На някакво гости един мъж забелязва, че жена му изчезва с домакина за известно време. Когато се връщат, той се приближава до нея: – Къде бяхте? – Ами стана ми малко лошо и отидохме той да ми даде някакви капки от домашната аптечка. – Виждам, че вече си по-добре!? – О, да, доста по-добре. – И още виждам, че той е забравил да затвори ципа на аптечката.
Докторе, ужас, губя паметта си. -И откога така? -Какво откога?
– Старшина, кой е дежурен по рота? – Хвърчипушков. – Веднага да се яви. – Не може, изхвърчал е.
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма. – Къде е първата цигулка? – вика диригентът вбесен. Музикантите го гледат притеснено, сумтят… – Ами как да ви кажем… той… абе… отиде в тоалетната да… накратко, да се самозадоволява. Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня се самозадоволява. – Ама на какво прилича това! – възмущава се диригентът. – Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!
1988-ма година. Тодор Живков изнася доклад, половината зала спи. Изведнъж някъде се появява плъх. Будните се развикват: – Хванете го, убийте го! Един заспал, стреснат от виковете се събужда и започва да вика: – И сина му, и сина му!
Годишно събрание на земеделската кооперация. Доклад. Предложения. Гласуване. Овации. Накрая водещият пита: – Има ли някакви въпроси? Отзад се надига Вуте: – Сакам да питам дека е житото? Настава смут – крясъци, шамари, счупени столове… След една година: събрание, доклад, овации… – Има ли някакви въпроси? Нане се надига тоя път: – Сакам да питам дека е Вуте, дека лани пита за житото?
По време на лов Негово Превъзходителство стреля по дива патица, но не я улучва. – Убих ли я? – пита той лесничея. Лесничеят отговаря с поклон: – Ваше Превъзходителство благоволи да помилва патицата.
