Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се, приседнал на перваза на прозореца на Брежнев: – Добрутро, Леонид Илич! Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физономия. – Това съм аз, Карлсон. – Хмм, хмм, – още повече се чуди Брежнев. – Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги! – Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?
Една жена кара колата си и спира по едно време и ще паркирва от дясната страна на улицата. Намаля, спира, дава задна и "тряс!" – ударила задната кола. Дава първа и "тряс!", после пак задна "тряс!", после пак първа "тряс!" По едно време един полицай се приближава и с усмивка я пита: – Извинете, госпожо, вие по слух ли паркирате?
Жена се обажда на съпруга си от командировка по телефона и пита как е в къщата. – Ами котката ти пукна – казва съпругът й. – Ау, ама не можа ли по-заобиколно да ми го кажеш, например че се е разхождала по покрива, подхлъзнала се е и е паднала. Ех, как да е. А мама как е? – Ами на покрива е…
Попитали радио Ереван: – Възможно ли е демократическият социализъм да се построи в такава високо развита страна като САЩ? – Възможно е. Но защо?
Върви си заека през гората целият в лайна. Среща го лисицата: – Кво е станало бе Зайо? – Бих мечката и ми се посра в ръцете… По-късно го среща Вълка: – Кво е станало бе Зайо? – Абе бих мечката и ми се посра в ръцете… Стига заека до хралупата си и на вратата го посреща едно от малките му, провиквайки се: – Мамо, мамо, ела да видиш – мечката пак си е избърсала гъза с татко…
