(разказва се в нетрезво състояние) Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и беж да я няма. Един щъркел ъ…летял, летял, летял. Погледнал към земята и видял една зъмя. Отишъл, кълъвнъл я. Убу мъ, зъмята итра: клюнъта-гъзъта и а пак да избяга, ама щъркелът по-итър: клюната в гъзъта и а сега цинкулирай, да ти еба майката.
Един борец и някакъв друг мъж били влюбени в една и съща жена обаче жената не обичала бореца, а другия. Бореца много се натъжил и отишъл в църквата. Молил се на Бог: – Боже, моля те направи така, че аз да застана между тях двамата! Молил се половин – един час, па на Бог му писнало и го превърнал в презерватив.
Изгладнял човек влязъл в ресторант и си поръчал супа, но поръчката му много се забавила, а той умирал от глад. Докато чакал забелязал някакъв мъж, който четял вестник, а пред него на масата имало пълна чиния с чорба. Скришом гладният взел паничката и изял чорбата, но що да види!?! На дъното на купичката имало паднало гребенче със сплъстени косми! Човекът веднага си изповръщал червата обратно в паничката, а онзи, от когото бил взел супата, свалил вестника и попитал: – Господине и Вие ли стигнахте до гребенчето?
Крикор среща Гарабед, заприказват се, и по някое време го пита: – Абе ти защо не ме попита как съм? – Е защо да те питам? – Ами ето, от маса време не сме се виждали, сега се срещаме и ти даже не ме питаш как съм. – Какво да те питам, нали те гледам? – Добре де, все пак от уважение поне… – Ама нали те виждам че си виж и здрав? – И какво сега, няма да ме попиташ, така ли? – Е айде, щом настояваш… Крикор, как си? – Ох, не питай…
Български преводач в луксозен средиземноморски ресторант. – Каква сардина предпочитате, Г-не, френска или португалска? – Аз я поръчвам за вечеря, няма да разговараям с нея.
Съдия пита следствен лекар: – Докторе, сигурен ли сте, че направихте аутопсия на напълно мъртъв труп? – Да, защото мозъкът му беше в буркан на масата ми! – И сте сигурен, че не бе жив? – Е, може да е бил жив и да е съдийствал някъде…
Чапаев си води дневник: Ден първи: Изгонихме белите от гората. Ден втори: Дойдоха белите и ни изгониха от гората. Ден трети: Върнахме се и и пак изгонихме белите от гората. Ден четвърти: Дойде горския и ни изгони всичките.
СССР, 60-те години. КГБ. Телефонът звъни: – Ало, КГБ ли е? – Да. – Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът. – Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате? – Искам да кажа, че не споделям политическите му възгледи!
