– Аз направих нещо, което трябва да ти кажа – започва да се обяснява адвокат на съдружника си. – Аз, аз, аз… Вечно "аз" казваш! Че не сме ли съдружници? Би могъл поне веднъж да кажеш "ние"… – Ами дoбре, щом искаш така да го кажа: Ние сме забременили секретарката.
Бащата пита Иванчо: – Иванчо защо телевизорът не работи? – Не съм специалист, тате, но първо мисля, че трябва да включиш телевизора.
На един празник, преди много време, чичо каза: – Ние с жена ми държим парите си в една кутия от шоколадови бонбони. Днес аз ви казвам, че ние с жена ми държим парите си в пощенски плик, да му се не види късмета.
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
Попитали радио Ереван: – По какво човека прилича на компютъра? – Също като компютъра на млади години човек има достатъчно хардуер и малко софтуер, на старини софтуер в изобилие, но все не достига хардуера.
В болницата. В коридора пред операционната нервно ходи мъж. Един час, два, три… Накрая излиза хирургът и с тъжна физиономия казва на мъжа: – Имам лоша новина. На третия час от операцията вашата майка… Мъжът нетърпеливо го прекъсва: – Това не ми е майка. Това е тъща ми! Хирургът: – Добра новина. На третия час от операцията…
На сечището довели нов секач. Гледат го другите секачи – един такъв мъничък, слабичък… Чудят се, какво да го правят. Дали му да събира отсечените клони. Секли те, каквото секли, отсекли три дървета и отишли на обяд. Новия го оставили на сечището. Връщат се след обеда и гледат половината гора изсечена. С изумление го питат: – Ти откъде идваш бе, човек? – От Сахара! – Как така от Сахара? Там няма гори! – И у вас няма да има!
Иванчо казва на баща си: – Тате, утре те викат в училище при директора. – За какво пак? – Ами счупих един прозорец. – Стига бе, че колко прозорци има в това училище?!
Веднъж слугата домъкнал в къщи пияния като дъска княз Голицин след празник в офицерския клуб. Сутринта, подавайки му чай, слугата казал: – И как не Ви е срам, Ваше сиятелство! Даже в гащите си сте се изходили. – Ааа, не съм аз, това беше поручик Ржевски…
