Един борец имал рожден ден. Решил да си купи една торта за празника и отива в сладкарницата. Харесал си той тортата, поръчал я и продавачката пита: – Господине, на колко парчета да я нарежем – шест или дванайсет? Борчето помислило малко и отговорило: – На дванайсе ма, я виж колко съм голем нема да ми стигнат шест парчета!
Мъж се прибира от гостуване във Франция. – Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жена му сложила бяла покривка… – Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика – нищо не е, ама голям кеф! На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика… – Когато бях в Париж при мадам Мишел… – Виж сега – казала жената – ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо – неговият ей с толкова е по-голям от твоя – нищо не е, ама голям кеф!
Шерлок Холмс: – Уотсън, виждам, че тази сутрин сте били много развълнуван. – Блестящо, Холмс! Отново вашия дедуктивен метод. – Хм… забравили сте да си обуете панталона, Уотсън.
Мъж отива на психиатър. – Докторе, жена ми се е побъркала. Обзела я е фикс идеята, че някой непрекъснато иска да й краде дрехите… – А вие как пък го разбрахте това? – пита психиатърът. – Ами, как няма да го разбера, та тя е наела специален човек, който да й пази дрехите, бе, докторе. Вчера го намерих в гардероба…
– Защо слоновете не работят с компютри? – Страх ги е от мишки.
Проверка в поделение. Генерала седи на пейка заедно с група проверяващи, когато забелязва войник да се шляе. Веднага взима меерки: – Ей шматковец, я ела тука. Войника със строева крачка се доближава и рапортува: – Редник Шматковец се явява по ваша заповед, г-н генерал. Генерала се учудва: – Ама ти верно ли се казваш "Шматковец"? – Не, г-н генерал, ама нали при Чапай всички са били чапаевци…
След като Иванчо и Марийка се оженили, вкъщи всичко започнало едно след друго да се разваля. Но като се бриберял вечер Иванчо, вземал вестника, пускал телевизора, вдигал краката на масата като истински мъж и все се измъквал: „Марийка, аз не съм електротехник, водопроводчик, не разбирам от перални.“ Една вечер се прибрал и гледа всичко оправено. – Майстор ли си викала, Марийке? – пита Иванчо. – Не. Дойде съседът отгоре. Каза, че ще оправи всичко, но ако се съглася да му направя сладкиш или да легна с него. – И ти му направи сладкиш? – О, Иванчо, аз да не съм сладкарка.
