Стои новобранец катаджия на кръстовището, спира кола, глобява шофьора… Оня му подава няколко банкноти. Катаджията гледа петолевките и почва да си мърмори на глас: – Пет и пет – десет, три по две – шест… От радиостанцията на колана му се чува гласа на началника му: – Иванов! Поставен си на този пост да делиш и изваждаш, не да събираш и умножаваш!
18-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Обича ме, не ме обича… Обича ме, не ме обича… 19-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми даде, няма да ми даде… – Ще ми даде, няма да ми даде… 20-и век. Стои младежът и гадае на маргаритка: – Ще ми стане, няма да ми стане… – Ще ми стане, няма да ми стане…
В аквариума спорят две риби: "Има ли Господ или няма". Накрая се стига до скандал. След два часа вече уморени от спорене рибите отиват да питат най-старата в аквариума. Задават и въпроса, тя се замисля и отговаря: – Абе, да ви кажа честно, не знам дали има Господ или няма, обаче някой редовно ни сменя водата…
– Едно време все ми натякваха – "а Моцарт на твоята възраст как е можел да свири, а Моцарт на твоята възраст каква музика е пишел"… Да ги видя сега какво ще ми кажат! На моята възраст Моцарт вече от две години е бил умрял!
Веднъж един дървосекач сякъл дърво над реката и изпуснал брадвата си в нея. Той заплакал от мъка, но пред него се явил Господ и попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, изпуснах в реката брадвата си и вече няма да мога да заработвам, за да храня семейството си. Тогава Господ извадил от реката златна брадва и попитал: – Това ли е брадвата ти? – Hе, това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Господ извадил от реката сребърна брадва и попитал: – Може би, това е твоята брадва? – Hе, и това не е моята брадва, – отговорил дървосекачът. Hай-накрая, Господ извадил от реката желязна брадва. – Да, това е моята брадва, – зарадвал се дървосекачът. – Виждам, че ти си честен човек и съблюдаваш моите заповеди, – казал Господ, – затова вземи със себе си за награда и трите брадви. Дървосекачът започнал да си живее в добрина и охолство, но за нещастие един ден в реката паднала жена му. Той отново горчиво заплакал. И отново му се явил Господ и го попитал: – Защо плачеш, човече? – Как да не плача, като в реката падна жена ми… Тогава Господ извадил от реката Дженифъp Лопес и попитал: – Това ли е жена ти? – Да, това е моята жена, – pадостно отговорил дървосекачът. Господ се разгневил: – Ти ме излъга, защо направи това? – Виждаш ли, о Господи, – отговорил дървосекачът, – тук стана малко недоpазумение. Аз щях да кажа, че това не е моята жена. Ти тогава щеше да извадиш от реката Катрин Зита-Джоунс, а аз пак щях да кажа, че това не е жена ми. Тогава щеше да извадиш от реката моята жена, и аз щях да ти кажа, че точно това е тя – моята жена. Ти щеше да ми дадеш за награда и трите, и какво щях да ги правя? Аз нямаше да мога да изхранвам и трите, и ние четиримата щяхме да сме много нещастни. Моpал: Когато мъжете лъжат, то те го правят достойно и за общото благо.
– Като момче мечтаех да стана моряк. – И эащо не стана? – Много съм раэсеян. Кой энае, какви глупости щях да иэвърша на кораба! – А сега какво работиш? – Аптекар съм!
Син се обажда на майка си: – Мамо, ще се женя! – Много се радвам, сине! – Ама да ти кажа отсега – тя е негърка… – Е, няма нищо, ние не сме расисти. – И малко накуцва, и недовижда с едното око… – Е, щом си я харесваш. – И има четири деца. – Няма лошо. – И всичките ще живеят с нас. – Нека заповядат – идвайте вкъщи. – Ама къде ще се съберем в тоя едностаен апартамент? – Няма страшно, татко ти като чуе и направо ще хване гората. – А ти? – А аз ей сега като затворя телефона, ще падна и ще умра от щастие за теб.
