Човек влиза в аптеката и пита: – Имате ли презервативи? – Да. – Дайте един. Абе ще може ли още един, защото и сестра й е много хубава. Направо ми дайте три, защото и майка й е много хубава. Вечерта мъжът отива в дома на приятелката си и по време на вечерята седи мълчаливо и нищо не яде. Приятелката го пита: – Какво ти има скъпи? Храната ли не ти харесва? – Защо не ми каза, че баща ти е аптекар?
14 признака, че гледате сериал и този сериал е латиноамерикански: 1. Може да се гледа от която и да е серия. 2. Главната героиня е бедна или по рождение или пък е лишена несправедливо от наследство. 3. Лишават я от девственост още в първите епизоди на филма или пък се отнасят лошо с нея. 4. Ако я лишават от девственост, то това обезателно става на сеното. В краен случай на разходка сред природата. 5. Винаги има много добри и много лоши герои. 6. Действащите лица обожават да страдат от редки, често неизлечими болести, например рак. 7. Действащите лица често имат загуба на паметта, внезапна бременност, неочаквани раждания, катастрофи в навечерието на сватбата и други важни събития, кома, паралич и др. 8. Болестите имат свойството неочаквано да се самоизлекуват. 9. Действащите лица често са на границата на конфликта, всеки е за другия брат, сестра, любовник, родител или дете. Много често те не се досещат дори за тази си връзка. 10. Всички са добри католици. 11. Дори героинята да е на 70 години и това да е нейната шеста сватба, тя винаги е облечена с бяла рокля и воал. 12. Сватбата не се състои ако сериала се показва само няколко месеца. 13. Почти неграмотна героиня може неочаквано да преуспее в бизнеса. 14. Нито една тайна не може да бъде разказана, без някой да я подслуша. И един признак, че това е "Дързост и красота". – Нямало ви е 8 години, връщате се, а …"всичко току що започва".
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…
Чапай и Петка на бойното поле: – Абе Чапай, на какво мирише кръвта? – На какво да мирише, де да знам на какво мирише, на лайна мирише! – Леле Чапай, аз съм тежко ранен!
– Идвам да ви оправя водната инсталация. – Но тя е в изправност! – Не живеят ли тук Стоянови. – Ние сме Драганови. Стоянови се преместиха преди осем месеца. – По дяволите! Обаждат се спешно за водопроводчик, пък после се местят!
Влиза една мадама в бара. Отива до бармана и поръчва: – Една голяма водка. Изпива водката, поръчва още една и така докато припаднала на масата. Посетителите от мъжки пол забелязали в какво състояние е мацката и й се изредили отзад. На другия ден същата мадама влиза в бара отива при бармана и поръчва: – Един голям коняк. – Но вие пиете водка, възкликва бармана. – Абе спирам с водката, от нея нещо ме боли задника!
Една курва забременяла. Не знаела кой е бащата и го кръстила "Кой ме е ебал". Отишло момчето в казармата и първия ден командира почнал да проверявя дали всички са тук, и казал: – Георги! – Аз! Стигнал до момчето и казал: – Момчето с неприлично име! Всички мълчат. – Момчето с неприлично име! Пак всички мълчат. И командирът казал: – Кой ме е ебал! – Аз, командире!
В началото на учебната година учителката задала домашно на децата да опишат един ден от лятната си ваканция. Иванчо написал набързо следното: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов." Учителката прочела съчинението и се възмутила: – Иванчо, как може така? Веднага да го преработиш. Няма нищо за природните красоти. Няма нищо романтично. Пише Иванчо втори вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха." Учителката пак недоволна казва: – Няма нищо за труда. Иванчо сяда и пише нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници копаеха канал." Учителката го прочела и: – Хм… няма я червената партийна нишка. Няма нищо за Партията – наша майка родна. Пише пак Иванчо: "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал." Учителката чела, гледала, мислила па рекла: – Добре… Любов, природа, труд, червена нишка… Това всичко хубаво, но няма нищо за бъдещето, за утрешния ден, нали ме разбираш? Пише Иванчо пак нов вариант. "Беше хубав летен ден. Срещнах Марийка. Отидохме вкъщи и цял ден правихме любов. Навън слънцето грееше, а птичките пееха. На улицата двама работници с червени потници копаеха канал. По едно време единият хвърли кирката и каза: – Ебал съм му майката, и утре е ден!"
