1365
– Абе, жена ти много се разхубавила напоследък? – Защо мислиш така? – Вчера я мярнах набързо, отивахте на някъде с колата. – Не бе, объркал си се… Карах булдога на ветеринар.
Иванчо тича при татко си: – Тате, моля те, затвори си очите. – Защо? – Мама каза, че когато ти затвориш очи, ние ще започнем да живеем много по-добре!
Лекар практикувал в отдалечено провинциално градче, където клиентелата била малка. Един ден при него дошъл нов пациент. След прегледа пациентът го попитал:– Какво ви дължа, докторе?– Моите пациенти ми заплащат обикновено с каквото могат. фермерът например ми плаща с някое шиле, друг носи заек, шивачът ми уши нов костюм… Каква е вашата професия?– Гробар…
Английски лорд излиза от клуба и среща стар, мръсен просяк. Вади банкнота, подава му я и казва: – Господине, ето Ви пет лири, купете си кутия от най-скъпите пури! – Сър, – отговаря просяка – аз не пуша! Лордът вади друга банкнота: – Ето Ви тогава десет лири, купете си бутилка от най-хубавото уиски! – Сър, – отговаря просяка – аз не пия! Лордът вади следваща банкнота: – Ето, вземете тогава сто лири и отидете в най-скъпия бардак, изберете си най-хубавата мръсница и прекарайте една незабравима нощ с нея! – Сър, – отговаря просяка – Вие сигурно се шегувате! Какъв ти секс при моето състояние и възраст?! Тогава лордът казал: – Господине, ще Ви дам хиляда лири, ако отидите на адреса, който ше Ви дам, позвъните на вратата и когато излезе жена ми, й кажете: "Лейди, ето до какво положение изпада човек, когато нито пие, нито пуши, нито по жени ходи!".
Дядо разказва на внуците си за първата си среща с Ленин: – Беше на един съботник, носехме талпи. По едно време ми писна, оставих талпата на земята, седнах на нея и запуших. Идва при мен един такъв нисичък, с каскет, и ме пита: "Другарю, вие защо не носите талпата?", а аз му казвам "Ако ти се носи, носи си я сам". – Дядо бе, това е бил самия Ленин. И после? – После дойде един висок в шинел и пита: "Какво става тук?", а този, ниския, му отговаря "Този другар не иска да носи талпите.". "Ами като не иска да носи, да ходи да реже" – отговаря високия. – Ииих, дядо, та това е бил Феликс Едмундович. И после? – Ами после рязах. До 1958 година…
Разговарят родителите на двама студенти: – Писмата на моя син понякога ме заставят да поглеждам в енциклопедията – казва не без гордост един от бащите. – Провървяло ви е – тъжно забелязва другият. – А пък писмата на моето момче непрекъснато ме карат да поглеждам в джоба си – ту за носната си кърпичка, ту за чековата си книжка…
– Тате, тате, какъв беше цвета на комунистите? – Остави ме сега… – Ама тате, какъв им беше цвета на комунистите? – Не ме разсейвай бе, работя. – Ама кажи бе, тате, вярно ли били червени? – Какви ти червени бе, в сравнение със сегашните направо златни бяха!