Вицове за борци/мутри
Шефа на една мутра го извикал и му казал: – Стягай се за път, ще ходиш в пустинята. Мутрата си приготвил багажа и се върнал. Шефа: – Какво си взе? – Храна. – За какво ти е? – Да ям по пътя. – Добре. Какво друго? – Вода. – За какво ти е? – Да пия по пътя. – Добре. Друго? – Една врата на кола. – Врата?! Че за какво ти е? – Като ми стане горещо, да отворя джама!
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Шефа на борците строява подчинените си и казва: -Тези сьс средно образование от ляво, тези с основно от дясно. Половината застават от ляво, другите от дясно и един стои на средата. Шефът го пита : -Ти от ляво или от дясно? А той му отговаря: -Аз шефе само до втори клас. А шефът му казва: -Тогава ти зад мене!
Един борец за първи път отива на басейн. Накупил всички нужни неща. Влиза в басейна и плува час, два, но изведнъж много му се доходило до тоалетна и незнаел какво да прави. Попитал съседа си и той му казал: – Пикай в басейна. Всички така правят. Бореца се изпикал,наплувал се и си заминал. На следващия ден шефът му го вика при него и ядосан му се развиква: – Идиот, тъпанар как можа да се изпикаеш в басейна? – Ами шефе, един ми каза да пикая в басейна. – Той ти е казал да пикаеш вътре в басейна, а не от трамплина.
Мутра си купува пиано за вилата. Решил да покани колегите и да им покаже, как свири на новото пиано. Събрали се всички, седнал той на столчето и започнал с показалеца на дясната ръка да чука по един от клавишите. След половин час завършва свиренето, обръща се гордо към другите и казва: – Е, как беше? – Ама ти, защо само на единият клавиш дрънкаш? Аз по телевизията съм гледал, там с пръстите всичките клавиши натискат… – обажда се един от групата. – Натискат щото търсят правилния клавиш, а аз го знам…
Борче си купило хеликоптер. Изкарал човекът набързо един пилотски курс и тръгнал да лети. Не щеш ли, катастрофирал още при първия полет и едва останал жив. Дошли в болницата полицаи да то питат как е паднал. – К"во да ти кажем, брато… Дигнах се аз, както са ме учили и подкарах към вилата, ама по едно време ми стана студено, та изключих големия вентилатор отгоре…
Мутра умряла и попаднала в ада. Дали му нов костюм "Версаче", накичили го целия със злато, дали му солидна пачка банкноти и го пуснали да си върви. Наоколо пълно със страхотни забавления. Влиза той в казиното. – Залагам хилядарка на червено. – Съжалявам, пари не приемаме. Отива на бара: – Мартини с лед. – Съжалявам, пари не приемаме. Влиза в ресторанта: – Гъбена супа, стек с гъби и бутилка уиски. – Съжалявам, пари не приемаме. Мутрата се обръща към дяволите: – Тук може ли да се купи нещо въобще?! – Не. – Но защо?! – Защото това е ад за мутрите.
Две мутри се разхождат из Лувъра и си говорят. – Братче стига сме се мотали бе. Нали требваше подарък за шефа да купуваме. – Сега бе, сега, чакай малко. Я виж тая картина харесва ли ти? – казва другия и посочва една картина на Ван Гог. – Ми става бе! – отговаря другия. Викат те шефа на музея и го питат за цената. – Не се продава! – отсича той. – Аре не се прай на девственица бе. Сичко се продава, казвай колко! Шефа назовал една страхотна сума, като мислел, че ще се откажат. Мутрите обаче вадят и плащат в кеш. Изрязали картината от рамката, навили я на руло, сложили и една панделка и първият казва: – А така брато, картичка купихме, давай сега да ходиме да избираме подаръка, че стана утре!
Мутра кара мотоциклет в гората. Изведнъж от едно дърво се чува глас: – В тази гора не може да се кара мотоциклет. Трябва да те глобя! Поглежда мутрата нагоре, сред клоните на едно дърво се скрил горският. Мутрата гаси мотора и казва: – Абе, я ходи се… Сега ще слезеш от дървото и ще дойдеш да го духаш… Горският: – Ти луд ли си, бе? За кого работиш? – За Компира! Горският вади мобифон и се обажда в министерството. – Да шефе, разбираш ли, тука някакъв в гората… с мотоциклет… Да бе… Казва че работи за някакъв Компир. Да. Ами да. Ама как така… Добре. Добре бе, слизам, слизам…
