Пpи вестта, че Борис I ще покръства българите първородният му син дошъл при него: – Не бива да им променяш старата вяра. Хората са недоволни и се вдигат на бунт. – В такъв случай ще гласуваме дали да сменям вярата. – Какво ти гласуване, аз останах без глас да викам, да се вдигнат!
Иванчо казва на баща си: – Тате, пак те викат в училише, счупих едно стъкло. – Господи! Колко стъкла има?! Това училище ли е, или някаква оранжерия!
– Защо, когато политик се подпре на стена, тя пада? – Защото по – умният отстъпва!
Детето на един борец се разболяло и вдигнало много висока температура. Вечерта то се оплакало на баща си: – Татко, имам 38 градуса температура. – Оо – казал борецът – нищо ти няма. Аз съм имал 50-60. След малко като останали насаме, жена му се скарала: – Как може да говориш такива глупости на детето? Човек не може да вдигне толкова висока температура! – Знам – казал борецът. – Ама аз само исках да го успокоя детето. Иначе я съм имал 20-25…
Две мравки си говорят – Бе ти някога ебал ли си слон? – Не! – Е тва се казва съвпадение! Аз също!
Един черен жребец препускал през пустинята-седмица, две, месец. По едно време видял кръчма. Влязъл вътре, тропнал с копито по бара и казал на бармана: – Слушай к"во, искам да ме напоиш, да ме нагостиш, и утре рано сутринта да ме събудиш защото страшно бързам! Бармана така и направил, напоил го, нагостил го и на следващата сутрин отишъл да го буди. Нямал кофа с вода, затова му лиснал кофа с бяла боя. Коня се събудил разплатил се с бармана и тръгнал на път. Препускал седмица, две и видял оазис. Решил да се освежи малко. Навел се да пие вода, видял отражението си и възкликнал: – Еееее, каъв тъп барман – събудил е друг кон!
Борче си купило хеликоптер. Изкарал човекът набързо един пилотски курс и тръгнал да лети. Не щеш ли, катастрофирал още при първия полет и едва останал жив. Дошли в болницата полицаи да то питат как е паднал. – К"во да ти кажем, брато… Дигнах се аз, както са ме учили и подкарах към вилата, ама по едно време ми стана студено, та изключих големия вентилатор отгоре…
След като двама били заедно, на сутринта дамата пита:– Скъпи, ти да не си анестезиолог?– Да. Но как разбра?– Ами нищо не усетих.
Как може да се хакне най-лесно компютър? Отговор: Като го полееш с една кофа вода.
Горбачов поканил Рейгън на гости в Москва. Пристигнал той. Всичко имало в изобилие – девойки, хайвер, водка… На сутринта Рейгън казва: – Слушай, приятел, а има ли в Москва река? Да се изкъпем! – Абе, има, ама е забранено да се къпеш в нея. – Стига бе! Нали ти си главният тука? – Ами добре, да вървим тогава… Изкъпали се в реката. Тръгнал да излиза Горбачов от водата, а срещу него пазача. – Ти що се къпеш тука, бе? Нали знаеш, че е забранено? Сега ще платиш глоба! Горбачов: – Ама аз съм Горбачов! Пазачът: – Да бе, как пък не! Сигурно оня дето е в реката, като излезе ще каже, че е Рейгън…
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
