509
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Двама се разхождат из гробищата и четат надгробните плочи. – Иван Петров, 1945-1995. Адвокат и добър човек. – Пфу, двама човека в един гроб погребали.
Мутра се записала в туристическа фирма за екзотична почивка на Бахамите. На половината път самолетът се развалил и паднали на необитаем остров. Спасили се няколко пътника и мутрата. След една седмица запасите от храна свършили и настанал глад. Решили да теглят жребий и да изядат някой от групата. Теглят жребия и изяждат един от пътниците. След една седмица, още един. На третата седмица, жребият се паднал на мутрата. След като научил резултата, той вади мобифона и се обажда. След няколко часа пристига хеликоптер и прибира всички оцелели. Пътниците: – Защо не извика помощ по-рано?! Тука един друг се ядем, а ти? – Ами, щото мислех, че това влиза в стойността на екскурзията…
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Мъж и жена се развеждат. Съдията ги пита: – Кажете ми, защо се развеждате след 20 години брак? – Ами, г-н съдия – отговаря мъжът – тя постоянно мърмори и аз вече не издържам. Ето например – 24 май е, светъл български празник. Аз съм полегнал на дивана и гледам с удоволствие празничната програма по телевизията, а тя повтаря ли, повтаря: "Айде бе Иване, няма ли да изхвърлиш вече тая елха?"
Мъж се спира пред един просяк на площада и го пита: – Защо си сложил десет шапки пред себе си? – Защото, когато преди години започнах да работя само с една, бях твърде наивен, като мислех, че тя ще може да ме изхранва.
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините – червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено… Стоят така половин час, един, два… Най-накрая един бута шофьора: – Айде бе, няма ли да минаваме? – Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Турист минава край селянин, който сее: – Браво, дядо, сей, та да има какво да ядем ние! – Може, аз сея люцерна за прасетата.