6865
Навън е три метра сняг до колене. Военен
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
Доктор към пациента: – От какво се оплаквате? – Докторе, не мога да заспивам вечер. – Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. – Опитах, не става… И… тогава се започна. – Какво се започна? – Да стрелям, докторе. – ??? – Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. – Гледаш новините, нали? – Да, и вестници чета… Та започвам да стрелям, докторе, ей така – с много стръв и страст. А на мушката – разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и… заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. – Минавай! И ме запиши в разчета! – Докторе, и ти ли?! – Мамка им!
Журналистка пита 3-ма души "Оптимист ли сте или песимист?" Първия отговаря, че е оптимист. Втория отговаря, че е песимист. Третия казва, че е реалист. "И каква е разликата" – пита учудената журналистка. Отговор: Оптимиста изучавал английски език, песимиста – турски език, а реалиста – автомат "Калашников".
Зима е. Студент отива в гората за дърва. Не щеш ли, попада на златното дърво. Премерва се с брадвата и замахва да сече. Чува се глас:– Не ме сечи, младежо, ще ти изпълня едно желание.Студентът понеже бил загорял без да се замисли казал. – Искам да ми доведеш веднага една красива студентка от Нов Български Университет.– Сечи, сечи – въздъхнало дървото.
Мюлер казва на Щирлиц: – Така-а-а-а… Значи си руски разузнавач, а? – Откъде разбра? – Идиот, писал си го в автобиографията си!
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
– Келнер, някой ми е откраднал чадъра! – Пада ви се. Нали ви казах да не говорите толкова високо, че днес ще вали.