Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Вкарали Киркор и Гарабед за далавери в затвора. – Виж сега, Киркор – казва Гарабед – тука ще сме бая време, без жени… Понеже сме приятели от малки, предлагам да се редуваме – една седмица ти ще си жената, една аз. Съгласил се Киркор, теглили чоп и се паднало той пръв да е "жената". Почнал Гарабед да го работи, а той стиска зъби и пуши мрачно. – Абе, Киркор, много животинско е така – вложи малко чувства… Киркор хвърля фаса и процежда: – Обичам те бе, Гарабед, обичам те…
Учителката пита Иванчо:– Кой е Христо Ботев?– Де да го знам този!– Кой е Васил Левски?– Де да го знам!– Кой е Стефан Стамболов?– Не го знам!– Сядай, 2!След часа Иванчо отива и пита госпожата:– Госпожо, знаете ли кой е Конса?– Не го знам!– Знаете ли кой е Хазарта?– Не го знам кой е този!– А Мишо Шамара?– Не го знам!– Е, тогава ко ме плашиш с твойта мизерна банда…
Учителката: – Деца, кой ще каже една съгласна? Иванчо: – Марийка! Учителката: – "Марийка" не е съгласна. Марийка: – Съгласна съм, как да не съм!
Лорд Джон бил в командировка в чужбина. Една вечер получил съмнения относно неговата съпруга – той бил почти сигурен, че тя му изневерява и че дори в момента е с друг в собственото му легло. Намерил телефон и набрал своя номер. Отсреща му отговорил, естествено икономът: – На Вашите услуги, сър. – Боб, моля те, отиди до спалнята и погледни през ключалката кой е в леглото. – Един момент… И така след минута иконома се връща на телефона: – Сър, погледнах в спалнята и Ви видях как се любите с Вашата съпруга в леглото. Следва кратко мълчание и Лорд Джон бесен нарежда: – Слушай момче, веднага ми вземи пушката от килера и ме убий, мен и моята съпруга. Занам, че ще го направиш, това е заповед! – Добре сър – и иконома оставя слушалката. Следват два бързи изстрела, малко писък и тишина… Слушалката се вдига за пореден път: – Сър, изпълних стриктно Вашите заповеди. Застрелях Ви от първия път, Вас и Вашата съпруга. Сега какво да правя? – Много добре – отговаря лорда доволен – Сега вземи двата трупа и ги закопай надълбоко някъде в зимната градина. – Какво? Зимната градина!? – пита иконома изумен – Та ние нямаме зимна градина! Извинете сър, Вие кой номер сте набрали?
Двама достолепни джентълмени пътували на баровски пътнически кораб. След няколко дни ги налегнала скуката и единият предложил: – Ако искате, може да организираме една игра на покер? – Да, защо не. Но имайте предвид, че съм аматьор, а и не съм играл от поне десетина години… – Няма страшно, и аз така. Викнали стюарда и го накарали да донесе тесте карти. Още като го хванал, единият джентълмен казал: – Това тесте не е наред – липсва една карта! Другият и той го хванал, претеглил тестето на ръка и уточнил: – Да, липсва девятка купа.
Майката казва на Иванчо: – Посвири малко на пианото, сине, и ще ти купя сладолед! – Тате каза, че ще ми купи два сладоледа ако не свиря.
Сър Джон се прибира късно вечерта от клуба и заварва Милейди в леглото с непознат. Излиза от спалнята смутен, отива до камината, откачва сабята си и се връща обратно в спалнята. Чува се писък. Сър Джон излиза от стаята и се обръща към дотичалия иконом: – Алфред, повикайте линейка за младия господин, и моля ви… донесете тирбушон за Милейди.
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
В чак по химия учителката пита: – В какво се разтварят мазнините? – В тиган! – отговаря Иванчо.
Учителят пише забележка на своя ученичка: "Марийка говори много!". На другия ден момичето връща бележника на учителя си. Баща й е написал: "Да бяхте чули майка й!".
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Иванчо и Марийка си говорят: – Марийке,защо винаги вместо "не е вярно" казваш "глупости"? – Глупости !
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.