По съветско време един руснак решил да се избудалка с КГБ. Звъннал от уличен автомат: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Лошо работите, другари, лошо… След един час пак решил да си направи майтап. Пак звъннал: – Ало, КГБ ли е? Отзад някакъв здравеняк го тупа по рамото: – Да, КГБ e. Както можем, така работим…
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините – червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено… Стоят така половин час, един, два… Най-накрая един бута шофьора: – Айде бе, няма ли да минаваме? – Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Пощальон носи препоръчано писмо на адрес. Звъни на вратата. След малко отваря момченце, на около десет години. В едната ръка държи бутилка уиски, а в другата дими хаванска пура. Пощальонът изумен пита: – Ъъ-ъ-ъ, такова, ваште, вкъщи ли са? Момченцето небрежно изтръсква пурата на килима, почесва се по брадата и казва: – Ти как мислиш?
Иванчо пита майка си: – Мамо, от къде се светва лампата? – От където се изгася.
– Според вас, защо детективски романи пишат преди всичко мъжете? – Много просто – на жените им е трудно да запазят тайната за убийството до края на произведението.
Турист минал през някакво село и бил впечатлен от огромния брой деца, които щъкали по улиците. Попитал един от местните за обяснение. – Ами какво да ви кажа, има един влак дето минава през селото в 5.30 сутринта… – Е, и? Какво общо има това? – Ами 5.30 е едно такова никакво време – няма за кога да заспиваш пак, а за работа е рано…
