1396
Иванчо влиза в кабинета по биология и носи нещо в ръка. Учителката го пита: -Иванчо, какво е това? -Гръклян-отговорил Иванчо. -И откъде го взе? -От дядо. -А той какво каза? -"Хьъ!".
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
Малкия Иванчо пита учителката: – Госпожо, децата може ли да имат деца? Учителката отговаря: – Иванчо, това е невъзможно! Иванчо се обърнал към Марийка: – И от какво те е страх, ма глупачко…
– Докторе, това лекарство което ми предписахте много ми помогна! Докторът, замислено: – Да-а-а… какво ли не се случва.
В една гора в Канада пристига нов дървар. Другите го гледат – дребен, хилав, чудели се какво да го правят, накрая му казали да събира клонките. Те секли, секли, отсекли две дълвета и отишли да обядват, а новия го оставили да пази трупите. Връщат се след час и гледат – половината гора изсечена, новият седи запъхтян над последното дърво. Паднали им ченетата от учудване. – Егати!!! Откъде се появи ти бе, човек?!! – Ми от гората Сахара. – ??? Искаш да кажеш от пустинята Сахара? – Е да, сега вече е пустиня…
След прегледа: – Докторе, може ли пиене, пушене, жени, песни? – Можете да пеете колкото си искате…
На гърдите на пациент докаран в „Бърза помощ“ е поставена бележка: „Докторе, това е обикновена епилепсия, а не апендисит. Апендиситът вече ми е махан три пъти.“
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!