Двама джентълмени кротко пушат пури, надвесени над перилата на Лондонския мост. Откъм Темза се чува вик: – Помощ! Не мога да плувам! Не мога да плувам! Единият джентълмен се обръща към другия: – Простете, че прекъсвам уединението ви, сър, но Вие можете ли да плувате? – Не. А Вие, сър? – Аз също не мога. Но за разлика от някои хора, ние не крещим за това така, че да ни чуе целият град…
Сред студенти се провел шантав конкурс – забиване на гвоздей в стена с глава. Първо място взел студент от НСА. Той забил 5 гвоздея. Второ място – студент от УНСС – 4 броя. Трето място – студент от ВИТИЗ – 3 гвоздея. Студентът от МЕИ бил дисквалифициран – 6 гвоздея, но с главичките напред.
Срещат се двама стари приятели: – Хе, здрасти бре, от кога не сме се виждали, кво правиш, как я караш!? – казал единия. – Ми бива, почнах работа в телевизията. – отвърнал другият. – Оооо браво, и като какъв? – Като свърши програмата правя "шшшшшшшшшшшшшшшшш".
Полицаи отиват в музей. Екскурзоводката ги посреща. След кратка разходка тя им показва едно яйце и пита: – Някой знае ли от какво е това яйце? – От щраус – казва един полицай. – Много добре. Когато полицаите си тръгват екскурзоводката пита: – Имате ли някакви въпроси? Полицаят, които каза какво е яйцето пита: – Извинете, имате ли яйца от други известни композитори?
В училище учителката иска децата да й кажат по едно изречение с рима. Марийка: – Паднах в реката и си намокрих краката. Иванчо: – Паднах в саламура и си намокрих краката. – Иванчо в изречението няма рима. – Ами, защото саламурата не стигна до римата.
Тревога! В камиона на бегом се мятат шофьорът и старшината на ротата. Шофьорът започва да върти ключа и да блъска по педалите и лостовете, но нищо не става. – Тръгвай! – крещи старшината. – Не ще да запали, господин старшина. – оправдава се шофьорът. – Абе тръгвай бе, твойта мама! После ще палиш!
Чапаев и Петка препускали с коне защото ги гонели белите. – Чапаев, този път ни хванаха! – Петка, скоро четох една индианска книга и гледай само какъв номер ще им скроим. Като наближим гората и видим някое хубаво дърво се хващаш за клона и се набираш, а белите ще ни загубят. Когато влезли в гората, Чапаев извикал на Петка и двамата се набрали и белите започнали да ги търсят. След 10 минути Петка се обажда: – Чапаев, пускам се, не мога повече да издържам. – Дръж се Петка, още малко остана и белите скоро ще си отидат. След 5 минути: – Чапаев, пускам се. – Петка, дръж се още малко. – Чапаев, може ли поне малко да си отворя краката и да пусна коня бе?
