Професионални

Професионални

10508

Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.

Професионални

1023

Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.

Професионални

2935

– Господин капитан, жена ти дойде при тебе! – Редник Иванов, на кого говориш така! Ще кажеш "жена Ви дойде при Вас". – При нас идва вчера.

Професионални

119

Как математикът вика кокошките? – 3.14, 3.14, 3.14!

Професионални

3973

Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!

Професионални

7863

– Слушай, кажи ми откровено, кой написа последния ти разказ? – А на теб кой ти го прочете?

Професионални

9786

Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му: – Съжалявам, но нищо не мога да направя – вижте как са му посинели ръцете, вече умира… – Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете. – Значи има късмет, ако не беше бояджия – досега да е умрял.

Професионални

7296

Мъж и жена в театъра: – Скъпи, този на първия ред не е ли Иван Вазов? – Мила, но той е умрял отдавна! След няколко минути: – Скъпи, не е! Видях го да шава!

Професионални

2412

В кардиологичния кабинет. – Не се безпокойте за сърцето си – казва лекарят. – Ударите му са силни и равномерни. Въпросът е дали ребрата ще издържат…

Професионални

8536

В кабинет "Уши, нос, гърло": – Докторе, благодаря Ви, че ми помогнахте за проблема със слуха. Колко Ви дължа? – Десет лева. – Колко, двайсет ли? – Трийсет, трийсет.

Професионални

7618

Съдия разглежда дело за развод.Той пита жената: – Защо искате развод? – Защото мъжът ми ме нарича котенце – отговаря жената. – А какво лошо има в това? – пита съдята. – Нищо, но той ме хвърли от третия етаж за да види дали ще си падна на краката – отговаря жената.

Професионални

1971

Холандски турист възнамерява да пренощува в бунгало близо до Бангкок и пита служителката на рецепцията: – Има ли наблизо опасни животни? – Изключено. Единственото, което може да ви се случи, е през леглото ви да мине някоя змия, но не се притеснявайте! След нея тичат плъхове и я убиват, щом я стигнат!

Професионални

719

Ветеринар трябвало да прави изкуствено осеменяване в една кравеферма. Цял ден обикалял с една гигантска спринцовка и осеменявал. В края на деня осеменяването приключило, ветеринарят прибрал такъмите в багажника, качил се на колата и тръгнал. Изведнъж цялото стадо крави наобиколило колата. Свиркал той с клаксона, обаче кравите не помръдват. Вбесен слиза от колата и вика: – Разкарайте се от пътя бе, тъпи крави! В това време една от кравите се приближва към него, поглежда го с големите си влажни очи и пита свенливо: – А целувчица?…

Професионални

11858

Доктор-козметик направил на своята пациентка древногръцки профил, изгладил й бръчките, премахнал двойната брадичка, намалил й устата. – Ще искате ли още нещо? – попитал накрая той. – А можете ли да ми направите големи и изразителни очи? – Разбира се! Погледнете сметката.

Професионални

10186

Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

Професионални

2024

Новабранец се жалва на началството: – Господин старшина, вижте каква униформа са ми дали – панталоните до колене, шубата до земята, ръкавите на ризата къси, кубинките 8 номера по-големи, направо ужас… – Всичко е наред, войнът е длъжен да внушава страх!