8917
Баба Илийца не обръща внимание на факта, че е жива. Кандидатстудентски
Имало едно време един млад човек, който искал да стане велик писател. "Искам да пиша думи, които цял свят да чете", казал той. "Нещо, което да предзизвиква силни емоции у хората. Искам написаното от мен да ги кара да пищят, плачат и вият от болка и гняв." Той заживял щастливо и в момента пише Error Messаges за Майкрософт.
– Господин съдия, искам незабавен развод! – Защо, госпожо? – Защото разбрах, че той се е оженил за мен само, защото е научил, че чичо ми ми е оставил голямо наследство. – Вярно ли е това, господине? – Не е вярно, господин съдия. Изобщо не ме интересува кой от нейните роднини й е оставил наследството.
Клиент изучава сметката в ресторанта: – Абе, нещо не разбирам тука. Салата – 2 лева, основно – 5 лева, десерт – 1 лев, бутилка вино – 3 лева. Всичко 11 лева. А сметката е 30 лева. Как се е получило така? – Ами, не се получи! – с досада отговаря сервитьорът.
Брат на известна чалга-певица й звъни по мобифона:– Како, намерих ти два великолепни текста.– Къде ги намери?– На вратата на градската тоалетна…
Иванчо видял как батко му качва приятелката си в колата и се метнал скришом в багажника, да види къде ще ходят. Спрял баткото на една полянка, слезли с приятелката си и той я попитал:– Ще ми дадеш ли? – Не – отговорила тя.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли?– Не.– За последен път те питам …– Не – отсякла тя, а баткото на Иванчо казал:– Щом е така, ходи си пеш.На другия ден Иванчо качва Марийка на колелото и – на полянката.– Марийке, ще ми дадеш ли?– Да.– Пак си помисли, ще ми дадеш ли? – Да.– За последен път те питам … – Да – казала тя, а Иванчо въздъхнал:– Щом е така, вземай колелото, аз ще си вървя пеша.
На среща между бивши съученици. Двама одумват трети: – Знаеш ли, той така забогатя, че вече не си знае парите?! – Не се учудвам! Хич не му вървеше математиката…
По времето, когато властвал Сталин в Съветския съюз, един художник рисувал порно. Хванали го КГБ-ейците и го подбрали: – Как може? Трябва да се рисуват идейно издържани картини! Какви са тези глупости? Дава ти се последен шанс да нарисуваш нещо. Ако до една седмица не си нарисувал картина, която да е идейно издържана – заминаваш в Сибир. Картината обаче трябва да е голяма – ще стои като плакат на една сграда. Затворили човека в ателието и го оставили да работи. След една седмица идват другарите и гледат някакво грамадно платно покрито със завеса. – Казвай сега готов ли си? Какво нарисува? – Нарисувал съм, другари, картината "Ленин в Полша". – Я дай, дай да видим. Свалил нашият човек завесата и какво да видят – Феликс Дзержински чука Надежда Крупская в гъза. Някакъв изненадан другар запитал: – Но какво е това? Къде е Ленин? – Е, как къде? Разбира се че в Полша.