Вицове за полицаи
В тексаско градче пред турист изскочила местна кола и едва не го прегазила. Обаче шофьорът си заминал преспокойно, сякаш нищо не е направил. Туристът отишъл в полицейския участък. Приел го дежурният сержант. – Значи, твърдите, че автомобил с номер NY-012 е нарушил правилата за движение? – Да. – А знаете ли, че това е колата на кмета? – Не. – Познавате ли кмета ни? – Не го познавам. – А познавате ли шерифа? – Също не. – Тогава платете петнадесет долара глоба и повече не се разправяйте!
Някакъв човек отишъл да лови риба, и в храстите до реката намерил запечатана бутилка. Отворил я, а оттам излязъл един джин и му казал: – Затова, че ме освободи, ще ти изпълня едно желание. Казвай какво искаш. – Искам всичките полицаи в тая страна да са умрели, и да ги видят как плават в ковчези по реката! – Ама защо така, някои от тях може да са хубави хора. – Добре тогава, нека добрите да са в хубави ковчези!
Катаджии спряли един поп с моторче и му казали: – Дядо попе, дай да видим дали всичко ти е наред! – Добре. – казал попа. Катаджиите проверили книжката на попа, но всичко било наред. – Дядо попе, защо всичко ти е наред? – Защото Господ е с мен! – А-а-а! Значи на моторче за един се возите двама! Глоба!
Умира катаджия. Представя се пред Господ. Той пита: – Е, сине мой, правил ли си добрини? – Да, случавало се е! – А злини? – И това се е случвало! – Ами, тогава, ето ти два пътя, единият води в рая, а другият в ада. Който си избереш, там и отиваш. Катаджията се замисля и отговаря: – Абе, не може ли, да си седя тука на кръстовището?
Катаджия спира ТИР, а в кабината при шофьора седи маймунка. – Какво прави тази маймунка с теб? – попитал катаджията. – Ами… прави ми минети. – отговорил тираджията. Ударил един шамар на маймунката зад врата и тя започнала да показва какво може. – Брей, наистина! – учудил се катаджията. – Искаш ли и ти да пробваш? – услужливо попитал шофьорът. – Не, не! Много силно удряш по врата! – уплашено отговорил катаджията.
В кино пускат хората за следващата прожекция. Между редовете се е разплул някакъв човек с разперени ръце и крака, и затворени очи. Хората се опитват да минават, подритват го, побутват го, обаче той не реагира. Викнали разпоредителката и тя го дърпала и бутала, викала му, а той не отлепва, само отвреме-навреме сумти нещо. Накрая се принудили, да извикат полицай. Полицаят и той бутал, ритал, викал и най-накрая не издържал и изревал: – Аре стига бе. Не мога да разбера, що за човек си. Да не си паднал от луната. – Не от луната, а от балкона – със сетни сили проронил човека…
