На главна визитация с всички лекари, сестри и стажанти, професорът след като се осведомява за състоянието на даден болен казва: „Сантрапо“. Това се повтаря при няколко болни. Един от стажантите пита един от лекарите:– Каква е тази диагноза? Досега не съм я чувал нито сме я изучавали.– Сандък, трап, поп!
Някакви обират един тип. За да го сплашат, го топят в кофа с вода да го давят. Вадят го и го питат: – Долари има ли? Изтръсквайки се им отвръща: – Няма. Топват го отново и го вадят: – Злато има ли? – Няма. Топват го отново и го питат: – И левове ли няма? Тариката нервно им отвръща: – Слушайте момчета, или ме дръжте по-дълго под водата, или ме пуснете по-дълбоко. Нищо не се вижда.
Милиционер се прибира рано сутринта у дома. Целият разрошен, мирише на парфюм и по яката на ризата следи от червило… Жена му го чака: – Къде беше? – На работа. – На каква работа, бе, до сутринта?! – На каква, на каква!? На засада бях. В това време от кухнята излиза тъщата и с ирония пита: – Е, и как беше? Засади ли го?
Един отива при циганка-гледачка и заявява: – Абе, хвърли едни карти, че ми се струва, че жена ми изневерява с комшията. – Вай, златничък, как ще изневерява на сокол като тебе? – Абе как! Връщам се вчера – няма я вкъщи. Излизам на терасата и гледам – комшията пуши по гащи на съседната тераса. – Вай-вай, гълъбче, м?чи то туй нищо не значи! – Бе как да не значи, като гащите бяха нейните?
Разговор между колеги от съседни стаи: – Здравей, Петров! Мислиш ли за мен? – Честно казано – не… – И защо не мислиш? – Ами нищо лошо не ми идва наум…
Мъж се спира пред един просяк на площада и го пита: – Защо си сложил десет шапки пред себе си? – Защото, когато преди години започнах да работя само с една, бях твърде наивен, като мислех, че тя ще може да ме изхранва.
