Мравките играят футбол срещу слоновете. Равен резултат до предпоследната минута и изведнъж в 90-тата минута – гол! Слоновете бият с 1:0. Капитанът на слоновете отива при капитана на мравките и му вика: – Е, поне беше спортсменски мач! А мравката му отговаря: – А, не, вие играхте грубо! Няма да си разменяме фланелките с вас!
Двама физици вечеряли в ресторант и разпалено обсъждали нещо по работа. Покрай тях минала млада жена с много ефектна фигура. Двамата физици дълго я гледали, след което единият възкликнал: – Позволете ми да отбележа, колега, колко интересно групирани атоми…
При шивача: – По дяволите! Та вие сте ми ушили костюм без нито един джоб?! – Вярно е, но пък никой няма да може да ви открадне портмонето…
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
– Обвиняеми, защо сте влезли три пъти чрез взлом в един магазин? – Първия път откраднах за жена ми една рокля. Втория и третия път ходих да я сменям.
Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
Журналисти питат Цветанов на поредната пресконференция: Всеки ли можете да арестувате в България? Няма ли все пак недосегаеми? Цветанов бойко отговаря: Недосегаеми няма. Даже аз сам ще си сложа белезниците ако Бойко Борисов нареди. От залата се чува реплика: „Недосегаемите“ ще са операцията на следващото правителство…
