Социологическо проучване сред митничарите. Въпрос: Колко времe Ви трябва да закупите BMW ? Митничар от Кулата: -Не по малко от три месеца. Митничар от Калотина: -Поне пет месеца. Митничар от Капитан Андреево (след кратък размисъл) -Не по малко от пет години. – ??? – Все пак това е голяма фирма.
Червеноармейците хванали един от белите и почнали да го разпитват. След няколко часа Петка докладва на Чапаев: – Нищо не казва, гада! – А вие бихте ли го? – Бихме го. – А в бъчва с вода давихте ли го? – Давихме го. – Хм… Я му дайте да помирише партенките ми. – Е, Василий Иванич, ние да не сме някакви зверове!
Лекар диктува на медицинската сестра диагнозата на пациента на латински. – Това рядка болест ли е докторе? – любопитства той. – Напротив, гробищата са пълни с нея!
Един студент дълго уговарял своя колежка да му дойде на гости: – Ела у нас, да пийнем чай? – Не искам. След някой-друг ден пак: – Ела у нас да пием чай? – Не искам. Най-накрая един ден колежката се съгласила. Тръгнали към квартирата на студента и минали покрая една аптека. Колежката казала: – Я дай да влезем за малко в аптеката? – Защо? – Ами да купим нещо за чая…
Чапай и Петка бутали мотор по един хълм като Чапай бил върху мотора, а Петка го бутал. По едно време Петка се изморил и казал на Чапай: – Чапай, хайде да се сменим защото се изморих и ми излезнаха мазоли на краката. – А, ти мен питаш ли ме излезнаха ми мазоли да натискам спирачката.
Трима пастори обсъждали проблемите, които имали с прилепите в черковните тавани. Първият казал: – Аз пуснах вътре шест котки, но без резултат. Прилепите пак са си там. Вторият казал: – Аз поръчах да обгазят тавана, но и това не помогна. Пак гъмжи от прилепи. Третият казал: – Аз покръстих всички мои прилепи и ги направих енориаши. Оттогава не съм виждал нито един от тях!
След като вижда белезите по краката на пациента, лекарят шумно се възхищава: – Охо, ето и един истински спортист! Футболист ли сте или хокеист? – Не, професионален картоиграч съм.
Когато лекарят разбрал със сигурност за фаталния изход на милиардера, извикал жена му: – Госпожо, трябва да бъдете готова на всичко… – Едва ли – развълнувано го прекъснала тя, – като го познавам какъв е, едва ли мога да разчитам на повече от половината.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
