Нощният пазач на гробищата влетява при началника си и виква: – Край! Няма повече! Напускам! Не мога да работя тук. – Защо бе? – Ами ходя наоколо и какво виждам – навсякъде само надписи – "тук почива еди-кой си", "тук намери вечен покой еди-кой си", "спи спокойно, дядо…". И какво – всички спят и си почиват, само аз бачкам!
Ветеринар трябвало да прави изкуствено осеменяване в една кравеферма. Цял ден обикалял с една гигантска спринцовка и осеменявал. В края на деня осеменяването приключило, ветеринарят прибрал такъмите в багажника, качил се на колата и тръгнал. Изведнъж цялото стадо крави наобиколило колата. Свиркал той с клаксона, обаче кравите не помръдват. Вбесен слиза от колата и вика: – Разкарайте се от пътя бе, тъпи крави! В това време една от кравите се приближва към него, поглежда го с големите си влажни очи и пита свенливо: – А целувчица?…
През войната: – Стой, кой там? – Партизани. – Колко сте? – Цванцих.
Питали радио Ереван – Кои са от по-древен род – арменците или грузинците? Радио Ереван отговаря : – Арменците, разбира се. Ние произхождаме от рода Орангутян. В това време се намесило радио Тблиси: – Как ли пък не! Ние водим началото си още от рода Шимпандзе.
Една жена имала любовник – Пешо Стафидката – дребен и слаб мъж. Един ден съпругът й отворил гардероба и го намерил, както се криел там, и бой, бой… Жената си намерила друг – огромен як мъжага. Прибрал се мъжът й, отворил гардероба, и като видял новия, се обърнал и попитал: – А Пешо къде е?
– Войнико запомни !!! Когато ти спиш, врагът не мигва. Спи повече, измъчвай врага с безсъние.
Млад татко отива при родителите си да се похвали, че му се е родило дете.На вратата го посреща баща му. – Тате, честит ви внук, много хубаво момче ми се роди, твоето име ще носи, само дето жената не е имала кърма в началото и една негърка го е закърмила, та му е потъмняла кожата и сега е чернокожо. А баща му се почесал, погледнал тъжно към сина си и казал: – Еми така е синко, тя и майка ти като те роди нямаше кърма,и една овца те закърми, та сега за това си такъв овен!
В един хотел се настанили да почиват едновременно арабски шейх и английски лорд. С течение на времето се сприятелили. Един ден, докато били в апартамента на лорда решили да направят състезание между слугите си – кой е по-бърз при изпълнение на личните им поръчки. Първият бил лорда. Той звъннал на звънчето, в отговор на което на врата дискретно се почукало. – Желаете ли нещо, милорд? – Да, Джеймс! С моя приятел сме решили да изпушим по една лула, но ни свърши тютюна. Би ли слязъл до бакалията да купиш един пакет? – Разбира се, милорд! След излизането на слугата, лорда започнал да обяснява на шейха действията му: – Сега Джеймс се намира на площадката пред асансьора, натиска копчето и след минутка ще бъде на първия етаж. Поздравява учтиво администраторката и излиза от сградата. Оглежда се внимателно и пресича улицата. Влиза в бакалията, отново поздравява учтиво бакалина, купува един пакет тютюн, сбогува се, излиза отново на улицата, внимателно пресича и влиза в хотела. Отново поздравява учтиво администраторката и след минута ще е тук. След минута на вратата се почуква и Джеймс влиза. На свой ред шейха плясва два пъти с ръце. Вратата се отваря със замах и се появява босо младо момче. – Търсил си ма ба, челеби? – Асане, тука сас мойту авер сме решили да спушим по една лула, ама ни свърши тютюна. Ша слезиш ли до бакалията да купиш един пакет? – Да ба челеби, как! Шейхът започнал да обяснява действията на слугата си: – Сега, мойто Асан си търси чехлити, мойто Асан продължава да си търси чехлити. Сига вечи си намерил чехлити и са набира надолу по стъпалата, защот ни знай как са работи с асънсьора. Мойто Асан вечи е долу и вижда "Ау, чок гюзел хадминистраторка!" Започва да зарибява, обаче парашута му ни съ отваря, тегли една майна на мумичито и излиза от хотела. Дере кат" магари приз кълчища приз улицата и нахълтва в бакалията. Започва да съ пазари с бакалина за тютюна. "Дай по-ефтино тютюна, ба!" "Няма да го дам"! "Дай по-ефтино тютюна, ба!" Кату вижда, чи няма да смъкни от цината, тегли и на него идна майна, купува тютюна и пак пресича улицата кат" турпеду. Влиза в хотела, тегли един кръвожаден поглед на хадминистаторката и съ набира нагори по стълбите. След пет минути шъй тука. Минават пет, десет, двайсет и пет минути, но от слугата няма и следа. След около час гореспоменатото момче отново нахълтва в стаята: – Ха бе, челеби, да си ми виждал някъде чехлити?
