Април 1986 г. Питат Радио Ереван от Украйна:– Вярно ли е, че след катастрофата в Чернобил не бива да се ядат ябълки?– Не е вярно. Ябълки може да ядете колкото си искате, но след това огризките трябва да заравяте в земята на дълбочина поне 2 метра.
Един човек си върви из пустинята и среща борец продаващ вратовръзки. – Хайде, бе човече купи си една вратовръзка. – А бе, каква вратовръзка, дай малко вода, защото съм жаден. – Човече, аз продавам вратовръзки, а не вода. Човека продължил своя път и след малко гледа – оазис! Бързо отива до него, но го спира друг борец и го пита: – Човече, ти накъде без вратовръзка бе!?!
– Иванчо, какво работи баща ти? – Трансформатор. – Как така? – Ами взима заплата 220, у нас носи 127, а с останалите бръмчи.
Красива блондинка се оплаква на приятелката си: – Отсега нататък няма да имам нищо общо с мъже – те са гадни, лъжат и мамят и въобще не искам да ги виждам. Вече ще се задоволявам с вибратора. – Ами какво ще направиш, ако му свършат батериите? – пита приятелката й. – Каквото и с гаджето – ще имитирам оргазъм.
Мутра в магазин за компютри: – Дай един компютър, ама да не е менте. – "Бял" или "жълт"? – Други цветове нямате ли?
Капитанът: – Редник Иванов, доложиха ми че вчера си се върнал от отпуска пиян до козирката, като си бутал пред себе си открадната ръчна количка! Наказвам те с една седмица арест. – Ама господин капитан, не си ли спомняте че вие бяхте в количката?
Лекар към пациента си: – Защо скочихте от прозореца? Та вие сте имали невероятен късмет! Просто се чудя как сте останали жив! – Скочих, защото приятелката ми ме излъга. – Струва ли си за една лъжа да се самоубивате? – Не, но тя ми каза, че баща й го няма вкъщи, а той беше там…
