4005
– Взе ли си тази сутрин рибеното масло? – Да, мамо! – Пълна супена лъжица, нали? – Аз, знаеш ли, не можах да намеря лъжиците и използвах вилица…
По времето на училищните бригади три учителки се прибират от полето по безлюден междуселски път. Настига ги шофьор и спира за да ги качи на стоп до селото. Първата отказва. Отказва и втората. Третата решително се качва. Шофьорът потегля и пита учителката защо другите две учителки са отказали да ги повози. – Първата е историчка. Тя живее още в миналия век и има остарял мироглед. Втората е географичка. Тя ще се ориентира в пресечената местност и ще се прибере пеша. А аз се качих, защото съм математичка и предпочитам двайсет сантиметра пред два километра.
Футболист е на смъртния си одър и пита жена си : – Колко пъти си ми изневерявала? – Три – признала си тя. – И с кого? – Ами спомняш ли си, когато треньорът не те пускаше да играеш? – Да. – А когато те пускаше? А после? Ами спомняш ли си, когато съотборниците ти не ти подаваха? – Да. – А спомняш ли си когато ти подаваха? – И накрая? – А спомняш ли си, когато публиката не те аплодираше??? А когато те аплодираше???
Край Дъбниците се блъскат две коли. Излизат двамата водачи и си разменят укори: – Колега, що не внимаваш – не виждаш ли, че на регистрационния ми номер пише "Лч", което значи "луд човек"?! – А ти бе, ловчанлията, не виждаш ли, че на моя пише "Пл", което значи "по-луд"?! – отвърнал плевенчанинът.
Някакво хлапе се хвали на приятелчетата си: – Ние пък имаме нова кола! – Така ли? Покажи ни я! – Не мога сега. Тате я докара снощи късно, смени й номерата, цяла нощ я боядисва и я остави да съхне в гаража.
Репортерът: – В какво се изразява изследователската работа на професора? Икономката на професора: – Преди всичко в търсене на очилата си.
Посръбнал литературен критик на среща с читатели: – Как станахте литературен критик? – Аз още от малък не обичах литературата…
– Сестра ти защо реши да става зъболекарка? – Каза, че обича мъжете да я гледат със зяпнала уста и облещени очи.