1085
Руски дезертьори нападат немско село. Първия ден изпиват всичко което е за пиене. Втория ден изяждат всичко което е за ядене. Третия ден наебават всичко което е за ебане. На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
Руски дезертьори нападат немско село. Първия ден изпиват всичко което е за пиене. Втория ден изяждат всичко което е за ядене. Третия ден наебават всичко което е за ебане. На четвъртия ден дошъл Щирлиц и започнали безредиците.
Направили Наборна комисия в гората. Заекът обаче не искал да ходи войник и решил да си отреже едното ухо. Отишъл на преглед и го обявили за НгВС (негоден за военна служба) поради инвалидност. Това обаче се разчуло и вълкът решил да си отреже опашката. Обявили го също за НгВС. Слона също нямал желание да ходи в казарма и решил да си отреже оная ти работа. Тръгнал към комисията да го преглеждат, но те като го видели още от далече се провикнали: – Слоне, ти не идвай, тебе няма да те вземем, ти си дюстабанлия.
Един пътник се изнервя, от това, че влакът в който пътува спира през 5 минути, а на всичкото отгоре пътува бавно. При поредното спиране, пътникът пита кондуктора : – Прощавайте, защо отново спираме? – Има легнала крава на релсите… – Но ние спираме сигурно за 10-ти път… – Ами да, защото тя се разхожда пред локомотива.
– Докторе, помогнете ми, пред очите ми през цялото време се въртят някакви зелени кръгове! – А вие какъв цвят предпочитате?
Инкасаторът звъни на вратата. Отваря му малко момченце. Инкасаторът: – Имате тук едни сметки за плащане… Хлапето се провиква към къщата: – Мамо, мамо, чичкото пак е дошъл за пари! Имаш ли да му платиш, или да излизам да си играя на двора?
Двама сядат в кафене и си поръчват: – Две соди. – И гледай чашата ми да е чиста! – обажда се единият. След малко келнерът пристига с двете соди: – Ето, заповядайте. За кого от двамата беше чистата чаша?
– Ало! Ало да, бърза помощ ли е?! – Не! Сбъркали сте! – А-а-а! Много ви моля да ме извините! – Няма нужда! Случва се! – Ама не, наистина ви моля да ме извините! Разбирате ли, моята тъща умира, сигурно й остават няколко секунди, и аз понеже се притесних и сигурно за това съм сбъркал номера. Ама нали наистина не се сърдите? Не, не, не мога да повярвам, сигурно ми се сърдите. Ами не, щото гласът ви един такъв разстроен. Не? Честно? Е добре. Дочуване. Още веднъж извинявайте. Не се обиждайте…