Минава доктора на визитация и като минава през стаята с новородените бебета едно от бебетата се надига и му вика: – Докторе едно шахче? Гледа го доктора и си вика – абе това е едно новородено ще го бия, но – доктора на втория ход е мат. Доктора си мисли: – Абе това бебе е много умно като порасне ще стане вундеркинд, не може така, ще му махна 20% от мозъка. Махнал му го. Бебето спи 4 часа и когато доктора пак минава на визитация бебето пак: – Докторе, едно шахче? Той пак се съгласява, нали все пак му е махнал 20% от мозъка, но доктора пак е мат, но този път на 4 ход. Мисли си: – Ааа, така не може, ще му махна 50% от мозъка. След операцията бебето спи 6 часа и като минава доктора пак – Докторе, едно шахче? Доктора и този път става мат на 8 ход. И решава да махне целия мозък на бебето. Бебето спи 24 часа и когато доктора минава на визитация бебето вика: – Докторе, една борбичка?
Адвокат казва на клиента си, обвинен в убийство: – Имам за теб две новини – добра и лоша. – Давай лошата най-напред. – Кръвната ти проба е излязла, съвпада с тази от кръвта на мястото на убийството. – А добрата? – Нямаш проблеми с кръвната захар.
"Терористи отвлякоха самолет, в който са пътували адвокати за конференция. Терористите поискали откуп 20 милиона долара и заплашиха, че, ако не получат това, което искат, ще започнат да освобождават по един адвокат на всеки час…"
Двама младоженци отиват на море, за да прекарат там медения си месец. Намират си малка романтична квартира със симпатична хазайка и се прибират в нея. Минава ден, те не излизат, минава втори – те все още не излизат, минава трети те са вътре. Хазайката им не издържала, отишла до врата, почукала и им казала мило: – Какво правите, милички? Не сте излизали вече три дни. Сигурно сте ужасно гладни, нека ви направя нещо за хапване! Отвътре се чул гласа на младоженеца: – Не се пртеснявай, хазайке! Ние тук ядем плодовете на любовта! А тя отврънала: – Добре, моето момче! Само че обелките не ги изхвърляйте през прозореца, че на съседа няколко гъски вече се задушиха.
Новият премиер заявява при среща с народа: – Ние ще се оправим за 800 дни… Радост, аплодисменти. – А ние? – неуверено промърморва глас откъм народа.
Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита: – Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание? – Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…
