10224
Думите са един апел към господа. Те изразяват хем апел, хем порицание. Бисери и поуки от изпита по литература след 7. клас през 1998г. – Йордан Йовков – "По жицата"
Ветеринар се разболял и извикал при себе си обикновен лекар и му казва: – Аз съм болен, но искам да ви кажа, че когато аз съм болен при лечението разчитам изключително на интуицията си. Предлагам ви да използвате моите методи и да правите всичко както го правя аз. Докторът го огледал, изписал лекарства и подавайки рецептата на ветеринаря му казал: – Ако до две седмици не се почувствате по-добре, страхувам се, че ще трябва да ви застреляме.
На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият – домати, а третият – дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: – Ти какво продаваш? – Краставици, не виждаш ли? – Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има… Отминал и спрял на следващата сергия: – Какво продавате тук? – Домати. – Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има… Когато клиентът наближил до третата сергия, където дини продавал бил стар габровец, продавачът се провикнал: – Грах продавам, грах!
Приятел се обръща към пощенски работник: – И ти всеки ден се занимаваш с едно и също. Слагаш печати. Но това е адски монотонна работа. – Не е вярно. Нали всеки ден сменяме печата.
Младо семейство дълго време си нямало деца. Един приятел го посъветвал да отидат в града и да запалят в катедралата свещ. След няколко години наминал да ги навести. На прага го посрещнали пет дечица. – Къде е майка ви? – В родилния дом. – А татко ви? – Отиде в града да угаси някаква проклета свещ…
Говорят си майка и дъщеря: – Дъще, ти порасна. Ще трябва да се жениш. Знаеш ли какъв трябва да бъде мъжът ти? – Не. – Мъжът ти трябва да е богат, стиснат и глупав. След време дъщерята се хвали: – Мамо, намерих го. Богат, стиснат и глупав. – Как го позна, дъще? – Покани ме на вечеря в Шератон – явно богат. Много стиснат – накара ме да си платя сметката. Също и много глупав – вечерта като ме еба ми сложи възглавницата под гъза, а не под главата.
Тайните служби на вражеска империалистическа сила решават да направят покушение срещу Тодор Живков. Пращат убиец – не се връща. Пращат втори – и той. Пращат най-добрия си човек. Връща се целия насинен, изподран, едва ходи – не изпълнил задачата. – Какво стана? – питат го. – Ами какво… Карах по плана – отивам на една манифестация, смесвам се с тълпата. Приближаваме се до него, аз вадя пищова… и като скочиха върху мене всичките хора от тълпата, като взеха да ме дърпат и да ме бутат… – ??? – … и всичките викат "дай на мене, дай на мене!"
Решил господ да разхвърля тъпанари из света, но го мързяло и за това дал една торба тъпанари на едно ангелче. Тръгнало то ама след малко се връща. – Кво стана бе – питал го господ – що толкова бързо се върна. – Ми така и така без да искам изпуснах всички тъпанари в ХТМУ. – Еми станалото станало ето ти нова торба и тоя път внимавай, и пропусни ХТМУ. Тръгнало ангелчето, връща се вечерта, ама на господ му направило впечатление че пак нещо не е наред. – Какво стана бе? – Емиии разхвърлях тъпанарите както трябва , пропуснах ХТМУ ама за МЕИ не ми стигнаха. – А, не се притеснявай, аз от там ги взимам.