Вицове - Domati.net - ВИЦОВЕТЕ, КОИТО ТИ ХАРЕСВАТ

  • 2902

    Шефът на полицаите отива по-рано в участъка, и като влиза пита дежурния на входа: – Има ли някой в сградата? – Има. – Кой? – Аз. – Не бе, идиот! Питам – има ли някой друг освен тебе. – Да. – Кой? – Вие.

  • 2013

    Гущера и заека отишли до една ЖП линия. Гущера казал: – Зайо, като идва влака ми кажи! – и се излегнал на релсите. Обаче заекът заеквал и като се задал влака казал: – Иииииииииииииииибахти как го размаза!

  • 8725

    Антиславянската тенденция е много модна сега – има тенденция тя да се задържи по-дълго от лилавия лак за нокти… Преподавателка в СУ

  • 2837

    Археолози намират неотворена гробница в Египет. На входа пише – "тук почива най-известният играч на "тука има, тука нема" в империята". Отварят гробницата, а вътре три саркофага и надпис – "ха познайте в кой саркофаг е".

  • 12094

    Съобщение на бразилската телеграфна агенция: „Изгубените в джунглата на Амазонка туристи от българския град Перник бяха открити по псуващите „на майка“ папагали.“

  • 5284

    много е интересно твърдото състояние Химически факултет на СУ – Физико-химия -Доц. Пенева

  • 1057

    – Кога в едно семейство няма разправии? – Когато жената винаги се смее на вицовете, които разказва съпругът й, а съпругът не се смее на прическите и тоалетите й.

  • 11075

    – Чух, че работиш в пощата и слагаш печатите на писмата. – Да, така е. – Не е ли много скучно? Всеки ден – едно и също… – Как така едно и също? Датата всеки ден я сменяме.

  • 11269

    Най-известните песни на Добри Чинтулов са Вятър ечи, Балкан стене и Стани нине, господине.

  • 1896

    Съпрузи се карат. Жената побесняло казва: – Да знаеш, толкова си ме ядосал, че ще ти сложа най-големите рога на света. Мъжът кротко отговаря: – На хубав човек всичко му отива, скъпа.

  • 10186

    Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)

  • 3900

    Пиян в ресторанта: – Келнер! Донеси една врата, искам да си ходя!

  • 5313

    Ама моля ви се, дълъг, къс, висок, дълбок, такива термини в математиката няма! Учителка

  • 798

    – Мили, трябва непременно да си ушия нов костюм! – Но, скъпа, стига вече с тези тоалети! Помисли и за нещо по-висше! – Прав си, драги, имам нужда и от ново кожено палто!

  • 10628

    На банкет гостите ред по ред четат поздравления и вдигат тостове в чест на юбиляра. След като са изпити много чаши, към поредния оратор се приближава един келнер и казва: – Извинете, но поздравителната ви реч, както ми се струва, е до лявата ви ръка, на мястото на салфетката, а това което четете, е менюто!