Чапаев изпратил Петка да учи. Скоро получава от него писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи." Отива Чапаев: "Какво, бе, Петка?". "Ами погледни навън", отговаря Петка. Гледа Чапаев, в отсрещния прозорец голи жени. Захваща се Чапаев, прави един висок зид на улицата и скрива жените. Прибира се Чапаев и вкъщи го чака ново писмо: "Чапаев, ела веднага, тук не може да се учи." Отива той и Петка му казва: "Качи се на масата и погледни." Качва се Чапаев, поглежда и пак се виждат жените. Пак зида Чапаев, прави зида по-висок и си отива. Вкъщи обаче ново писмо: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи!" Отива той, Петка му казва да се качи на гардероба, вижда Чапаев жените, прави по-висок зида и си отива. И пак: "Чапаев, ела бързо, тук не може да се учи". Хваща той влака, пак пита "Какво, бе, Петка?". "Ами качи се на гардероба." Качва се Чапаев – нищо не се вижда. "Наведи се още малко", вика Петка, ама пак нищо. "Още, още малко." Накрая Чапаев толкова се навел, че паднал с трясък от гардероба и Петка рекъл: "Е така може ли да се учи?"
Холмс и Уотсън вечерят. Шерлок Холмс пита доктора: – Е, Уотсън, какво ще кажете за Баскервилското куче? – Прекрасно, Холмс! Може ли да си взема малко допълнително?
Психиатър към пациента: – И така, всяка вечер вие сънувате едно кошмарно същество, което се нахвърля върху вас, крещи и ви бие по главата с точилка. Разбира се, когато се събудите видението изчезва нали? – Там е работата, че не. На сутринта то обикновено крещи: "Стига си хъркал, безделник, заведи децата на детска градина".
Иванчо се завръща вкъщи след първия учебен ден и още от вратата се провиква: – Мамо, татко, аз вече мога да пиша! – Какво можеш да напишеш? – Откъде за зная? Нали не мога да чета!
