4016
Не превръщайте класната стая в циганска баня. Иванка Митева – учител, в час по естетика на ІХ а кл. (1986/87) ПМГ – Сливен
Френски войник си спомня за войната в Алжир: – Пустиня, слънце! Беше страхотна жега! А жажда… Можеш да умреш от жажда: нито коняк, нито ракия, нито уиски, нито дори вино, нищичко! – Е, поне вода нямахте ли? – Абе кой ти може да мисли за къпане в такава жажда!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва: – Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам – тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" – ми вика и се съблича… – Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, – Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате – "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи". – Вие ме спасихте! – казва пациентът и си отива. Влиза следващият и започва: – Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни. – Спокойно! – казва докторът, – Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор? – Е, ми, някъде към Горна Оряховица. – Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз – другите пет!" – Докторе, вие сте гений! – Работим, работим – казва скромно докторът, – между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица? – Към един и половина… – Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста…
Командирът на батареята оглежда позициите и вижда обслужващите оръдието да лазят в храстите. – Защо пълзите така? – пита той. – Тази сутрин замаскирахме оръдието и сега не можем да го намерим – докладва ефрейторът.
Цигулар закъсал в пустинята. Насреща си видял лъв. Уплашен цигуларят се сетил, че в трудни моменти музиката помага при среща с диви животни. Извадил цигулгата и започнал да свири. Лъвът приклекнал и се заслушал. След малко дошъл още един и той се заслушал. Минал около час и около цигуларя се насъбрали около десет лъва. Отчаяният цигулар продължил да свири, но забелязал, един лъв подбутва с лапа друг: – Да знаеш, че ще стане голям майтап като дойде глухият!