По време на война. Капитан се изправя пред войниците точно преди решаващата битка, за да им вдъхне кураж. – Ето там – казал той и посочил към фронта – е врагът! А врагът се опитваше да направи нещастен живота на всички ви! Врагът се опитваше да ви убие ден след ден през цялата тази дълга война! Един редник изскочил от окопа и извикал: – Господи! Знаех си, че готвачът не е от нашите!
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата: – Вижте каква красива и луксозна кола! – А колко гори? Руснакът го поглежда и продължава: – Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите! – А колко гори? Руснакът си знае своето: – Елегантен външен вид… – А колко гори? – А вие защо биете негрите?
На автомагистрала, полицай спира кола, в която пътуват пет възрастни жени. Обръща се към жената, която шофира: – Госпожо, движите се с 28 км/час. Това е магистрала и затруднявате движението. – Ами преди малко имаше табела 28. – Вижте, това е номера на пътя. Препоръчително е да карате по-бързо. В същото време полицаят оглежда останалите пътници и изненадано пита: – Какво им е? Защо са пребледнели и се държат за вратите? – Не знам. Сигурно, защото току що излязохме от път № 260 – отговаря водачката.
При насъпилото положение в България, Иванчо взел та умрял от глад. Явил се той пред вратите на рая. Сам Господ му отваря. – Господи, Иванчо съм от България. Мисля, че водих праведен живот та се явявам тука. – Да Иванчо, за тука си. Влизай. И тъй като било по обед, Господ го пита: – Сигурно си гладен, ще хапнеш ли с мен? – Ами да, защо не. Отворил Господ една рибена консерва, седнали на един камък и яли. Докато яли, гледа Иванчо долу в ада, ония ми ти пичове нагъват пържоли, пият вино, музика и мацки, с една дума – купон. На другия ден на обед, пак същата история. На третия ден след като нагъвали пак консерви а ония долу печено прасе, Иванчо се осмелил и запитал: – Господи, извинявай ама каква е тая работа, ние тук уж в рая, пък караме на сухоежбина, а ония долу пируват. – Иванчо, какво да ти кажа, не си заслужава да готвя само за двама души.
Една студентка (скромна) щяла да се омъжва за арабин. В деня на сватбата майка й й казва насаме: – Дъще, довечера като си легнете – мъжът ти ще си поиска това, което му се полага. Ти не трябва да се дърпаш, но запомни – арабите обичат да го правят и на другото място, а не само където трябва. Ти не трябва да му позволяваш. – Добре, мамо. Всичко минало както трябва. След година и половина арабинът взел че си поискал и на другото място, а жена му казала: – Не – в никакъв случай – по-скоро ще умра! А арабинът учуден попитал: – Чакай – ама няма ли да правим деца?
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
Младоженка е пред първа брачна нощ и се страхува, че не е девствена и ще разочарова мъжа си. Баба й я посъветвала да сложи една слива където трябва, младоженецът ще се пъне, ще бута, та докато сливата падне и така всичко ще се нареди. Момичето така и сторило, но през нощта мъжът й намерил падналата слива и я изял. Младоженката страшно се притеснила и веднага отърчала при баба си за съвет. Бабата й рекла: – Ама от какво толкова се плашиш бе, дъще… ти ако знаеш дядо ти навремето как цял пъпеш изяде…
