Вицове за полицаи
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
В бара влиза полицай с гаджето си. Вади пищова, стреля във въздуха и извиква: – Внимание! Всички да оставят документите си по масите за проверка и да легнат на пода! Всички залягат. Гаджето прошепва нещо на ухото на полицая. Той казва: – Хм… Прощавайте… Сядайте си по местата. Забравих, че днес ми е почивния ден.
Някакъв човек отишъл да лови риба, и в храстите до реката намерил запечатана бутилка. Отворил я, а оттам излязъл един джин и му казал: – Затова, че ме освободи, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш. – Искам всичките полицаи в тая страна да са умрели, и да ги видят как плават в ковчези по реката! – Ама защо така, някои от тях може да са хубави хора. – Добре тогава, нека добрите да са в хубави ковчези!
Един гражданин отива при шефа на полицията да подава оплакване и му се казва да почака защото има учение. Докато чака във фоаейто чува някой да вика „Карноба-а-а-ат“ и вижда как 10 полицаи с куфари профучават излизайки от едната стая и влизат в другата. След 5 минути същите полицаи тупур-тупур отново профучават от едната стая в другата. Това се повторило още няколко пъти и едва тогава гражданинът бил поканен да влезе при шефа. От любопитство гражданинът попитал какво е било това учение, а шефът отговорил : – А, нищо особено, тези полицаи в понеделник ги пращаме в командировка в Шумен, но в Карнобат ще сменят влака, та тази седмица репетират.
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.