Двама лекари седят в коридора на болницата и наблюдават, как към тях се движи човек с присвити колене и ръце навряни между краката, който прави странни гримаси. Първият доктор: – Гледай, гледай, какво прави артритът от хората. – Какъв артрит, това си е церебрална парализа. – А, не, не съм съгласен, типичен артрит си е! – Аз съм твърдо убеден, че е церебрална парализа! Докато те спорят, човекът се приближва с мъка до тях и шепне: – Извинете, къде е тук тоалетната…
Учителката се оплаква на бащата на Иванчо: – Синът ви вчера не дойде на училище. – Е? – И оня ден го нямаше. – Е, и? – И преди това липсваше. – Е, и? И утре няма да дойде. – Защо? – Удуших го, гада!
– Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни служителка. Написах, че е неграмотна и дръзка. Иска ми се да напиша и нещо положително? – Ами добави, че има добър апетит и обича да си поспива до късно…
Военна комисия, кабинета на хирурга. В кабинета се намира доктор и няколко млади студентки в медицинския институт. По едно време викат доктора на телефона. Той оставя една от студентките да го замества. Влиза един от донаборниците. Изчервена студенката му казва: – Свалете си гащите! Сваля ги той. В момента, в който бъдещата лекарка го докосва по оная работа и тя щръква. Студентката: – Колежке, донесете ми моля една мокра кърпа!… Това продължава няколко пъти. Накрая донаборника не издържа и вика: – Абе, аз тука на донаборна комисия ли съм дошъл или да ви суша мокрите кърпи, бе?
Служителка от Социални грижи към безработния: – Предложиха ли ви някъде работа? – Само на едно място. Навсякъде другаде се държаха с мен много мило…
Едно момченце чуло, че всеки възрастен крие поне една тайна и за това възрастните много лесно могат да бъдат изнудвани. Момченцето се прибрало в къщи и казало на майка си: – Знам цялата истина! Майката бързо дала на сина си 20 долара и казала: – Само не казвай нищо на баща си! Когато се прибрал и бащата, детето и на него казало: – Знам цялата истина! Бащата веднага извадил 40 долара и казал: – И дума не казвай на майка си! На следващият ден момченцето тръгнало към училище и по пътя срещнало пощальона: – Знам цялата истина – казало детето. – Така ли? – зарадвал се пощальонът. – Тогава ела да прегърнеш баща си?
В болницата: – Добре ли си? – Още не, но вече съм по-добре. – Добре е, че вече си по-добре! – Така е, но би било още по-добре, ако бях съвсем добре!
