5002
– Много обичам второто си дете! – Сигурно е прекрасно! – Симпатично е като всички деца, обаче майка му още не ме е съдила за издръжка!
Зайо седи на пьн в гората и си пили ноктите. Минава лисицата. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Лисицата се зачудила и си тръгнала. Минава вълкът. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. Вълкът и той се почудил и си тръгнал. Минава мечката. – Зайо, какво правиш? – Пиля си ноктите, че ще шибам лъвицата. И мечката си тръгнала. Из гората се понесла мълва. Даже и лъвът разбрал, ядосал се и решил да види каква е работата. Отишъл при Зайо. – Зайо, абе ти какво правиш? – Абе, нищо. Пиля си ноктите и си говоря глупости.
Мъж седнал в ресторант и започнал да поръчва – салати, ракии, предястия, ястия, вина, десерти, кафета – почти цялото меню. По едно време до него се доближил келнера и попитал: – Господине, имате ли нещо против да оправим сметката? – Няма проблем, но ще ви помоля да попитате управителя на ресторанта, дали е възможно да платя с перли – отвърнал мъжа. Келнерът се оттеглил и след малко се върнал: – Няма проблем, господине, управителят е съгласен. – Чудесно! – казал нашия – дай тогава една порция миди и стискай палци!
Решили блондинките да развенчаят мита за тяхната глупост, събрали се на конгрес, избрали най-умната от тях и я изпратили на изпит. Явила се тя и изпитващият я пита: – Колко е 2+2? – 6. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Добре де, колко е 2+2? – 5. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс." – Този обаче е последен. Колко е 2+2? – 4. От залата се чува хор: "Дайте й още един шанс, дайте й още един шанс."
Питат радио Ереван: – Русия ще влезе ли в НАТО? – Ако се налага, ще влезе. Чак до Белгия ще влезе ако трябва.
Вчера през нощта в Перник е бил откраднат „Вартбург“. В тъмното крадците са го взели за автомобил.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"