Черен хумор
– Много напредна нашата медицина. – казва една 92-годишна баба на съседката си – Едно време, като бях на 20 години, по пет пъти се събличах пред доктора, докато разбере какво ми е. А сега като ме види на вратата, вика: "Покажи си само езика!" И веднага ми пише рецептата.
От градски кенеф се чува: – Хъъъ, хъъъъъ – в първата кабинка. – Хъъъ, хъъъъъ – във втората кабинка. – Хъъъ, пльок! – в третата. – Е, блазе ти… – Кво бе, изпуснах си часовника. След малко оттам пак: – Пльок. – Блазе ти. – Не бе, бръкнах да го извадя.
– В този замък има ли призраци? – Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове – аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!
Възрастен човек се оплаква: – Преживял съм една световна война, три автомобилни катастрофи, една самолетна, два несполучливи брака, един банкрут… А внучето ми идва днес при мен и ми заявява: "Дядо, ти нищо не разбираш от живота…"
– На какво мирише тук? – На Роза. – Тя да не е увяхнала? – Не, преоблича се…
Две жени си говорят: – За първи път от двадесет години да се зарадвам да видя мъжа си. – По какъв повод? – Извикаха ме да го разпозная…
Жена полива цветята на гроба на мъжа си и му говори: – Скъпи, добавих калций във водата, с която поливам. Разправят, че укрепвал костите.
– Бабо, къде ми е ченето? – пита тревожно дядо Трифон. – Скрих го, защото много ядеш – отговаря баба Трифоница.
Двама старци, на по 90 години, седят на пейка в парка. Единия казва с гордост: – Изглежда, смъртта е забравила за нас. Другия, сложил пръст на устните си: – Ш-ш-шт!
Животът е несправедлив към мъжете… Родиш се – хората носят цветя на майка ти. Жениш се – носят подаръци на жена ти. И накрая умираш – и пак жена ти наследява всичко.
Едно лайно срещнало един банан и казало: – Здрасти бе братчед. – Ама аз съм банан, не лайно. – Е, и аз бех банан до вчера.
Две баби си говорят и едната пита другата: – Колко тежиш? – 70 килограма с очилата. – А без тях? – Не мога да видя кантара без очилата.
– По-лошо от това не може! – казал песимистът. – Може, може – казал оптимистът.
И старостта си има своите прелести – човек може да си мие зъбите и да пее в същото време.
Разплакано дете влиза при родителите си: – Тате, тате, а пък дядо ме ухапа! – Ех, глупачето ми… Кой те е карал да влизаш в неговата клетка?
– Здрасти, какво става с тебе, как живееш? – Абе като в харем… – Как така? – Ами знаеш, че все ще те наебат, ама не знаеш кога.