Големият пианист Глнгууд е на концерт. Пианиската, която свири на този концерт е много красива и с рокля с гол гръб, но свири ужасно лошо. Гленгууд се изнервя и негов приятел седящ до него му казва: – Абе остави как свири. Виж каква Венера е седнала на пианото!!! Гленгууд отговаря – Ех, да Венера! Само дето не са и отрязани ръцете за съжаление!!!
Приятел на известен банкер се оплакал, че има да взема от свой длъжник 1000 долара, но не може да го осъди, защото няма никакъв документ. – Пиши му – посъветвал го банкерът – веднага да върне тези 1500 долара, които ти дължи. – Но той ми дължи 1000 долара! – Именно. Той ще побърза да ти пише, че е взел от тебе не 1500, а 1000 долара. Това писмо вече ще бъде документ, с който ще можеш да го съдиш.
Наемат мъж на работа и го разпитват за биографията му: – Какво сте работили? – Ами най-напред работих в КАТ. – Така-а-а… катаджия. – записва си интервюиращият. – После бях в една охранителна фирма. – Охранител значи. – записва пак интерюиращият. – После пак се върнах в КАТ. – Ясно – мърмори си интервюиращият – записвам: катаджия-рецидивист.
Заседават новите собственици на зоологическата градина. Единият предлага: – Няма да е зле да пуснем гондола в голямото езеро с лебедите! – Да пуснем две гондоли! – съгласява се другият. – Мъжка и женска!
Кратка история на медицината: 2000 г. пр.н.е. – Ето, изяш този корен. 1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва. 1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара! 1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче! 1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик! 2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
Пpи вестта, че Борис I ще покръства българите първородният му син дошъл при него: – Не бива да им променяш старата вяра. Хората са недоволни и се вдигат на бунт. – В такъв случай ще гласуваме дали да сменям вярата. – Какво ти гласуване, аз останах без глас да викам, да се вдигнат!
