При командира на войсковата част идва възпитател от детския дом и се жалва, че след последният ремонт, който войниците са правили на покрива на детският дом, децата псуват безобразно. Командирът вика при себе си двамата войници, които са поправяли улуците и ги пита защо са говорили мръсотии. Единият отговаря: – Няма такова нещо, господин полковник! Просто редник Иванов запояваше улуците, а аз държах стълбата. Докато държах му говорех: "Редник Иванов! Нима не виждате, че оловото от вашият поялник капе на главата на вашият боен другар…
В трамвая умира човек. Идва полиция. Разпитват пътниците: – Не видяхте ли, че човекът до вас умира? – Не видях – оправдава се един. – Той непрекъснато повтаряше "Лошо ми е! Лошо ми е!", но в тия времена на кого ли му е добре…
Един адвокат бил изпълнител по завещанието на починал мултимилионер, и трябвало да издири някаква далечна племенница за да й даде голям дял от наследството. След като не успял да я открие с полицията, се обърнал към частен детектив. След две седмици звъни на детектива и го пита: – Какво става, докладвай докъде стигна? – Намерих я, и вчера се ожених за нея!
Телефонен разговор с адвокатска кантора: – "Голдблум, Голдблум, Голдблум и Голдблум", добър ден. – Добър ден, търся господин Голдблум. – Няма го, в командировка е. – А мога ли тогава да говоря с господин Голдблум? – Излезе на обяд. – А господин Голдблум? – Болен е тази седмица. – Тогава ще мога ли да говоря с господин Голдблум? – На телефона.
Един скелет излязъл от гроба си. Понеже не знаел кой век и коя година е, отишъл да попита в "Софийския Университет". Видял той една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Обърнала се тя, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а! И студентката отпрашила на където й очите видят. Отчаян от тази случка, скелетът отишъл да попита в "Медицинския Университет". Пак видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала и с висок глас му извикала: – Абе, я се махай, бе простак такъв! Още по отчаян, скелетът отишъл да попита в "Техническия Университет". Отново видял една студенка, приближил се към нея, и я потупал по рамото. Тя се обърнала, чул се пронизителен писък: – А-а-а-а-а-а-а-а-а-а-а! И скелетът отпрашил на където му очите видят…
