Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
Камилче пита майка си: – Мамо, защо имаме две гърбици? – За да можем да издържим без вода дългите дни, през които прекосяваме пустинята. – А защо ни е такава дебела шията? – За да не ни е студено през нощта и да не ни е горещо през деня в пустинята. – А защо имаме такива големи копита? – За да можем по-лесно да ходим през пясъците на пустинята. – Мамо, за какво са ни всички тези екстри, след като живеем в зоопарка?!
Системен администратор отива в казармата. Граничар. Стои на пост и чува стъпки. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. – Кажи паролата? Тишина. Автоматен откос. – User Anonymous Access Denied.
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия: – Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре? – Ааа, не мога, ще липсва Киряков. – Тогава довечера? – Не може, Киряков заминава командировка. – Ами утре или през седмицата? – Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има. Ядосал се първият и казал: – Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков! – Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.
При доктор непукист: – Добър ден, докторе. – Добър ден, следващият. – Докторе, бременна съм! – Честито, следващият. – Докторе, глътнах мишка! – Глътни котка, следващият. – Докторе, ухапа ме куче! – Ухапи го и ти, следващият. – Докторе, пикая на четири струи! – Глътнал си копче, следващият. – Докторе, боли ме пръстът! – Фра-а-ас! Следващият. – Докторе, умирам! – И аз, следващият.
При шивача: – По дяволите! Та вие сте ми ушили костюм без нито един джоб?! – Вярно е, но пък никой няма да може да ви открадне портмонето…
Пред Господ се изправили Брежнев, Кол и Гомулка (полски генсек от близкото минало). Всяка от душите имала право на едно желание. Брежнев: – Всички германци да умрат! Господ: – Ами, добре. Кол: – Всички руси да умрат! Господ: – Ммм, щом казваш… А ти, господин Гомулка? Гомулка: – За мен едно кафе.
