4715
Разпит в полицията: – Ти ли си Иван Петров Иванов? – Аз. – Роден на 8 януари 1968 г.? – Да. – Умрял на 23 март 1999 г.? – Не. – Значи не търсим тебе.
Вицове за полицаи
Полицай разпитва шофьор: – Карате си вие из улицата и насреща ви два фара. Какво е това? – Ами, кола!? – казал шофьора. – Е, бъдете по точен де: Мерцедес, Хонда, Ауди…? – Е, как мога по два фара да разбера каква е колата! – казал възмутен шофьорът. – Добре, карате си вие из улицата и насреща ви фар, какво е това? – Ами, мотор!? – Е, бъдете по точен де: Кавазаки, Хонда, Ямаха….? – Е, как мога по един фар да разбера какъв е мотора! – Така… – казал полицаят, но в този момент шофьора го прекъснал: – Нека сега аз да ви питам нещо. Карате си вие по улицата и насреща ви съблазнителна жена, по къса пола с широко диколте и някак си така ви подканва към изкушение. Каква е тя? – Ами курва? – казал полицаят замислен. – Е, бъдете по точен: майка ви, жена ви, дъщеря ви….
Полицай спира шофьор за превишена скорост. Оня започва да мрънка: – Моля ви, г-н полицай, бързах… и т.н. Полицаят решава да се погаври с него: – Няма "бързах", сега ще опишеш в тая протоколна книга защо направи това нарушение, но го искам на чист китайски език. – Ама как на китайски, не знам… – Пиши! Шофьорът взима книгата, позачудва се, слага вътре 20 лева и я връща на полицая. Той я отваря и казва: – Не знаел той китайски, виж как знаеш! Ама само половината си написал…
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…