3153
На 8-ми срещу 9-ти септември народът взе властта и цар Борис почина от сърдечен удар.
Влиза в железария един борец и казва: – Брато дай един хляб бе! – Ама господине тука хляб не се продава… – отвърнал продавача смаян. Борчето повторило още един, два пъти, но отговорът на желязаря бил категоричен. Ядосала се мутрата и сменила физиономията на продавача. На дргия ден влиза пак и пак иска хляб. Железаря отново му казва, че в железарията хляб не се продава, а нашия човек недоволен от резултата отново го смазва от бой. На следващия ден продавача се подготвил, за да не яде бой и с влизането на бореца казал: – О-о-о-о! Господине ето Ви и вас! Ето един хляб топъл и пресен. А бoрчето отговорило: – Аз хляб купих от аптеката, ти дай едно кисело мляко!
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
Звъни американец на безплатен потребителски номер на голяма компютърна фирма: – Извинете, счупи ми се поставката за чаша на компютъра. Откъде да си купя нова? – Но, Господине, да не сте си купили прототип от някое изложение? Защото нашите компютри по принцип нямат поставка за чаша. – Я не ме занасяйте! Разбира се че има! Като натисна едно копче и тя излиза…
Говорят си американка, французойка и българка. Американката казва: – Аз на моя като му казах той да чисти и да готви не го видях две седмици. После се върна вкъщи и всичко почна той да прави. Французойката: – Е, ми то и аз като му казах на моя, че той ще пере и готви и аз не го видях две седмици. После си събра багажа и си замина. Българката: – Аз, като му казах на моя, че вече само той ще чисти и готви и аз не го видях две седмици. На третата почнах да го виждам с едното око…
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика: – Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам. – А, не не мога, уморена съм. – Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500. – А не,… е добре хайде. И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5. Дошъл неиния ред: – Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три? Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500. Дошъл негов ред: – Добре де, какво е? – Ами, и аз не знам – казала тя и му дала $5.
В съда. – Ваша чест, искам да ми смените адвоката, този който назначихте въобще не се интересува от делата ми. Съдията към адвоката: – Какво ще кажете в отговор на това обвинение? Адвокатът: – Извините, Ваша чест, какво казахте – не Ви чух…
Господ създал светлината, а Дяволът за да му направи напук – тъмнината. Господ създал земята – Дяволът направил океаните. … Господ създал адвокат. Дяволът се замислил и… направил още един адвокат.
Късно вечерта Сталин звъни на Жуков по телефона: – А, Георгий Константинович, още ли не са ви разстреляли? – Но, другарю Сталин, – уплашено отвръща маршалът – аз вярно и предано служа на родината, защо ще ме разстрелват? – Не, не, трябваше да ви разстрелят. Сега не се сещам защо, но ще си спомня, не се безпокойте, ще си спомня… След разговора Сталин затваря телефона и си мисли: "Така… На кого още не съм пожелал спокойна нощ?"