3728
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
В час по биологя учителят пита: – С какво се храни поповото прасе? Иванчо отговаря: – Дали е на попа или нашето – все с помия ще се храни.
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: – Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… – И после какво ще стане? – Ще ме погребат и няма да ме има вече. – А как ще те погребат? – Ами така – идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. – А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Петка щял да ходи за риба и отишва за съвет при Чапай: – Абе, Чапай, ти как ги вадиш тия червеи. Чапай му казва: – Ами виж сега, вземаш един акумулатор, две жици и допираш двата полюса до земята и те сами излизат. Отива Петка за риба обаче се връща целия син и подут от бой. Чапай го пита: – Какво стана бе, направи ли нещо? Петка: – Да бе направих, допрях жиците обаче нищо не излезе и аз взех жиците за високо напрежение и ги допрях до земята и взеха да излизат, ама не червеи ами миньори!
Английски бизнесмен диктува на секретарката си писмо: "Уважаеми господине, Тъй като моята секретарка е дама, не мога да и продиктувам това, което си мисля за Вас. Още повече, къй като аз самият съм джентълмен, нямам право даже да си мисля така за Вас. Но тъй като Вие не сте нито едното, нито другото, надявам се, че ще ме разберете правилно…"
Веднъж учителката питала Иванчо:Колко е часът ,когато голямата стрелка е на 12 ,а малката на 5? – Не знам.-Кое животно прави мууу?-Не знам.-Има ли живот на Марс?-Не знам.- Вкъщи пита кака си ,а тя му отговаря:5:00 , кравата,може би да ,може би не ,учените още не са го открили.В училище госпожата го пита:Колко часа стоиш в тоалетаната?-5:00-Майка ти каква е?-Крава.-Ама ти имаш ли мозък бе?!-Може би да, може би не , учените още не са го открили.
Наложило се един път на бойното поле Чапай да оперира, а Петка да му асистира. Ето какви били думите на Чапай: – Скалпел, спирт. – Форцепс , спирт. – Спирт, спирт. – Краставичка…
– Тате, защо учителката ми каза, че крушата не пада далече от дървото? – Да не си я ощипал и ти за задника?
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Четири слона се возят в едно трабанче, кой кара? Който има книжка! Как ще разберем че слонове обядват в "Шератон"? По трабанта отвън!
В час по математика учителят чете условието на задача: – Строяща се къща има стълбище състоящо се от пет части, като всяка част има по двайсет стъпала. Колко стъпала трябва да измине човек, за да се качи до последния етаж? – Всичките – отговаря Иванчо.
Учителката дала домашна работа на учениците да напишат по едно изречение, което да съдържа някакъв плод.На следващия ден започнали да четат. Портокали, ябълки, банани, круши…Стигнали до Иванчо. Той започнал:– Татко като вземе заплата, я изпива цялата…Учителката го прекъснала:– Но Иванчо, в това изречение няма плод.А Иванчо продължил:– Ананас ни се ебава майката.
Щирлиц излезе на централния булевард в Берлин и, за да не се набива на очи, тръгна да го пресича пълзешком…
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.