3320
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Испания. Гражданската война. Зима, вятър и студ. Петка крещи: – Василий Иванович! Гълфстрийм замръзна! Василий Иванович: – Петка! Колко пъти съм ти казвал евреи в отряда да не вземаш!
Заваляло дъжд. Под една стряха се скрили един милиционер и един студент. Милиционераът ядял геврек, а студентът четял вестник. Минало едно куче. Милиционерът решил да се изгаври, отчупил парче от геврека и казал: – Яж, да не си гладен като тоя студент. Студента откъснал парче вестник и отвърнал: – На, чети, да не си тъп като тоя милиционер.
Иванчо се връща мрачен от лов. – Какво, пак ли нищо? – Напротив. – И къде е тогава дивечът? – В болницата.
Сержантът води при лекаря новобранец. – Най-странният случай, който съм виждал, докторе. От два дни обикаля казармата и събира хартийки от земята. Всеки път, когато намери някакво листче, го поглежда първо от едната страна, после от другата и крещи: "Не е това!". Като че ли за да потвърди думите на сержанта, войникът се втурва покрай учудения доктор и започва да рови хартиите по бюрото му, викайки: "Не е това!". Докторът е озадачен. – Ела, ела, моето момче – казва той с мек глас. – С теб нещо не е наред. Не искам да те огорчавам, но смятам, че армията не се нуждае повече от теб. След малко лекарят дава на войника бележка, че не е годен за военна служба. Новобранецът я поглежда първо от едната страна, после – и от другата и с радостен вик: "Това е!" изчезва.
Един човек искал да отиде на маскен бал. Решил да се маскира като Адам. Изпратил на една агенция писмо с молба да му изпратят едно смокиново листо. На другия ден го получил, но листото било много малко. Веднага им написал, че листото не задоволява изискването му. Те отново му пратили по-голямо, но уви. Накрая от агенцията му отговорили: "Щом листото не задоволява изискването ви, тогава си заврете изискването в ухото и се маскирайте на бензинова колонка".
В центъра на един град поставили робот, който можел безпогрешно да отговаря на всички въпроси.Пред робота се събрала опашка: хората искали като задават въпроси на робота, да го изпробват. На опашката се наредили и две момченца. Едното казало на другото:– Виж сега как ще го затрудня – и задало на робота следният въпрос: – Кажи ми сега в момента къде е баща ми?Роботът отговорил:– Баща ти, момченце, в момента е на събрание.Момченцета казало пренепрежително:– Имаш да вземаш, баща ми умря още преди две години.Тогава роботът отговорил:– Умря на майка ти мъжът, а баща ти е на събрание!