Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Щирлиц излезе от бара, повърна и заспа в една локва. След петнадесет минути той ще се събуди – ще сработи изработваният с години рефлекс…
Мравката и слона отишли на басейн. Слона веднага се топнал във водата, а мравката се разтършувала из багажа си… – Слоне, излез от водата! – провикнала се мравката – Ама що? – Излез бе! – Що ма, мравке? – Бе излез бе! – настоявала мравката. Слонът се показал над водата. Мравката го огледала и му казала: – Хубаво, можеш да си влезеш пак. Не си ми обул банския.
Директорът води новата учителка в класа на Иванчо. – Деца, това е вашата нова учителка. Надявам се, че ще ви хареса. Иванчо: – Мдааа… Готино телце. Директорът, гордо: – Сам я избирах.
Сър Джон стоял след обяд в кабинета си, пушел пура и четял вестник „Таймс“. По едно време извикал слугата: – Джордж, донесете ми една чаша вода! Слугата донесъл, но лордът го върнал за още една чаша. Когато слугата донесъл четвъртата чаша, се осмелил да каже: – Извинете, сър, но се тревожа за здравето ви с тази вода… – Остави сега здравето ми Джордж, къщата гори.
Иванчо се връща от училище. Баща му го пита: – Имаш ли с нещо да ме зарадваш днес, сине? – Няма тате, всичкото го изпихме вчера с приятели.
Умира любимото куче на лорд Джон. Съкрушен, той прегръща жена си и заридава: – Сега само ти ми остана на този свят!
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: – Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: – Е, тя и приживе не беше особено страстна…
Вървели си мравката и слона заедно, и по едно време слонът стъпил върху нея. Веднага почнал да й се извинява: – Извинявай, мравке, аз без да искам… Мравката се отупва от праха и му вика: – Е, няма нищо, можеше и на мен да ми се случи.
– Мамо, мамо! – вика разплакан Иванчо на майка си – тате ме наби два пьти! – Защо бе, моето дете? – Ведньж защото му показах бележник пълен с двойки и ведньж защото му казах, че е неговия като е бил ученик!
Бай Ганю, един циганин един германец умрели. И дявола ги попитал: Ако ми кажете въпрос на който да не мога да отговоря.Ще ви пусна от ада. Циганинът казал на дявола колко медна тел ще открадне от един човек. А той отговорил колкото има. Германецът го попитал колко е 5 по 6 а дявола отговорил 30. Бай Ганю му казал да му даде една чиния боб и мрежа. Дяволът се съгласил но попитал за боба добре но за какво ти е мрежата.А бай Ганю му казал да ги даде изял той боба надупил се сложил си мрежата и пръднал после му казал а кажи сега от каде излезе пръднята
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Върти се Петка през нощта, дървениците не му дават да спи. Станал той, запалил лампата, отишъл до вратата силно я тряснал и на пръсти се върнал в леглото си. Василий Иванич очудено: – Петка, да не си полудял? Петка: – Аз, Василий Иванич, лъжа дървениците, нека си мислят, че съм излязъл от стаята.
Берлин. В препълнения офицерски ресторант пиян полковник от СС внезапно изкрещява, удряйки с юмрук по масата: – Ще обеся лично всеки руски шпионин! Всички присъстващи многозначително поглеждат Щирлиц…
Една сутрин Щирлиц се буди в стая с решетки и без спомени от вечерта. Обмисля ситуацията, като си припомня инструкциите: "Сега ако влезе някой в руска униформа, аз съм майор Исаев от Съветската армия. Ако влезе шваба в униформа от СС – аз съм оберщурмбанфюрер от СС Щирлиц." След малко влиза санитаря на изтрезвителното и се усмихва лъчезарно: – Добре се напихте снощи, другарю Тихонов.
– Иванчо, защо те нямаше три дни на училище? – Госпожо, дядо почина и аз от мъка… – Как ще е починал, бе?! Нали днес като минах покрай вас той се препичаше на балкона? – А, не, госпожо! Той тате от време на време го изнася, за да не му загубим пенсията…