Вицове за животни
Кума Лиса срешнала Лоса и му казала: – Лосе, хайде да се напушиме! – Лисо,вече не е модерно. Хайде да тичаме! Лиса срещнала Вълчо, кoйто й казал: – Лисо, хайде да се напушиме! – Вълчо, вече не е модерно. Хайде да тичаме! Тичали, тичали и срещнали Баба Меца. Тя им казала: – Хайде да се напушиме! – Абе, вече не е модерно! – Кой ви каза това? – Ами, Лоса. – Ами, той като напуши не знае какво говори!
Срещат се слон и комар. Слонът казва на комара: – Ех, блазе ти – ти можеш да си минаваш през границата и никой нищо не ти казва, а аз… Комарът му отговаря: – Не се безпокой, аз ще те прекарам през границата и никой нищо няма да ти каже. Утре ела с два хляба под двете мишници. Отишъл слонът както му казал комара, но на границата го спрели. – Видя ли,комаре, че няма да стане… А комарът казал: – Ех, човек не може един хамбургер да си пренесе през границата…
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
Връщал се заека от командировка в съседната гора, и среща лисицата, която се държи отзад и едва ходи: – Как си, лисо? – попитал я заека. – Остави се, зайо, любезния лос се е развилнял, хвана ме и ми скъса задника… Бягай зайо, защото… – рекла му лисицата. Позамислил се зайо и продължил към хралупата си. Не щеш, ли след малко видял вълка, и той се държи отзад и охка. – Какво става с тебе, Вълчо? – рекъл заека. – Ох, зайо, любезния лос е побеснял, хвана ме и ми скъса задника… не виждаш ли… Бягай, защото… – едва-едва рекъл вълка. Позамислил се пак зайо и ускорил крачката към къщи. Вървял, вървял и изведнъж гледа мечката, седи на един пън, държи се отзад и горко плаче: – О-о-о, зайо, любезния лос ме хвана и ми скъса задника, погледни, о-о-о, бягай, зайо, бягай! – рекла мечката. Уплашил се заека и хукнал да бяга. Стигнал до хралупата, навел се да отключи, пъхнал ключа и изведнъж чул зад себе си: – Добърррр деннннн!