Група милиционери ще заминава на екскурзия в планината. Началникът им ги събира за инструктаж: – Ще пътуваме с камион с ремарке. Половината от вас ще са в каросерията на камиона, половината в ремаркето. Да дойдете тук рано сутринта – камионът заминава в 7.00. Въпроси? – Да – а ремаркето кога заминава?
Недоволна пациентка пита доктора: – Какво е това лечение, докторе! – Какво му има, топла вана и аспирин…. – Аспиринът хубаво, ама ваната след първите десет литра, почва да ми прилошава!
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Щирлиц незабележимо премина границата. За това той разбра от сутрешните вестници.
Адвокат изпратил на наелия го бизнесмен телеграма: "Делото приключи.Справедливоста възтържествува!", на което бизнесменът веднага отговорил: – Веднага обжалвайте решението на съда!
Доктор помолил своя приятел фотограф да го замести за малко в лекарския кабинет -Не мога,нищо не разбирам от тая работа,какво ще правя ако някой дойде? -Не се притеснявай,няма кой да дойде. Фотографът се съгласил, но както си стоял в кабинета изведнъж задъхан човек влиза. -Докторе,помогни голям проблем… -Какво става!? -Докторе, жената черна, аз съм черен, а бебето бяло. -Ей верно, голям проблем -замислено казал доктора. Ти мушка ли го? -Мушках го. -Вади ли го после? -Вадих го. -И пак го мушка и пак го вади. -Да-виновно казал пациента. -Какво си направил ти бе,ти си осветил бебето!!!
– Погледнете пилето, келнер – само кожа и кости! – Момент, у мен са перата!
Артист-вентрилоквист (от тези дето могат да говорят без да си мърдат устните и уж водят разговор с кукла с подвижна челюст, седяща върху коленете им), излиза за поредното представление на сцената и заедно с куклата си започва да ръси вицове за блондинки. Изведнъж от публиката се изправя представителна дама с платинено-руса коса и го прекъсва ядосано: – Какво ви дава право, чрез обобщаващия образ на блондинката, да разпространявате сред хората порочното и с нищо необосновано мнение, за ниския коефициент на интелигентност на представителите на женския пол с коси по-светли от средно-статистическите? Смаян от коректния и зададен с авторитетен тон въпрос, вентрилоквистът започва да мънка: – Госпожо, съжалявам, но това ми е рабо… – Вие не се месете, господине! Не споря с вас, а с мъничкия тъпанар на коленете ви!
