3977
Една баба отишла при лекаря и му казала: – Моя дядо много лошо спи напоследък, моля те изпиши му сънотворни и виагра! – Виагра пък за какво? – Да не се върти насън.
Вицове за пълнолетни
Една жена пита съпруга си: – Скъпи, искаш ли за закуска препечена филийка, кафе и портокалов сок? – Ох, скъпа! От тая виагра нищо не ми се яде! На обяд пак се повтаря същото: – Скъпи, искаш ли супичка, пържолка? – Ох, мила, от тая виагра нещо ми е кофти на стомаха. Не ми се яде! За вечеря – пак същата история… – О, не скъпа, от тази виагра не ми се хапва нищо! – Ааа, стига вече! А моят стомах вече стърже! Писна ми! Слизай!
Върви си из младо момиче… Някакъв я загледал, харесал и се обръща към нея: – Прощавайте, девойче… Тя, с плътен алт отговаря: – Вече не съм девойче. – А как те викат? – Мене не ме викат, аз сама си идвам. – Извинете. А може ли за минутка… – А ще успеете ли за минутка? – За минутка? Горе-долу. – Ако е за "горе-долу", аз си имам мъж.
Един мюсюлманин и един християнин пътували заедно и решили да се надлъгват. Мюсюлманинът започнал своя разказ.– Пътуваме с кораб в Средиземно море и изведнъж ни налетява страшна буря. Корабът почти потънал. Няма спасение. Клекнахме и започнахме да се молим на Мохамед. Той чу молитвите ни, нагъзи се и корабът навлезе между хълбоците му на тихо място без вълни, и така се спасихме.– Брей, казал християнинът, добре сте се молили. И ние веднъж пътуваме с кораб в Средиземно море, та като ни хвана една буря аха, аха да потънем. Почваме да се молим на Исус Христос и по едно време гледаме, навирил си патката и ние като по мост стигнахме до брега.Ахнал мюсюлманинът и казал:– Брей, много му е голяма патката на тоз вашия бог, бе!!А християнинът му отвърнал:– Точно толкова, колкото за гъза на Мохамед.
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления: – Страшен град! Какви улици, какви магазини! – А жените? – О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз – влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива мадама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара – дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме. – А после? – Нарисува легло… – А ти? – Хмм… и досега се чудя – как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика…
Събрали се човешките органи на събрание да обсъждат кой от тях е най-безполезен. Станал да се изкаже черният дроб: – Аз съм много ценен! Очиствам кръвта, без мен сте заникъде! – Добре, – казал мозъкът (председател на събранието), – седни си. Друг ще се изкаже ли? – И ние сме ценни! – казали белите дробове. – Без нас всички ще се издушите. – Хубаво, седнете си. Други мнения? – Ами ако не бях аз… – започнал членът, но мозъкът го прекъснал: – Стой си, стой си, не ставай, говори седнал. Че като станеш нещо ми се замотава главата и не мога да мисля.