Отива една мацка на зъболекар. Сваля си гащите и гола сяда на стола. Докторът започнал да вика, че не е гинеколог, че не е женкар, но тя му казала да си трае. След като се поуспокоил малко, тя го викнала: – Ха сега се наведи над путката ми. Навел се… – Какво виждаш? Гледал зъболекарят, гледал па рекъл: – Ами пичи въшки виждам?! – Ха така! А сега им извади зъбите!
Дежурният по рота тича при капитана: – Господин капитан, бързо елате в спалното – всички войници ебат табуратката! Командирът влиза в с шут в помещението и заповядва на всички да се построят, а след това извиква със страшен глас: – Който е изнасилил табуретката крачка напред! Всички правят крачка напред с изключение на един. Командирът го пита: – А ти пък какъв си? – Ами викат ми Табуретката…
Умрял един агитатор и след смъртта си отишъл в пъкъла. След три месеца до небето звъни самия Луцифер: – Боже, вземи този агитатор на небето! Тук все разни събрания свиква, партийни занятия провежда, кръжоци създава. В пъкъла настана такъв безпорядък, че е трудно да се издържи и всички дяволи са изцяло обхванати в сдружения! – Добре, прати го при мене! – казва Бог, милосърден даже към пъкъла. След три месеца Луцифер пак звъни до небето да разбере там как вървят нещата с агитатора. – Ало, Боже! – Какъв бог бе! Тук въобще няма Бог!
Престарелият сър Джон седи на пейка в парка. Наблизо минава готина мадама. Лордът прошепва на слугата си: – Джеймс, бързо ми дай изкуствената челюст! Искам да й подсвирна.
Отива един пациент при лекаря. – Докторе, страдам от загуба на паметта. – От кога? – попитал лекарят. – Какво от кога?
Щирлиц вървеше към тайната квартира на пастор Шлаг. На прозореца й бяха подредени единадесет ютии. – Навярно явката е провалена. – помисли си Щирлиц.
