1345
Добър ден! Ще ти направя пишката на филенца, гъза на раенца и ще те видя после как се правят бебенца, калпазанин! Златен фонд на "МОБИПЕЙДЖ".
Студент се прибира след изпит. И гаджето му го пита: – Е, как мина? – Ми как, в две части – тържествена и божествена. Първо тържествената – професорът с костюм и аз с костюм, той с вратовръзка и аз с вратовръзка. – Ами божествената? – Той започна да пита, а аз да се кръстя. После аз отговарям, а той се кръсти.
Евгени Бакърджиев отишъл да тегли пари в банката, но си забравил паспорта. Касиерът му казва: – Ами тук веднъж така Васил Найденов беше дошъл без паспорт, изпя ни песента от "Адаптация", и ние му дадохме парите. Мариус Куркински пък ни изгра една пантомима. Може би и вие ще направите нещо да ви идентифицираме? Бакърджиев се почесал по темето: – Ами не се сещам… Все някакви глупости ми идват в главата… – На едри банкноти ли ще ги искате, или на дребни?
Току-що завършил агроном съветва селянин: – Господине, вие не се съобразявате с науката и аз много ще се изненадам, ако от това дърво наберете дори два килограма круши! – И аз много ще се изненадам, защото това не е круша, а череша…
Пиян човек стигна до един блок, влиза вътре и сяда на стълбите. В това време един господин слезнал от асансьора и го попитал: – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете на кой етаж, за да ви помогна? – Ами на четвъртия… – Добре елате… а коя врата? – Където и да е – все ще ме харесат. Човекът се позамислил, отворил една врата и го бутнал вътре. Слиза на входа и гледа още един пияница. – Господине, вие тука ли живеете? – Дааа. – Кажете къде, за да ви помогна. – Ами някъде на четвъртия етаж… И човекът и този го качил на четвъртия етаж, отворил една врата, бутнал го вътре и пак слезнал с асансьора. Само че, не щеш ли, долу още един препил. Писнало му и го питал: – Абе да ви се не види и вие ли живеете тука? – Да и то на четвъртия етаж… само че, ако ме бутнеш още веднъж в шахтата на асансьора ще те смачкам от бой!
Радистът пие ампула с отрова, вързва си камък на шията и се хвърля от третия етаж право в реката. Щирлиц си поглежда часовника и се провиква през прозореца: – Този път беше малко по-добре. Още два дубъла и отиваме да обядваме.