Вицове за полицаи
Крадец бяга от полицията и малко преди да го заловят успява да се скрие в една детска градина. Децата тъкмо обядвали, той седнал при тях и започнал да се храни. В това време един от полицаите влязъл в детската градина застанал до престъпника и му казал: – Айде папай, моето момче, че след малко отиваме на бу-то!
Полицай спира шофьор на средна възраст, заради превишена скорост. Човекът протестира: – Но, господин полицай, аз карах в рамките на допустимото. – Сър, Вие се движехте с 53 мили в участък, където разрешената скорост е до 40 мили. – Не съм превишавал скоростта – настоявал шофьорът – сигурно Ви е повреден радарът. В този момент го прекъсва жена му, обръщайки се към полицая: – Няма смисъл да спорите с него, господин полицай. Винаги става заядлив, когато се напие.
Няколко милицонери се събират в кръчмата да ударят по една бира, и по едно време идва техен колега, изтупан със страшно баровски костюм. – Бре, откъде го взе! Откъде имаш пари за такива дрехи! – Не съм го купил, подарък ми е. – И кой ти е подарил такова нещо? – Жена ми. Прибирам се вчера, тя ме чака гола в леглото, а тоя костюм проснат на стола в спалнята…
Катаджия спира автомобил за проверка. От автомобила излиза човек, който едва се държи на краката си. Катаджията: – Оппа! Май нещо си пил, а? Я духни тука в уреда! Шофьорът мълчаливо бърка в джоба си и подава сто лева. – Такааааа… Я духни още веднъж! Шофьорът подава още петдесет лева. – Не толкова слабо, бе! Духни силно, както първия път!
– Сто мили в час? – изненадва се шофьорът. – Та аз се движех със скорост не по-голяма от петнайсет мили в час! – А може би ще кажете, че изобщо сте стояли на едно място? – ехидно пита полицаят. – Ами да! Практически направо бях спрял! – Чудесно! Глоба от сто долара! – За какво? – За спиране на непозволено място.
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
В едно високопланинско село група бабки намерили едно пакетче с пластмасови бъркалки за кафе. Чудили се какво е това и започнали да питат. Първо питали попа, а той им отговорил че не знае но ще попита в св. синод и ще им отговори. Попитали кмета – той им казал, че сьщо не знае но ще попита в общината и ще им отговори. В един момент се задава селският полицай и бабите го питат какво е това. Той погледнал бъркалките, почесал се по главата и отговорил – Елементарно – това, скъпи бабки, е разсад за прави лопати.