– Разправят, че в театъра играят пиеса, която не се харесва на зрителите. Постановката била пълен провал. – Провал е меко казано! Вчера, като се обадих в касата на театъра и попитах в колко часа започва спектакълът, те ме попитаха: "А на вас в колко ще ви е удобно?"
Зима. Студ. Войскова част. – Редник Иванов, какво е времето навън? – Не мога да знам, годподин старшина. – Ами вземи термометъра от моята канцелария, изнеси го навън и ще разбереш. – Ама той само над нулата показва… – Абе, мамка ти, обърни го наопаки!
Слуга казва на съседа на своя господар: – Мистър Джонс ви поздравява и ви съобщава, че е застрелял кучето си, което със своя лай не ви е давало да спите. – Признателен съм на мистър Джонс. Попитайте го още ще бъде ли така любезен да отрови жена си или поне да подпали пианото й?
Някакъв мъж се задържал при любовницата си и се прибрал у дома много късно. Жена му го посреща с въпрос: – Къде беше досега? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би на съвещание в работата? – Да, да, на съвещание! – А защо миришеш на женски парфюм? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би около тебе на съвещанието са стояли жени? – Да, разбира се! Около мене стояха жени! – А защо имаш женски косми по сакото, и червило на ризата? – Ами, ъ-ъ-ъ… – Може би си се връщал с претъпкан рейс и така се е получило в навалицата? – Да! Така си беше! – Е, лягай си да спиш… Мъжът се съблича. – Я чакай малко, а защо си със женски гащи? – Ами, ъ-ъ-ъ… Абе ти си умна жена, измисли нещо!
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
Доктор Уотсън много се тревожеше, че Шерлок Холмс пуши твърде много и реши да го откаже от този навик. Една сутрин той взе любимата лула на Холмс, завря си я отзад, извади я, и я остави на мястото й. Холмс дойде, взе лулата и я запали, все едно, че нищо не е забелязал. И така се случи няколко пъти… Холмс така и не се отучи да пуши, но пък доктор Уотсън вече не може без утринната си лула.
Викат мечката, заека и вълка на донаборна комисия. Минава мечката – взимат я в казармата. Минава вълкът – взимат го и него. Стоят и чакат заекът да излезе. Излиза Зайо ухилен: – Не ме взеха! – Как така? – Ами я погледнете там отсреща – виждате ли оная бреза? – Виждаме я. – А виждате ли най-долното клонче? – Виждаме го. – А виждате ли най-долното листо на клончето? – Виждаме го. – А виждате ли оная мравка, дето лази по него? – Виждаме я. – Е, а аз даже и брезата не виждам.
