2518
– Кога се жениш? – На 21 юни. – Избрал си датата с най-къса нощ! Страхливец!
Мутра построил лятна вила в Балчик. През лятото отиват на море с гаджето. През това време обаче свлачището е отнесло вилата в морето. Девойката почва да се ядосва: – Их, мама му стара, отиде ни хубавата вила, толкова пари потрошихме, а всичко отиде на вятъра. Мутрата гледа спокойно, след това й перва един по врата и казва: – Стига мрънка ма! Я глей отгоре ква идва!
Събрали се трима борци и започнали да се хвалят. Първия: – Леле браточки, кво BMW си купих. Ракетааа направо. Дига по 280 км. в час! Втория: – Тва е нищо бе, мойто Ферари дига по 320 км. в час! Третия. – Аз пък си купих самолет. – И колко вдига? – 1500км/ч. Другите отговарят: – Ееее стига бе, той още малко ще литне бе!
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Учителката пита: – Тони, какъв цвят е разтворът, който получи? – Червен. – Правилно, седни. Шест! – А твоят? – Оранжев. – Четворка, седни. – А твоят с какъв цвят е? – Черен. – Двойка. Клас, залегни!!!
Някакъв войник избягал от бойното поле и се скрил в едни храсти. Гледа – до него се крие друг военен в офицерска униформа. – Извинете, господин капитан… – Не съм капитан. – Извинете, господин майор… – Не съм майор, полковник съм! – Леле, толкова далече ли съм избягал!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."