9651
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Учителката разказва на децата за наклоненията на глаголите. – Иванчо, как ще е повелителното наклонение на глагола "мълча"? – Шшшш!
Иванчо се връща от училище и казва на баща си: – Тате, утре си канен на специална родителска среща в училище. – Как така специална? – Ами само аз, ти, директора, и двама следователи от Трето районно.
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Чапай и Петка вървяли през пустинята. Нямали ни храна ни вода. По едно време Петка забелязал Чапай да дъвче нещо и започнал да се моли: – Чапай, дай ми малко и на мен. Чапаев мълчи. – Айде бе Чапай, дай ми малко бе? Чапай изплюл каквото дъвчел и му се скарал: – Колко пъти съм ти казвал, като си пера чорапите да не ме закачаш бе?
Седят си Мюлер и Калтенбрунер в един бар и си говорят. По едно време Мюлер казва: – Сега Щирлиц ще влезе и ще си поръча една водка. По това ще го познаеш, че е руски шпионин. Влиза Щирлиц, вижда ги и казва на бармана: – Айн шнапс, бите. Поглежа Мюлер и Калтенбрунер, показва им среден пръст и им казва: – На-а-а-а-а-а!
– Мамо, вярно ли е че дяволите имали рога? – Не всички, мамо, само женените.
Умряла Анка и Чапай започнал да чете надгробно слово: – Умер Ленин – мы стали ленинистами, умер Маркс – мы стали марксистами, а сейчас умерла Анка – мы будем онанистами!
Когато Мюлер за десети път бе матиран, той разбра че не може да се мери с Щирлиц. – Къде се научихте да играете така? – попита немеца – Ех, легендарна Съветска школа – гордо отговори Каспаров.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
В час по биология се задава въпрос: – Кажете ми деца, знае ли някой, защо калкана е сплескан? Всички деца мълчат, само Иванчо вдига ръка. – Кажи бе, Иванчо. – Ами госпожо, калкана е сплескан, щото го е ебал синия кит. – Марш веднага навън, а утре да дойдеш с баща си! – изгонила го учителката. Отива на другия ден бащата и учителката го подхваща още от вратата: – Как може, такова безсрамие, знаете ли какво ми каза вчера вашият син? – К"во ма? – Ами аз го питам защо калкана е сплескан, а той ми отговаря: "щото го бил ебал синия кит"! – Ами че не е ли така? Ти като знаеш толкова, я ми кажи защо на рака са му изцъклени очите и върви назад? – Ами не знам. – Щото е бил там и е гледал, затова.
Бал. Както обикновено, поручик Ржевски седи пиян в обкръжение на ухажващи го знатни дами. Издебнал момента, корнет Оболенски го пита:– Кажете поручик, как да си обясня успеха Ви сред жените?Поручикът:– Виждате ли, корнет, приближавам се до дадена дама и й казвам: госпожо, а мога ли да Ви го начукам?Корнетът:– Но поручик, за това ще да получите плесница!Поручик Ржевски леко го потупва по рамото:– Получавам… А после най-често го начуквам…
Английски лорд разсъждава: – Вие, французите, нямате никакво чувство за такт. Влизате случайно в баня, в която се къпе жена, казвате: "Извинете!" и затваряте вратата! – А какво според вас трябва да се направи? – Преди да затворите вратата трябва да кажете: "Извинете, господине!".
– Деца – изправя се учителката, – кой ще каже какви пари имат американците? Гошко? – Долари, госпожо. – Правилно! А французите какви пари имат, Марийке? – Франкове, госпожо. – Точно така! А ние какви пари имаме, Иванчо? – Ние нямаме пари, госпожо!
Върви Щирлиц и гледа – летят жерави. – Ех, жерави – мисли Щирлиц. – Ех, Щирлиц – мислят жеравите.
Два гущера си вървяли през пустинята и влачели една картечница. В един момент видели няколко палатки и единият казал на другия: – Петка, дай да ги нападнем. На което другият отговорил: – Не искам бе Чапай, видя ли какво ни се случи когато нападнахме последният път палатката на оня магьосник?