Черен хумор
Примрял от глад човечец се свлякъл под едно дърво в гората и с последни сили започнал да се моли на дядо господ: – Господи, пусни ми едно парченце месо, моля ти се бе господи. И хоп отгоре паднало парче месо. Учудил се човекът, но го изял и се замолил втори път. Отново Господ се смилил. Така три-четири пъти, докато не погледнал нагоре. Що да види? Един прокажен седнал на дървото и хвърлял части от тялото си – "Обича ме, не ме обича, обича ме, не ме обича…"
Двама приятели се срещат след като не са се виждали дълги години. Единият нещо дъвче в устата си и от време на време клати глава. Другият го пита: – Как си, не сме се виждали толкова отдавна? Още ли играеш така страстно на тото? – Ами – фъфлейки отговаря първият приятел – добре съм. Миналата седмица уцелих шест числа… – Браво! – прекъсва го с нетърпение. – И какво стана после, каква е печалбата? – Голяма – продължава, фъфлейки първият приятел. – Ударих джакпота! Само че забравих да пусна фиша – тъжно поклаща глава. – Какво?! Ама че заплес! Аз на твое място… щях да си изям топките от яд… – Ами аз какво мислиш, че правя в момента – фъфлейки отговаря първият приятел.
Един оптимист казал на приятеля си: – Усмихни се, зарадвай се! Можеше и да е по-лошо. Онзи се усмихнал, зарадвал се, и наистина: станало по-лошо.
Две баби се срещат. Едната пита другата: – К"во прайш? – К"во да прая? – Ами да, к"во да прайш.
Един просяк се помолил на Бога: – Моля те, Господи, направи така че и да видя някоя голяма банкнота на улицата, да нямам желание да се наведа да я вдигна. Помислил Господ, помислил, и го надарил с радикулит.
– Поздравления! Чухме, че ти се е родило вече шесто внуче! – Да, поне внучета все още мога да правя.
– Ти имаш направо лебедова шия! – Толкова изящна? – Не, толкова тънка и крива.
Дневник на терорист в Русия: Ден 1. Хванахме заложници. Барикадирахме се. Пихме с всички. Ден 2. Пак пихме с всички. За малко да умра. Ден 3. Ударихме по няколко бири за махмурлука. Поискахме откуп: самолет и за всеки заложник по каса бира. Ден 4. Властите дадоха каквото искахме. Изпихме пивото. Заложниците не искат да си тръгват. Трябва да продаваме оръжието, няма бира. Ден 5. Дойдоха специалните части. Разменихме гранати за водка. Напихме се всички. Ден 6. Цял ден търсихме къде сме забутали самолета. Накрая го намерихме и го продадохме. Изпихме парите. Ден 7. Чакаме да дойде анти-терористичната бригада. Обещаха да донесат още водка. Ден 8. Снощи изпихме всичката водка. Сутринта ни беше лошо. Дойдоха медицински екипи. Донесоха спирт. Леко подобрение. Ден 9. Дойдоха някакви хора. Казаха, че са заложници. Нищо не носеха. Разменихме ги за водка. Ден 10. Превзехме склада с гориво на летището. Керосина има отвратителен вкус. Ден 11. Не мога вече, аман от тоя керосин… Ден 12. Исках да се предадем. Не ме пуснаха. Заложниците казаха, че ще ме набият ако опитам пак да се предам. Пак пихме керосин. Ден 13. Помощ! Някой да ме измъкне от тук!
На един остров след корабокрушение останали 100 мъже и една жена. Минала една година жената вдигнала ръце и извикала: – Не мога повече! – и умряла. Минала още една година и мъжете вдигнали ръце и извикали: – Не можем повече! – и я заровили. Минала още една година и мъжете вдигнали ръце и извикали: – Не можем повече! – и я изровили.
– Докторе, имам два проблема – безсъние и склероза. Посред нощ се събуждам, ставам, отивам до тоалетната, после до сутринта се въртя и не мога да заспя… – А склерозата в какво се изразява? – Забравям да се върна от тоалетната.
Син, баща и дядо се връщат от Франция: – Тези французойки са много секси! – казва синът. – И много технични! – отговаря таткото – И много търпеливи! – обобщава дядото.
80 годишен старец отива на лекар с оплакването, че непрекъснато тича подир момичетата. – Е, значи сте още млад! – Ама не мога да се сетя за какво…
Гробар си върви из обрасналото с бурени и храсти гробище и дъвче баничка. Изведнъж чува гръмовен глас като от отвъдното: – Дай я, дай я веднага! Втресен от страх гробарят заразмахвал ръце: – А да, да, баничката, ето я! Уточняващ глас: – Хартията бе, хартията!
В покрайнините на затънтено градче в Америка, на мястото за изхвърляне на боклуците, има построена от кашони, парчета стара тенекия и други вехтории колиба, а около нея стар петел лениво гони няколко проскубани кокошки. От колибата излиза вехтошар и с "кът-кът-кът" започва да хвърля на животинките трохи. Петелът моментално зарязва кокошките и отива на трохите, а вехтошарят замислено казва: – Боже опази, да не изпаднем до такова положение!
Оптимист на гробище:– Колко плюсове само!
Някакъв се връща късно вечрта и жена му го подхваща: – Къде беше досега, какво прави толкова време? – Уф, мързи ме да разказвам сега… Утре всичко ще научиш от вестниците.