Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
– Срамувам се, че си толкова слаб ученик! – Не съм виновен, татко! В училище ни карат да правим невъзможни неща! – Запомни веднъж завинаги, че няма нищо невъзможно! Момчето изтичва в банята, взема пастата за зъби, изстисква я върху бащиното бюро и казва кротко: – А сега опитай се да върнеш пастата в тубата!
Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
Разговор между войници: – Абе защо военните са толкова тъпи? – Е не знаеш ли, че когато Господ раздавал акъла те били на занятие. Той застанал на моста да ги пресрещне, а те тренирали минаване на водно препятствие и минали под моста.
