2100-та година. Разговарят майка-робот и син-робот: – Маа-а-мо-о-о-о! – Кажи сине? – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в нашия род Cyrix? – Не, сине. – Маа-а-мо-о-о-о, имали ли сме в рода AMD? – Не, сине. Защо питаш? – Не мога да разбера защо мисля толкова ба-а-авно!
– Келнер, когато дойдох, ми казахте, че няма риба, а на господина там сервирате! – Вярно е, но когато вие поръчвахте другият господин ей там още не беше си върнал порцията!
Първобитните хора тръгват на лов. Гледат – стадо мамути. Всички се уплашили, само един казал: – Какво се чудите, скачаме с викове към тях, те се разбягват, отделяме един от стадото и го убиваме. Така се появили командирите. Скачат, викат, отделят един мамут от стадото, но той се скрива в гората. Стоят и се чудят. Един казва: – Какво стоите? Дайте да оградим гората, ще стесняваме все повече кръга и ще го намерим. Така се появили началник-щабовете. Намират те мамута, обграждат го, но той беснее – всички ги е страх да се приближат. Само един замахва силно, хвърля копието, улучва звяра в окото и го убива. Така се появили снайперистите. Щастливи, първобитните ловци нарамват мамута и го носят в пещерата. Нарязват го и, уморени от лова, лягат да спят. Стават сутринта и какво да видят – месото липсва… Така се появили старшините.
Мъж скача от самолет, но парашутът му не се отваря. Отчаян той почнал да се моли: "Дано долу да има море или поне копа сено!" Изведнъж покрай него в обратна посока прелита някакъв човек. Парашутистът го пита: – Ей, човече! Има ли долу море или сено? – Не знам аз съм от барутния завод – отговаря другият.
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
Тодор Живков на посещение на село: – Как сте, как сте? – шегувайки се пита той селяните. – Добре сме – шегувайки се му отговарят те.
Из интервю с баща на седем деца: – И как живеете с вашето семейство – сигурно е неудобно с толкова много деца! – Ами, какво да ви кажа… В стаята, където сме аз и жена ми, има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е първото ми дете има телевизор, компютър, радио, уредба, тоалетна и баня… В стаята където е второто ми дете има телевизор, компютър – Сигурно имате огромна къща! – отбелязва слисано репортерът. – А… не не, в едностаен апартамент сме…
Yesterday ======= Yesterday, All those backups seemed a waste of pay. Now my database has gone away. Oh I believe in yesterday. Suddenly, There"s not half the files there used to be, And there"s a milestone hanging over me The system crashed so suddenly. I pushed something wrong What it was I could not say. Now all my data"s gone and I long for yesterday-ay-ay-ay. Yesterday, The need for back-ups seemed so far away. I knew my data was all here to stay, Now I believe in yesterday.
Седят три момченца в пясъчник, пийват си биричка и си пушат. Минава няква жена: – Как не ви е срам, на колко години сте!? Защо не сте на училище ? Децата се споглеждат и едното : – Ти луда ли си ма, кой ходи на училище на 5 годинки?
Щирлиц самодоволно крачеше по "Фюрерщрасе" и нищо не издаваше че е руски шпионин, с изключение на руската му униформа и парашута, който се влачеше след него…
