Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
Един селянин се хвали на друг: – Ей, ако знаеш какво страшно плашило сложих на бостана! – И какво толкова му е страшното? – Абе как да ти кажа… Гаргите толкова се уплашиха, че ми върнаха и реколтата от миналата година!
Лорд звъни на прислугата: – Иконом, бързо донеси в библиотеката чаша коняк, госпожата припадна! – Веднага, сър. А какво да донеса за госпожата?
Преди среща на делегация на депутати от БСП с министър Хой от Северна Корея, съветник на Лилов го предупреждава: – Другарю Лилов, внимавайте да не сбъркате "О" с "У" в името на министъра, че ще станем за смях пред медиите. – А добре, добре "О", а не "У" нали така ? – Точно така, другарю Лилов. Повторил си Лилов няколко пъти – "О", а не "У" и се запътил към корееца усмихнат: – Много се радвам да Ви видя, другарю Кор …
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Прибира се мъж вечерта вкъщи след като не си е спал вкъщи през нощта. Жената: – Е, къде беше? Мъжа: – Скъпа, уредих се на още една работа, като нощна смяна. Жената: – И какво работиш? Мъжа: – Терорист. Жената: – Какво ще рече това? Мъжа: – Опитвам се да направя демографски взрив в страната.
Някакъв отива на лекар. Сяда на стола и казва: – Докторе, ей тук ме боли… Лекарят го преглежда, сбръчва вежди и пита: – Пиеш ли? – Ми … сипи!
Представяне на новия роман на световно известен автор. Млада репортерка, голяма почитателка на писателя, се промъква до него и с нескрит ентусиазъм пита: – Извинете, как съумявате да опишете така прекрасно женското сърце, женската душа, да се докоснете с неповторимост до нашите мечти, страсти и стремежи? Писателят направил крачка към нея, взел нежно ръката й и прошепнал: -Простичко е. Представям си мъж, премахвам надежността, разума, благородството и сърцето и съм готов.
Върви Вълкът през гората и гледа на една полянка – Заека седи на един дънер и с един голям камък се удря между краката и вика "Оооххх… кеффф… кеффф… ооохххх..". Решил и вълкът да опита, намерил си полянка с голям дънер, взел един гооолям камък и… се ударил с все сила по ташаците – "Ауууууууу…" извил от болка вълка. Като му поолекнало тръгнал да дири Заека… открил го на полянката до дънера. Пита го Вълка: – Абе Зайо, какъв ти е кефа като се удариш по ташаците? – Кефа е като не уцелиш бе, шемет!
