Черен хумор
Десетгодишно момиченце върви из парк и плаче неудържимо. Среща я един добър чичко: – Момиченце, защо плачеш? – Господине, не питайте. Днес ми е много лош ден. Сутринта мама и тати умряха в автомобилна катастрофа, после малкото ми братче падна в един кладенец и се удави, после ни обраха, после къщата се запали… много лош ден… Добрият чичко си разкопчава колана на панталона и казва: – Да-а-а… Наистина ти е лош ден.
В нощната тишина. – Пешо, колко е часа? – Три. (минава известно време) – Пешо, колко е часа? – Пет. –––––––– Пешо, колко е часа? – Шест. –––––––– Пешо, колко… – Иване, какво значение има? С доживотни присъди сме!
Водят престъпника към електрическия стол. – Дайте ми адреса на най-близките си – казва палачът. – За да им изпратите моя прах? – Не, за да им изпратя сметката за електричеството.
По какво познаваме, че мъжете остаряват? Първо се интересуват от футбол, после от тенис, накрая от голф.
На светофар е спрял огромен мерцедес. В него блаженно седи мутра. До мерцедеса спира инвалидна количка. Мутрата спуска прозореца, подава си главата и пита инвалида: – Ей, пич, ти каква скорост развиваш с тая количка, бе? – Ами, три-четири километра в час. – отговаря инвалидът. – Ми то по-добре да си ходиш пеш, бе!
"Любовта е като разстройството. Където те хване, там оставаш."
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
Стар майтапчия е на смъртно легло. Вика своите роднини и се покайва: – Жена, помниш ли, когато ти изгоря палтото от норки за 10000$, аз го запалих! – А ти братко, помниш ли онази нова кола, която се взриви, нея също аз я взривих. – Сестричке, на вас ви изгоря вилата, пак аз бях. – Моля ви, всичките да ми простите. Имам и една последна молба. Когато умра ме обърнете по корем, набутайте ми една свещ в задника и я запалете! Умира човека. Роднините, няма как, решили да изпълнят последното му желание. След пет минути входната врата пада с трясък, в стаята връхлитат ченгета и крещят: – Имаме сигнал, че тук издевателстват над трупове!
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
Двама приятели се срещат след като не са се виждали дълги години. Единият нещо дъвче в устата си и от време на време клати глава. Другият го пита: – Как си, не сме се виждали толкова отдавна? Още ли играеш така страстно на тото? – Ами – фъфлейки отговаря първият приятел – добре съм. Миналата седмица уцелих шест числа… – Браво! – прекъсва го с нетърпение. – И какво стана после, каква е печалбата? – Голяма – продължава, фъфлейки първият приятел. – Ударих джакпота! Само че забравих да пусна фиша – тъжно поклаща глава. – Какво?! Ама че заплес! Аз на твое място… щях да си изям топките от яд… – Ами аз какво мислиш, че правя в момента – фъфлейки отговаря първият приятел.
– По-лошо от това не може! – казал песимистът. – Може, може – казал оптимистът.
Някакъв чичка отива на преглед. Докторът се шашка: – Абе, какви са тия гащи от олово дето ги носиш? – Ами не си ли чувал – Чернобил, радиация, мутации… Да си пазя поколението. – Хм… А защо нямаш пръсти на краката? – Веднъж ми се скъсаха тирантите.
Болен пита съседа си по легло: – Вчера, като ме донесоха от операционната, още бях под упойка. Лекарят каза ли нещо за мен? – За вас – нищо. Само попита дали ковчегът ще може да мине през тази тясна врата.
В тоалетната баровец и хипар клечат в съседни кабинки. Баровецът се провиква: – Извинявай, имаш ли тоалетна хартия? – Защо, да не ти е къса тениската?
Дядо Гошо слязъл от Балкана в града и влязъл в един секс-шоп. Разглеждал, разглеждал и накрая попитал: – Ша ма прощаваш, ама имате ли тука надуваеми козички?
В: Какво е това: мъничко, черничко, чука по стъкло? О: Детенце във фурната!
