Студент по бизнес предава курсовата си работа на професора – бизнес-план за нов бизнес. – Значи, планът ти е да купиш самолети, да ги товариш с боеприпаси и да ги изпразваш над арабски територии? – Да. – Е, добре де, къде ти е бизнесът??? – Ами, не зная точно, господин професоре, но щом евреите го правят постоянно, няма начин да няма бизнес.
– Каква е приликата между половите органи и съдиите? – И едните, и другите са несменяеми!
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:– Каква луна, какви звезди…– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.
Мъж и жена на средна възраст празнували годишнина от свадбата си. Изведнъж зазвучала позната мелодия: – Пешо, това е нашата песен! Хайде да танцуваме… – Ха, да танцувам с такава пералня като теб?! По-късно същата вечер в леглото: – Лино, Линче, душко, нещо за празника няма ли да има? – Ха, заради парцал като тебе струва ли си да пускам цяла пералня?!
Учителката пита Иванчо:– Колко е 3+2?– Пет – казва Иванчо.– А 2+3?– Шест – отговаря Иванчо.– Е как шест бе, Иванчо, то е едно и също!– Как ще е едно и също? Едно и също ли е да мина да ви взема и да взема да ви мина.
Щирлиц бил пленен от разузнаването. Искали да измъкнат имформация от него чрез всякакви брутални и нечовешки методи на мъчение. Накрая се принудили на най-строгият и зловещ метод – изпратили му стажанта Курт, който с часове, дори с дни можел да извършва полов акт… Започнал той Щирлиц.След ден яко клатене вече хората започнали да се чудят защо още няма измъкната информация. След два дни изумлението нараствало, а вече на третия ден хората започнали да се присмиват на младия Курт, който се чувствал много засрамен, но продължавал неуморно да извършва своите издевателства над нещастния пленник. На четвъртия ден, Курт вече се видял принуден да се обърне кум Щирлиц с молба:– Щирлиц – казал той – моля те Щирлиц, кажи нещо! Репутацията ми е сломена, хората чакат информация, посрамих се, умолявам те, кажи, кажи НЕЩО! ГОВОРИ!– Курт – проговорил Щирлиц най-накрая – Обичам те!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
