Марийка казва на майка си: – Мамо, Иванчо си има кофичка. – И на тебе ще ти купя, миличка. – Мамо, Иванчо си има лопатка. – И на тебе ще ти купим. – Мамо, Иванчо си има пишка. – Спокойно миличка, като пораснеш ти ще си имаш много пишки, а той ще си остане с една!
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?
Някаква млада двойка – годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая. – Заповядайте вътре, чеда мои! – казал им Свети Петър. – Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може – не щем да влизаме. – Чакайте тук, отивам да проверя. – казал Петър и изчезнал. Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак – ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?" Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили… Свети Петър се върнал чак след три месеца: – Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените! – Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме… А може ли да се разведем после? – Аман от вас! – викнал гневно Свети Петър. – Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
Петка и Чапаев го закъсали страхотно в гората. Нямат нищо за ядене. Нямат никакво оръжие. Един ден Петка се прибира в колибата и носи две патици. – А стига бе! – казва му Чапаев – как ги уби?! – Много лесно. Открих два бумеранга до леглото ти и готово. – Виж какво Петка – разярил се Чапаев – ако още веднъж ми пипнеш чорапите ще ти счупя одеалото в главата.
Наборна комисия: – Вашата фамилия? – Та…та…та…та…тарчев! – В къртечната рота!
Англичанин и швед играят голф. Покрай тях минава траурна процесия. Англичанинът спира играта, сваля си каскета и стои така, докато отминава процесията. После пак хваща стика. – Какъв трогателен жест от Ваша страна – забелязва шведът. – Това не е жест! Ние бяхме женени почти 25 години…
