Вицове за полицаи
Момиченце си играе на улицата. Изведнъж намира пистолет. На пистолета пише: "На старшина Петров, за отлична десетгодишна служба в полицията…". Оглежда се момиченцето и вижда на кръстовището един полицай. Притичва до него и пита: – Чичко, чичко, това да не е твоят пистолет? – Не малката, не е моят, моят вчера го загубих…
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
