Един борец се разхождал из полето със синчето си. Детето по едно време го попитало: – Тате, какво е онова дето лети там горе? – Ами птица. – Как се пише това? – Ето как. – чертае му в пръстта. – П-т-и-ц-а. – А онова там какво е? – Делтаплан. – Как се пише? – Ами… Д-е-… – вглежда се в небето. – Знаеш ли, и това е птица!
В очите на радистката Кет пробляснаха пламъци. Щирлиц бързо се намеси с пожарогасител.
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
доктор пита новоназначената медицинска сестра: – Сестра, взехте ли кръв от пациента в шеста стая както ви казах? – Да, докторе. – Колко? – Колкото можах… – По-точно? – Към пет литра.
Каква е мечтата на сервитьора? Клиентите да си обядват по къщите, и да му пращат бакшишите по пощата.
Лейди Дабълсбъст пита поканения за Нова година певец: – Сега ли ще почнете да пеете или след като гостите се позабавляват още малко?
