9915
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц отваря пощенската си кутия и намира бележка: "Ако не си платите сметката за тока, ще ви изключим радиостанцията. Мюлер"
Иванчо казва на баща си: – Автобусът днес беше препълнен и аз без да искам настъпих една дама по крака. Аз й се извиних и тя ми даде един банан. – А ти благодари ли й? – Не. Веднага настъпих и другия й крак…
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Слона бил педераст.Отишъл веднъж при врабчето и му казал: – Врабченце влез ми отзад и ми излез през хобота. – Ама как така? – казало врабчето. – Абе давай бе! – Добре. Влязло врабчето, след малко излязло. – А сега може ли да си вървя? – казало врабчето. – Аaa, не, къде ще си ходиш? Айде пак! – казал слона. – Ама… – Няма ама, пак. – Добре. Врабчето пак излязло и казало: – А сега може ли да си вървя? – Неее, къде ще ходиш? Айде пак. – Ама… – Няма ама, пак. Врабчето пак излязло и казало: – Аз вече ша си ходя. – Няма! Айде пак за последно. – Ама за последно? – попитало врабчето. – Да. – отговорил слона. Врабчето влязло, слона си пъхнал хобота в задника и казал: – Айде сега мастурбирай!
Урок по математика. Учителката дава задача: – Иванчо, представи си че ти дам 200 лева. От тях даваш 50 на Марийка, 50 на Петя и 50 на Елена. Какво ще се получи? – Оргия.
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Сър Джон играе голф на ново игрище близо до магистралата Лондон – Манчестър. До него е икономът Джеймс, който носи торбата със стикове и напътства играта на негова светлост. След поредният удар топката изчезва зад дърветата и пада някъде на магистралата. Оттам се чува стържене на метал и глух удар. – Джеймс, бихте ли проверили, какво става там? Джеймс се връща след минута. – Опасявам се, сър, че топката ви е улучила мотоциклетист. Понастоящем младежът е мъртъв, сър. – И какво ме съветвате да направя в тази ситуация, Джеймс? – Следващият удар да е малко по-вляво, сър.
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
Берлин 1943 г. Тайно събрание на висши немски офицери и гестапо, в тайна заседателна зала. Всички гледат очаквателно… В този момент влиза Фюрера, самия Адолф Хитлер. Всички стават на крака с възгласа: "Хайл Хитлер!" и високо вдигната ръка. От някъде обаче се дочува мъжки глас с думите: "Хайл Гитлер!"… Настава смут и объркване в залата… Само Фюрерът, гледайки уверено към всички, казва: – Щирлиц, още ли го влачиш този изпит по немски от първи курс…
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
Учителката изпитва Иванчо: – Иванчо, каква форма има земята? – Ами, кръгла госпожо. – Докажи го де. – А, няма да споря с вас, квадратна е тогава.
Американска бомба случайно удря китайското посолство в Белград. Други американски бомби случайно удрят италианското, гръцкото, индийското и други посолства… Щирлиц случайно получава повишение в чин.
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?
Щирлиц отваря вратата – светлина. Затваря вратата – мрак. Пак отваря вратата – пак светлина. – А-ха! Хладилник! – досети се Щирлиц.
Класът на Иванчо върви по улицата. По едно време гледат две кучета се оправят. Иванчо: – Госпожо, какво правят тези кучета? Госпожата сконфузена: – Ами Иванчо, едното е болно, а другото го носи на гръб. Иванчо мислил, мислил и казал: – Е тъй е то в живота госпожо, ти го носиш на гръб – то та ебе в гъза…
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.