Една монахиня седяла пред икона на Исус Христос в продължение на няколко дни и упорито се молела: – Боже, прости ми, че съгреших! Прости ми! Прости ми… Накрая Христос не издържал и се явил пред монахинята. – О, Исусе, ще ми простиш ли греховете? – смаяна попитала монахинята. – Да, да. А сега кажи, какво всъщност искаш?
Един собственик на бар бил много силен. За да привлича клиенти, обявил награда: той ще изстиска един лимон, а ако някой успее да изстиска дори само още една капка , ще получи 1000 долара. Бизнесът потръгнал много добре… Но един ден в бара влязъл нисък слаб мъж, взел лимона и изстискал не една, а цели шест капки! Собственикът на бара попитал изумен: – Ти какъв си? Културист? Каратист? Йога? Мъжът отговорил: – Не, аз съм данъчен инспектор.
Някакъв пич си взел рускиня за съпруга, невероятно целомъдрена жена: не пиела, не пушела и не се интересувала от секса особено. Майка му обаче много се учудила от тая работа и попитала младоженката: – Абе ти как така нито пиеш, нито пушиш, нито от секс се интересуваш кой знае колко? А тя проплакала: – Боооольше не могууууу!
В един бар влиза един педераст, ама съвсем леко отваря вратата, после съвсем леко я затваря, сяда на бара и казва на бармана, който бил негър, със съвсем тънък глас: – Едно уиски. Бармана се ядосал и казал: – Абе ти къв мъж си, я излез и влез пак обаче тоз път няма да отваряш леко вратата, а със шут, затваряш я по същия начин, идваш, блъскаш на бара и казваш "Я дай едно уиски тука бе!". Педераста се съгласил и излязъл. Но пак влязъл по същия начин – съвсем леко отворил вратата, съвсем леко я затворил и с още по-тънък глас казал: – Едно уиски. Бармана се ядосал още повече и му казал: – Я застани на моето място, аз ще ти покажа как се прави. Барманът излязъл и след малко влязъл като танк. БАМ – шут на вратата, БАМ да я затвори, седнал на бара, блъснал с ръка и казал: – Я дай едно уиски тука бе! А педераста му отвърнал: – На чернилки не сервираме.
– Беше ли на зъболекар? – Бях. Извади ми зъба. – А сега не те ли боли? – Не зная. Той остана при зъболекаря.
Марк Твен получил картичка, изпратена за негова сметка от приятел, когото не бил виждал с години. Вътре пишело: "Скъпи друже, уведомявам те, че съм добре и в отлично здраве". След известно време приятелят получил за своя сметка доста тежък колет. Когато го отворил, открил огромен камък, а под него бележка: "Мили приятелю, този камък падна от сърцето ми, когато разбрах, че си добре! Сърдечни поздрави: Марк Твен"
В банята Петка трие гърба на Чапаев: – Чапаев, потникът ти се показа, а ти беше казал, че си го загубил.
Президент на голяма компания се обръща към секретарката си: – Къде е прахът по бюрото ми? Бях си записал няколко важни телефонни номера!
