6254
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!
Иванчо пита майка си: – Мамо, вярно ли е че Петърчо има пра-пра-пра-прабаба? – Не, момчето ми, той просто заеква!
Дядо Господ решил да разхвърля малко тъпанари из университетите в София.Взел един самолет под наем и започнал акцията.Минали над Софийския. Помощникът попитал:– Дядо Боже, тук колко да хвърлим?– Пусни 2-3 хиляди!Изсипали ги. Минали над техническия, помощникът пак пита:– Ами тук каква бройка да пуснем?– Айде да са 4-5 хиляди! – рекъл Господ.По едно време прелетели над УНСС.– Господи, ами тук?– Абе ти луд ли си, бе? Та ние от тук ги товарим.
– Докторе, бързо елате в болницата – трябва спешно да оперирате жена ми от апендицит! – Не се притеснявайте! Преди две години оперирах жена Ви от апендицит – на човек не му се появява втори апендикс! – Да, но понякога на човек му се появява втора жена…
Една жена се оплакала на приятелката си: – Мъжът ми е отвратителен! Все говори за майка си – мама това, мама онова, мама така готви, на мама онова й харесва… – Трябва да му напомниш, че и ти си жена, та да ти обърне внимание. Сложи си нещо по-секси и го изненадай. Вечерта мъжът се прибира и жена му го чака по черни бикини, череб сутиен и черни ръкавици. Мъжът възкликва: – Боже! Цялата си черно! Да не е станало нещо с мама?
След гражданската война в Русия един селянин отива да кандидатства в комунистическата партия. Връща се от изпит пред комисия – не го приели. Съседите му го питат: – Какво стана? – Заставам пред комисията, а председателят ме пита – ти участвал ли си в белогвардейски банди? И аз казвам – да… И не ме приеха. – А защо не каза "не"? – Как да кажа "не", като сам атамана на бандата пита…
Мъж отива в погребална агенция и казва: – Една траурна лентичка. – Колко да бъде дебела? – питат го. – Че то дебелината има ли значение? – учудва се мъжът. – Има, разбира се. Колкото по-дебела е, толкова повече сте обичал покойника. Мъжът се замислил и казал: – Ами я дай да изберем някакъв черен конец, че тъщата умря.
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.