4596
Като истински поет-работник във всяко свое стихотворение Вапцаров споменава думите болт, машина, масло.
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Другарката пита децата: – Деца, кое е най-голямото нещо което може да лапне човек? – Ами ябълка, другарко. – Друго, деца? – Ами портокал, другарко. – Друго? Кажи, Иванчо. – Телевизор, другарко. – Е как така телевизор бе, Иванчо? – Всяка вечер когато си лягам чувам татко да казва на мама: "аре загасяй телевизора и го лапай".
В болницата. Доктор към пациент: – Пригответе се за най-лошото! – Ще умра ли докторе? – Не, но Ви изписвам лекарство, което не се изплаща от Здравната каса.
Пиян човек спира случаен минувач: – Страшно се извинявам, бихте ли ми направили една услуга? – Каква? – Да преброите колко цицини имам по главата. Човекът преброява старателно и казва: – Три. – Я гледай – радва се пияният. – Че аз съм си почти у дома! Остават ми само два стълба и съм си вкъщи!