9875
Бухал и менгеме си говорят.– Шшшшшшш да знаиш менгеме, еееее оная сврака, ей там на дървото, вчера как я ебаааах, не беше за вярване – казал бухала с доволство.А менгемето отварнало:– Браво бе, бухльо, дай да ти стисна ръката.
Един гражданин отива при шефа на полицията да подава оплакване и му се казва да почака защото има учение. Докато чака във фоаейто чува някой да вика „Карноба-а-а-ат“ и вижда как 10 полицаи с куфари профучават излизайки от едната стая и влизат в другата. След 5 минути същите полицаи тупур-тупур отново профучават от едната стая в другата. Това се повторило още няколко пъти и едва тогава гражданинът бил поканен да влезе при шефа. От любопитство гражданинът попитал какво е било това учение, а шефът отговорил : – А, нищо особено, тези полицаи в понеделник ги пращаме в командировка в Шумен, но в Карнобат ще сменят влака, та тази седмица репетират.
Знаете ли защо Стиви Уондър се смеe докато пее? Защото си мисли, че е бял.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
Чула буля Пена, че в съседно село щял да идва лектор от града да проведе политическо ограмотяване. Решила и тя да отиде. Лекцията била на тема "Идеологическа диверсия". Слушала буля Пена, но нищо не разбрала. След като всичко приключило, тя дръпнала лектора и го питала: – Момче, не може ли това да ми го обясниш с по-прости думи? – Може, бульо Пено. Минават американците с един самолет и пускат иглички, които се забиват в мозъка. Ей това се нарича идеологическа диверсия. Тръгнала буля Пена да се прибира през полето, а над нея прелетял селскостопански самолет. – Бре! – рекла си тя – Американците идват! И къде да се скрие на сред къра, видяла купа сено и си мушнала главата в нея. През това време минал горския, видял едно дупе и решил да го оправи. Вдигнал полата и започнал да работи, а буля Пена се обадила: – Мушкаш, мушкаш ама до мозъка не можеш да стигнеш!
Студент пасе трева в парк. Минава покрай него гражданин и го пита: – Абе ти що пасеш трева? – Ами студент съм, стипендията е малка, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам някак… – На ти 20 стотинки, стига си пасъл! Взел студента парите и си мисли: "Хммм, с тия 20 стотинки нито баничка мога да си взема, нито боза. Я да продължавам да си паса." Минава друг гражданин: – Що пасеш бе? – Ами студент съм, нямам пари, трябва да се изхранвам някак си… – На ти 1 лев, стига си пасъл! Взима студента парите и пак си мисли: "Абе с 1.20 мога и баничка и боза да си взема, обаче не мога да се наям. Я да си паса…" Продължава студента да пасе. По едно време минава Иван Костов: – Какъв си ти и що пасеш тука? – Ами господин Костов, студент съм, стипендията не стига, родителите ми са социално слаби, трябва да се изхранвам все някак… – Ти зимата беше ли на барикадите? – Бях, бях! – А скача ли, вика ли за нас? – Виках, скачах! – А така! – рекъл Иван Костов, извадил едно листче и написал нещо на него. Подал го на студента, а там пишело: "Разрешава му се да пасе във всички градски градинки и паркове. Подпис: Иван Костов."