Професионални вицове
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
Пациент възмутено говори на лекар: – Докторе! Каква е тая огромна сметка, бе? Та ти ме лекува само две седмици…. – Мда, скъпи мой! Само ако знаеше, колко интересен е твоят случай и какво огромно изкушение изпитвах да доведа нещата до аутопсия, мисля, че нямаше да възразяваш изобщо за сметката си.
Конферансие тръби пред входа на цирк: – Не се скъпете, уважаеми граждани! Влезте и ще видите двегодишно детенце, което знае да чете. Всички бащи и майки влизат вътре. На арената малко момченце прелиства някаква книга. – Нищо не чуваме! – обаждат се гласове от публиката. – Няма и да чуете, защото нашето дете знае само да чете, но не и да говори – успокоява ги конферансието.
– Колко ще платя за три снимки? – За това ще говорим по-късно. Сега трябва да се усмихвате…
Старшината стои бесен пред строя и крещи: – Чий е този автомат, който не е почистен? – На Калашников, г-н старшина.
Отишли самозвани майстори да лепят тапети на възрастна жена. Тапетите били на врабчета. Почерпила ги бабата с отлежала ракия и "майсторите" така се натряскали, че започнали да лепят тапетите обратно. – Абе, сине, тези врабчета са с краката нагоре! – рекла старицата. – Нищо, бабо! Ние нарочно – да не ти нацвъкат килима!
– Госпожице, къпането в това езеро е строго забранено! – казва горският. – Но защо не ми го казахте преди да се съблека? – Защото събличането не е забранено, госпожице…
Оказва се, че всички динозаври са били еднакви, просто археолозите са ги събирали по различен начин.
Майстори отишли да ремонтират училище. Имайки в предвид грубия им език, директорът ги събрал предварително и им казал: – Тъй като тук е училище, моля ви да се въздържате от груби изрази и псувни. Така всичко вървяло добре… Един ден обаче, Пешо изпуска кофа с боя върху главата на Иван… Иван тъкмо да го напсува, и се досеща, че са в училище и благо казва: – Пешо, не си прав. И майка ти не е права, и баща ти не е прав и изобщо целия ти род не е прав…
Пощальонът спира да гребе, слиза от лодката и с кисела физиономия връчва на пазача на фара писмо. Той го взима и казва: – Ако и следващия път дойдеш при мен такъв кисел, ще се абонирам за ежедневник!
Съдия-изпълнител описва копие на "Леда и лебедът". В протокола той записва: "… формат 80 на 100, рамка от светъл дървесен вид, гола блондинка на видима възраст около двадесет и пет, изнасилвана от възбудена гъска…"
Дъщерята на домакина свири на пиано пред гостите. – Изглежда си дал цяло състояние, докато твоята дъщеря се научи да свири? – пита един от гостите. – Напротив. Благодарение на нейното свирене купих съседния апартамент на половин цена.
В болницата докарват пострадал, целият изранен. Питат го: – Автомобилна катастрофа ли? – Не, печатна грешка в учебника по химия.
Войникът си мечтае да бъде генерал. Лейтенантът мечтае да е полковник. А капитанът мечтае да стане майор.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Художник отива при директора на художествена галерия и пита:– Как е? Продават ли се картините ми?Директорът:– Представяте ли си, вчера дойде един мъж и ме помоли, да му покажа вашите картини. След това ме попита, дали ще станат популярни след смъртта на автора, както се случва с великите художници. Аз естествено му казах, че ви познавам много добре и съм сигурен, че след вашата смърт цената им ще се вдигне многократно. И той взе, че купи всичките ви картини.Художникът:– Ама, това е великолепно!Директорът:– Хм, да, но има едно НО! Той каза, че е вашият личен лекар…
