2560
При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…
При визитация лекуващия доктор пита пациента: – Господине, а вие как заспивате? – Нормално докторе, броя до три и заспивам. – Как!? Само до три и заспивате? – Ами-и-и… понякога до три и половина…
– Какво, докторе, изглежда ще трябва да спра цигарите, а? – О, не, съвсем не! Късно е…
Попитали Радио Ереван: – Кои неща са най-правилно разпределени между хората? – Парите и умът. Парите на никого не стигат, а умът на всички е в излишък!
Майка съветва дъщеря си която се жени: – За да бъдеш винаги желана за мъжа си, никога не се събличай напълно! Известно време след сватбата мъжът я пита: – Слушай, а случайно да сте имали психично болни в семейството? – Не, а защо питаш? – Доста време вече живеем заедно, а ти всеки път с ботушите си лягаш.
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."
На един човек члена му бил много малък, а на брат му-голям. Той отишъл на доктор: – Докторе, члена ми е много малък, а на брат ми е голям. – Вземи тия две лекарства. Ти изпий червеното, а на брат ти дай зеленото. Човекът си тръгнал. Но вкъщи объркал лекарствата. След една седмица отива на контролен преглед. – Докторе, члена ми стана по-малък, а на брат ми още по-голям – А къде е брат ти? – Ей го там горкия, не може да вземе завоя.
– Кажете ми, курсант Холер, какво разбирате под еднопосочна улица? – пита инструкторът. – Разбирам това, че по нея човек може да бъде блъснат само отзад.
– Докторе, жената ме напусна, взе децата със себе си, изгониха ме от работа, останах без къща, спя у приятели, почнах много да пия, ръцете ми треперят, виждам всичко размазано… какво да правя? – Като лекар бих ти казал да спреш да пиеш, но като човек – не те съветвам.
– Редник, погледни в далечината сапьорите. Колко са според теб? – Шест редника и един ефрейтор. – Как видя оттук, че е ефрейтор? – Ами той не работи.