9419
Щирлиц чете вестник и стига до обява: "Поп-група търси пианистка". – Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! – мисли си Щирлиц.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц чете вестник и стига до обява: "Поп-група търси пианистка". – Да-а-а, съвсем нагъл е станал вече пасторът! – мисли си Щирлиц.
– мисли си тъжно Щирлиц – "така е, немски офицер съм. Но поне на този ден искам да се чувствам като съветски офицер!"
Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: – Скалпел, спирт. – Форцепс , спирт. – Спирт, спирт. – Краставичка…
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
Нервирана дама от висшето общество гневно се обръща към поручик Ржевски: – Поручик, вчера спахте с мен, а днес даже не желаете да ме поздравите! Поручик Ржевски: – Но мадам, креватът още не е повод за запознанства.
Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
Чапаев пита Петка: – Абе, какво си се захванал пък сега да си переш чорапите? – Пречат ми да спя. – Как така? – Ами взеха да светят в тъмното…
Иванчо звъни на Марийка. Тя се показва на балкона, а Иванчо я пита: -Марийке ще дойдеш ли долу? -Еее, ти ще искаш да правим секс. -Не, обещавам ти, само ще си играем. -Ами аз тогава няма защо да слизам!
Малкият Иванчо си играе с влакчето в дневната. Майка му е в кухнята, но отвреме-навреме дочува откъслечните реплики на синчето си: – …последна спирка… на всички тъпанари, които се довлякоха до тук – много им здраве и да си разкарат по-бързо задниците от купетата… Майката скача, хваща Иванчо за ухото и го праща за наказание в стаята му за два часа. Когато наказанието изтича, играта се подновява и Иванчо пак започва да си говори: – Уважаеми пътници, добре дошли в нашия експрес… надяваме се, че пътуването ви ще бъде приятно… Тук майката въздъхва облекчено… – …а всички вас, които са изпитали затруднения от двучасовото закъснение, ще помолим да се обърнете към тъпата кучка в кухнята!
– Иванчо, това Иван Вазов ли е? – Не, госпожо, това е неговият портрет!
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Лейди Джейн, лейди Хариет и лейди Мейбъл са на сафари в Кения. Един ден те спират за следобедния си чай на поляна току на границата между саваната и джунглата. Слугите разпъват палатки, изваждат плетени столове и чадъри и трите дами се разполагат, все едно че са в някое от именията си в Западен Йоркшир. Внезапно от джунглата изскача огромна мъжка горила, оглежда дамите, грабва лейди Мейбъл и я отнася със себе си между дърветата. Лейди Джейн и лейди Хариет продължават да пият чая си. След известно време Хариет си позволява лек коментар: – И като си помислиш, скъпа, какво толкова намери той в бедната Мейбъл?
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
На оживен берлински площад Щирлиц чакаше появата на таен руски агент. Въпреки че нямаше описанието му, веднага го позна: "Да-а, явно в родината пак има недостиг на сапун".
Хитлер е събрал висшите си офицери и обсъжда нови инвазии на своите войски. В кабинета наперено влиза Щирлиц, отключва с шперц сейфа в дъното, изважда две секретни папки, заключва го и излиза. Настъпва тишина. – Кой е този? Какво прави? – пита Хитлер – Щирлиц – съветски шпионин. – отвръща Мюлер – А защо не го арестувате? – пита Хитлер – Винаги има алиби. – отвръща Мюлер