1568
Крум пленява палатката на императора, която е завидна част от императорската хазна. Кандидатстудентски
– Човешко е да се греши… – така командирът на поделението започна издалече разговора със съпругата на сапьора.
– Добър ден, безплатен докторе. – Добър ден, безнадеждно болен пациент.
Командира на рота проверява войниците. Спира се пред един и почва да го мъмри: – Какви са тия шарени чорапи от тебе! Чорапите трябва да са черни! – (вдига левия крачол и показва). – Или сини! – (вдига десния крачол и показва).
Петка и Чапай били изпратени в Сибир. Живеели в една малка къщурка някъде на север. Един ден нервите на Чапай не издържали и той се разкрещял:– Петка, ако не спреш да си играеш на бумеранг с чорапа ми, ще ти счупя юргана.
Зайо Байо си намерил пушка. Отишъл в гората и рекъл на Кума Лиса: – Кума Лисо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изяла му го. После отишъл при вълка и му казал: – Вълчо, БУМ БУМ,а ко не ми изядеш лайното – БУМ БУМ… Изял му го. После отишъл при баба Меца и казал: – Бабо Мецо, БУМ БУМ, ако не ми изядеш лайното – ЦЪК ЦЪК… аз сам ще си го изям.
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"