Наемателка се оплаква на хазяина от ужасния шум в квартирата: – Ако щете вярвайте, но всеки път щом отвън мине влак, аз падам от леглото! – Е, госпожо, струва ми се, че преувеличавате малко. – Щом не ми вярвате елате и се убедете сам. Отишли в квартирата и хазяинът легнал на леглото. В този момент обаче влязъл съпругът на наемателката и извикал на хазяина: – Какво правиш ти тука бе!? – Ще ми повярвате ли ако ви кажа, че чакам влака? – с треперещ глас казал хазяинът.
От МЕИ-то решили да направят една анкета из софийските гимназии. Ходили до I Английска и попитали: – Знаете ли какво е кибер секс? – а учениците отговорили: – Какъв секс?! Ходили до Немската и попитали: – Знаете ли какво е кибер секс? – Какъв секс?! Отишли до СМГ-то и попитали: – Знаете ли какво е кибер секс? – Кибер каквоо?
Обявявам конкурс за работодатели! Кандидатите да изпращат молба, история на фирмата и снимки на служителите си в ПОЛОВин ръст. Мотивационни писма, телеграми, лични съобщения, sms-си и колети до 100 кг са предимство. Спечелилият конкурса ще бъде на 3 месечен изпитателен срок. Ако издържи – ще се пенсионирам при него.
Един си направил Web страничка и за кеф сложил Random MIDI. Среща той двама приятели, посетили му страничката: – Много тъпа музика бе човек – слагай метъл бе човек! – казал първия. – Абе това не е ли метъл? – намесил се втория.
Шефът на руския Аерофлот уверено прогнозира: – У нас такова нещо като в Америка не е възможно! Или двигателите ще се повредят или полетът ще закъснее, или керосинът няма да стигне.
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
