все се припознават и ги бъркат с мене.
-
7491
Млад поет занесъл на Волтер своя ода, чието заглавие било "Към потомството". Волтер я прочел и казал на автора: – Добре, много добре… Но мисля, че няма да стигне до адреса…
-
8324
Промоция. Опашка. Един мъж изведнъж започва да масажира раменете на стоящият пред него. Той подскача: – Какво си мислите, че правите? – О, извинете! Беше машинално – аз съм масажист по професия и… – Е и какво от това!? Аз съм данъчен инспектор, но не бъркам в джоба на този пред мен…
-
6537
Един старшина се ядосал на един редник и се опитва да го действа: – Редник, тичай до ония храсти и докладвай дали съм там! Тича редника до храстите и се връща задъхан: – Господин старшина, разрешете да доложа – там сте, покрит с хартия!
-
2075
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
9236
Двама електротехници си седят на 110 kV далекопровод. Минава една бабичка и единия казва: – Бабо, я подай оня кабел там. Бабата му го носи и той казва на другия: – Ееееее, видя ли бе, тв`а е Нулата!