2416
– Тази картина е струвала на художника цели три години труд. – Не може да бъде! – Така е. Нарисувал я е за две седмици, а през останалото време се мъчил да я продаде.
Професионални
Професионални вицове
-
-
7801
– Как си? – Не ме питай! Имам толкова много работа, че ако ми се случи някоя непредвидена неприятност, ще мога да започна да се ядосвам заради нея чак след месец!
-
10186
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
-
1620
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
-
10671
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
-
1147
Край една река вървели двама психоаналитици. Изведнъж дочули викове за помощ – някой се давел! Единият психоаналитик се обърнал към своя колега и казал: – Този човек има пролем! – Да, но е важно, че говори за него!
-
8787
Веднъж Пучини видял на улицата просяк, който свирел на цигулка негова пиеса и го посъветвал: – По-живо, по-живо! На другия ден маестрото забелязал, че на гърдите на просяка с цигулката вече виси табела: "Ученик на Пучини".
-
3741
– Докторе, страдам от чувство за малоценност. – А това чувство изведнъж ли се появи у вас или се разви нормално във връзка с женитбата ви?
-
3447
Двама лекари се надвесват над главата на болния. Единият казва: – Е какво? Ще го лекуваме ли или да го оставим да живее?
-
11216
Две мишки ядат лентата от филма "Отнесени от вихъра" в мазето на едно кино в София. Едната мишка пита: – Как ти се струва? – Ами, да ти кажа честно, книгата ми хареса повече…
-
11208
Двама души вървят един зад друг на улицата с вдигнати ръце. Среща ги минувач и ги пита защо си държат така необикновено ръцете. Тогава единият се оглежда и извиква: Хей, приятелю, гредата сме я забравили на земята.
-
3973
Певица пее известната ария: "Ако бях птица…". От галерията се чува: – А ако имах пушка!
-
10476
– О-о, колко си пораснал, вече си ученик! А кой предмет най-много ти харесва в училище? – Ами… часовника на учителката и раницата на Емил!
-
6374
На музикална вечер в Париж именитият пианист Артур Рубинщайн бил помолен да прослуша свой млад колега, лишен напълно от талант. По време на изпълнението на дебютанта, на една от присъстващите дами й прилошало и се наложило да я изнесат на ръце от залата. – Е, да не преувеличаваме – отбелязал Рубинщайн. – Не беше чак толкова лошо…
-
2760
– Новата певица в операта няма нито глас, нито слух. – Ти да не си ходил на опера? – Не, снощи жена ми ходи и като се върна ми изпя всичко…
-
10063
САЩ изпращат таен агент в хитлеристка Германия. Върви той по улицата и си мисли: "Хм. Защо ли всички ме гледат така странно. Може би са ме познали. Как ли? Може би по високия ми ръст? А може би заради очилата ми? А дали не заради черната ми кожа и парашута, който се влачи на десет метра след мен?"