9645
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Щирлиц седеше в немската щаб-квартира и пишеше тайно писмо до Русия. Точка, тире… Точка, тире… Другите клавиши на машината не работеха…
В час по биология учителката разправя за размножението на амебите. След като си разказва урока, пита учениците: – Какво правят амебите след процеса на деление? Иванчо: – Едната се обръща към стената и заспива.
Две майки си говорят: – Какво правят децата в другата стая? – Ами Иванчо покаэва на Марийка някакъв номер с топка. – Добре, че не е с две топки, че щяхме да се притесним…
Крикор казва на Гарабед: – Знаеш ли, че наш Спиридон станал шеф на "Енерго"-то? – Не може да бъде, до вчера ходеше един такъв окъсан и нямаше и лев в джоба! – Сериозно ти говоря, не виждаш ли че на всеки електрически стълб има негова снимка…
В замъка. Икономът влиза възмутен при лорда и му казва: – Извинете, сър, но това е безобразие. Не сте ми давали заплата от четири месеца. Лордът: – Извинен си…
Щирлиц вървеше по улицата на нощният новогоден Ханой. Изведнъж насреща му излиза дракон… "За щастие" – мисли си Щирлиц. "За вечеря" – мисли си драконът.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Щирлиц получи шифрограма, че в Москва му се е родил син. Мъжки сълзи потекоха по страните му. Щирлиц не беше ходил в Родината от цели седем години…
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Урок по биология. Иванчо все се върти и не внимава. Учителката му казва: – Иванчо, гледай ме внимателно! Иначе така и няма да научиш нищо за маймуните.
Каката на Иванчо поканила приятелките си в къщи. Но преди това казалана Иванчо: – Влизаш в спалнята и не се показваш за да не ме изложиш. Всички поканени се събрали, но познавайки Иванчо пожелали да го видят. Няма как, каката извикала Иван, но му казала да не говори. Иван влязъл и започнал да се запознава, но през една. Това направило впечатление и го попитали защо прави така. Ще не ще Иванчо отговорил: – Ами мама ми каза че всяка втора жена е курва и аз затова избягвам да се запознавам с вторите.
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
Шерлок Холмс и Доктор Уотсън пикаят в тъмнината зад ъгъла… – Холмс, защо аз пикая толкова шумно, а вие практически не се чувате? – Елементарно, драги ми Уотсън! Това, приятелю мой, е защото вие ми пикаете на обувките, а аз на свой ред ви пикая в джоба…
Марийка към Иванчо, загледан в телевизора: – Какво дават? – Парламентарен контрол… – Тюх – тоя сериал по-дълъг от латиноамериканските
– Марийке, много те обичам! Омъжи се за мен. – А с мама разговаря ли? – Разговарях, но въпреки това продължавам да те обичам.
– Как се казваш, Марийке – попитал Иванчо Марийка. – А ти как мислиш?