9706
Потребител на интернет се прибира късно вечерта. В тъмна улица го сгащват двама и му казват: – Давай парите! "Провайдери!" – мисли си потребителят.
Потребител на интернет се прибира късно вечерта. В тъмна улица го сгащват двама и му казват: – Давай парите! "Провайдери!" – мисли си потребителят.
Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че главният цигулар го няма. – Къде е първата цигулка? – вика диригентът вбесен. Музикантите го гледат притеснено, сумтят… – Ами как да ви кажем… той… абе… отиде в тоалетната да… накратко, да се самозадоволява. Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и какво да види – вярно, оня се самозадоволява. – Ама на какво прилича това! – възмущава се диригентът. – Погледни се само! Срамота! И това ми било първа цигулка на оркестъра ми! Я по-високо ръката, по-гъвкаво в китката!
Учителка в час: – Кои са най-полезните птици за човека? Иванчо: – Печените.
В трамвая влетява маскиран и въоръжен мъж, стреля в тавана и вика: – Всички на пода! Това е обир! Давайте парите! Още на следващата спирка полицията го хваща. На разпита го питат: – Добре де, защо пък си тръгнал да обираш трамвай? Хората банки обират… – Ами грешка стана… Гледам отвън надпис – "Първа частна банка"…
Животните от гората пътували с влак до училището. Веднъж другите животни решили да скрият чантата на баба Меца. Тя като видяла, че я няма много се ядосала и извикала: – Веднага ми върнете чантата! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я веднага! – Няма да ти я върнем! – Върнете ми я да не стане като миналия път! Животните се уплашили, върнали я и я попитали: – Ама бабо Мецо, какво стана миналия път? – Ами не ми я върнаха…
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
В училище: – Иванчо, колко е 7 по 12? – Не чувам нищо, господине! – Колко е 7 по 12? – Нищо не мога да чуя от тук, говорете по-силно! Даскалът се нервира: – Не ме мотай, дай си сменим местата да видиш. Сменят се и Иванчо от учителското бюро казва: – Господине, кога ще престанете да се промъквате вечер при сестра ми? Учителят: – Вярно, от този чин нищо не се чува.
Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Мъж се обажда на детски лекар: – Докторе, елате у нас да прегледате детето ми! Жена ми замина в командировка и ме остави аз да го гледам. Всичко правя както трябва – слагам го да спи навреме, водя го на разходки, правим сутрешна гимнастика, даже на нагревки го водих… А той все бледнее и слабее. – А с какво го храните? – Бре! Знаех си, че съм забравил нещо!
Двама новобранци разговарят в казармата по време на почивка. Първият разказва: – Вчера ми се случи нещо интересно. – Говори бързо! – Едва не отнесох наказание, задето влязох да прекарам нощта с жена си. – Уловиха ли те? – Не, но когато пристигнах вкъщи, чух гласове в спалнята. Приближих се безшумно, открехнах вратата и кого виждам? Жена ми с капитана. – И какво стана после? – Имах късмет, че той не ме забеляза…