5702
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц вървеше по улицата и изведнъж вдигна очи. Сините очи на радистката Кет…
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
На Гарабед му направил впечатление, че пред имената на всичките му съседи на табелките има по някаква титла – д-р, проф., доц., к.м.н. и т.н. Един ден на неговата табелка се появила титла – пдк. Съседите му веднага го попитали какво означават буквите. Гарабед разяснил: – Последна дупка на кавала.
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Щирлиц вървеше по коридора. Изведнъж нещо го тресна с всичка сила по гърба. Щирлиц се просна на пода. Надигна се, огледа се – нямаше никого. "Сторило ми се е!" – помисли си Щирлиц.
Киркор и Гарабед попаднали на самотен остров. Киркор си води дневник: Ден 1: скука Ден 2: голяма скука Ден 3: ужасна скука Ден 4: космическа скука Ден 5: Гарабед взе да ми харесва Ден 6: Гарабед все повече ми харесва Ден 7: Гарабед ме изпревари
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
Мюлер вика Щирлиц: – Щирлиц, как ще обясните на фюрера, че отпечатъци от вашите пръсти са намерени на гърдите на Ева Браун? – А вие, хер Мюлер, как ще обясните на фюрера как сте намерили отпечатъците ми там?
Стоял си Иванчо в къщи и наблюдавал баба си как се къпела и по едно време я питал: – Бабо какво е това мужду краката ти? Бабата се изчервила и отвърнала : – Аааа нищо Иванчо, нищо особено, белег ми е от младините. – А как е станал тоя белег ? – Ами как стана? Дядо ти като беше млад и сечеше дървата отхвръкна една съчка и ме удари там, та така. – Ееее, той пък баш по путката ли те умерил…
– Иванчо, защо всяка сутрин като минаваш край нас се смееш? – Ами, разказвам си вицове и затова. – Вчера се смя много силно. – Разказах си един дето не го бях чувал.
Чапай и Петка в Испания. Петка се прави на тореадор, а Чапай го гледа от трибуните. Пуснали първия бик, ама толкова страшен бил, че Петка се втурнал да бяга. Бяга той, бяга, а бикът след него. Обиколили няколко пъти арената – бикът а-ха да настигне нашия човек, но той се подхлъзнал и паднал, а бикът от инерцията го прескочил и също паднал. Петка скочил и с един удар на шпагата го убил. След това Чапай го хвали: – Ей, Петка, ти си бил голям храбрец, бе! Аз да бях, веднага да съм напълнил гащите… – А ти на какво мислиш, че се подхлъзнах?!