Минава немската армия през българска територия. По някое време стигнали до една река. До реката имало село, а малко след него – мост. Добре де, ама трябвало първо да проверят дали може да се мине по моста. И за да не рискуват свои хора, извикали един селянин от селцето и му казали: – Иди сега и виж дали може да минем по моста. Връща се той след десет минути и докладва: – Артилерия може да мине, танкове може, ама пехота не може. – И що? – Има лошо куче.
Мъж и жена отишли на опера. Жената по едно време казала сърдито: – Гледай, този до нас спи. Мъжът казал: – И за това ли ме будиш?
Имало в гората едно учтиво таралежче, ама толкова учтиво че с всеки се познавало и с всеки било в добри отношения. Та вървяло си учтивото таралежче през гората и видяло четиримата мускетари: – Здравей, Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Дартанян. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Атос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Портос. – Здравей, учтиво таралежче. – Здравей, кон на Арамис. – Здравей, учтиво таралежче. – Как си, Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Дартанян? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Атос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Портос? – Добре, учтиво таралежче. – Как си, кон на Арамис? – Добре, учтиво таралежче. – Чао, Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, Арамис. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Дартанян. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Атос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Портос. – Чао, учтиво таралежче. – Чао, кон на Арамис. – Чао, учтиво таралежче. И учтивото таралежче продължило да си върви през гората. Вървяло, вървяло и видяло Али Баба и четиридесетте разбойника, яхнали камили…
– И откога ви влече парашутизмът? – Ами когато видях, че ми гори левият мотор на самолета…
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: – Можеш ли да събереш момчетата на площадката? – Мога – казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: – Кажи сега какво изнасяш? – Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали – ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа – 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: – Какво става бе, човек? – Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя – тия направо ми одраха кожата. – Ти хубаво строиш – казал кисело митничаря – ама защо с наши пари, да ти еба майката?
Лейди Дабълсбъст пита поканения за Нова година певец: – Сега ли ще почнете да пеете или след като гостите се позабавляват още малко?
Разхождат се мравката и слонът, и минават по един мост. Тъкмо стигнали средата на моста, и той се срутил. Става мравката и вика на слона: – Абе, слоне, трябваше един по един да минаваме!
