Момиче дои крава, когато към нея се втурва бикът. Момичето не трепва и спокойно си продължава работата. Притеклите се на помощ хора с учудване виждат, че бикът спира на няколко метра от момичето, обръща се и тъжно поема назад. – Не се ли уплашихте? – питат те. – Съвсем не! – усмихва се момичето. – Знам, че тази крава му е тъща.
– Марийке, с коя рокля имаш най-голям успех сред мъжете? – Още не съм я обличала.
Две коли се блъскат на един светофар. Виновният за случилото се излиза от колата си и започва да се извинява на другия: – Извинявам се много, но не мога да ти платя. В колата имам един бобър. Прави страхотни свирки, няма да съжаляваш. Другият се съгласил, взел бобъра и си заминал. По пътя решил да го изпробва. Останал много доволен. Като се прибрал жена му започнала да го хока: – Къде ходиш, бе и какъв е тоя бобър кадето го носиш? -Слушай, жена научи го да прави мусака и си обирай крушите!
Април 1945г. Щирлиц току-що е отмъкнал секретни документи от касата на Борман и ги преглежда в квартирата си, когато внезапно телефонът иззвънява: – Ало, Исаев… давам ви Ставката…, – и в слушалката се чува гласът на Сталин. – Виж какво, Максимич! Преди малко звъня лично партайгеносе Адолф. Някакви бумажки си взел там… Върни ги, скъпичък… Безпокоят се хората, не е хубаво така…
Всяка неделя, двадесет години поред, точно в 2 часа, петима лордове се събират в имението на лорд Хенри за игра на бридж. Четирима от тях винаги играят, петият винаги гледа. На 20-тата година един от четиримата играчи умрял. Първата неделя след погребението се събират останалите. Сър Хенри казва: – Сър Джон, моля заемете мястото на покойния лорд Джордж. Раздават картите. Започват анонсите . Сър Джон открива: – Четири кари. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява: – Четири купи. Последващи анонси – Пас, пас, контра. Сър Джон обявява отново: – Четири пики. Последващи анонси – Контра, пас, пас. Сър Джон добавя: – И едно вале трефа.
-Докторе, вчера получих киселини! -оплаква се пациент. -Бъди сигурен, че пратката не е от мен.
Щирлиц се разхожда с огромна папка под мишница. Мюлер го гледа през прозореца. "Какво ли мъкне Щирлиц в тая папка?" – помисли си Мюлер. "Не е твоя работа, гадино!" – помисли си Щирлиц.
Иванчо отива на училище. По време на час госпожата изпуска тебешира и се навежда да го вземе. Иванчо казва: – Госпожо, видяха ви се гащичките. – Иванчо, напусни! – казала госпожата. Иванчо напуснал. На следващия ден учителката отново изпуснала тебешира и се навела да го вземе. Иванчо си взел чантата и излязъл от час. Госпожата го догонила и го попитала: – Иванчо, защо напусна часа? – Ако ви кажа какво видях, ще ме изгоните за цял месец!
Отива зетя с дъщерята на гости в тъщата. Тъщата го посреща от добре по-добре. Заколила му пиле. Изпържила му кюфтенца и т.н. Като си тръгнали сина попитал: – Бе мамо, аз копая, чистя, рина лайната на животните пък все постно ми правиш. А пък зетя като дойде все най-хубавото. – Ааа, ако знаеш синко той какво лайно изрина от нашата къща… Ти цял живот няма да изринеш толкова.
