645
– Като те видя, се сещам за шах! – Толкова ли съм умна? – Не, ама си плоска като дъска.
Черен хумор
– Като те видя, се сещам за шах! – Толкова ли съм умна? – Не, ама си плоска като дъска.
Бог слезнал на земята и казал на едно семейство негри: – Ако преминете тази река, ще станете бели. Бащата не повярвал и я преминал. Станал бял. Майката преминала – и тя бяла. Голямата сестра преминала и тя станала бяла. Бебето наджапало, но щяло да се удави и извикало към баща му да го спаси, но той се обърнал и казал: – Разкарай се, мръсен негър! – и си тръгнал.
– Госпожо, на колко сте години? – питат Марийка. – Какъвто номер обувки нося. – А кой номер носите? – Тридесет и втори. – И не ви убиват?…
– Много се извинявам, господине! Седнала съм ви на очилата без да искам! – Не се притеснявайте, госпожо, те са виждали много по-лоши неща!
– Здравей, Мартине! Разреши ми да ти представя моята братовчедка! – Не е нужно. Аз я познавам. – Така ли? Откога? – Преди време тя беше и моя братовчедка…
Едно негърче се боядисало бяло. Върнало се в къщи. Като го видяла майка му, веднага скочила: – Ти на бял ли ще ми се правиш? – дръпнала му един здрав пердах. След малко баща му: – Ти на бял ли ми се правиш? – спукал го от бой. Излезнало на улицата, там неговата банда, без да го пита и тя го спукала от бой. Седнало негърчето на една пейка и си казало: – Ей, от 15 мин. съм бял и вече мразя негрите!
Възрастна дама седи до бара в нощно заведение. Отпивайки от чашата, тя пита бармана: – Онзи мъж в ъгъла ме наблюдава от цял час. Кой е той? – Антикварят от съседния булевард, мадам.
Младеж безуспешно ухажва младо момиче. Един ден отива при нея и й казва: – Или ще се омъжиш за мен, или сега ще се застрелям! – Приятелю, това са ми го казвали десетки мъже преди теб и аз на всички съм отвръщала с "не". Чува се изстрел и младежът пада в краката на момичето. Тя вади тефтерче и записва: "От двайсет и трима мъже един каза истината".
Гледайки те, изникват два въпроса – къде е заминал цирка и защо са те оставили.
– Какво е това, което правиш? – Къщичка за птици. – А къде й е вратичката? – Няма вратичка. – Тогава птицата как ще влезе? – Няма страшно, тя вече е вътре.
Двама старци си седят в градската градина, хранят птичките с трошички и приказват помежду си:– Абе тия птици много приличат на нашите политици. – казва единия – Докато са на земята се задоволяват с трохи, пък като излетят на високо ти се изсират на главата.
1999г. Евреите ветерани от 2-та Световна война решили да посетят лагера Бухенвалд. Сьбрали се в един рейс и тръгнали на пьт, но за беда рейса се развалил в последното село преди крайната точка. Шофьорьт разбрал, че не може сам да оправи рейса и трьгнал да тьрси помощ. Почукал на една кьща в селото.– Извинете за безпокойството, но се развали рейса на пьт за Бухенвалд и е пълен с евреи, ще можете ли да ми помогнете? – Сьжалявам, но имам само една малка микровьлнова фурна – отговорил германеца.
Екскурзовод в Африка много заеквал. Води той туристите през саваната, но ходи малко напред от тях, та ако се случи нещо, да са в безопасност. По едно време гледа зад един храст хипопотам. Започва да маха с ръце да не идват и да вика: – Хип… хип… Хип… хип… – Ура! – отвърнали туристите.
Мразя расизма! И негрите.
Бабичка решила да изненада внука си и извикала двама клоуни за рождения му ден. Дошъл денят, всички стоят и чакат, а клоуните ги няма. По едно време на вратата се звъни. Отваря бабата, а на прага седят двама скитници. – Стопанке, дай да свършим някаква работа. Дърва да нарежем, нещо друго…. абе за една бутилка ракия… – Става! Триона и брадвата са в бараката, дървата са отзад, действайте… Продължават да чакат клоуните. По едно време бабата гледа през прозореца – единият скитник търчи из двора, надава някакви крясъци, пада и се въргаля по земята. Извикала вторият и му казва: – Дали вашият приятел ще се навие, да се направи на клоун пред внука ми. Малко да го развесели, виждам, че го може….ще му дам 50 лева… – Ами, не знам…..трябва да го питаме…Ей, Пешооооо, навитак ли си за 50 лева да ти отрежеме още два пръста бе?
– Ало, пътна помощ ли е? – Да, кажете. – Стана една катастрофа… Да дойдете да прибирете колата. – На кой адрес? – На "Евлоги Георгиев" № 42, 44 и малко на 45.