Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
Учителката задава на децата, да напишат съчинение на тема "Какво ще направя, ако имам един милион". "Ще нахраня всички бездомни кучета" – мисли си Марийка. "Ще помогна на пенсионерите" – пише Гошко. "Ще построя голям балон и ще дам на всички да се повозят на него" – мечтае си Танчето. Учителката върви между чиновете и изведнъж вижда Иванчо седи и зяпа през прозореца. – Ти що не пишеш, бе, Иване? – Да не съм луд? Имам един милион и ще седна да работя нещо….
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
Въпрос: Как ще разбереш, че слон е влизал в хладилника ти? Отговор: По стъпките в маслото!
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Петка се връща от разузнаване. Чапай го пита: – Къде е врагът? – Зад нас. – Тогава – напред!
На 23 февруари, отбелязвайки деня на Съветската армия, Щирлиц се напи като дъска, след което облечен във форма на майор от НКВД, с наган и гола шашка в ръка, цяла нощ бяга пред сградата на Гестапо, крещейки "Ех, вашта мамка!". И едва на следващия ден той със свито сърце осъзна, колко близко е бил до провала.
– Иванчо, какво се получава от овцата? – Вълна, естествено. – А какво правим от вълната? – Не знам, госпожо. – Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? – От палтото на тати.
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Киркор и Гарабед отишли на лов за лъвове. На сутринта Гарабед тръгнал да се измие на поточето. Гледа – лъв! Хукнал той към палатката, а лъвът след него. Тъкмо я стигнал, и се спънал във въженцата, които опъват палатката. Паднал, а лъвът от инерцията го прескочил и влетял вътре. Гарабед дръпнал ципа на палатката догоре и викнал: – Киркор, оправяй се с тоя, аз отивам за друг!
Щирлиц се прережда на голяма опашка в стола на Гестапо, а на разгневените погледи отвръща: – За героите на Съветския Съюз няма опашка!
– Иванчо, харесва ли ти новата учителка? – Харесва ми, татко. Тя е млада и хубава, но не е интелигентна. – Защо мислиш така? – Защото за всичко пита мен!
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Връща се малкият Иванчо от училище и баща му го посреща: – Как мина денят? – Ами в час по трудово, учителката както носеше един буркан с лепило се спъна, буркана се счупи и дланите й залепнаха към пода… – И отлепихте ли я? – попитал бащата. – Охоо, даже по-смелите по два пъти!