Един митничар умрял и отишъл при Господ. Отворил той една голяма книга и казал: – Аа-уу ти си много почтен човек, дал си много дарения за домове за сираци, ти си за Рая! Но като отворил на другата страница какво да види и казал: – Ама ти толкова много си крал, ти си разорил толкова много хора! Къде да те сложа сега? И митничарят казал: – На бариерата, на бариерата!
В театъра една жена прошепва на мъжа си: – Виж, там онзи с брадата на първия ред е Тристан Бернар! – Да не си полудяла! Той умря преди двадесет години! – Сигурен ли си? – Напълно. – О, но това е ужасно! Той току-що се размърда!
Отиват двама пияни на стадиона и решават да играят футбол. Единият казва: – Аз ще бъда двата отбора и съдиите. Абе всички на терена. Другия отговаря: – Добре, тогава аз ще бъда публиката. Почва се играта. По едно време тоя дето е публиката замерва играещия с кутийка от бира. Играча се ядосва и вика: – Абе идиот такъв, от 25 човека на игрището как баш пък мене уцели! – А ти как разбра че от 50 000 публика точно аз съм те уцелил, бе!
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
Учителката: – Марийке, напиши изречение, в което да има думите "гора" и "девойка"! Марийка пише на дъската: "В гората влезе една девойка." – Иванчо, а ти сега направи това изречение отрицателно! Иванчо пише: "От гората излезе недевойка." Учителката: – Ама, Иванчо! Не е правилно, я бързо го поправи! Иванчо: – Госпожо, това не се поправя, то е за цял живот…
Топла лятна нощ. Поручик Ржевски, държейки чаша с шампанско, излиза на балкона и казва възхитено:– Каква луна, какви звезди…– Майната ти, майната ти, майната ти… – по навик отговаря ехото.
