8077
Горбачов говори на митинг на опозицията във Вилнюс. Получава бележка: "Ако след пет минути не заговорите на литовски, няма да се върнете в Москва!" Горбачов отговаря: "Ако утре не се върна в Москва, вдругиден цял Сибир ще заговори на литовски!"
Горбачов говори на митинг на опозицията във Вилнюс. Получава бележка: "Ако след пет минути не заговорите на литовски, няма да се върнете в Москва!" Горбачов отговаря: "Ако утре не се върна в Москва, вдругиден цял Сибир ще заговори на литовски!"
– Свидетелю! Видяхте ли как загина мистър Блек? – Да, сър. Той вървеше по моста и видя един мъж, който се канеше да скочи. Тогава мистър Блек му каза: "Не бързайте, нека първо да обсъдим, струва ли си да се прощавате с живота". После говориха час, два. – А какво отношение има това към смъртта на господин Блек? – След разговора те станаха и хванати за ръце се хвърлиха от моста.
Hа един борец му се родило дете и той отишъл до болницата, за да разбере какво е. Гледа на една черна дъска във фоаето написани имена и срещу тях цифри: Петранка – син – 3400 Иванка – дъщеря – 2800 Пенка – син – 3100 Чете борчето списъка и най-отдолу гледа неговата жена: Бонка – син – 1900. – Е те сега им ебах майката и на доктори и на сестри. Че им счупим главите на сичките, техната мама, точно на мене да пробутат най-евтиното.
На улицата има три обущарници. Надпис над първата: "Най-добрият обущар на този континент!". Надпис над втората: "Най-добрият обущар на света!". Надпис над третата: "Най-добрият обущар на тази улица!".
Умира DOOM-ър. В ковчега, вместо цветя, слагат бяла тога и арфа, ако попадне в рая и моторен трион, ако попадне в ада.
Попитали радио Ереван: Що е човек? Радиото стои безмълвно. След месеци отговаря: – Дълго не намерихме отговор на този въпрос. След консултация с радио Скопие, даваме техния отговор. И така, що е човек? Отговор: Лайно сo пари. – А какво е лайно? Отговор: Човек без пари. – А какво са пари? Отговор: Парите са, море дето от лайното правят човек…
Поручик Ржевски разсказва на хусарите съня си: – Та вървя си аз през гората и виждам… – Задник! – викат хусарите, прекрасно знаейки стила на поручика. – Абе не, виждам малка къща, и приближавайки се към нея виждам… – Задник! – викат хусарите. – Не, не, врата, и влизам аз значи през тази врата и виждам… – Задник! – викат хусарите. – Даа… – объркано промълвил поручик Ржевски – и какво, нима този си сън вече съм ви го разказвал?