1620
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
– Донесох ви моята първа пиеса! – А какъв е сюжетът й? – Тя го обича, а той обича… – Друга? – Не, нея. – О, най-после нещо оригинално!
Гарабед и Киркор се срещнали след много години. Оказва се, че Гарабед е лекар, а Киркор – шофьор на камион. Киркор се оплаква: – Знаеш ли, днес возих едно маце. Довечера ще ми дойде на гости, но аз незнам дали ще мога. – Нали ти казвам, че съм лекар. Ще ти изпратя по Агопчо лекарство. Гарабед се прибрал у тях и казва на Агопчо: – Занеси това флаконче на чичо си Киркор и му кажи сега да вземе едно хапче и при подобна ситуация пак по едно. Агопчо се заиграл. По едно време се сетил за лекарството на Киркор, затичал се и от улицата му хвърлил флакончето през прозореца: – Ей, чичо Киркор! Татко ти изпраща това. На сутринта Гарабед се обажда по телефона на Киркор за да провери резултата. – Е, Киркор. Как беше? Отатък се чува тих, измурен, шепнеш гласец: – Мани, мани! – Ти да не си изпил всичките хапчета от флакончето? – Да, да. – Е, и? Колко? Колко пъти? – Седемнадесет. – А тя? Тя оживя ли? – Ами! Тя не дойде.
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
Блондинка отива на лекар, за да претеглят бебето, което тя носи на ръце. За съжаление, бебешкият кантар бил на ремонт. – Няма проблем – казал лекарят – ще претеглим майката и бебето заедно, а после само майката и така ще получим теглото на бебето. – Няма да стане, докторе, аз не съм му майка, а леля.
– Свидетелю, познавате ли подсъдимия? – Да, ваша светлост. Ние с него работехме в една банка. – Кога беше това? – Датата не помня, но помня, че беше на разсъмване, около три часа…
Дама влиза в кабинета на психиатъра: – Докторе, какво да правя? Синът ми вече втори ден прави само едно и също- пуска сапунени балончета. – Но, госпожо, за децата е нормално да се увличат в игрите си, нямате никакъв повод за безпокойство. – И аз това казвам. Само че, кой знае защо жена му много се притеснява…
В училище учителката казва: – Деца, съставете ми изречение, което да има думата "гора". Марийка става и казва: – Едно момиче влезе в гората. Другарката: – Много добре, Марийке. Кажи твоето изречение, Иванчо. – Едно не момиче излезе от гората. – Тука има грешка, Иванчо, поправи я! – А, не може госпожо, такава грешка е за цял живот!