810
Това се празнува всяка година през 4 години Учителка
Стои си слона в апартамента и по едно време се звъни. Отива, гледа през шпионката- никой. След малко пак звъни. "Абе кво стана?". Отива, гледа през шпионката, ама пак никой. Отива сяда си пак и тамън се намества и пак се звъни. "Бе, да му еба мамата, кой пък е това!" Отива отваря, гледа, гледа, никой. Тамън да затвори и чува нещо. Гледа – комара. Комара: – Ей, пич! Тука ли е сестра ти? Кажи й, че един пич я търси.
Отива Зайо Байо в сладкарница и пита продавача: – Имате ли толта от молкови? – Ми, нямаме. Отива на другия ден и пак пита: – Имате ли толта от молкови? – Ми, нямаме. И така 4-5 пъти и решили да направият торта от моркови. На другия ден идва Зайо и пита: – Имате ли толта от молкови? – Имаме. – Много е гадна, нали…
Момичетата от целия клас се уговорят, ако Иванчо пак каже нещо неприлично, всички да станат и да си излязат. И точно в този момент влетява Иванчо с думите: – А в нашия град откриха публичен дом! Момичетата веднага стават и излизат от класната стая. – Къде хукнахте? – подгонва ги в коридора той. – Щатните бройки отдавна са заети!
Учителката пита: – Деца, от кой зеленчук ни текат сълзи? Иванчо вдига ръка: – От картофите, госпожо! – Как така от картофите? От лука, Иванчо! – Госпожо, вас никога ли не са ви уцелвали с картоф по главата?
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
Една от книгите на Оскар Уайлд била издадена от фирмата "Осгуд Макилуей и къмпани". В рекламата за книгите на това издателство се изтъквало, че те винаги излизат в Лондон и Ню Йорк едновременно. Веднъж, като срещнал свой познат, Уайлд му казал: – Предполагам, че вече сте чули за смъртта на Осгуд? Надявам се обаче, че погребението му ще се състои едновременно в Лондон и Ню Йорк!