Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката пита как децата си представят дядо Господ. Един казва белобрад старец, друг – млад, синеок мъж, а Иванчо: – Аз си представям Господ като гола жена увита в бял чаршаф. – Ама как така, Иванчо? – пита учителката. – Ами вечер тати като види мама така вика "Боже, ти пак идваш"!
В офиса на Мюлер нахлуват рогат делфин, летяща овца и говорещ зюмбюл. "Щирлиц вече прекали", мисли си Мюлер.
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
– Иванчо, защо рибите са неми? – Що за въпрос? Може ли някой да каже дори една дума, като си завре главата под водата?
Двама английски джентълмени седят в клуба за следобедна цигара. – Кажете, Джеймс, какво мислите за бягането за здраве? – Аз смятам, Арчибалд, че това е една голяма глупост! – Защо смяташ така, Джеймс? Всички казват, че е полезно… – Виждете ли, Арчибалд, когато тичам за здраве, винаги ми се разлива уискито от чашата…
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Белите обсаждат червените в едно село. По едно време от селото излиза каруца, карана от възрастна селянка. Белите претърсват каруцата, гледат че бабата е безобидна и я пускат. Каруцата продължава нататък и отива до съседното село, където има друга част на червените. Командирът им поглежда бабата и казва: – Я! Ама това бил Петка! Как си се маскирал само… – Е, нищо особено… Вие по-добре вземете да разпрегнете Чапаев, че каталяса.
Петка докладва на Чапаев, че Анка се опитва да мине на страната на белогвардейците и пита дали да я застреля. – Недей, – отговаря Чапаев – тя е нашето бактериологично оръжие.
– Вече започвам да се съмнявам дали Иванчо ме обича! – казва Марийка. – Обича те, разбира се. Нима само за теб ще прави изключение? – отговаря приятелката й.
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
– Скъпи ми Уотсън, защо изглеждаш толкова потиснат? – Чувствам се самотен, мисля че ми трябва жена. – Но нали си женен? – Абе, Холмс… да беше ми припомнил и за мама…
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Прибира се Гарабед вкъщи, влиза в спалнята и гледа най-добрия му приятел Киркор в леглото със жена му. Отчаял се Гарабед, отива в кухнята, вади шишето с водка и започва да пие чаша след чаша. След малко влиза Киркор, закопчава си ципа, сипва си една чаша водка и казва: – Ех, Гарабед… Сега ще започнат едни съмнения, едни подозрения…
Иванчо пита майка си: – Мамо, какво е това оргазъм? – Не знам, питай баща ти.
Вечер, дъжд. Английски джентълмен седи до камината, протегнал крака към огъня. Отваря се вратата и влиза друг джентълмен. Без да каже нито дума, новодошлият влиза в спалнята на съпругата. Първият джентълмен продължава спокойно да ровичка дървата в камината с ръжена. След половин час вторият излиза от спалнята и казва: – Сър, съпругата ви днес бе необичайно хладна към мен. Първият джентълмен продължава да рови из дървата в камината и също толкова спокойно отбелязва: – Е, тя и приживе не беше особено страстна…
– Иванчо, канарчето е изчезнало някъде! – Странно, само преди пет минути го прахосмучих и то си беше на мястото.