9156
Едно момченце влиза в магазин за играчки и подава банкнота от "Монополи". Продавачката го гледа учудено, а момченцето и отговаря: – И какво от това! Нали и колата не е истинска.
Един много стеснителен мъж стоял на бара и цяла вечер наблюдавал една много красива жена. Най-после, събрал кураж, мъжът отишъл при жената: – Ъ… извинете… имате ли нещо против да си поговорим? Жената се обърнала и извикала: – Не, за Бога! Няма да спя с вас тази нощ! Всички хора в бара вперили очи в стеснитилния мъж. След няколко минути красивата жена се приближила и казала: – Извинете ме, че ви притесних така! Но аз съм студентка по психология и имам за задача да наблюдавам поведението на хората в неудобни ситуации. Стеснителният мъж се обрнал и извикал: – За Бога! Как така 200 долара!
Съобщение: "Министерският съвет уведомява гражданите, че считано от 1 май се прекратява месец април."
Потребител на интернет се свързва със сървъра на доставчика на 28800. Диалог: Login: _____ Password: ******** На което сървъра отговаря: "Паролата е само наполовина вярна. Connect 14400."
В баровски фризьорски салон: – А сега, госпожо, да започнем с рентгенова снимка на главата ви…
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
На една мацка много й се прияли охлюви, ама много. Влиза тя в ресторанта и си поръчва една порция охлювчета. Келнерът й ги носи и тя веднага хваща първия – всмуква го наведнъж, хваща втория – всмуква го на един дъх, хваща третия – бре, смуче, смуче, ама нищо… Надигнало мацето да погледне какво става и гледа охлювът се запънал в черупката, разпищолил се, кефи се и вика: сму-у-учи-и-и малката-а-а, смучи-и-и.
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…