Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Начално училище. Трети клас. В класа на Иванчо дошла нова учителка. Започнала първия я си час – върви между чиновете и разказва урока. Всеки път, когато минела покрай Иванчо, той прошепвал: "Ще те чукам!". По някое време нервите й не издържали и тя изтичала при директора: – Не мога повече така! А той я пита: – В кой клас? – III-Б. Средната редица, последния чин. – Ясно, Иванчо. Ще те чука…
Щирлиц пише с боси крака на пищещата си машина и си мисли: "Нека сега Гестапо намери някой с такива отпечатъци на пръстите…"
Сър Джон е при милейди да изпълни съпружеските си задължения. Над тях се е надвесил слугата с лампа в ръка и свети. Сър Джон обаче не може да свърши работа и ядосано се обръща към слугата: – Джеймс, ти си виновен! Подай ми, ако обичаш тази лампа и заеми моето място! Разменят си местата и слугата веднага "се ориентирал в обстановката" и задоволил милейди. – Ето, Джеймс, видя ли? Така се свети! – благо казал сър Джон.
Гражданската война в Русия. Петка замръкнал сред полето и останал да спи там. Събужда се от необичайна врява. Отваря очи и вижда хора в непознати униформи. – Ти бял ли си или червен? – питат го. – Мартеничка – отговаря Петка.
Внедрява КГБ в Щатите шпионин – Агоп. Паролата е "Шиете ли шарени дюшеци?". Дали му адреса на явката и го пратили по живо – по здраво. Двадесет години по-късно КГБ се сеща за Агоп-шпионина и изпраща на адреса човек за свръзка. Отива човека и вижда една пететажна сграда, а на звънците пише: Агоп Мелконян, Агоп Агопян и т.н. На един от звънците обаче под името вижда, че има написано "дюшекчия". "А, нашият е!" – си мисли агента и звъни. Чува мъжки глас и пита: – Шиете ли шарени дюшеци? – А, братле, грешка – аз съм Агоп-дюшекчията, а Агоп-шпионина е на третия етаж, вляво от асансьора…
Щирлиц се разхождаше из гората, когато забеляза насреща си хора, носещи пръчки в ръце. "Скиори." – помисли си Щирлиц. "Щирлиц." – помислиха си рибарите.
Учителката казала на децата: – Ученици, напишете ми за утре съчинение, в което ключовата дума да бъде "очевидно". На следващия ден всички вдигат ръце. Учителката казва: – Кажи ти, Иванке. Иванка започва: – Мама свири на цигулка, татко свири на китара, аз свиря на флейта. Очевидно ние сме музикално семейство. – Седни Иванке, отличен. Кажи ти Марийке. Марийка започва: – Мама има анорак, татко има палатка, аз имам спален чувал. Очевидно ние сме туристическо семейство. – Отлично, Марийке, седни си. Иванчо нетърпеливо вдига ръка и най-накрая учителката му дава думата. Иванчо започва: – Дядо гони прасето из двора. Отсреща иде баба и носи в ръка вестник "Financial times". Но баба не знае английски. Очевидно е срала.
Влязъл Гарабед в един магазин и попитал: – Продавате ли това кожено палто? – Не. – Тогава го купувам.
Учителката по литература попитала през часа за името на автор, което започва с "В" и завършва с "в". Иванчо станал и казал: "Вазов". Учителката казала, че е имала предвид Вапцаров, но харесва начина на мислене на Иванчо. После попитала за автор, чието има започва с "К" и завършва на "в". Иванчо казал "Каравелов", учителката уточнила, че е имала предвид "Каралийчев", но че отново й харесва начина на мислене на Иванчо. След часа Иванчо я попитал за автор, чието име започва с "Х", по средата има "у" и завършва на "й". Учителката се изчервила и казала на Иванчо, че ще го заведе при директора. Той й казал, че си е мислел за Хемингуей, но че все пак харесва и нейния начин на мислене.
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!
Отива Иванчо до дома на учителката си и звъни на вратата на къщата. Учителката тъкмо била излязла от банята и все още била гола. Погледнала през шпионката и видяла Иванчо, а Иванчо гледал през дупката на ключалката и казал: – Ей, рошльо, я кажи на майка ти да се покаже.
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал: – Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух. Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща – здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва: – Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня. Докторът отговорил: – Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам. Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал: – Ще ме прощавате, но това е козел!
Руски дезертьори нападат немско село. Първия ден изпиват всичко което е за пиене. Втория ден изяждат всичко което е за ядене. Третия ден наебават всичко което е за ебане. На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
– Тате, защо моите приятели са вече в седми клас, а аз все стоя в първи? – Стига си се занимавал с глупости бе, сядай да пием!
Поручик Ржевски се събужда в палатката след страшен запой с хусарите и местните курви. Показва се навън и казва: – Господа, каква забележителна мъгла има днес… – Поручик, свалете си презерватива от главата!
