Вицове за животни
Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.Никакъв отговор.– Пак питам, кой ми изпи кафето?Никакъв отговор.– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.– Аз – изправила се мечката.– А кифлата защо не изяде?
(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Един човек се връща от командировка в Африка. Гледат го колегите – един такъв тъжен, унил, току зарее поглед в пространството. Попитали го какво му е. – Ох, – въздъхнал тежко човекът, – един ден така се случи, че се загубих в джунглата. Подгониха ме едни гладни лъвове и аз, като нямаше къде се скрия, хоп – покатерих се на една палма. А там една разгонена горила – три дни и три нощи ме еба… – Е, какво толкова – успокоили го колегите – нали си си спасил живота! – То пък, егати животът – аз тука, той там – нит пише, нит се обажда…
Докарали й значи на Кума Лиса въглища. Обаче тя не могла сама да си ги прибере и тръгнала да търси помощ. Първо отишла при Баба Меца и й казала: – Бабо Мецо, ще ми помогнеш ли да си прибера въглищата довечера? А Баба Меца отговорила: – Ми виж сега, мойто момиче, с удоволствие бих ти помогнала, обаче довечера с Дядо ти Мецан такова… нали се сещаш. Отишла си разочарована Кума Лиса, какво да прави. Отишла до Вълчо, обаче и той й се извинил по предлог, че довечера имат работа с вълчицата. И Кума Лиса, вече крайно опечалена, се запътила към убежището на Зайо Байо, който се славел като най-големия мързел в цялата гора. Пристигнала тя, обяснила му каква е ситуацията и той казал: – Кума Лисо, с удоволствие бих ти помогнал, обаче имам една много страшна венерическа болест. И лисицата: – Ееее,няма нищо бе, Зайо, на мене това не ми пречи! А той: – Ама много е страшна бе, кума! Нямаш представа просто. И лисицата вече крайно изнервена, го попитала: – Добре де, каква е тая твойта венерическа болест толкова страшна? – Ми боли ма оная работа за твойте въглища!
Кума Лиса срешнала Лоса и му казала: – Лосе, хайде да се напушиме! – Лисо,вече не е модерно. Хайде да тичаме! Лиса срещнала Вълчо, кoйто й казал: – Лисо, хайде да се напушиме! – Вълчо, вече не е модерно. Хайде да тичаме! Тичали, тичали и срещнали Баба Меца. Тя им казала: – Хайде да се напушиме! – Абе, вече не е модерно! – Кой ви каза това? – Ами, Лоса. – Ами, той като напуши не знае какво говори!
Един папагал постоянно поръчвал въглища и ги изсипвал върху колите на господаря си. Един път изсипал въглищата върху най-хубавата му кола. Господарят му се ядосал и го закачил до иконата на Исус Христос. Папагалът го попитал: – Ти от колко време си тука? Исус Христос отвърнал: – От 1000 години. Папагалът казал: – Леле, пич ти колко въглища си поръчал, бе?