Вицове за борци/мутри
Две групи борчета се карали за това кой да притежава паркинга. Обявили си състезание с кучета. На другия ден едната група идва с бултериер а другата с дакел. Дакелът изяжда бултериера. Едната група борчета казва: – Знаеш ли колко платихме за този бултериер? А другата казва: – А вие знаете ли колко платихме за пластичната операция на този крокодил?
Мутра седи в ресторант. Сервитьорът му носи второто. – Ей… сервитьора… абе аз тебе някъде съм те виждал. Не се ли борихме с тебе на финалите по борба през "86 година? – Не, господине. – Не, не, познавам те тебе от някъде аз… А на олимпиадата през 1984, да си ходил? – Не, господине. Никога не съм се занимавал с борба. – Тогава съм те виждал в залата за бодибилдинг… – Не, господине. Не ходя там. – Ааа! Сетих се бе! Ти ми донесе преди малко първото…
Шефът на борците им казал: – Утре ще ходим на "Сватбата на Фигаро", така че се пригответе както трябва! На другия ден борците се появили в офиса костюмирани и всички носели кой торта, кой някакво пакетче. Като ги видял шефът им се развикал: – Как може да сте толкова тъпи?! Не отиваме на никаква сватба. "Сватбата на Фигаро" е опера! Къде сте ги помъкнали тия торти и подаръци!? – Хайде, не бъди строг шефе! – помолил счетоводителят. – Миналата година като ходихме на "Лебедово езеро", ти що си беше взел въдицата?
Младо момче, борец и възрастен човек решават да отидат до дървото на истината да видят кой е прав. Пръв отишъл младока: – Аз мисля, че през 2000 година всеки ще си има компютър! Да ама не. Шляп с клона и дървото го наказало, че лъже. Дошло ред и на възрастния: – Аз мисля, че през 2000 година ще цари мир… Шляп с клона, и тоя лъже. Дошъл ред на бореца: -Аз мисля… Шляп с клона за лъжата и бореца умрял…
Черно БМВ 7-ма серия хвърчи с бясна скорост по Червения площад в Москва. Изведнъж от някаде изскача полицай и му махва с палката. Спирачките изпищяват и БМВ-то залепва на място. Непрогледно черното стъкло бавно се спуска а вътре 130 килограмово борче с черен костюм… – Господине, движението на МПС по площада е строго забранено! Борчето вади документ със седем печата и казва: – Това е личното ми разрешение от министъра на вътрешните работи. – Добре тогава, а каква е тази картечница на седалката до вас? Борчето вади друг документ отново със седем печата. – И за нея имам лично разрешение! Полицаят прави изключително тъпа физиономия и казва: – Отворете багажника да видим какво имаме вътре! Отваря борчето, а вътре труп. – Какъв е този труп подяволите? Борчето вади трети документ. – Този документ е от моргата, човекът е починал от сърдечна недостатъчност! – А какво прави този поялник заврян в задника му? Борчето вади лист хартия с нещо написано на него и подпис най-долу. – Това е последното желание на покойника!
На един борец му казали, че е много доходно (пък и представително) да си влагаш парите в изкуство. И естествено, още на следващия ден, той веднага отишъл в една галерия и започнал да разглежда… Гледа – от едната му страна всички картини имали цени в стотици хиляди левове, а тези от другата страна били значително по-евтини – само по няколко хиляди лева. Озадачен, той повикал управителя на галерията и се поинтересувал защо има такава голяма разлика в цените? Собственикът му обяснил, че картините от ляво са на стари художници – класици, които вече не са между живите, и затова са толкова скъпи. А пък тези от дясно са на млади художници, които тепърва се утвърждават. Тогава борецът казал: – Дайте ми картините на младите художници, и от утре ги бройте и тях класици…
Борец отива на ресторант и си поръчва супа от костенурки. Чака той 10, 15 минути, половин час и отива в кухнята и пита: – Абе какво става? – Имаме проблем, брато – отговарят му готвачите. – Не можем да я заколим. – Дай една вилица – казва бореца. Хванал яко костенурката и няврял пръст отзад. Онази изпънала врат, а той я забол с вилицата. Питат го после готвачите: – Ей брато, откъде знаеш този номер? – А ти как мислиш слагам вратовръзката на моя шеф всяка сутрин?
Борци отиват на лов. Ловували каквото ловували, простреляли едното борче по погрешка. Единият от апапите се обажда в бърза помощ: – Приятелят ми е прострелян. Помагайте! – Такааа. Успокойте се най-напред. Сега се уверете, че приятелят ви не диша. – Момент само… Чува се изстрел. – Вече не диша. Сега какво…
Мутри отиват в САЩ. Мангизи много, ама не знаят английски. Купили си по една кола и тръгнали в различни посоки. Добре, но на магистралата го спира полицията, а той не може да разбере защо. Сложили му белезниците, откарват го в участъка и там му обясняват с преводач, че е превишил скоростта – ограничението е 65 мили в час, а той е карал със 100. Мутрата: – Не е вярно! По цялата магистрала има табели, че разрешената скорост е 101 миля! – Това е номерът на магистралата. Тук мутрата започва да се смее на глас. – Какво има? – питат го. – Нищо. Брато сега кара по магастрила 580!
Няколко борци си говорят – какво е това кеф. Първият казва: – Това е да имаш жена, любовница, готина кола, маса пари. Вторият: – Това е да имаш жена, две любовници, две готини коли, и огромна маса пари. Третият: – Това е да имаш любовница, да си седиш с нея вкъщи, и изведнъж да нахълтат полицаи с маски и пищови, да те праснат по мутрата, да те съборят на земята, да ти сложат белезниците и да попитат: "Това нали е улица Христо Ботев 36", а ти да им кажеш: "Не, тук е Христо Ботев 38".
Мутра се връща от офиса у дома. Жена му седи пред телевизора и гледа сапунен сериал. – Пак ли не е готова вечерята? Това е. Край! Отивам на ресторант! – Почакай пет минутки скъпи. – Какво ще успееш да направиш за пет минути? – Сега ще свърши филма, аз набързо ще се облека и ще отидем заедно.
Събрал шефа на борците всички свои подчинени и им казва: – От утре искам да ми разхождате питбула, и да внимавате да не му се случи нещо защото някой каже ли ми че му се е случило нещо ще го правя да умира. Взели те кучето и започнали да се редуват да го разхождат и да се грижат за него. Но не щеш ли, един ден го блъснала една кола. Събрали се всички мутри на съвет да обсъдят как да кажат на шефа си, че кучето е умяло. Мислили, мислили и накрая един от тях казал: – Момчета аз, ще се оправя със шефа. Отива той на другия ден при шефа си и го пита: – А бе шефе, питбула много странно гледа! – Що бе да не е умрел!?! – Шефе, ти го каза…