Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката по богословие говори за първият мъж и първата жена, Адам и Ева, и как целия човешки род произлязъл от тях двамата. Иванчо решил да се направи на остроумен и казал: – Ама тате каза, че ние сме произлезли от маймуната! Учителката: – Вашите семейни истории изобщо не ме интересуват!
Чапай и Петка проверявали изолацията в новопостроен панелен блок.Уговорили се единият да влезе на първия етаж, другия да се качи на 9-тия и да си подвикват. Ако се чуят – значи че изолацията не е добра. И така Петка се качил отгоре и вика: – Ча-п-а-а-а-й! – Какво викаш бе, аз те виждам!
– Защо не се ожените, Холмс? – Защото, Уотсън, това създава купища проблеми. Ето ви например една логическа задача: на едната врата на къщата ви лае кучето и иска да го пуснете, а на другата чука жена ви, която си е забравила ключа и иска да й отворите. Кого ще пуснете в къщата по-напред? – Ами жена ми. – Неправилно, Уотсън. Трябва да пуснете кучето, защото то ще спре да лае като влезе.
…и слона казал на голия мъж: – Добре де, ти как дишаш с това?
Мюлер е събрал достатъчно доказателства срещу Щирлиц и нарежда да го арестуват, като незабавно започнат разпити. Щирлиц е твърд и не издава нищо, но Мюлер решава да приложи последното измислено от него мъчение – поднася под носа на вързания и пребит разузнавач стара миризлива партенка. Щирлиц е полуприпаднал, но изведнъж просиява и се усмихва доволно – той е усетил позната родна миризма…
Чапай и Петка седят на масата, пият водка и замезват краставички. При тях се примъква Фурманов: – Охо, другари! Хапвате, пийвате двамката… Я аз да стана трети! – А, не, ти ще си седми. – Как така седми? – Ами шестима вече изгонихме.
Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.
Крикор бил оптимист, а Гарабед песимист. Срещнали се, поговорили се, и на изпращане Гарабед казал: – Сбогом, Крикор. – Ама защо така "сбогом", много черногледо! – Ами знае ли човек… Може например да умреш и повече да не те видя. Или, напротив, да ослепееш и ти мен повече да не ме видиш.
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Иванчо пита Марийка: – Каква е разликата между майка ти и баща ти? – Не знам. – Майка ти има мустаци, а баща ти не.
"Какъв хубав руски самовар", помисли си Мюлер. "Ти само завърти кранчето", лукаво се усмихна скритият вътре Щирлиц.
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…
– Иванчо, ти ходиш ли на училище? – Ходя, вятър! Пращат ме насила!
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
