6637
– Скъпи, хайде да се срещнем в шест часа? – Добре. А ти кога ще дойдеш?
– Намерих един малък плаж, ама фамозна работа – разказва току-що завърналият се летовник. – Нито жива душа. Постъпих на пълен пансион у един рибар. Кеф голям! Само че първата седмица му умря свинята – ядохме от нея осем дни. На втората седмица пукна едно теле – петнайсет дни го ядохме. На третата седмица се разболя бабата. Уплаших се, вдигнах си багажа и си дойдох.
Маскен бал. Всички са маскирани и се веселят. Изведнъж в залата влиза съвършенно гола блондинка. Музиката спира, всички се обръщат и я гледат. Към нея се приближава салонният управител и прошепва: – Вие какво? Да не сте се побъркала? – Защо? Аз съм в костюм на Адам! – Глупости! В костюм на Адам! Да си беше сложила и една пишка! – Сега идвам. Може би до няколко минути ще си сложа!
Върви заека през гората и крещи: – Педераси, педераси! Спира го лъва и пита: – Зайо, кви са тия работи, бе? Заека пак: – Педераси, педерасииииииии! – Зайо, ма недей така! Срамиш ни пред другите гори! – Педерасиии, педерасиииииии… Лъва ядосан почва и той да крещи: – Заек, млъквай, бе! Не виждаш ли, че още мляко устата имаш, а крещиш тука!? – Не е мляко! Педерасиииииии! Педерасииииии!
Учителят поздравява учениците в клас. – Добър ден, деца. – Добър ден, господин учителю, – отговарят всички. Само Иванчо гледа през прозореца и мълчи. – Защо не поздравяваш, Иванчо? – Защо да лъжа, че денят е добър, когато вали такъв пороен дъжд.