6002
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Влиза поручик Ржевски в офицерския клуб и казва: – Господа! Имам две новини! Едната лоша, а другата – много лоша! Офицерите: – Казвай лошата! Поручикът: – Вселената се разширява! Офицерите: – А много лошата? Поручикът: – Ние сме все още трезви…
Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:– Ах, поручик, не е ли прекрасно!Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:– Ама поручик, кажете нещо де!Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:– Скъпа Наташа…– Да – трепетно промълвя тя.– Вас някога удряло ли ви е гребло по путката?Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:– Ннне… Защо питате, поручик?– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Иванчо влиза в час, връщайки се с изваден зъб от зъболекарския кабинет. – Иване, къде беше? – пита учителката. – При зъболекария. – И? Боли ли те? – Не знам, зъбът остана при зъболекаря!
В зоологическата градина, след операция на слон асистента брои инструментите. – Нищо не липсва, докторе! Докторът се обръща и пита: – А всъщност къде е сестрата?
Учителката пита Иванчо: – Кой е коренът на думата кокиче? – Луковицата, госпожице.
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
Чапаев стои със страшен махмурлук. По стената пълзи хлебарка. Чапаев вдига пистолета и стреля в нея: – Стига си тропала така с крака, гадино!
Вечер. Холмс и Уотсън на палатка в гората. – Уотсън, събуди се. Какво ти говорят тези звезди? – Ами… Утре времето ще е ясно с лек северозападен вятър, нали? – Не, Уотсън. – А какво могат да означават тогава? – Елементарно, драги ми Уотсън, някой ни е отмъкнал палатката.
Щирлиц се крие в гората, за да се свърже със своите по радиото. Оглежда се, и вижда на едно дърво съмнителна дупка. От дупката веднага се чува чукане. "Аха, кълвач" – мисли Щирлиц. "Хехехе, ти си кълвач!" – мисли си Мюлер.
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
Чапаев командирова Петка да се учи в Художествената академия за художник. След една година Петка се връща във ваканция. – Е, какво, научи ли се да рисуваш? – Ами горе-долу. – А носиш ли някоя картина да покажеш? – Ами да, нося. Петка вади черен лист хартия и го показва. – И какво е това? – Негри крадат въглища през нощта.
Прибира се майката на Иванчо вкъщи и го заварва пред телевизора.Пита го ядасана: -Иванчо, абе ти цял ден ли гледаш телевизия бе?! Иванчо уверено: -Мамо ти как можа да се усъмниш в мен, естествено че не само гледам телевизия, от време на време сядам и пред компютъра!!
– Иванчо, какво се получава от овцата? – Вълна, естествено. – А какво правим от вълната? – Не знам, госпожо. – Е, как не знаеш? От какво ти е направено палтото? – От палтото на тати.
Даскалицата влиза в час и гледа – на дъската нарисуван огромен член. – Кой го нарисува това? – пита тя. – Аз! – признава си Иванчо. – Всички да излязат от стаята, да остане само Иванчо, ще му кажа аз на него! Децата излизат и чакат в коридора. След половин час от стаята излиза Иванчо, закопчава си панталона и вика: – Видяхте ли сега колко е важна рекламата!
Иванчо карал колело, но като минавал по моста, спукал гума, паднал в реката и се удавил. Като го оплаквал, баща му казал: – Иванчооо, Иванчоо, от спукана гума се роди, от спукана гума умря!