Някакво момченце отива при ръководителя на хора и с тъничък гласец му казва: – Искам да пея бас при вас. – Хм, а не можеш ли това да го кажеш малко по-така, по мъжки? Хлапето (пак с тъничък гласец): – Мога… Да ви еба майката, идиоти такива, няма ли да ме вземете за бас в шибания ви хор?
Двама си говорят: – Какво ново? – Абе оня ден бях на една сватба, ама тя стана една… – Я разкажи. – Ами всички се изпонапихме. – И какво? – Омазахме стените с майонеза и салата. – И после? – Напръскахме тавана със шампанско, напоихме мокета с вино… – И какво? – Младоженецът оправи булката пред всички. – А така! И после? – После всичките гости оправиха булката поред… – И след това? – След това всичките гости оправиха булката едновременно… – А после? – После стана бардак и аз си тръгнах.
Веднъж поручик Ржевски пътувал във влака. Заедно с него в купето пътували майка и дъщеря. Оправяйки багажа, девойката с укор се обърнала към майка си: – Мамо, колко пъти съм Ви казвала, да не слагате яйцата върху сребро – от тях то потъмнява! – Човек се учи докато е жив! – въздъхнал поручик Ржевски и преместил табакерата от предния джоб на панталоните си във вътрешния джоб на шинела.
Иванчо и Марийка са в киното. Вече половин час Иванчо е пуснал ръка под поличката на Марийка. Тя: – Надявам се часовникът ти да е водоустойчив…
