Баща с момченце-дебил се разхожда в зоопарка. Стигат до клетката със слоновете. – Виж, синко, това е семейство слонове. – Къде? – Ето, бе! Татко слон, мама слоница и дете слонче… – Къде? – Добре, ще ти обясня по друг начин. Този големият слон съм аз, по-малкият слон е майка ти, а малкото слонче си ти. Разбра ли? – Разбрах. А къде е баба Пена?
Иванчо се прибира от училище: – Мамо, Татко, мисля, че няма да е здравословно ако ми видите бележника!- Взимат го, гледат, а там: три шестици! Всички припадат. – Нали ви казах, че няма да е здравословно!
Минавайки по коридора, Щирлиц блъсна вратата на кабинета на Мюлер – тя не се отвори! Той натисна по-силно – отново нищо. Засили се и удари с рамо – ала вратата все така не се отваряше. – "Заключено е!" – помисли си Щирлиц и се развълнува от своята находчивост.
Минава един човек покрай оградата на военно поделение и слуша отвътре: – Зеленото отгоре! Зеленото отгоре! Почудил се какво става, намерил една дупка в оградата и надникнал оттатък. И какво да види: Военните садят дървета под надзора на цивилен от горското.
Една компания наркомани решили да отказват дрогата. Разбрали се да си направят купон в един от тях, но без наркотици. Домакинът приготвил всичко за купона, но не се стърпял и решил да се боцне за последно. За да не се издаде пред приятелите си написал на едно листче: "Кой е?" за да знае какво да говори когато се звънне на вратата. Надрусал се яко и по едно време се звъни. Той отива до вратата и казва: – Кой е, въпросителен. Отговарят му: – Ние сме запетайка твоите приятели точка.
Ако в пощенската ви кутия намерите писмо, в заглавието на което присъстват думите "повиквателна" и "военна комисия" незабавно се отървете от него без да го отваряте. Писмото съдържа опасен вирус, който може да ви лиши от компютър и Интернет за девет месеца.
Пиколото отвежда гост в хотелската стая. Мъжът хвърля поглед към стената и пита: – Какви са тези петна? Това мухи ли са или дървеници? – Лесно можете да разберете, господине. Вземете чехъла си и ударете! Ако петната отлетят, значи са били мухи. Ако останат – очевидно са дървеници.
По линия на международното сътрудничество отпуснали на конната армия две места за специализация в Италия. Много му се искало на Чапаев да отидат двамата с Петка, но важни дела го задържали в Русия. Изпратил Петка и сестра си Вера. Изтекли днитe на специализацията и двамата се завърнали. Викнал ги Чапаев да му разкажат как са прекарали времето в Италия. – Казвай Петка, как минаваше денят ти в Италия? – Аз не съм Петка, а по италиански – Петручо, отговорил той, а относно програмата ми в Италия тя беше: Първо ставам и на Верандата, после закусвам и на Верандата, след туй идва време за обяд и пак на Верандата… – Какви ми ги говориш бе глупак? Я млъквай! – ядосал се Чапаев. Кажи ми ти, Вера! – Разбира се, но моля не ме наричай Вера, а с италианското ми име – Веранда.
– Слънцето има ли крака?- пита учителката. – Да! – отговаря Иванчо. – Откъде знаеш? – Ами като минавах покрай вашата къща, госпожо, чух някой да казва:"Слънчице, отвори си краката".
