900
Разбира се, че щастието не е в парите. Но по-добре да плачеш в лимузината, отколкото в градския транспорт.
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Времето на социализма, някъде в България, държавно предприятие. Стопанското, Партийното, Комсомолското и Профсъюзното ръководства, съвместно с органите на Народната милиция и Държавна сигурност провели масова акция по проверка спазване на работното време и трудовата дисциплина. В резултат на акцията били арестувани трима работници: Първият арестуван влезнал в предприятието 10 минути преди началото на работното време – обвинили го в шпионаж и диверсия. Вторият арестуван закъснял с 10 минути – обвинили го в опит да саботира производствения процес. Третият арестуван спазил на секундата работното време – заподозрели го, че притежава западен часовник.
Разпоредителка в операта казва на закъснял зрител: – Влизайте, но по-тихо! Зрителят: – Защо, да не са заспали вече всички?
Едно 4-годишно момченце трябвало да прочете молитвата преди Коледната вечеря. И то започнало да благодари на Господ, че се грижи за мама, татко, малката сестричка, баба, дядо и за всички лели и чичовци. После детето започнало да благодари за храната на масата – за пуйката, за плодовата салата, за ябълковия пай… Но изведнъж детето млъкнало, а всички на масата чакали… След дълга тишина детето погледнало майка си и попитало: – Ако благодаря на Бог за това, че на масата имаме броколи, Той ще разбере ли, че лъжа?
В училище: – Иванчо, днес за пръв път домашното ти по математика е правилно решено. На какво се дължи това? – Ами татко нямаше време да ми помогне…
По време на вечеря в императорския дворец, Александър Втори се обръща към поручик Ржевски и му казва:– Поручик, разкажете ни нещо за душата, но моля – само без пошлости.Всички изтръпват от ужас, а развеселеният от водката Ржевски радостно подема:– Господа, вървя си аз тези дни през гората, настроението едно такова – приповдигнато, а славеите в клоните се чу… пеят, щурците в тревата се чу… свирят, жеравите в небето, разбирате ли, се чу… тракат – удивително, господа – тракат си така на свеж въздух, на природа, и се чукат!