11578
– Спомням си като започвах училище – първи учебен ден в първи клас, мама ме води за ръка на училище… Спомням си и като завършвах – последен учебен ден, тате ме отнася на гръб от училище…
Годината е 1973. След поредният арабо-израелски конфликт, враждуващите страни най-после успели да постигнат едно твърде нестабилно примирие. По установената между зоните на влияние демаркационна линия започнали да се движат въоръжени патрули. Те обикаляли мълчаливо поверените им участъци, като се правели че не се забелязват един друг. Неочаквано на един от ключовите пунктове израелският патрул проявил силен интерес към колегата си египтянин. Той неотлъчно го следвал от своята страна на браздата, вперил в него подозрителен поглед. Египтянинът тактично се преместил, но след като израелецът продължил да го притеснява, той изразил възмущението си с думите: – Ты чего смотриш, разве египетского солдата не видел?!
В аптеката: – Дайте ми някакво сънотворно, но да не е много силно. – Ето ви това, от него изобщо няма да можете да заспите.
В танков полк пристига внезапна проверка. По средата на плаца заварват един старшина. Проверяващият генерал се приближава към него и старшината се представя: – Старшина Петков, командир на танков корпус. Генералът остава като треснат: – Командир на корпус, старшина? Аз съм генерал и съм само командир на дивизия… Старшината наперено отговаря: – Ами то оръдието е на ремонт, двигателя го пропихме, само корпуса на танка остана…