Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
– Иванчо, защо вчера не беше на училище?– Бях болен, госпожо…– Болен, а… А на стриптийз клуб можеш да ходиш, нищо че си болен?– Не съм ходил, у нас си бях!– Не ме лъжи, знаеш ли колко добре се вижда всичко от пилона.
Учителят дава съчинение на учениците: – Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Разхождайки се по улицата, детективът забелязва на отсрещния тротоар човек, който разхожда кучето си и казва на приятеля си: – Този човек живее в много тесен апартамент. – Как позна? – Елементарно! Кучето му маха с опашка отгоре надолу, а не отляво надясно, както другите кучета.
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Сър Джон се обажда на агенция за елитни компаньонки и поръчва момиче – високо два метра и тежащо 46кг. С много усилия успяват да открият подходяща дама и я пращат ва имението на лорда.Той я поглежда одобрително и й нарежда да застане на четири крака. След това повиква любимия си дог и му казва поучително: -Виж, Роджър, на това ще заприличаш ако не се храниш!!
Един ден учителката на Иванчо казала на децата, че на следващия ден ще им дойде на гости майор Милев. За домашно им казала всеки да измисли изречение, в което всички думи да започват с М и да е свързано с майор Милев. На другия ден всички вдигали ръка и искали да кажат своето изречение. Иванчо също вдигал ръка, но учителката не искала да го вдигне защото говорел много мърсотии. Първо вдигнала Марийка. – Москва. Майор Милев марширува. Маршал Макаров: Молодец, майор Милев, молодец. Майор Милев много харесал изречението. След това станал Петърчо. – Манхатън. Мъгла. Майор Милев мъчи мафията. Мафията: Милост, майор Милев, милост. Майор Милев харесал много и това изречение. Направило му впечатление колко е активен Иванчо и помолил учителката да го вдигне. Иванчо: – Мала Азия. Мараня. Майор Милев млещи мазен минет на махараджата. Махараджата: Машала, майор Милев, машала.
Шерлок Холмс и доктор Уотсън летели с балон. Последвала изведнъж авария и балонът се приземил насред блато. Седели двамата пътници вътре, а по пътя до блатото минал някакъв човек. Холмс му подвикнал: – Хей, добри човече! Знаеш ли къде се намираме? Мислил човекът, мислил, пък накрая изтърсил: – Вие се намирате в кошницата на балона насред блатото. Заминал човекът и ги оставил шашардисани. Холмс се обърнал към Уотсън и му казал: – Ето този, скъпи Уотсън, беше програмист. – Как познахте, Холмс? – Елементарно, скъпи Уотсън. Първо: този човек мисли дълго време над прост въпрос. Второ: дава съвсем точен отговор. Трето: от този негов отговор ние нямаме никаква полза.
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
Чапай излязъл в отпуск и оставил Петка да го замества. Връща се и пита: – Петка, нещо да се е случило? – Нищо особено, Василий Иванич, само дръжката на лопатата се счупи. – И от какво се счупи, бе Петка? – Ами докато заравях кучето. – А то от какво е умряло? – Яде развалено месо от умрелите коне. – Е, те пък от какво умряха? – Ами, като гръмна склада със снарядите и изгоряха конюшните. – Що гръмна склада? – Ротният си хвърлил фаса и направил пожар. – Абе, Петка, та той нали не пуши? – А, и на теб да ти откраднат знамето – и ти ще пропушиш.
В час. Учителката пита:– Деца, искате ли да ви кажa как се е появил първият човек?Отзад Иванчо се обажда:– Госпожо, нас по ни интересува как се е появил третия!
Футболен мач ФРГ-СССР. Вратарят на немците Сеп Майер си бележи три автогола. – Ще ме линчуват – шепне той на нападателя на СССР Олег Блохин. – Спокойно, Щирлиц, още само седем – успокоява го Блохин.
