Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителят дава съчинение на учениците: – Съставете разказ, в който да употребите всички дни от седмицата. Иванчо написал: "В неделя татко отиде на лов. Той донесе такъв голям заек, че го ядохме в понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, та остана даже и за събота!"
– Иванчо, защо по цял ден се търкаляш на дивана и нищо не правиш? – Тренирам. – Какво? – Ами като порастна, нали ще ставам татко.
Съпругата на сър Джон го напуска. На третия ден в дома на лорда се звъни. Отваря слугата. – О, вие се връщате, госпожо! – казва той. – А пък аз си помислих, че е дошъл още някой, за да поднесе поздравления на лорда…
Иванчо пита баща си: – Тате, тате, какво беше това, което падна снощи във вашата спалня и където мама каза, че и Господ не може да го вдигне?
Щирлиц видя наклонена кула. – Пиза… – помисли си Щирлиц – По-малко трябва да пиеш… – помисли си кулата.
SS загражда квартирата на Щирлиц. Мюлер се провиква: – Щирлиц, обграден си, излизай! Знаем, че си вътре! Щирлиц също знаеше, че е вътре, но упорито мълчеше…
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?Поручикът:– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?Корнетът:– Но поручик, за това ще да получите плесница!Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:– Получавам… А после най-често го начуквам…
Един ден Иванчо се връща в къщи и се хвали на дядо си: – Днес помогнах на една баба да пресече улицата. – Браво, Иванчо, ето ти 1 лев. На другия ден Иванчо идва с Марийка. – Днес помогнахме на една баба да пресече улицата. – Браво на вас, ето ви по 1 лев. Когато Марийка си отишла, дядото попитал Иванчо. – Защо днес идвате двама души? – Защото бабата се съпротивляваше…
Чапаев и Петка попадат на самотен остров. Петка води дневник. – Ден първи. Ужас. Сами сме. Ще умрем от глад и жажда. – Ден втори. По-добре е. Намерихме вода. – Ден трети. И палма намерихме. Добре е. – Ден четвърти. Добре. Добре. Но няма жени. Ужас. – Ден пети. Жени няма, но интересно! Чапаев започна да ми харесва. – Ден шести. Чапаев все повече ми харесва. Направо е хубав. – Ден седми. Чапаев ме изпревари.
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Иванчо седял до Мариика и преписал от нея на контролната. Госпожата го пита: – Ти защо преписа от Мариика? – Не съм. – Ами защо тогава грешките ви са еднакви? – Сигурно защото имаме еднаква госпожа…
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.