Черен хумор
Кара си един шофьор на тир из някво село и не щеш ли, от един двор на пътя му изскачат няколко патки. Той забива спирачки, но блъска две от тях. Слиза от камиона и решава да види на кого са патките, влиза в двора, а там стои една бабичка. Той й вика: – Бабо, тука сгазих две патки, ела да видиш да не са от твоите. Излиза старицата, поглежда ги и му отговаря: – А, не са от моите, аз такива плоски патки нямам.
Когато сме съвсем млади, най-често има с какво, но няма къде.Когато остареем съвсем, обикновено има къде, но няма с какво.
– Господин капитан, нашата подводница атомна ли е? – Абе, матрос, я иди питай е-е-ей оная група плешиви механици…
– Мамо, може ли да се полюшкам на татко?– Разбира се, нали затова сме го обесили.
На някаква баба й прекарали телефон. След няколко дни тя се обажда на техниците в пощата: – Ало, момчета, нали вие прекарвахте телефона у нас? – Да, ние бяхме. – Абе много дълъг кабел сте ми сложили, та все се спъвам в него. Не може ли да го дръпнете малко от вашия край да се скъси?
Имало едно време един много, ама много плешив човек. На главата си имал само четири косъма. И всяка сутрин се сресвал – два косъма наляво и два надясно… Минало време, единият косъм паднал и човекът сменил прическата – два наляво, един надясно. После паднал още един и той започнал да се сресва така – един косъм наляво, един надясно… После паднал още един… Човекът се натъжил. – Гледай сега каква беля – ще трябва да ходя на работа несресан!
Трима вампири сядат в кафене. Първият поръчва: – За мене една чаша гореща кръв, моля. Вторият: – И за мене една чаша гореща кръв. Третият: – За мене една чаша гореща вода. Другите двама го поглеждат в недоумение, а онзи вади една дамска превръзка и казва: – Днеска съм на чай от пакетчета.
Конференцията във Вензее. Рейнхард Хайдрих се изправя пред другите нацисти и казва:– Господа, събрали сме се, за да разработим план за унищожението на 1 млн. евреи и петте мечки от зоологическата градина в Берлин.– Аааа, хер Хайдрих, но защо ще избиваме мечките?Хер Хайдрих промърморва:– Такаа, по първа точка никакви възражения…
Преди много години маймуната се трудила, трудила, и станала човек. Сега човекът го е ударил на мързел – мързел, мързел, мързел… Ама вече е много късно.
От градски кенеф се чува: – Хъъъ, хъъъъъ – в първата кабинка. – Хъъъ, хъъъъъ – във втората кабинка. – Хъъъ, пльок! – в третата. – Е, блазе ти… – Кво бе, изпуснах си часовника. След малко оттам пак: – Пльок. – Блазе ти. – Не бе, бръкнах да го извадя.
– Можеш ли да кажеш, че се е сбъднала някоя от детските ти мечти? – Да, когато мама ме дърпаше за косата, мечтаех да съм плешив.
Възрастна жена към внучката си: – Когато аз бях млада, музиката бе къде-къде по-мелодична отколкото днешната… – Но, бабо, това е миксерът!
Вчера в местната болница една жена роди близнаци.Едното от децата умря, но другото нямаше такъв късмет…
– Как децата от Чернобил броят до 30? – На пръсти.
– В този замък има ли призраци? – Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове – аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!
Един възрастен човек се разхождал по улицата с отворен цип отпред на панталона. Един човек се разминал с него и го попитал : – Ей, дядо, защо вървиш с отворен цип? Дядото му отговорил: – Абе, вчера когато се прибирах се беше разкопчала ризата и ми се вдърви врата! Та сега…