1239
Във ваш интерес е да не гледате в листа на съседа си, нито във вашия… Учителски
Върви си по улицата песимист. А зад него – двама оптимисти в цивилно облекло…
– Каква е разликата между социализма и оргазма? – При социализма се пъшка значително по-дълго.
В един козметичен магазин е поставено всевиждащо огледало, което поглъща всеки, който излъже. Един ден покрай него минават блондинка, брюнетка и червенокоса. – Ауу, мисля, че съм отслабнала! – казала брюнетката и огледалото веднага я глътнало. – Ихаа, мисля, че съм се разхубавила! – възкликнала червенокосата и огледалото глътнало и нея. На свой ред минава блондинката: – Хм, мисля… – и огледалото я глътнало.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
В началото на 2005г., в раздела "Любими герои" на вицовете суперадмините на гювеча отвориха страница "поручик Ржевски". Със задоволство установявам, че тя се оказа много популярна. Но течение на времето забелязах, че независимо от широката слава на името "Ржевски", много читатели гледат на него като на плод на народното творчество. Това обаче не е така. Това име има дълга и славна история. Поручик Ржевски не е някаква фантазия, а своего рода квинтесенция на Руската държава по време на първата Отечествена война, по време на която храбро се е борил с французите напълно реалният подполковник Павел Ржевски, многократно награждаван с ордени и златно оръжие. Родът Ржевски, упоменат за първи път през 1315г., води началото си от Рюрик, и това вече не е виц, а част от историята на Русия. Първият Ржевски, който носил званието "поручик" е бил Юрий Алексеевич, изпратен с указ на Петър Велики да учи морско дело в Италия. Нещо повече. Малко известен е фактът, че великият поет Александър Сергеевич Пушкин е всъщност праправнук на поручик Юрий Ржевски. Оказва се, че ако ги нямаше Ржевски, нямаше и да го има Пушкин, "слънцето на руската поезия". А Николенка Ржевски, далечен братовчед на поета, е бил и негов съученик в лицея. Има една забавна история за това, как професорът от Лондонския университет Георгий Ржевски избягнал митническия контрол на руската граница. Просто е трябвало да си покаже паспорта. Това обаче не трябва да хвърля сянка на съмнение върху уважаваните митнически власти, които изменят на своите професионални пристрастия, както казва поручик Ржевски, "много рядко и само за водка".
Телефонът звъни. Мъжът вдига слушалката: – Ало? Здравей, мамо! Да, пак се скарахме с нея… Да, помня че ми каза да не се женя за нея… Да, помня че ми каза, че е мръсна курва… Не, няма да я напускам… Да, и това опитах – нищо не става… И това опитах… Искаш ли да поговориш с нея? Сега ще я викна. Вика към другата стая: – Скъпа, ела на телефона! Майка ти се обажда.
Чапай и Петка отишли на реката. – Сега, Петка, качи се на това дърво и ако дойдат белите ми свирни. Аз влизам да се къпя. – Добре. Качил се Петка на дървото. След малко дошли белите. Петка го дострашало да свирне и не издал никакъв звук. Белите забелязали Чапай, хванали го и го пребили. На следващия ден Чапай и Петка пак отишли на реката. Чапай пак заръчал на Петка: – Като дойдат белите, ще ми свирнеш! – Добре. Белите пак дошли, Петка отново се уплашил, та Чапай пак останал пребит. На следващия ден Чапай: – Сега е твой ред да влезеш в реката. Аз ще се кача на дървото. Петка се уплашил, но послушал приятеля си. Влязал да се изкъпе и да поплува. Пак дошли белите и казали: – Хайде стига сме трепали тоя във водата, давайте да натупаме тоя, дето стои на дървото…
Съобщение: "Вчера за пръв път хакер беше осъден за проникване в чужда компютърна мрежа и влезе в затвора да излежава 20-годишна присъда. По данни от централния компютър на полицията, вдругиден хакерът излиза на свобода поради изтичане срока на наказанието".
Ранен следобяд, от радиото се носи тиха музика. След малко музиката заглъхва и се чува как водещият шепне: – Нико, хайде сега изсвири нещо! – Няма! – Хайде бе, моля те! – Няма! Няма! Няма! После водещият с нормален глас: – Драги слушатели, току-що чухте изпълнение на "Капризи" от Николо Паганини…