Ревнив съпруг, преди да замине в командировка казва на приятел: – Искам да следиш жена ми! Ако забележиш нещо необичайно, веднага ме извикай с телеграма! След три седмици получава телеграма: "Веднага идвай!" Пристига мъжът и пита какво се е случило. Приятелят обяснява: – В началото беше така. Всяка вечер при нея идваше някакъв мъж, стоеше цяла нощ и си отиваше на сутринта. – Е що чак сега ме викаш бе? – Ами необичайното беше вчера. Тоя не дойде!
Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник: – За какво си тук? – Защото не ме пускат да изляза.
Двама играли цяла нощ на покер и на сутринта единия – обран до дупка – попитал: – Не мога да разбера, защо все ти печелиш? – Ами защото ти все губиш!
Учителката на Иванчо им дала за домашно да напишат изречение, в което всички думи да започват с буквата К. Мислил Иванчо, мислил и сътворил следното: – Когато Киро краварина клецаше кака Куна каруцарката край кооперативните кокошарници, кака Куна каза: "Клецай Киро, клецай! Какъв кур, какъв кеф, каква красота!"
Албанските учени изобретили ново оръдие и един генерал отишъл да го изпита. Повъртял се генералът около оръдието, поогледал го и казал. – Добре, всичко ми харесва и разбирам защо има дупка отпред, но защо по дяволите сте му направили дупка и отзад? – Как защо, ами откъде ще се вкарва фунийката?
Доктор се обажда на пациент по телефона: – Получихме резултатите от изследванията ви и имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че ви остават още 24 часа живот. Ужасеният пациент пита: – А тогава каква е лошата? – Не можах да са свържа с вас вчера.
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Радио Париж пита: – Какво щеше да стане, ако на проститутките очите им светеха ? Радио Ереван отговаря: – Ами в Париж щеше да има бели нощи. След кратко време се обажда радио Ленинград: – Моля без намеци…
Ноември 1922, събират се членовете на политбюро на болшевишката партия да заседават по неотложните въпроси на държавното развитие. Заседанието се проточило и решили да пийнат по чашка, две водка та да тръгнат обсъжданията по-добре. Започнал Бухарин да налива и когато стигнал до Ленин, той сложил длан на чашката и казал: – На мен и Лев Давидович (Троцки) не сипвайте, че през октомври 1917 пак така веднъж се напихме, после съм се катерил на някакви столове и такива глупости съм приказвал, че и до ден днешен не можем да се оправим.
