Вицове за полицаи
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
Полицай спира мерцедес: – Такааа, карате с много висока скорост, колана не сте си ложили… 100 лева глоба. Шофьорът започва да рови из джобовете, а в същото време отзад се приближава някаква кола. От нея слиза някакъв човек и му казва: – Кво става, проблеми ли имаш… След това вади някакъв мобифон, набира номер и го подава на полицая. Той слуша, в един момент застава мирно, извинява се на шофьора и си тръгва. Шофьорът пита другия човек: – Какъв е тоя телефон? – Последна новост – президентски мобифон де лукс! Директна връзка с народното събрание и президентството. – Не може да бъде! Човекът спокойно набира някакъв номер и подава телефона на шофьора. От слушалката се чува "Президентът слуша!" – Слушай човече, продай ми го! – Как ще ти го продам бе… Най-накрая се договорили за 1000 лева. На другият ден шофьорът на мерцедеса отново прави нарушение и полицаят го спира. Той вади тържествено мобифона, набира номера – никой не се обажда… Полицаят: – Спокойно човече, той и миналият път не работеше… – Тогава защо ме пусна бе, тъпак? – Тъпак, не тъпак, ама по десет телефона на дежурство продавам…
Полицай спрял лек автомобил, погледнал към шофьора, който здраво е затегнал обезопасителния колан и казва: – Честито! Вие току що спечелихте 500 лева от асоциацията за безопасно движение по пътищата. Какво мислите да направите с тези пари? – На първо време смятям да изкарам шофьорски курс. Тогава се обадила седящата до шофьора жена: – Полицай, не го слушайте, той винаги говори така, когато е пиян. От задната седалка се поразмърдал един задрямал младеж. Видял полицая и казал: – Знаех си че с тази крадена кола до никъде няма да стигнем. Последвало шумолене в багажника и един глас се обадил: – Минахме ли най-после границата?
Един човек тича по улиците и раздава на минувачите бели листа. Към него се приближават двама полицаи. – Гражданино, какво раздавате? – Как какво? Не виждате ли – раздавам позиви! – Ти с кой се ебаваш, бе? Т`ва са си чисто бели листа. – Не! Това са позиви. – Е, като са позиви, тогава защо нищо не пише? – К`во да пише – то всичко е ясно!
Из отчет на полицаи след обиск в нелегална спиртоварна: "След извършеният обиск, аз и сержант Михайлов изпитахме известни трудности да намерим вратата. Тъй като той заспа в тоалетната, се принудих да го оставя там и да се прибера сам. Защо обаче съм донесъл със себе си въпросната врата нямам спомен…"