Вицове за борци/мутри
Две групи борчета се карали за това кой да притежава паркинга. Обявили си състезание с кучета. На другия ден едната група идва с бултериер а другата с дакел. Дакелът изяжда бултериера. Едната група борчета казва: – Знаеш ли колко платихме за този бултериер? А другата казва: – А вие знаете ли колко платихме за пластичната операция на този крокодил?
Борец получил нов апартамент от фирмата и колегите му дошли на сефте да се почерпят. Влезли, търсели го по стаите и тук и там, но никъде го нямало, а навсякъде миришело на прясно пребоядисано. Намерили го накрая с четка и боя в ръка маже ли, маже. – Защо го пребоядисваш, нали е чисто нов? – Ами ако е краден?
Мутра влиза в аптека. – Какъв хляб имате? Аптекарят учудено: – Ама тук е аптека какъв хляб? – Смееш да ми противоречиш? – и го смлял от бой. На следващият ден мутрата пак идва. – Какъв хляб имате? – Казах ви вече, че не продаваме хляб. – Ооооооо! – и още по як пердах. На третия ден още при появяването на мутрата аптекарят започва да вади хляб изпод тезгяха. – Ето "Добруджа", ето "Стара загора". Имаме ръжен, типов, франзели… – Хляб има вече във всички аптеки. Покажи киселото мляко.
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
Катаджия спира мутра на шосето, преглежда колата и в багажника намира автомат "Калашников". – Това какво е? – Ами, калкулатор- отговаря мутрата. Полицая бърка в джоба си, изважда калкулатор и го показва на мутрата: – Ей на това му казват калкулатор! – Не…- лениво реагира мутрата,- това твоето е за предварителни сметки, а моят е за окончателни!
Срещат се две мутри. – Слушай, брато, жив-умрял трябва да намеря сто хиляди долара, но нито едно говедо не иска да ми даде на заем. Вече втора нощ не мога да мигна. – Защо не каза по-рано бе? – Ти можеш ли да ми помогнеш? – Разбира се! Точно вчера ми докараха от Швейцария страшни хапчета против безсъние.
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
Мутра диктува на смъртно легло завещанието си на адвокат: – На третата си жена завещавам вилата в Княжево и малкия дворец в Испания. На приятелката ми – сто хиляди долара и един автомобил "Форд Мустанг". На племенницата ми, която работеше в моя офис – да поеме работата и да ползва служебното "Чероки" като свое. А на сина си, който смята, че главното богатство е здравето, оставям спортната си шапка и кецовете.
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки. Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита: – Абе какво става? – Имаме проблем, брато – отговарят му готвачите. – Не можем да я заколим. – Дай една вилица – казва бореца. Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите: – Ей брато, откъде знаеш този номер? – А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?
Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Влиза един борец в един магазин за полилеи и започва да пита продавачката: – Какво е това? – Полилей! – Какво е това? – Полилей. – Какво е това? – Е гъз де, гъз, какво може да е! Бореца казал: – Дайте ми един! Продавачката му го дала. Отишъл си бореца, в офиса сложил полилея и му се радва. Влиза един друг борец и го пита: – Како е това бе? – Гъз. – Искам и аз такъв! Отишли те в магазина и казали на продавачката: – Дайте ни един гъз! Продавачката се изплашила и отишла при шефа: – Шефе тука има двама борци, искат гъз! Шефа: – Показвай го, че ще ми изпотрошат стоката! Отишла тя при борците, показала си гъза, а те казали: – Ааа, не, онзи беше с висулки! Тогава продавачката се провикнала: – Шефееее, тебе търсят!