11378
Електроните са с "леко" поведение. В час по физика в 73СОУ
Попитали радио Ереван: – Възможно ли е демократическият социализъм да се построи в такава високо развита страна като САЩ? – Възможно е. Но защо?
Умрял Ленин. И запътил се той към Рая и на райските врата почукал. -Ида, ида-а. -Отвътре Свети петър ключове раздрънка и излезе навънка. – Ти, човече, от къде си и що дириш тука? – Аз съм Ленин от Русия. Дето спаси света от просия. – Хм. Я, почакай малко да кажа на Бога да не ми стане жалко!…Боже Всемогъщи, тука е онзи дето избеси всички патриарси и попове. Ти какво ще кажеш да го пуснем ли в Рая или в Ада да го пратим. – Бе, то, Свети Петре, как да ти кажа… Абе я му отреди едно местенце в Рая.Ама гледай много-много със слуги и прислуга да не се среща и за стачки и провали да не се досеща. – Добре, Боже. – Съгласил се Свети Петър. В това време Ленин веднага го запитал: – Ти, Свети Петре, от кога си тука? Колко ти плащат и на колко време смяна ти изпращат? – Ми, то, аз съм тука от как свят светува. Колко ми плащат? За хляба. Пък и той колко ли струва! – Слушай, Свети Петре, да кажеш на Бога веднага двама ключаря помощ да ти дава и осем часов ден работен да ти въведе! – Тъй ли? Веднага ще кажа!… Боже Всемогъщи, веднага двама ключаря помощ да ми дадеш и 8-часов ден работен да ми въведеш! – Ах ти, Петре, дърто магаре, знам те аз кой те на тоз акъл научи, но на небето, както на земята, няма да сполучи!
Попитали един руски икономист защо международния валутен фонд дава заеми на Русия, като не може да си ги прибере. Той отговорил: За да не отиде тя да си ги вземе. Европа още помни разходката от 1945 г.
Влиза един съветник при Костов: – Господин премиер, имам две новини. С коя да започна? – С добрата. – Ама те и двете са лоши…
Млад адвокат тича щастливо при баща си (и той адвокат): – Татко, татко, спечелих онова дело, което ти цял живот не можа да спечелиш! – Идиот, аз цял живот се прехранвах от това дело!
Доктор-козметик направил на своята пациентка древногръцки профил, изгладил й бръчките, премахнал двойната брадичка, намалил й устата. – Ще искате ли още нещо? – попитал накрая той. – А можете ли да ми направите големи и изразителни очи? – Разбира се! Погледнете сметката.