7403
– Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата! Каза да ида на почивка на Малдивите или на Канарските острови. Къде да ида? – На друг доктор.
– Скъпи, лекарят ми препоръча да сменя малко климата! Каза да ида на почивка на Малдивите или на Канарските острови. Къде да ида? – На друг доктор.
Един философ трябвало да мине от единия на другия бряг на голямо езеро. По време на дългото пътуване той заразпитвал рибаря, който го прекарвал с лодка: – Приятелю, знаете ли алгебра? – Не – отговорил рибарят. – Как, но тогава ти си загубил една четвърт от живота си! – възкликнал философът. – А учил ли си математика? – Не. – О, та това значи, че две четвърти от живота си пропилял! А имаш ли понятие от философия? – За това чувам за първи път! – чистосърдечно отговорил рибарят. – Ай, ай, ай, та, човече, ти си загубил три четвърти от своя живот! – с почуда заклатил глава философът. В това време над езерото започнала силна буря. – Господине, знаете ли да плувате? – попитал рибарят. – Не, не зная. – Тогава бързо лягайте в лодката, защото ако се преобърне, всичките четвъртинки от живота ви са загубени! – обобщил рибарят.
– Възможно ли е да има държавно планиране на раждаемостта? – Не, докато средствата за производство остават частна собственост.
Войник трябвало да скача с парашут пред комисия. Понеже се бил скатавал през цялото време, той не знаел как се скача. Решил пак да се скатае, бутнал някой лев на пилота на самолета и се договорили оня да пусне с парашута едно чучело, което да падне в едни храсти. Войникът щял да чака в храстите и като паднело чучелото, щял да му вземе парашута, все едно той е скочил. В деня на изпита самолетът излита. На определеното място пилотът пуска чучелото. Да ама като нямало кой да дръпне ръчката за отваряне на парашута, той не се отворил и чучелото се сринало в храстите. Цялата комисия изпаднала в паника, към храсталаците се юрнали лекари, санитари и всички, които присъствали. Преди да стигнат до тях, обаче храстите се разтворили и от там излязал нашия човек. Изтупал прахоляка от униформата и казал: – Кво става с тая армия бе, кви са тия парашути дето не се отварят. Да се изпотрепаме всичките ли искате…
Един пътнически самолет бил отвлечен от група терористи. Те заплашили, че ще почнат да убиват хората на борда по техния произход, и то по азбучен ред! След като не им били "уважени" желанията, те почнали да изпълняват обещаното и стигнали до буквата К. Едно малко азиатче тогава се обрнало към баща си: – Татко, ние нали сме китайци? А бащата го ръгнал: – Шшшт! Днеска сме японци!
Рано сутринта, Гарабед си обул шортите и маратонките, и отишъл да потича около блока. Както си тичал случайно погледнал нагоре и видял как едно нощно шкафче го удря по главата. Запомнил от кой балкон е полетяло и след тримесечна кома завел дело. На процеса – Съдията: – Моля, първият свидетел да разкаже какво стана въпросната сутрин. Гарабед: – Обух си аз екипа и излязох да потичам и изведнъж едно ношно шкафче ме удари по главата, след което се събудих в Пирогов. Съдията: – Вторият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Мъжът: – Прибирам се аз от командировка и гледам жената гола лежи на леглото и балконската врата – отворена. Тичам аз на балкона и гледам един търчи гол отдолу, взех нощното шкафче и го засилих по него. Съдията: – Третият свидетел, моля да разкаже какво стана въпросната сутрин. Киркор: – Амиии, седя си аз в едно нощно шкафче…
Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Решило веднъж зайчето, и се напушило. Тръгнало да обикаля из гората. Не щеш ли – на пътя му застанал Кумчо Вълчо: – Как си, Зайо, какво правиш? – Добре съм Вълчо, ама се напуших. – И какво усещаш? – Ами нищо! – Как така нищо бе, Зайо?! – Нищо! Нищичко не усещам! Нито краката, ни ръцете, ни главата, нито крилата си усещам!
Назначили полковник о.з. Иванов, като пазач в зоопарка. Вика го шефа и му казва, че ще идва на посещение партийно-правителствена делегация от чужбина, като той ще трябва да следи болният лъв да е в добро състояние, тъй като лъва е символа на държавата. Но ден преди посещението лъвът умрял и Иванов полудял да не би да бъде отстрелян от шефа. За целта вечерта взел на рамо умрелия лъв и право при препараторите. Изкормили го те, препарирали го и Иванов пак на рамо право в зоопарка. Облякъл лъвската кожа и почнал да се разхожда гордо из клетката. В един момент към него се приближава черната пантера и той почти се насрал от страх, защото тя го усетила, че не е истински и щяла да го хапне. Но идвайки към него, изведнъж пантерата му прошепва: – Иванов, спокойно, аз съм Кинчето от счетоводтството, да ти се намира една цигара в повече, че на слона им се пуши?