2168
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
– Господин сержант, редник Петров скочи без парашут! – Как, пак ли?!
Разговор между контрола и пътник в градски автобус: – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вашето билетче? – Моето билетче. – Вие какво зациклихте ли? Други думи не знаете ли? – Знам. Прахосмукачка… – А бе вие да не сте болен? – А вие да не сте доктор? – Аз не съм доктор! – А пък аз не съм водопроводчик. – Май ви хлопа дъската… – Що, да не сте дърводелец?… А, ето я и мойта спирка !
Марийка към Иванчо: – Иванчо, айде да са оженим! – Ма, кой ще ни вземе нас, ма Марийке…
Блондинка отива на дискотека . Плачейки сяда на бара. – Защо плачеш – пита барманът . – Защото ми омръзна да ми се подиграват , че съм блондинка. – отговаря момичето .Тогава барманът казва . -Сега ще ти докажа , че и брюнетките са тъпи . – тогава той отива при една брюнетка и й казва . – Иди се търси вкъщи. Виж да видим , дали си там !-и момичето отива . – Видя ли , че и брюнетките са тъпи?-пита младежът . – Да, наистина ! Аз, ако бях щях да потърся себе си у нас ,като звънна на домашния телефон ! – подигравателно казва тя .
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
– Докторе, когато протягам ръце към коленете си и едновременно се извивам назад и вдигам първо единия, а после и другия крак, ми се появява болка в гръбнака. – Хм… Но защо правите такива сложни упражнения? – Какви упражнения? Вие по друг начин ли си обувате панталоните?
В цирка се явява кандидат за работа: – Какъв номер можете да правите? – Викат ми "Царя на яйцата". За 15 минути мога да изям 100 кокоши и 100 патешки яйца. – Добре, ще ви вземем на работа. Обаче да знаете – в неделя имаме по четири представления на ден, ще се справите ли? – Разбира се. – А като дойдат празниците, имаме представления всеки час. – Как така всеки час? А аз кога ще ходя да обядвам?