Спират един кораб за митническа проверка… Качва се митничаря и пита капитана на кораба: – Наркотици? – Да, ето, два килограма чист кокаин – отговаря капитана и показва пакет… Митничаря (учудено): – А оръжие ? – Да – ето два калашника и един "Макаров"… Митничарят (ядосан): – Ами валута? – Разбира се – отговаря капитана и вади едно куфарче долари. Митничарят (шашнат): – И всичко това е ваше? – Не – казва капитана – това е ваше, моето е в трюма…
Полунощ. На вратата на Иван Костов се звъни. – Кой е? – пита Иван Костов. – Стопанска полиция! – Уф, пак сънувам кошмари.
Щирлиц падаше от дърво. Като по чудо успя да се хване за един от клоните и остана да виси. Към края на седмицата, ръката му изтръпна и силно отече.
– Келнер, какво е това? Ако е чай, донесете ми захар, а ако е супа – донесете ми сол!
Двама се карат, а около тях минава студент по филология с тълковен речник по български. Единият спира спора и заговаря минаващия студент: – Извинявай, би ли проверил в речника дали бялото е цвят? – Да! Цвят е! – А сега провери дали черното е цвят? – продължил същия. – Да. – отговорил след проверката студента. – Е, какво стана, бе, мой човек – обърнал се мъжът към опонента си – видя ли че съм ти продал цветен телевизор!
При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
