Веднъж Бай Ганьо чул, че президента си търси сейфоотварач за своя. Отива той там и вижда една опашка. Идва неговия ред да се пробва и той влиза вътре. След половин час излиза доволен с парите и си тръгва. На другия ден във всички вестници пишело следното: Бай Ганьо успя да отвори сейфа само с размятането на брадва и с вълшебните думи: Ей са ти еб*х майката!
– Ало, пешо ти ли си? Защо още не си ми пратил файла по e-mail? – Ох, кво да ти кажа! Модема ми не бачка! Не мога да ти го пратя . . . но щом толкова много ти трябва, имам една идея. – Каква? – Слушай сега! Значииии . . . създай един файл. Промени му големината на 1 234 832 байта. Разбра ли? – Мисля. . . че да!? – Добре, имаш ли PC Tools? – Ми да! – Добре, стартирай PCT, отвори го с редактора, превключи на шестнайстичен режим, позиционирай в началото и пиши . . . A1 B7 34 1F 4A 61 35…
Малко дете плаче до баща си: – Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите. – Добре, татевото, не им обръщай внимание – отговаря бащата и продължава да си чете вестника.– Тате, пък всички деца ми се подиграват в училище, че ми били големи зъбите – продължава детето. – Е добре де, стига рева, че издра паркета!
Шефът на руския Аерофлот уверено прогнозира: – У нас такова нещо като в Америка не е възможно! Или двигателите ще се повредят или полетът ще закъснее, или керосинът няма да стигне.
Стои си един програмист пред компютъра и си работи. По някое време се звъни на вратата. Става, отваря, и какво да види – на прага стои Смъртта с косата… Е, висока само 3.5 инча, но все пак страшна. – Аммма аззз… как-как-во, азз съ-ъм-ъм м-млад още – заеква той. – Не се стягай бе, не идвам за тебе а за хард диска ти.
Иванчо към майка си: – Мамо, днес ме вика директорът на училището и ме пита имам ли по-малки братя и сестри. Казах му че нямам. – Правилно си отговорил. А той какво каза? – Нищо, само че много се зарадва…
В ресторанта сервитьорът пита: – Кафе или чай? – Кафе. – Не познахте, имаме само чай.
Един пътнически самолет бил отвлечен от група терористи. Те заплашили, че ще почнат да убиват хората на борда по техния произход, и то по азбучен ред! След като не им били "уважени" желанията, те почнали да изпълняват обещаното и стигнали до буквата К. Едно малко азиатче тогава се обрнало към баща си: – Татко, ние нали сме китайци? А бащата го ръгнал: – Шшшт! Днеска сме японци!
– Докторе, защо толкова дълго ми пишеш диагнозата? Какво става? – Не се притеснявай, не е диагноза. Съчинявам ти некролога.
