2193
Питат един полицай: – Ти биеш ли жена си вкъщи? – Ти пък! Да не мислиш, че работя и у дома?
– Времето лекува всички болести. – Значи затова ми се налага да чакам толкова дълго в приемната на поликлиниката.
– Иванчо! На родителската среща учителя по физкултура се оплака, че дисциплината ти куца. Реагира ли на тази забележка? – Реагирах. Сега учителят куца!
Седял си Петка на фотьойла и си пушел пурата. По някое време Чапай нахлул с трясък и изкрещял: – Да бягаме, Петка! Германците идат! Петка продължил спокойно да си седи на фотьойла и да си пуши пурата, леко замислен. След малко още по-спокоен рекъл: – Да му мисли Щирлиц. Ние сме от друг виц.
Фидел Кастро умрял и се запътил към рая. Пред Райските врати го спрял Св. Петър и му казал: – С този комунизъм и мизерия в Куба не те пускам в рая. Мястото ти е долу при колегата Луцифер. – Моля те пусни ме, не ща в ада – примолил се Кастро. – Не става – казал Св. Петър и го натикал в асансьора за ада. Слезъл долу Кастро при Луцифер. Рогатия го вкарал вътре в един казан и подпалил огъня. – Чакай, недей – примолил се Кастро- пусни ме горе, поне куфарите да си прибера… – Не се притеснявай за тях, ще си ги получиш куфарите – казал Луцифер и моментално изпратил две дяволчета да приберат багажа на Кастро от Рая. Отишли дяволчетата пред Райските врати ама било вече 17.30 – работното време свършило и вратите заключени. – Дай да прескачаме, че ако не се върнем с куфарите Луцифер ще ни откъсне опашките – казали си дяволчетата и тръгнали да прескачат вратата. По райската алея в това време се разхождал Св.Петър и като ги видял да прескачат си рекъл: "Кога отиде брадатия Кастро в ада, кога бежанци започнаха да идват от там…"
Срещат се двама стари приятели след дълга раздяла. Побъбрили си за това-онова… от дума на дума станало въпрос и за ежедневните им радости и грижи. Гарабед попитал ей тъй, с участие: – Киркоре, извинявай, братле, ама колко си докарваш месечно? – Ее, няма какво да крия – 130… и нещо отгоре… Ами ти? – А, аз съм малко по-добре от теб – 140… и нещо отгоре… – Като си говорим за тия проблеми… да знаеш какво прави нашият приятел – професора, Агоп? – сетил се Гарабед. – Отдавна не съм чувал нищо за него! – Ох, завалията… той е много зле! Получава 450… и нищо отгоре!
Един професор късал всички студенти наред. Отиват на поредния изпит – пак всички скъсани, само студентката, която останала последна, излиза доволна. Всички я питат: – Колко ти писа? – Отличен! – И какво, много ли те разпитва? – Не, само един въпрос ми зададе. – И какъв беше? – "Госпожице, какво ще правите довечера?"
Митничар умира и попада в ада. Дяволите го посрещат, облича му копринен халат, слагат му ланци по врата, дават му куфарче пари и го пускат в ада. Влиза той, гледа навсякъде разкош. Влиза в едно казино: – 1000 долара на червено. – Извинете, господине, не приемаме пари. Отива на бара: – Едно мартини с лед! – Не приемаме пари, господине. Влиза в ресторанта: – Супа от костенурки, стриди и шампанско… – Съжалявам, не приемаме пари… Митничарят отива при дяволите отново и пита: – Абе в тоя ад, въобще нещо може ли да се купи с пари? – Не. – И защо? – Ами защото тука е ада за митничари…