В поликлиниката влиза прежълтял мъж и се държи за корема. – Докторе – казвай той – вчера ядох миди и сигурно са били развалени, защото ужасно ме боли коремът! – Не усетихте ли неприятен мирис, когато ги отваряхте? – Трябваше ли да ги отварям?
Седят три жени и пият кафе. Едната казва: – Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място – тишина, слънце, спокойствие… Другата: – И ние нашата я погребахме на хубаво място – слънчево, тихо, спокойно… Третата звъни по мобифона на свекървата си: – Мамо, какво правиш? – Ами-и-и… Какво да правя, мотам се. – А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
Животните в гората си построили затвор. Захванал се вълкът да им разпределя работните места – тоя надзирател, оня охрана… само за таралежа не останало какво да работи. Таралежът попитал: – Добре де, не може ли и за мен да се измисли някаква работа? Лъвът се замислил, попипал го по бодлите и казал: – Добре, теб ще те назначим в карцера. – Като какъв? – Като тоалетна хартия.
Мюлер си плуваше във водата, когато видя две очи да го наблюдават от брега. – Щирлиц! – помисли си Мюлер. – Ти си Щирлиц! – помисли си крокодила.
Отишъл Леонид Брежнев в Грузия. Там гледа – пазар голям пълен с всякакви плодове и зеленчуци. Гледа един грузинец седи пред една диня. – Продаваш ли я? – Продавам я. Избирай. – отвръща му грузинеца. – Че как да избирам като тя е една? – И ти си ни един но все те избираме.
– Келнер, защо цветята във вазата са изкуствени? – Защото сме вегетариански ресторант и преди като слагахме истински, клиентите ги мислеха за предястие.
Вярвам в две неща: Първо във Възкресение Христово,защото всеки път ми се оправдавате че не си знаете уроците защото бабите ви са умрели и нямало как да ги нучите, пък на следващия ден ги срещам на улицата живи и здрави… и второ, че човекът е произлязъл от маймуната, защото вие всеки път когато имаме час се държите така! Учителка по история
Отива един при лекаря. – Докторе, от известно време пърдя непрекъснато, всяка минута. Вярно, нито се чува, нито мирише, но все пак това ме притеснява. Лекарят му предписал хапчета. След една седмица. – Докторе, продължавам да пърдя. Пак нищо не се чува, но започна ужасно да мирише. И докторът: – Добре, обонянието оправихме, сега да видим ушите…
