Децата отиват на екскурзия да гледат строеж. Ръководителят на строежа им казва: – Деца, сложете си каските! Ако ви падне някоя тухла на главите, направо ще ги размаже! А ако имате каска – няма проблем. Ето, миналата година тук беше един друг клас, една тухла удари едно момиче по каската и нищо му нямаше – само се усмихна и си продължи нататък. Иванчо се обажда: – Знам го това момиче. И досега си ходи с каската и се усмихва.
Счетоводител кандидатства за работа във фирма. В отдел кадри го питат: – Колко време сте работил на последното място? – Осем години. – Защо сте се махнали оттам тогава?
Старшина пита новобранец: – Какъв си бил в цивилния живот? – Данъчен инспектор. – Добре, значи ти ще будиш ротата сутрин. – Защо? – Вече си свикнал всички да те мразят.
Изпращат английски шпионин в България, с маскировка като чужд студент. След два дена го разобличават и го връщат обратно. – Как те хванаха? – питат го шефовете му. – Ами на лекциите – всички спят, а аз си водя записки, и ме разкриха. Пращат друг шпионин, той се връща след месец. – Как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, а аз уча – и ме разкриха. Пращат трети шпионин, той изкарва половин година и се връща. – Тебе пък как те хванаха? – Ами на лекциите всички спят, и аз спя. В общежитието всички пият, и аз пия. Обаче като дойде сесията – всички си взеха изпитите, а мен ме скъсаха на английския.
Един ден малкият Иванчо закъснял за час. Отворил тихо вратата на класната стая, погледнал – учителката била с гръб към него и се промъкнал пълзешком до чина си. Тъкмо седнал и учителката се обърнала, видяла го и му казала:– Иванчо, баща ти така ли влиза вкъщи – тихо и с пълзене? Я излез и влез, както го прави баща ти.Излязъл Иванчо и след малко вратата се отворила с шут, появил се той с димяща цигара в устата, треснал вратата, извадил цигарата от устата си, загасил я на пода и креснал:– Е, скъпа, не ме очакваше, нали?
Щирлиц гледа паметника на незнайния воин. Мъжка сълза се отронва от окото му. "Прости ми, Саша, беше нещастен случай", мисли си Щирлиц.
