Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
Един полицай срещнал продавач на яйца. Продавачът го попитал: – Колко яйца можеш да изядеш на гладен стомах? – Ами, пет. – Лъжеш се, щом изядеш първото, вече следващите няма да са на гладно. – Вярно бе – казал полицаят. Полицаят отишъл в един магазин и попитал продавача: – Колко яйца можеш да изядеш на гладен стомах? – Шест. – Жалко, ако беше казал пет, щях да ти кажа един виц.
Барабанист и басист направили оркестър.Започнали работа в ресторант. След няколко дена работа, барабаниста казал: – Абе колега, излез отпред и чуй как е общото звучение! Барабаниста ударил здраво барабаните и вдигнал саунда. А басиста замислено се ослушвал пред сцената. – Е, как е, ставаме ли? – попитал барабаниста. – Хм, така си и мислех. Само барабани се чуват!
Иванчо и Марийка спорят:– Аз си имам кукла!– Аз си имам камионче!– Аз си имам топка!– Аз си имам пишка!– Пък мама каза, че като порасна ще си имам много!
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"
При сладкаря: – Сладките ви са невъзможни! – Но, госпожо, аз съм правил сладки още преди да се родите! – А защо ги продавате чак сега?
Двама бизнесмени се срещат на коктейл. Започват да водят разговор за живота, за бизнеса, когато стигат до въпроса за данъците, единият казва: – Ох, заради тези данъци, напоследък спя като младенец. – Що, бе? Всичко ли ти е чисто? – Не, бе! На всеки час се будя и плача…
Баба Дона върнала на село от града и разказва на приятелката си баба Гина: – Да знаеш какво е хубаво в града, качих се в един рейс, па едно любезно младо момче ми направи място, седнах, ееей, ама друго си е градското, и на обноски ги учат, и всичко. Решила баба Гина и тя да види свят, отишла в града и хоп! веднага се качила в първия автобус, който видяла. Седи едно младо момче там, веднага застанала баба Гина до него и му вика: – Айде момче, стани да седна, че съм стара жена. Момчето й вика: – Бабо, целия автобус празен, ти точно мойто място хареса! Иди седни назад някъде, не ме занимавай, моля те. А тя: – Айде бе, момче, стани, направи ми място, нали в града уж на обноски ви учат… – Е виж колко празни места има седни там… Така се препирали известно време, пък накрая момчето вдигнало рамене и рекло: – Е, хубаво, сядай на моето място, ама да караш внимателно!
