Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
В църквата шеф на охранителна фирма се молил на Бога: – Помогни, Боже, борчетата да са здрави, пари да носят, помогни и тоя ТИР с бензин да мине границата, и ни пази от пандиза. За момент дочул в другия ъгъл пенсионер да нарежда: – Боже, моля ти се нека ми стигне пенсията и този месец за хляб, и за мляко, и да мога и тока да платя… Веднага борецът притичал при стареца и ядосано му казал: – На ти сто марки и стига си занимавал Господа с глупости!
Старшина разяснява свойствата на автомат на новобранците: – Куршумът излита със скорост 800 метра в секунда… – Това не е ли малко? – пита един от тях. – Може и да е малко, редник, но досега не е известен случай някой враг да може да бяга по-бързо от това.
Въпрос към радио Ереван: – Защо булчинските рокли са бели? Отговор: – Защото стандартният цвят за кухненско оборудване е белият.
Трима приятели се прибират след тежък запой по къщите с такси. Спират пред входа на първия. Другите двама няколко пъти се опитват да го оставят изправен на крака, на стената го подпират, но той все пада. Накрая го зарязват и заминават с таксито. -Ей, че тежко се е напил, горкият! – вайкат се приятелите му. Не може да стои изправен! – Как да стои като през цялото време се мъчихте да го поставите с главата надолу? -обажда се шофьорът.
Двама професори, специалисти по атомна физика обядват в ресторант. Покрай масата им минава страхотна жена. – Гледай – казва единият – колко интересно са се групирали атомите!
Младеж е обвинен в кражба. Адвокатът го пита: – Имаш ли пари за защита? – Нито петак. Но имам един "Форд". – Добре – отговаря адвокатът – Ще се задоволя с него. А сега да пристъпим към работа. Кажи какво си откраднал? – Как какво? Форда!
– Прочетохте ли стиховете ми? – пита млад поет редактора. – Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише! – О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение? – Онова, за телевизора.
Девиз на травматолозите: "Счупеното носи щастие!"
