6584
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Войниците са си все същите хлапета, които си играят на война – само дето пишките им са по-големи и автоматите са истински.
Сержант води занятия на плаца и крещи на войниците: – Хайде, мекотели, пълзете по-бързо! Покрай тях минава полковник и прави забележка: – Хайде, хайде, не ги наричай с думи, които не разбират. От къде ще ти разбират от ботаника?
Шефът на хотела върви по коридора и чува от една стая пеене. Обажда се на рецепцията: – Вие връчихте ли сметката на клиента от 108-а стая? – Да. – А защо пее тогава? – Не пее той. Опяват го.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
Катаджия спира кола на пътя: – Гражданино, защо не ви работят задните габарити? Шофьора изскача от колата и започва да тича около нея издавайки нечленоразделни звуци. – Спокойно бе, човек! Не се вълнувай, това са дребни ядове! Няма страшно, като се прибереш ще ги поправиш! – Дребни ядове викаш, а? А къде е караваната, къде е жена ми, тъщата и децата ми!
Седят двама и се черпят. Единият взел да откровеничи: – Помниш ли, че тебе в старият квартал те обраха? – Помня. – Аз имах пръст в това. А спомняш ли си, че те съдиха за измама? – Спомням си. – Пак аз се бях намесил. Тогава вторият му казва с досада: – А помниш ли, че ти се роди син преди две години? – Помня. – Е, тогава аз се намесих…