Професионални вицове
Назначили известен адвокат за служебен защитник на опасен престъпник, когото застрашавала смъртна присъда. Председателят на съда се приближил до адвоката и му поръчал да даде на обвиняемия най-добрия съвет. След кратък разговор между адвоката и обвиняемия, последния скочил и избягал през прозореца. На упрека на председателя на съда адвоката отговорил: – Но нали вие ми казахте да му дам най-добрия съвет!
Две холивудски актриси позират на фотограф. Едната прошепва на другата: – Скъпа, вдигни малко брадичката. Браво! А сега и другата.
Английски актьор и критик обядват заедно в лондонски клуб. – Кажете ми – пита критикът, – дали според вас Шекспир е искал да ни накара да повярваме, че Хамлет е имал сексуална връзка с Офелия? – Не зная какво е възнамерявал Шекспир, но аз обикновено имам – отговаря актьорът.
– Защо се отказа да отглеждаш краставички в градината? – Ами все не мога да ги докарам като тия в магазина. – Как така? – Не растат солени и в буркани.
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
Учителката пита: – Тони, какъв цвят е разтворът, който получи? – Червен. – Правилно, седни. Шест! – А твоят? – Оранжев. – Четворка, седни. – А твоят с какъв цвят е? – Черен. – Двойка. Клас, залегни!!!
При директора на цирка идва фокусник и заявява, че с новия си номер може да предизвика паника сред зрителите. – Е, какъв е номерът? – Разрязвам жена наполовина! – И вие наричате това номер? Нашият фокусник го прави вече десет години! – Нима? На дължина?
Барабанист и басист направили оркестър.Започнали работа в ресторант. След няколко дена работа, барабаниста казал: – Абе колега, излез отпред и чуй как е общото звучение! Барабаниста ударил здраво барабаните и вдигнал саунда. А басиста замислено се ослушвал пред сцената. – Е, как е, ставаме ли? – попитал барабаниста. – Хм, така си и мислех. Само барабани се чуват!
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
Обява:Търси се млад, атлетичен човек, с фотоапарат, неангажиран.За допълнителна информация и записване се обадете в клуб на папарака.
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
Един млад лекар влиза забързан в моргата и спира пред един труп:– Имам чудесна новина за вас! Не ви е спрял пулсът, а моят часовник!
В казармата току-що пристигнал млад войник пита един от старата служба: – Как сте с храната? – Храната тук е много разнообразна. Една и съща супа има осем различни наименования…
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Някакво хлапе се хвали на приятелчетата си: – Ние пък имаме нова кола! – Така ли? Покажи ни я! – Не мога сега. Тате я докара снощи късно, смени й номерата, цяла нощ я боядисва и я остави да съхне в гаража.
