1235
– Сине, кажи "не" на наркотиците! – На наркотиците? Не!
Две блондинки седят в кафене и си говорят за тяхна приятелка /също блондинка/. – Чу ли, бе, муцка, Десата се удавила лятото на морето? – Как така, ма? – Ми ходила на пристанището и паднала от кея във водата. – Ми тя нали можеше да плува? – Можеше, ама някой бил сложил табела „Плуването забранено“.
Иванчо се прибира от училище: – Тате, имам две по български език. – Защо бе, сине? – пита баща му. – Ами даскалката каза: "Марийка влиза в гората с Пешо и излиза с Гошо. Какво е Марийка?" – Как какво бе, курва! – казал баща му. – Ами и аз така казах, ама тя каза, че е подлог.
Блондинка постъпила на работа в офис. Първото нещо, което трябвало да направи, било да донесе кафе. Тъй като искала да се справи много добре, блондинката взела един термос и изтичала до близкото кафене. – Мислите ли, че този термос ще побере шест чаши кафе? – попитала блондинката, когато дошъл редът й. Барманът погледнал термоса, погледнал и блондинката и казал: – Да, май ще побере точно шест чаши! – Чудесно! Дайте ми тогава две къси, две черни и две безкофеинови.
– В началото рибата беше зачеркната в менюто, после, когато ми донесохте десерта, тя отново се появи. Какво означава това? – пита клиент сервитьора. – А, господинът, който току-що си тръгна, върна своята порция обратно.
– Чухте ли, режисьорът иска петстотин статисти. – В костюми от онази епоха ли? – Не, в обикновени. За да се напълни залата.
– Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.
Чапай и Петка ги подгонили белите и нашите тръгнали да преплуват река Дон. Плуват, плуват, ама по едно време Чапаев почва да се дави. Петка го измъква на брега и почва да му прави изкуствено дишане. Един час, два часа – Чапай бълва вода. Петка казва: – Другарю Чапаев, ако ме чуваш помогни някак. – Извади ми гъза от реката, че изпомпахме Дон!