8730
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
Как отговаря Тити Папазов, като го викнат?– Тити?– Аз-аз.
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Между политици преди избори: – Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! – Не е достатъчно – трябва ни мнозинство.
Клиент изучава сметката в ресторанта: – Абе, нещо не разбирам тука. Салата – 2 лева, основно – 5 лева, десерт – 1 лев, бутилка вино – 3 лева. Всичко 11 лева. А сметката е 30 лева. Как се е получило така? – Ами, не се получи! – с досада отговаря сервитьорът.
Турист се е разположил върху високо кадифено кресло в музея. – Тук не може да се сяда – казва строго екскурзоводът. – Това е креслото на Луи Девети! – Сериозно? Е, добре, когато дойде, аз ще стана!
Военен обяснява на учениците в час по военно обучение: – Този вид картечница може да се вдига нагоре под ъгъл 30 градуса. – Какви градуси – по Целзий или по Фаренхайт? – пита го някакъв ученик майтапчия. – По Фаренхайт. Дружен смях в залата. Военният веднага се поправя: – Ей, ама вие не разбирате от майтап бе! По Целзий, разбира се!
В дивизията, командвана от Василий Иванич, пристига кореспондент на "Красная звезда". Влиза в командирската палатка и се обръща към него с молба да вземе интервю от прочутата Анка-картечарка. Василий Иванич, поласкан от вниманието, кани кореспондента на масата, а на Петка заповядва: – Веднага намери Анка и я доведи тук за интервю! Петка хуква и скоро намира Анка в един окоп да смазва и лъска картечницата си в очакване на поредното сражение. Петка й предава заповедта: – Анка, веднага при командира. Има кореспондент от вестника и той иска да вземе от тебе интервю. Анка го поглежда учудено и пита: – Петка, а какво е това интервю? Петка се почесва по врата и отговаря: – Е, и аз не зная какво е това интервю, но ти се подмий за всеки случай!
В час по биология учителката пита: – Деца, ако някой от вас има близък, който може да имитира някакво животно нека да се обади! Иванчо веднага вдигнал ръка: – Госпожо, моя дядо може да имитира вълк. – Чудесно Иванчо! И така – следващия час ще учим за вълка. Довел Иванчо дядо си и в края на урока учителката казала: – А сега дядото на Иванчо ще ни покаже как вие вълка. Чакали всички да го чуят, но дядото даже не вдявал какво се иска от него. Учителката помолила отново, но пак тишина. Тогава се намесил Иванчо: – Госпожо, вие неправилно формулирахте задачата на дядо ми. – Дядо, можеш ли я оправи тая? – Аууууууу!