В аквариума спорят две риби: "Има ли Господ или няма". Накрая се стига до скандал. След два часа вече уморени от спорене рибите отиват да питат най-старата в аквариума. Задават и въпроса, тя се замисля и отговаря: – Абе, да ви кажа честно, не знам дали има Господ или няма, обаче някой редовно ни сменя водата…
При художника: – Господине, можете ли да ми нарисувате портрет, на който да изглеждам доста по-млада? – Разбира се, госпожо! Ако искате мога да ви нарисувам с кофичка и с лопатка за пясък в ръце!
Иванчо си стои на спирката през зимата. Студ, мраз! Иванчо си мушнал ръцете в джобовете. Минава един дядо и го пита: – Малкия, измръзна ли? Иванчо отговаря: – Аз замръзнах, а малкия си го топля с ръце.
Мутра влиза в музикален магазин и пита за най-добрият музикален инструмент, с който да се хвали пред приятелите си. Показват му цигулка Страдивари, произведена през 1730 година, която струва 70000 долаpа. – Цената няма значение! – казва той,- А фирмата производител съществува ли още? – Естествено не. – отвръща продавачът. – А не, отказвам се. Откъде ще купувам резервни части…
Попитали Радио Ереван: – Каква е разликата между НРБ и РБ? – В НРБ хората се мъчеха да намерят по магазините най-необходимото, в РБ хората се мъчат да намерят най-необходимото по кофите за боклук.
Веднъж в час по-български в класа на Иванчо щял да влиза инспектор на проверка. Учителката знаела за "мръсната уста" на Иванчо, извикала го и му казала: – Иванчо, като влезе инспектора, няма да вдигаш ръка, нито да казваш каквото и да било, ясно ли е? – Да, госпожо – отвърнал Иванчо. Дошъл денят на проверката. Класа имал за домашно да напише съчинение за зимата. Учителката казала: – Деца, нека сега да видим какво сте написали за домашно. Кой ще си го прочете? Всички деца навели глави, само Иванчо вдигал високо ръка. Учителката се правила, че не го вижда известно време, но инспектора казал: – Госпожо, този ученик вдига ръка, а вие не го вдигате. Кажи, моето момче. Станал Иванчо и започнал да чете: – Ситен сняг се сипе над полето, клоните на дърветата се превиват от тежестта му, дебел лед е сковал езерото, а на леда глутница вълци… Учителката след първоначалното притеснение, се поуспокоила, като си рекла, че сигурно Иванчо нещо се е поправил… – …се ебат, госпожо. Учителката с ужас погледнала първо инспектора, после Иванчо и казала: – Иванчо, не е ли малко неудобно… – Неудобно е госпожо, хлъзга се, но те пак се ебат.
Автобус пътува към далечно село. От задната част някой крещи на шофьора: – Ей! Капут! Карай по-бавно! Не возиш дърва! Малко по-късно същият глас: – Ей! Капут! Карай по-бързо, че ще закъснеем! Шофьорът започнал да нервничи….Отново същият глас: – Ей! Капут!… Шофьорът спира, хваща манивелата и тръгва към задния край на автобуса. На първата седалка седи една бабка, която решава да го успокои… – Капутчо, синко! Тия са се напили, не им обръщай внимание…
Оптимист – това е песимист, вземащ антидепресанти.
На един човек му писнало от тъща му и я убил. Адвокатът, който го защитавал пред съда му казал, че за това деяние ще му дадат вероятно доживотна присъда, но ако убие и неговата тъща (на адвоката) ще му издейства условна присъда. Така и станало; човекът убил адвокатската тъща, а адвоката уредил условната присъда. След края на делото, съдията, който познавал адвоката от по-рано го извикал при себе си и го попитал какъв му е обвиняемия, че го е защитавал като роден брат. Адвокатът му обяснил каква е работата. Тогава съдията казал: – А бе, защо не ми каза по-рано. Да беше убил и моята тъща, пък щяхме да си го оправдаеме човека.
