2847
Един мъж се приближил до непозната жена и казал:– Как искам да се вмъкна в гащичките ти!– Съжалявам отвърнала та. Вътре има място само за един задник.
Вицове за пълнолетни
Вървяли татко Ежко със сина си и татко Порчо със своя син покрай магистрала. Татко Ежко без да иска стъпал встрани и една кола го прегазила. Малкият Ежко започнал да плаче и да се вайка: – Защо ме остави татко, аз не знам нищо за живота, нито как да живея, нито знам кой съм? Татко Порчо почнал да го утешава: – Слушай сега мойто момче. Имаш ли игли? – Имам – казал Ежко. – Ядеш ли змии? – попитал отново татко Порчо. – Ям – отговорил Ежко. – Значи – казал татко Порчо – ти си Таралеж. Развеселил се Ежко и продължили нататък. Без да иска обаче и татко Порчо стъпил встрани и го прегазила кола. Малкият Порчо започнал да плаче: – Защо ме остави татко, аз не знам нищо за света, нито как да живея, нито кой съм? Малкият Ежко започнал да го утешава: – Виж сега – ядеш ли каквото свариш? – Ям – казал порчо. – А миришеш ли? – Мириша – казал Порчо. – Е, значи си путка.
Събрали се човешките органи на събрание да обсъждат кой от тях е най-безполезен. Станал да се изкаже черният дроб: – Аз съм много ценен! Очиствам кръвта, без мен сте заникъде! – Добре, – казал мозъкът (председател на събранието), – седни си. Друг ще се изкаже ли? – И ние сме ценни! – казали белите дробове. – Без нас всички ще се издушите. – Хубаво, седнете си. Други мнения? – Ами ако не бях аз… – започнал членът, но мозъкът го прекъснал: – Стой си, стой си, не ставай, говори седнал. Че като станеш нещо ми се замотава главата и не мога да мисля.
Претъпкан рейс. Млада девойка се възмущава от стоящия до нея младеж: – Ама не се притискайте така към мен! Как не ви е срам! Безобразие… – Ама не е това, което си мислите… Днес ми дадоха заплата, това в джоба ми е пачката банкоти, а не каквото си помислихте. – Така ли? А преди две спирки рейса като удари спирачки вие какво – внезапно получихте повишение на заплатата ли?
Добра дума железни врата отваря Клиент влиза в ресторант: – Какво ще обичате? – пита сервитьорката. – Две кюфтета и една добра дума. Поръчката е изпълнена и сервитьорката се отдалечава от масата. – Какво става с добрата дума? – пита клиентът. Тя се навежда и му прошепва: – Не яжте кюфтетата!