9653
Когато пазите тишина, свършвам по-бързо Учител по физическо
Плува си Ноевият ковчег. Докладват на Ной: – Всичко е нормално, само животните много серат, вонята е ужасна. Може ли да почистим? Ной помислил и казал: – Не трябва, нямам такива нареждания от Бог. След известно време пак му докладват: – Лайната ни стигнаха до коленете, малките животни вече затъват до уши! Какво да правим? Да почистваме ли? – Ще изчакаме още! Няма указаня от Бога! След известно време пак му докладват: – Става нетърпимо, лайната са ни до гърлото. Ще се изушим вече. Ако не почистим сме обречени на гибел! Принудил се Ной и дал съгласие да почистят ковчега. Изхвърлили всички лайна зад борда. Всички си отдъхнали и ковчега заплувал нататък. А лайната си плували по вълните дълго, дълго време, докато на тях се натъкнал Колумб…
Попитали радио Ереван: – Кого ще подкрепи царя на президентските избори? – Жорж Ганчев, разбира се! – А защо? – Ами така е по цял свят – царят си върви в комплект с шута…
Действителни записки на лекари: "Пациентът има две деца, но никакви други аномалии." "На втория ден коляното беше по-добре, а на третия ден беше напълно изчезнало." "Пациентът е тъжен и плаче непрекъснато. Освен това е и депресиран." "Пациентът отказва аутопсия." "Пациентът няма предишен опит със самоубийства." "Пациентката е вкочанена от пръстите надолу." "Пациентът е депресиран, откакто се запознахме през 1993 г."
Седят си двама старци в парка и се припичат на слънце. Започват да вият сирени и те тръгват към скривалището. Като го наближават единия се плесва по челото и казва: – Аз се връщам, забравих си ченето на пейката. А другият му казва: – Спокойно бе, американците ще хвърлят бомби, а не сандвичи.
Американски лекар казва: – При нас понякога се случва да лекуваме една болест, а болния умира от друга… Руският му колега отговаря: – Ние нямаме такъв проблем… от каквото лекуваме, от това умира пациента.
Младо момиче получава писмо от приятеля си, войник в секретна част. След като отваря плика, намира само малка бележчица: "Приятелят ви все още ви обича, но говори твърде много". Следва печат: "Военна цензура".