Разговор между двама съседи: – Гоше, абе снощи през цялата нощ у вас свети. Да не си правил купонче нещо, а… и да си забравил да се обадиш? – Нема такова нещо, бе, Кире. Жената утре си идва от почивка и може да възникнат някой въпроси – защо толкова малко ток съм изразходвал, докато я е нямало…
– Знаеш ли, този филм наистина е направен съвсем по книгата. Заспах точно на същото място.
В детската градина пристига комисия на проверка. Навсякъде – чистота, тишина, спокойствие… – Как сте го постигнали? – питат шашнати хората от комисията. – Ами разделихме децата на групи. – обясняват учителките и повеждат комисията по коридора. На вратите – надписи: "Много добри деца". "Добри деца". "Не особено добри деца". "Лоши деца". "Много лоши деца". "Ужасни деца". "Безнадеждни деца". "Иванчо".
Един човек отива при личния си лекар и казва: -Докторе,имам хемороиди! -Така ли,къде?
Съветското списание "Работница" обявява конкурс: "Кой познава най-добре жената?". След месец публикува резултата от конкурса, който е спечелен от шестгодишния Вова. В редакцията се получава писмо от възрастен мъж, който се възмущава как шестгодишно момче ще познава по-добре от него жените, как може да има такива нагласени конкурси и т.н., а списанието му отговоря: "Уважаеми другарю, на въпроса "Къде жените са най-къдрави?" малкия Вова отговори "в Африка", а вие … даже го нарисувахте; на въпроса "Кой е най-важния орган на жената?" момчето написа "Световния съюз на жените", а вие … даже го нарисувахте; а на въпроса "Какво очаква жената всеки месец?", Вова отговори "списание Работница", а вие… и Слава Богу не го нарисувахте."
Дресьор на лъвове показва номер: Слага си члена в устата на лъва и го удря с юмрук по главата. След което остава абсолютно невредим. – Моля за доброволец от публиката – казва дресьора. От публиката излиза бабичка. Дресьора: – Да, заповядайте, госпожо. Бабичката: – Обаче ще може ли да ви помоля нещо – само да не ме удряте толкова силно по главата.
Пасат четири коня на една ливада – единия млад жребец, другия на средна възраст, третия на солидна възраст, а четвъртия – дърта кранта. В другия край на ливадата се появява млада кобила. Жребеца подскочил и казал: – Хей, давайте да отидем да я оправим!? – Що да бързаме – казал коня на средна възраст – може така, пасейки, пасейки ще стигнем. – А – казал вързрастния кон – на който му трябвам, сам ще ме намери. – Тихо – казала крантата – тихо да не ни чуе…
Иванчо си редял лайненца в училищния двор. Минава учителката и го пита: – Иванчо, какво правиш тука бе? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред сте вие. – Добре, Иванчо, добре. Минава директора: – Иванчо, какво правиш тука? – Ми играя си на учители и ученици. Тия по-малките са учениците, а това голямото отпред е учителката. – А мене няма ли да ме сложиш бе, Иванчо? – Ееее, целия двор претърсих ама такава голяма фашкия никъде не намерих!
