4546
Преди сватбата: – Внимателно стъпвай с крачетата, че има камъчета,- нежно я предупреждава той придържайки я за лакътя. След сватбата: – Върви внимателно, тук е пълно с камъни. След няколко години семеен живот: – Къде тръгна през камънака, ма!
Прибирайки се в четири часа сутринта съвсем пиян, мъжът се бои да не си навлече гнева на нежната си половинка. Чуди се как да мине незабелязан. Изведнъж лицето му просветва: – Дойде ми на ум!… Ще вляза в кухнята, ще събера всички тенджери, ще ги вържа с връв една за друга… и ще почна да се изкачвам по стълбата, като ги влача подире си… При такъв шум жена ми няма да ме усети!
Военни разиграват "битка" на учение. Джипът на генерала затъва в калта и генералът заедно със шофьора си почва да се лута около него и да се чуди какво да прави. Вижда група войници наблизо и им вика: – Я елате да ни избутате! – Не можем, господин генерал, ние сме "убити" в боя! Тогава генералът командва шофьора си: – Положи труповете им под гумите и излизай от тая кал!
Петка тича запъхтян при Чапаев: – Василий Иванич, Анка настъпи мина! – Знам – спокойно казва Чапаев. – Ама откъде знаеш? – Дамската й превръзка се лепна на прозореца преди малко.
Телефонът звъни. – Вдигни слушалката – казва съпругът, – ако търсят мен кажи: много съжалявам, но мъжът ми не си е в къщи. Жената вдига слушалката и след малко казва: – Много съжалявам, но мъжът ми си е в къщи! – Дявол да те вземе! Не чу ли какво ти казах! – Не се притеснявай, мили, не търсеха теб.
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица. – Бре, Иванчо, какво е станало с теб! – не вярва на очите си майка му – Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тея даскали изобщо не се шегуват…
Геле вече година работи в завода, един ден той тикал празна количка покрита с вестник към портала. Пазачът го попитал: – Що караш? – Ммм нищо – отговорил Геле. – Вдигни вестника!! И наистина количката била празна. На следващия ден товa ce повторило, а след това и потретило. Спирайки го за пореден път пазачът казал: – Що караш? Пак ли нищо? Вдигни вестника! И този път, когато видял, че е празна пазачът се навел и му казал: – Абе че крадеш, крадеш – ама кажи ми кво крадеш? – Кьорав ли си… колички!