Поручик Ржевски знае, че за да се запознаеш с момиче, трябва да се приближиш, непринудено да поговориш за времето и след това да се представиш. Веднъж докато се разхождал той срещнал момиче, което разхождало болонката си. Приближил се, изритал кучето с всичка сила и казал: – Ниско лети. На дъжд ще да е. Между другото, разрешете да се представя: поручик Ржевски.
Студентът по маркетинг Иван Иванов написва в свободното си време любовен роман. Издава го в тираж 10 000 броя. Гледа – никой не го купува. След консултация с научния си ръководител проф. Димитър Доганов помества обява във вестника: "Млад и симпатичен милионер търси сериозна връзка с дама, приличаща на героинята в романа на Иван Иванов". На следващия ден тиражът е изчерпан.
Съдия се обръща към един от свидетелите по бракоразводното дело: – Господине, вие женен ли сте? – Не, ваша милост, аз просто така си изглеждам…
Учителката: – Иванчо, днес домашната ти работа е написана доста добре. Сигурен ли си, че никой не е помагал на баща ти?
Военният лекар: – Е, от какво се оплакваш, момче? – Имам затруднения с дишането. – Добре. Освободен си от дишане за два дни.
По време на войната руснак стои на пост в тъмното. Чува някакъв шум. – Серьожа, это ты? – Ja, ja!
Иванчо се прибира с червени бузи. – Кой те удари? – Пешо. – Ти върна ли му шамара? – Да, още преди десетина дни.
