3885
Едно зайче отива в ресторанта: – Имаш ли шкембе? – Имам. – А имаш ли свински врат? – Имам. – А свински бутове? – Имам. – Леле! Сигурно си много грозен!
Вицове за животни
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Решила мечката да води заека в горската дискотека. – Ами тигрите на барплота? Ония с ланците? Ще ме глътнат и няма да ме усетят – опъва се заека. – Няма страшно, зайче. Аз съм говорила с тигрите – рекла Меца. Влизат в дискотеката и заека като вижда тигрите трепери. – Спокойно зайче, не се притеснявай. Отивам до тоалетната и се връщaм до минута. Говорила съм с тигрите няма страшно – рекла пак Меца. Докато Мечката била в тоалетната, влязла една камила. Заека беж да го няма, през девет дерета в десетото. На другия ден мечката пита заека защо е избягал. – Как да не бягам бе Мецо! В дискотеката влезе един кон – като видях как са го изгърбили ония от барплота крила ми поникнаха.
Върви Зайо из гората и на една полянка гледа – играят си няколко мечета. – Какви сте вие бе? – Мечета. – А къде е майка ви? – Отиде за мед в гората. – Ами да ви еба майката тогава… И си продължава по пътя. На другия ден – пак така. Мечетата се обидили и се оплакали на майка си. Скрила се Баба Меца в храстите до полянката и чака. Зайо пак и два и пак: – Къде е майка ви бе, мечета? – Отиде за мед. – Да ви еба майката тогава… Ха, така ли, мецаната изскача от храстите и го подгонва. Обаче Зайо се шмугва в тясната пролука между две дървета, Меца не успява и се заклещва там. Заека я заобикаля отзад и я подхваща да я оправя. – Аман бе Зайо, недей така, остави ме… – примолила се мечката. – Не може, вече обещах на децата.
Лъвът направил трудов ден в гората със задължително присъствие на всички животни. Само заекът не дошъл. Лъвът пратил баба Меца да го повика. Тя отишла, но на вратата на къщата на заека имало табела: "Ебем!". Мечката се върнала и разказала всичко на лъва. Той поклатил глава и казал: "Нека, и аз като млад така правех…" Минало време, лъвът направил нов трудов ден. Пак само заекът отсъствал. Пак мечката отишла да го вика и намерила пак същата бележка на вратата. Лъвът пак не се разсърдил. Но когато и на трети трудов ден пак само заекът не се появил, лъвът лично отишъл да го извика. Гледа бележката на вратата, влиза и гледа заекът… хрупа морков. Попитал го: "К"во ебеш ти бе, зайо?" Заекът му отговорил: "Ебем ти трудовия ден!"
Гора. Поляна. Огромно дърво. В дървото – хралупа. В хралупата – семейство мечки. Малкото мече се глези: – Тате, разкажи ми приказка! – Остави ме на мира! – Ама разкажи ми приказка… – Ох, добре де, коя приказка? – Ами за хората ми разкажи. Мечокът взима от рафта два черепа, надява си ги на лапите и прави с тях куклен театър: "Не те ли е страх в тази тъмна гора? Ами ако има мечки?" "Какви ти мечки бе, никакви мечки няма тука…"
Вълкът и лисицата решили да се гаврят със заека. Срещат го и му викат: – А, Зайо, ти що си без шапка бе? – и го съдрали от бой. На другия ден отново го срещат, но този път заекът предвидливо си сложил шапка. – А, Зайо, ти що си със шапка, бе? – и пак го съдрали от бой. Така няколко дена се гаврили, що си със шапка, що си без шапка и бой. По едно време им писнало и решили да сменят стратегията. Наговорили се: "Утре като видим заека, ще му искаме цигара. Ако ни даде с филтър – Що ни даваш с филтър, ако ни даде без филтър – що ни даваш без филтър и пак ще го бием!". Зайчето обаче, било в храстите и чуло всичко. На другия ден носи две кутии цигари, с филтър и без филтър. Срещат го вълкът и лисицата и му искат цигара: – Ей, Заек! Я дай една цигара! – С филтър или без филтър? – пита Зайо. Вълкът и Лисицата се спогледали, почесали се и в един глас изревали: – Абе заек, ти що пак си без шапка?
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…