5475
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
Чапай награбил Анка картечарката, а тя му вика: – Не, не, искам безопасен секс! Примъкнал я Чапаев в палатката и след малко тя почнала да пищи ама се къса. Целия полк се чуди какво толкова прави Чапай та Анка пищи на умряло. По едно време пристига Петка задъхан и вика: – Чапай, сваляй гилзата, намерих презерватив!
Иванчо се връща от училище и пита баща си: – Тате, вярно ли е, че човекът е произлязъл от маймуната? – Ти да, но аз не.
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
В училище: – Иванчо, надявам се, че повече няма да те виждам да преписваш от другарчето си! – И аз се надявам, госпожо!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Чапаев и Ана Картечарката си говорят: – Абе, Ана, защо на Петка му е толкова бухнала и елегантна напоследък косата? – Защото всяка вечер си втрива в нея яйца! – Брей, голям гимнастик бил той…
Лорд Джон попада с един янки на северния полюс. Всеки започва да строи иглу, в което да се подслони. Американецът привършва своето, излиза и вижда, че лорда е построил три!! – За какво, по дяволите са ти три иглута!?! – Това първото е дома, в който ще живея – отвръща лорд Джон. – Това до него е клуба, в който ще ходя всяка вечер. А онова третото там е клуба, в който кракът ми никога няма да стъпи.
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Иванчо пита баща си: – Тате, кой ебе бе? Който е отгоре или който е отдолу? Баща му отговаря: – Който е отгоре. Що питаш? – Малеей, да знаеш вчера мама как скъса комшията от ебане…
Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
Учителка пред децата: – Деца, вчера посетихме кравефермата, вие видяхте как хранят кравите, как ги доят но защо очите на кравите бяха толкова тъжни? Кажи, Иванчо. – Ами другарко, и на вас три пъти на ден да ви дърпат циците и един път в годината да ви ебат и вашите очи ще бъдат тъжни.
Чапаев и Петка отишли на разузнаване при белите като се маскирали като крава – Петка отпред, а Чапай отзад. Белите прибрали кравата в обора и й сипали сено. Чапаев сръгал Петка: – Яж, че ще ни разкрият. Няма как, Петка почнал да зоба сено. По едно време почнал тихичко да се смее. – Василий Иванич, дръж се, водят бика…
Щирлиц вървеше през центъра на Берлин. Сред минувачите имаше агенти на "Гестапо". Усети острите им, студени погледи. Те го подозираха! Досещаха се, че е разузнавач! Може би високото му руско чело го издаваше. Или интелигентните и строги сини очи. Или волевата брадичка. Или… парашутът, който се влачеше зад него…
Мюлер пита: – Щирлиц, защо паспортът Ви мирише на руска водка? Щирлиц трескаво мисли и накрая казва: – Сетих се! Когато Борман трябваше да го подпечати, каза "Ху!" на печата, преди да го удари.