946
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
Пациент позвънил на лекаря си, за да си запише час.– Извинявайте, отговорила му дежурната сестра, но можем да ви приемем не по рано от след две седмици.– Но до тогава аз може и да умра.– Няма проблеми. Жена ви ще се обади да отмени часа.
Красива дама се вози с такси. Вече пристигат до местопредназначението и дамата понечва да извади пари за да плати, но уви не намира – просто ги е забравила: – Забравила съм си портфейла! – започва да се вайка тя. – Така ли?! – казва шофьора и подкарва в непозната за нея посока. Стига до една гора, вади чаршаф от багажника и го постила на земята… – Но моля ви се, как така – та аз имам две деца, не може такова нещо! – мънка тя, явно примирена – да става каквото става! – Няма значение – казва шофьора – аз имам в къщи десет заека! Започвай да скубеш трева и слагай в чаршафа!
Съдията към свидетелка в твърде оскъдно облекло: – Как може да се явявате така в съда? – Господин съдия, аз зная че Темида е със завързани очи…
В ресторанта: – Съжалявам, господине, но не пускаме клиенти без вратовръзки… – Но вътре има хора не само без вратовръзки, но и без ризи! – Ооо, навярно те вече са си платили сметките…
– Има ли нещо по-корумпирано от български народен представител? – Да, двама народни представители!
Контролно по математика. Всички вече са предали своите работи, само двама ученици седят пред празните листа и дремят. Учителката ги гледа, гледа и накрая пита: – Иска ли ви се тройка? – Даааа – отговарят в един глас двамата. – И аз искам…. Да вървим…..!! – палаво казва учителката.
– Иванчо тебе баща ти бие ли те? – Ние сме десет братя и аз съм най-малкия и докато стигне до мен се изморява.
Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение: – По телефона казахте, че тука няма да има никакви деца…. Управителят: – Че това деца ли са? Изроди….
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.