Полицай спира блондинка заради превишена скорост. – Може ли книжката! – Не знам за какво ме питате. Как изглежда това? – Това е такова нещо, на което има ваша снимка. Тя търси нещо в дамската чантичка и му подава огледало. – Сигурно ме питате за това. Полицаят го взима оглежда се и щастливо констатира: – Можехте отначало да ми кажете че сме колеги.
Сър Джон чете сутрешната преса на чаша чай и изведнъж забелязва, че е поместена негова снимка и кратко съобщение за собствената му смърт! Веднага взима телефона и звъни на най-добрия си приятел: – Джордж, как си? Чете ли сутрешния вестник? – Да, Джон. Всъщност, от къде се обаждаш?
Касапин решил да смени професията и станал акушер. Като се родило първото дете в неговите ръце той го сложил на кантара и казал на родителите:– 4 кг… Толкова ли да го оставя?
На урок по аритметика питат Иванчо: – Колко е 4 плюс 8? – 15. – А 12 плюс 7? – 28. – Малко странно смяташ. А какво работи баща ти?– Келнер.
Красива блондинка се оплаква на приятелката си: – Отсега нататък няма да имам нищо общо с мъже – те са гадни, лъжат и мамят и въобще не искам да ги виждам. Вече ще се задоволявам с вибратора. – Ами какво ще направиш, ако му свършат батериите? – пита приятелката й. – Каквото и с гаджето – ще имитирам оргазъм.
Закон за чакането: 1. Автобусът, който е тръгнал току-що от спирката, е точно този, който ти е нужен. 2. Времето за чакане е правопропорционално на неблагоприятните метеорологични условия. 3. Всички автобуси, които минават в обратната посока, изчезват от лицето на земята и обратно не се връщат.
Срещат се трима студенти. Единия от УНСС, другия от ТУ, а третия от УАСГ. Този от ТУ казва: – Да знаете каква готина приятелка си намерих. Този от УНСС отговаря: – А пък да знайте аз каква приятелка имам. Смятаме да се оженим. Тука студента от УАСГ казал: – Аз пък имам две приятелки – Роси и Мария. На Роси казвам, че съм при Мария, на Мария казвам, че съм при Роси, а аз стоя в общежитието и чертая.
– Келнер, филийката ми и от двете страни ли е намазана с масло? – Не, само от едната. – Тогава покажете ми от коя ако обичате!
Военни афоризми с непреходна стойност: – Или ще престанете да пушите, или едно от двете! – А ти да внимаваш! Аз понякога съм нормален, а понякога безпощаден! – Атомната бомба винаги пада в епицентъра! "Шокирана обстановка…" – Кучето е животно, покрито с козина за носене на служба. – Защо псувате! После с тези ръце хляб ще ядете! – Всеки войник трябва да бъде или поощрен, или наказан. – Всички отсъстващи да се строят в редица! – Главата на войника е за да мисли, а мозъка – за да разсъждава! – Не трябва да се чупи всичко – все на нещо трябва да се седи. Военен преподавател: – Менингитът е много страшна болест. От нея се или умира, или полудява. С брат ми сме я карали. Той умря, а на мен ми провървя. – Що за неравен квадрат си нарисувал? Ти да не си далтонист? – Управлението на волана служи за завиване наляво, надясно и в други посоки. – Другарю полковник! Парадът ще бъде довечера, по изгрев слънце. – Другарю курсант! Ако искате да кажете нещо, по-добре замълчете! – Другарю курсант! Ако сте дебил, така и кажете, няма защо да чупите пистолета! – Да мълчиш, когато те питам! – Рота! Отначало да минат хората, а след това ще преминем ние! – Вие какво, глупак ли сте? Не можете да помните? Тогава записвайте, както аз си записвам! – Къде е Иванов? В лазарета боледува? А кой е разрешил? – Цял ден съм седнал да ви стоя прав! – Ще ви изведа в полето и като ви изправя до стената, такъв куршум ще ви тегля, че цял живот ще помните! – Дежурния, там до прозореца дипломати стоят. Стройте ги до стената! – Давам указание: равно поле – нито трап има, нито могила – и изведнъж зад ъгъла се появява танк… – Полковниците не бягат, тъй като в мирно време това предизвиква смях, а във военно – паника. – Ето, вие ще дойдете след 10 години и ще кажете: Другарю старши лейтенант…
