4568
Две момичета си говорят: – Аз искам да оженя за лекар. Щом се разболея, той веднага ще ме излекува. – Аз пък искам да се оженя за свещеник. Щом съгреша, той веднага ще опрости греховете ми.
Обява: Продавам чисто нов Pentium 3-550, 256 MB RAM, 1 TB HDD, 100x CD за 120 $. Само веднъж е падал от 35-я етаж.
Борец отива в скъп магазин да си купи часовник. Продавачът му препоръчва последен модел Ролекс: – Страхотен модел, пълен автомат, херметик – спокойно може да се къпете с него. Борецът го харесва и си го купува. След време влиза запъхтян в магазина с часовника на ръката и казва: – Абе брато, не ми каза откъде се пуска топлата вода.
– Помощ! Има ли лекар в някое купе? – чува се отчаян вик в пътнически влак. – Аз съм лекар. Какъв е проблемът? – притичва очилат господин. – Можете ли да ми кажете, докторе, как се казва болест на гърлото, която започва с "а" и има шест букви?
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Учителката пита Иванчо: – Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как? – Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва!
В козметичен салон влиза абсолютно плешив мъж. – Наистина ли вашето лекарство за поникване на коса е толкова ефикасно? – Нещо повече. Наскоро проведохме курс на лечение на един пациент, който беше плешив като яйце. Когато след три седмици му показахме сметката, той започна да си скубе косите!
О, книжка! Три деня млади студенти как учебник ги брани. Изтерзани уста трепетно повтарят дефиниции с рев. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път формули лазят към ум замъглен и с цифри обстрелват студента смутен. Тема след тема! Въпрос след въпрос! Зубрач безумний сочи конспекта пак и вика: "Учете! Тук ви е съдбата!" Колеги го погват с викове сърдити, но той им отвръща с друг вик: "ура!" … Три дни веч се мъчат, но помощ не иде, от никъде взорът надежда не види… Нищо. Те ще препишат, но смело, без страх – кат тайни агенти притихнали в мрак. Изпитът иде: всички нащрек са! Последният напън веч е настал. Тогава Кълвачев, наший зубрач ревна гороломно: "Млади студенти, венчайте Алма Матер с лаврови венци! На ваший ум доцент повери лекции, конспекти, себе си дори!" При тез думи силни студентите горди очакват геройски заветния час! Пищови дописват, листи разлистват, сърце разтуптяно в гърдите беснее и сладка радост – докрай да препишат пред комисия строга на тоз славен чин, с една ръка ловка – славна десница! "Ректорат цял сега нази гледа, тоя риск голям е, но куражът не мре – ни доцент, ни декан може да ни спре!" "Грабвайте пищова!" – някой си прошепна и букви и цифри плъзнаха завчаска кат демони черни над белий чаршаф, и бягат, редят се, като жив рояк! И професори тръпнат, друг път не видели ведно да пишат зубрач и кръшкач и въздуха стрелят с поглед корав! Изпит се обръща на борба в своя пик, студенти безстрашни като скали твърди погледи остри срещат с железни гърди и се фърлят с песни над поредния лист като виждат харно, че преписаха веч… Йоще миг – ще дойде заветния час. Изведнъж професор обявява изпитний край с гръмотевичен глас! … И днес йощ Университетът, щом сесия зафаща, спомня тоз ден бурен, мълви и препраща славата му вечна като някой ек от студент на студент, век подир век!