2044
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Тексасец разказва за размерите на своето ранчо: – Заема ми два дни, за да мина от единия му край до другия с кола. – По-рано и аз карах една таратайка – съчуствено казва събеседникът му.
Един жираф, една топка и един слон решили да се бесят. Но жирафа бил много дълъг за да влезе в примката, топката нямала врат, а слонът скочил и счупил бесилката. Тогава решили да скачат от 8-мия етаж. Топката скача и започжа да брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1;1,2,3,4,5,6,7,8 – и започнла да се качва на горе. Скача жирафа и започва да брои: – 8,7,6,5,5,5,5,5 – и оставал на 5-я етаж. Скача слона и брои: – 8,7,6,5,4,3,2,1 мазе, здравейте миньори, аз съм по-надолу.
"Моноспектакъл – театър с един актьор. Всичкият билет е продаден."
Трупът на слона бил намерен в джунглата. Лъвът, като цар на животните, събрал всички свои поданици и ги попитал: – Кой уби слона? Мълчание. – Кой уби слона? Пак мълчание. – Ако не кажете кой уби слона, ще ви изям всичките! От най-задната редичка се показало едно комарче и казало плахо: – А той защо се заяжда?
Един влак както си карал по релсите и изведнъж започнал да кара през полето. Отговорника за сигурността на пътниците възмутен отива при машиниста: – Абе ей, идиот такъв, кво правиш бе, що караш през полето? – Ами кво да ти кажа, имаше един човек на релсите. – И кво като е имало, газиш го и толкоз, нали са те учили! – Е газя го де, ама той тръгна през полето!
Един мъж отишъл в гората за да се обеси. И таман като метнал въжето на едно дърво и се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а зеле ядеш ли? – Не!? – А трябва, трябва! Прибрал се нашенеца вкъщи и един месец ядял само зеле, но резултат нямало. Той пак поел пътя към гората. И таман да си сложи клупа и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а чушки и домати ядеш ли? – Мии… не!? – А трябва, трябва! Човека пак се прибрал обнадежден вкъщи и един месец карал само на домати и чушки, но отново нямало резултат. И човечеца отчаян от жестокия живот твърдо решен да се обеси този път, отново се запътил към гората с въже в ръка. Сложил си клупа и таман ше рита столчето и пак се появил горския: – Ко праиш бе? – Мииии, ша са беся. – И що? – Амии, неам деца. – Добре, а жена си ебеш ли? – Не!? – А трябва, трябва…