1706
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
– Крикор, честито! Скоро ще се сватосваме с вашето семейство… – Ама как така бе Гарабед? Сина ми и дъщеря ти? – Не. Аз и жена ти.
Белите завземат селото, Петка и Чапаев остават в обкръжение. Петка се скрива в сеновала, а Чапаев – под една празна бъчва на двора. Идват белите да вземат сено за конете и залавят Петка. Водят го през двора на разстрел, а той рита бъчвата и вика: – Излизай, Василий Иванич, разкрити сме.
В час е дошъл инспектор и учениците играят на една игра, в която с първите букви на азбуката казват думи. Идва и буквата Х. Иванчо Вдига ръка, но учителката не иска да го вдигне, защото знае че ще каже някоя простотия. Инспекторът казва: – Вдигнете момчето! Иванчо казва: – Хризантема! След малко идва и буквата Л. Иванчо пак вдига ръка и госпожата този път го вдига, защото няма какво нецензурно да каже. Иванчо казва: – Лилипут ама с еей такъв кур. Ебах ли ти майката с хризантемата!
Щирлиц си плуваше, когато видя чифт жълти очи във водата. – Мюлер! – помисли си Щирлиц. – Отчасти… – помисли си крокодилът.
Престарял лорд седи в ресторанта на своя клуб и задълбочено чете "Таймс". Съседът му по маса дълго го гледа и накрая не издържа: – Простете, казват, че вчера сте погребали жена си. Какво се случи с нея? – Тя, знаете ли, умря – измърморва лордът, без да се откъсва от вестника.
След поредната лъжа бащата се кара на Иванчо: – Ти знаеш ли какво ги правят тея дето много лъжат? – Да, правят ги или депутати, или министри…
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…
Мюлер вика Щирлиц при себе си и почва да му се кара: – Щирлиц! Ако още веднъж те хвана да режеш сланина върху секретните документи, които крадеш от сейфа – ще му сменя бравата!
Петка пита Чапаев: – Василий Иванич, какво е това "секс"? – Ами… Представи си, че строявам ротата на плаца, вадя една граната, дърпам обръча и викам "залегни"! И всички залягат. – Е, и къде е тук сексът? – Какъв секс бе, аз държа граната в ръката, кой ще ти мисли за такива работи?
– Иванчо, дай ми един пример за прозрачност! – Прозорец, госпожо. – А за още по-голяма прозрачност? – Ами, отворен прозорец.
Поручик Ржевски танцува с Наташа Ростова на бала. Тя: – Поручик, как намирате гърдите ми? Поручик Ржевски: – Ами… трудно…
Щирлиц влезе в синагогата, където течеше служба.– Боже мой и тук пълно с евреи – помисли си Щирлиц.
Прибира се Киркор вкъщи и заварва Гарабед да чука жена му в спалнята. – Абе, Гарабед – започва да нарежда Киркор, – защо така бе, Гарабед! От ей-такива се се знаем, заедно сме израснали, в едно корито са ни къпали, цял живот лошо не сме си сторили… И престани да ебеш докато ти говоря бе!
Докато си плавали с една лодка насред океана Чапай вика на Петка: – Петка, ако скочиш тук ще намериш съкровище. И Петка скочил да го търси. През това време пред Чапай се явил един дух и му казал че ще му изпълни три желания. И той казал: – Амии, първо искам да съм много богат, второ искам да имам готина жена и трето… айде да не бъда егоист, искам да се сбъдне първото желание на Петка което ще си пожелае след като излезе от водата. Тъкмо в този момент излязал Петка разгневен от водата и извикал: – Чапай, да та ебат сто бивола няма никакво съкровище!
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.