Мутра бизнесмен уговаря по телефона някакво разплащане. – Толкова са бе! Абе казвам ти, колко трябва да платиш, ти ми спориш тука… Чакай малко! Росииииииии… Влиза секретарката. – Росе, я ми кажи – колко нули има в един милион? – Шест! – Мерси! – отново хваща слушалката – Чу ли бе! Като ти говоря, да ме слушаш. Щом в един милион има шест нули, значи в два са дванайсет…
Войник обикаля бойното поле след кърваво сражение. Навсякъде трупове, стонове. Внезапно към него се примъква смъртно ранен и го моли: – Моля те, приятел, застреляй ме! Без да се замисля войникът изпразва един пълнител в ранения и бързо продължава напред, а зад гърба му глас: – Мерси, братче…
– Какво е комунист? – Някой, който е прочел трудовете на Маркс и Ленин. – А какво е антикомунист? – Някой, който ги е разбрал.
Млад поет чете новото си стихотворение на приятеля си и му казва: – Ти си първият, на когото го чета! – Лъжеш! Тогава откъде ти е тая синина под окото?
Отишли президентите на Русия, Канада и България при Господ. Отива първо канадския президент и пита: – Дядо Господи, кога Канада ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е когато ти си президент. Канадския президент се разплакал и излезнал. Влиза руският президент и той пита: – Дядо Господи, кога Русия ще стане най-великата страна в света? – Ами няма да е по твое време – отговаря Господ. Руския президент също се разплакал и излезнал. Влиза накрая българският президент и пита: – Дядо Господи, кога България ще стане най-великата страна? …и дядо Господ се разплакал.
Щирлиц се промъква посред нощ в кабинета на Мюлер. Протяга ръце към касата със секретните документи и в този момент чува приближаващите стъпки на Мюлер! Щирлиц затваря очи и се престорва на заспал… На сутринта го викат при Мюлер. "Щирлиц, снощи ви видях в кабинета си", казва му Мюлер. "Тревожа се за вас, вие очевидно страдате от сомнамбулизъм!" "Спасен съм", мисли си Щирлиц, но изведнъж му хрумва едно ужасно подозрение. Мюлер го заварваше по този начин в кабинета си вече за 10 път… Ами ако наистина беше сомнамбул?!
Разговор между две бълхи. Едната много дебела и здрава , а другата слаба и болнава. Дебелата пита слабата: – Защо си толкова отслабнала и болна? – Не питай… Ами живея в мустаците на един диригент и е много проветливо място. Постоянно съм на течение. Пък и няма нищо за ядене. Ами ти как го правиш това – да си толкова добре? – Направи като мене. Аз живея между краката на една балерина. Много добро място. Сухо, топло, парфюмирано, изобщо няма никакво притеснение. След седмица двете бълхи пак се срещат и пак е същото положение. Дебелата пак пита слабата бълха: – Какво става сестрице, нали ти дадох съвет? – Остави. Послушах съвета ти и тъкмо отидох и бях много изморена и реших да поспя. Заспах. – И какво? – Ами как какво – сутринта пак се намерих в мустаците на диригента.
