Секретарката внася кафето и сутрешните вестници в кабинета на кмета. – Нещо много сме намръщени днес – опитва се да се пошегува той, оглеждайки сексапилния й тоалет. – Не бих искала да го сметнете за заплаха, Г-н Кмете, но… – Какво? – Ако не ми повишите заплатата, ще бъда принудена да напиша мемоарите си…
Взимаш релса, круша, далекоглед, пинсета и кибритена кутия. Отиваш на брега на Нил. Излиза един крокодил и почва да те гони. Бягаш, бягаш, бягаш, той почва да те настига. Хвърляш релсата и ти олеква и набираш преднина. Той обаче пак те настига. Хвърляш крушата и тъй като крушата не пада по-далече от дървото, се качваш на дървото. Взимаш далекогледа, обръщаш го и като погледнеш крокодила, той ти се вижда мъничък. Взимаш го с пинсетата и го слагаш в кибритената кутия.
В кафенето: – Келнер, може ли още две бучки захар? – Ама вече ви дадох осем! – Да, ама всичките потънаха.
На един самотен остров канибалите се пекат картофи в жаравата… В резултат на самолетна катастрофа г-н Божков попада на въпросният остров и бива пленен. Вожда ахва при вида му, хваща двама от племето и им казва: – От 40 години не съм виждал такъв екземпляр. Искам като го вържете на шиша да го въртите много, ама много бавно, за да се изпече добре! Аз отивам да събера племето и се връщам да пируваме! След два часа вожда и племето пристигат и виждат как единия "пекар" е припаднал от умора, а другия върти шиша с всички сили. – Кретени, идиоти, нали ви казах да въртите шиша много, ама много бавно! – разкрещял се вождът. – Не може, шефе – отвърнал изпотения, въртящ шиша канибал – краде от картофите!
Една кола блъснала Иванчо и той умрял. На другият ден след погребението един негов приятел звъннал до рая да види дали е пристигнал. – Ало, кой е на телефона? – Дева Мария! – Иванчо пристигна ли? – Не, чакаме го още. След един час пак на телефона: – Ало, с кого говоря? – Дева Мария. – Иванчо да е дошъл? – Няма го още. След още един час: – С кого говоря моля? – С Мария. – Аха, значи Иванчо най-после е пристигнал!
Двама сядат в кафене и си поръчват: – Две соди. – И гледай чашата ми да е чиста! – обажда се единият. След малко келнерът пристига с двете соди: – Ето, заповядайте. За кого от двамата беше чистата чаша?
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
