Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Едно конче както се разхождало из гората изведнъж дочуло тежки стенания. Приближило се и видяло едно зайче седнало там и тежко проплаквало: – Меечо, меечо. Кончето се приближило и го попитало: – Защо плачеш? А зайченцето продължило: – Меечо, меечо. Кончето отново го попитало: – Но, защо плачеш Мечо го няма? А зайчето отново започнало: – Меечо, меечо. Тогава кончето се ядосало, отдалечило се и като се засилило към зайчето, то се отдръпнало и кончето паднало в пропастта. Тогава зайчето отново започнало да плаче: – Коонче, коонче.
Ученици на посещение при Ленин: – Другарю Ленин, ние сме ви много признателни за напътствието: "учете, учете, учете!" – Ех, деца, ама сте и вие… Аз просто си разписвах писалката.
Млад ветеринарен лекар започва работа на село. Кметът идва да го поздрави и казва: – Вие ли сте? Докторът за говедата? – Да, аз съм, а какво ви боли?…
– Вероятно сте политолог, след като с такава сигурност твърдите, че нашите бизнесмени непрекъснато нарастват. – Не, шивач съм. Всеки ден нарастват на талия.
