Щирлиц решил да се пошегува с Мюлер по случай първи април: – Мюлер, знаете ли че съм руски шпионин? – Не знам. – на свой ред се пошегувал Мюлер.
Вземете от хладилника 10 яйца, оставете седемте здрави на масата, сега изтрийте пода и следващия път бъдете по внимателни. Вземете голяма купа разбийте в ръба й яйцата и изсипете тяхното съдържимо в купата. Изчистете масата и столовете от жълтъците, бъдете внимателни. И така, имаме 5 жълтъка в купата. Сега вземете миксер, сложете му накрайниците за бъркане и разбийте жълтъците – нищо, пробвайте пак да поставите накрайниците… Сега разбивайте. Измийте си лицето, шията ръцете и гърба, махнете жълтъка от ушите. И тъй сега имаме в купата 2 разбити желтъка, колкото и са ни необходими за пая. Сега облепете стените и прозорците на кухнятя с вестници, покрийте мебелите с някакви стари тъкани… Време е да добавим брашното, сипете в чаша 200 грама, изсипете чашата в купата при жълтъците, останалите 800 грама внимателно съберете и върнете в пакета. След като се убедите че стените и прозорците са наистина добре облепени, започнете разбиването на сместа. Вземете душ. Вземете 4 големи ябълки и остър нож, предварително изтичайте до аптеката за йод, пластир и бинт. Време е да пристъпим към чистенето на ябълките, обработете палеца с йод и го бинтовайте. Нарежете ябълките на кубчета и помнете че са ни необходими 2 ябулки, така, че в процеса на приготвянето може да изядете само половината, така че обработете с йод показалеца и средния пръст и ги бинтовайте. Единствената останала и вече нарязана на ленти ябълка я прибавете в купата. Останалите ги съберете от земята и ги изхвърлете. Разбърквайте отново с миксера, измийте хладилника, защото ако засъхне се мие трудно. Сега изсипете готовата смес в леко намазана с олио тава и я сложете във фурната. Почакайте час и ако няма видими промени включете фурната. Като се събудите не звънете в пожарната, а отворете прозорците и фурната. След всичко преживяно идете в близката кръчма.
– Майсторе, може ли да ми поправите будилника? – Какво му е? – Сутрин звъни много гадно…
На перона стои професор с чадър и куфар в ръце. Влаковете идват и си заминават, а той продължава да стои. По едно време при него идва железничар и го пита: – Кой влак чакате? – Не знам – казва професорът. – И не мога да си спомня, трябва ли да пътувам някъде, пристигнал ли съм от някъде…
Иванчо се прибира от училище. – Мамо, пишка ми се. – Ми ела в тоалетната да те изпишкам. – Не! Искам с баба, защото й треперят ръцете.
