Вицове за животни
Във ферма докарват стар и млад заек за разплод. Стария започва първи да оправя зайките: – Цък – цък, мерси, мадам! Цък – цък, мерси, мадам! Цък – цък, мерси, мадам! Цък – цък – цък, ох, мерси мадам, цък- цъъък мерси мадам… Младши, изморих се, ти си! Започва младия заек, на доста по-бързо темпо: – Цък – цък мерси мадам, цък – цък мерси мадам, цък – цък мерси мадам, цък – цък мерси мадам, цък – цък извинявай приятел, цък – цък…
Отива заекът в сладкарницата, поръчва си кафе и кифла и отива до тоалетната, да си измие ръцете. Когато се връща гледа кафето му изпито.– Кой ми изпи кафето? – попитал заекът.Никакъв отговор.– Пак питам, кой ми изпи кафето?Никакъв отговор.– Кой ми изпи кафето бе?! – изкрещял ядосано заекът.– Аз – изправила се мечката.– А кифлата защо не изяде?
Върви си лъвът из гората, а насреща му лисицата плаче. – Защо плачеш? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Гледай го ти! – казал лъвът и продължил. Среща вълка – и той плаче. – Какво ти се е случило? – Заекът ме излъга и ме наеба… – Виж го ти хитрецът! Продължил нататък и среща мечката – също плаче. – Какво е станало, защо плачеш Мецо? – Заекът ме излъга и ме наеба… – И тебе ли? Ще я видим ние тая работа! Продължил нататък лъвът и гледа – заекът стои до една дупка и мисли. – Абе Зайо, ти цялата гора си наебал – бива ли такива работи? – Остави се лъвчо, това са бели кахъри. Тука в тая дупка има злато, а аз не мога да го стигна, ащото са ми къси лапите… – Къде, къде – казал лъвът, навел се и бръкнал в дупката с лапи. – Ах ти хитър заек!
Решила Кума Лиса да прави бизнес в гората и засадила путчици. По-малките и свежите се продавали много добре, но старите и големите никой не ги купува. Идва заека и нали няма пари: оглежда ли, оглежда… По едно време казва: – Ще взема тази! – Абе Зайо, другите избират младо, свежо, пък ти – най-голямата избра. Заека рекъл: – Да, ама за по-евтинко, и като я пришия на две места – ще си имам три!
Решил един човек да върти частен бизнес. Купил си крава и започнал да я дои. Днес напълни бакърче с мляко, утре гюмче – потръгнал му бизнесът. Зарадвал се той, но точно след седмица кравата му умряла. – Ха, сега де – разплакал се човекът – Все на мен ли ще се случват тези поразии? Минал край него мъдър старец. Спрял се и го попитал: – Болна ли ти беше кравата? – Не, здрава-здравеничка. Ей така, както си стоеше, се килна и падна. Замислил се старецът и пак го попитал: – Да не би нещо от храната да е? С какво си я хранил? – А-а-а. Не е от храната. – рекъл човекът. – Сигурен ли си? – Сигурен съм, нали нищо не съм и давал.