Вицове за Иванчо и Марийка, Щирлиц, Петка и Чапаев …
Иванчо излязъл на терасата да учи. Отдолу минала Марийка с късата пола, Иванчо не издържал, влязъл вътре и си фраснал една чикия. Пак излязъл на терасата, след малко Марийка пак минала и Иванчо пак влязъл и си фраснал една чикия. За трети път излязъл и Марийка пак минала. Иванчо се провикнал: – Мамка ти ненаситна!
– Тате, откъде се появяват малките слончета? – Ами виж сега, Иванчо… – Само не ми разказвай за щъркела – щъркела не може да вдигне слон!
Лъвът се разхожда из гората. Среща жирафа: – Ей, дългия! Кой е най-красивия в гората? – Ти, лъвчо. След малко среща зебрата: – Ало, раираната! Кой е най-красивия в гората? – Ти си, лъвчо. Продължава нататък и вижда слона: – Ти там, клепоухия! Кой е най-красивия в гората? Слонът го хваща с хобота, мята го в блатото и си продължава по пътя. Лъвът излиза от калта, отръсква се и мърмори: – Ей, кво се нервираш бе… Можеше просто да кажеш – "не знам".
Иванчо бил малоумен и баща му решил да го образова самоинициятивно, да го разведе по света да види за какво става дума. Завел го в Париж.– Ето сине, това е Париж – градът на модата, това е Айфеловата кула – най-високата кула в света. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъЗавел го бащата в Рим.– Ето сине, това е Рим, това е катедралата Свети Петър, тука Папата на Великден излиза и поздравява всички европейски народи с католическа и християнска вяра по случай празника. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъОтишли те в Чикаго.– Ето сине, това е Америка, страна-мечта. Това е Чикаго, това са чикагските кланници.От тука влиза говедото, от там излиза салама. Какво ще кажеш, харесва ли ти?– Ъ-хъъъБащата се ядосал.– Стига с тва ъ-хъъъ бе, попитай нещо, поинтересувай се малко, какво само ми ъ-хъъ-каш.Иванчо:– Аааааааа, татеееее, аааааа, … може ли да влезне салам и да излезне говедо?Бащата:– Дааа бе, тва да не е п*тката на майка ти…
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Гарабед казва на Киркор: – Жена ти НИ изневерява!
В училище: – Деца, подвига, на кой велик човек бихте искали да повторите? Петьо: – Искам да повторя подвига на Левски! Владо: – А аз на Христо Ботев! Иванчо: – А аз искам да повторя подвига на Джакомо Казанова. Всички негови подвизи!
Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: – Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: – Четири кари. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: – Четири купи. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: – Четири пики. Последващи анонси – Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: – И едно вале трефа.
Банята на Гестапо. Шпионката Хайке зърва отпечатък на Ленин с главата надолу до пъпа на радистката Кет. – Браво, иронизираш комунистите – казва Хайке. "Повече няма да давам на Щирлиц да ме люби в униформа", мисли си Кет.
Преди сватбата със сър Джон лейди Джейн била известна със своенравието си, но след брака претърпяла очевидна промяна. На въпрос на приятелки на какво се дължи това отговорила: – Излизаме на езда със сър Д., той с неговия чистокръвен арабски жребец за 1 млн. лири, аз с моето шотландско пони. На прага на конюшната коня на сър Д. се препъна. Сър Д. каза – първи път. На излизане от имението конят се препъна отново. Сър Д. каза – втори път. Когато се прибирахме конят отново се препъна, сър Д. каза – трети път – извади револвер и го застреля. Аз го попитах учудено: – Сър, застреляхте кон за 1 млн. лири? Той ме погледна мрачно и каза: – Първи път.
Белите се скрили в една къща и не искат да се предават. Чапаев заповядва: – Петка, напред! Аз после ще отмъстя за тебе.
Край Щирлиц бавно премина немски моторен патрул. "Рокери" – помисли си Щирлиц. "Металист" – помислиха си немците. А Щирлиц гордо продължи да крачи по "Фюрерщрасе", окичен с медали върху съветската си униформа.
Чапай и Петка бягали от белите. Двамата решили да се скрият в една кръчма. Сядат на една маса и поръчват 50 гр. ракия. – Келнер, на колко километра са белите? – На 1 километър от заведението. – Дай по още две малки. Изпиват ги. – Келнер, на колко метра са белите? – На 500 метра. – Дай по още две малки. Изпиват ги на екс. – Келнер, на колко метра са белите? – Ами на 100. – Дай по една стограмка. Келнера им дава. – Келнер, на колко метра са белите? – Вече са пред заведението. – Петка, виждаш ли ме? – Не. – И аз не те виждам. Значе добре сме скрили.
Щирлиц видя група хора с бухалки в ръце. – Биячи! – помисли си Щирлиц. – Щирлиц… – помислиха си бейзболистите.
Иванчo и Марийка най-после решили да го направят. Качили се на едно дърво и започнали да се събличат. Иванчо тъкмо да си го извади и клончето се счупило. Двамата паднали на земята и Марийка се разплакала: – Гащичките ми, любимите ми, скъсани са! Иванчо ядосано казва: – Кво ревеш за едни гащички бе?! На мене оная ми работа остана горе!
– Киркор, какво е това синьо, на дървото и пищи? – Не знам, Гарабед, какво е? – Риба! – Чакай, чакай, защо е на дървото? – Там я сложих. – Защо е синя? – Боядисах я. – А защо пищи? – За да не познаеш!