Милионер търсел шофьор. Събрал всички кандидати и ги завел до една пропаст. Попитал кой на какво разстояние може да мине от пропастта. Първият отговорил: – На двадесет сантиметра. Вторият казал: – Мога и на 5 сантиметра. Третият казал: – Що се отнася до мен, не бих минал оттук за нищо на света. Той станал личен шофьор на милионера.
Едно малко момиченце отива в зоомагазина, усмихва се на продавача и му казва: – Искам да си купя едно зайченце. – Добре, кое зайче си избираш? Това сивичкото с бялата пухкава опашчица или това черничкото с големите тъжни очички? Момиченцето се усмихнало и казало: – Честно казано на моя питон му е все едно!
Фидел Кастро умрял. На извънредно заседание на ЦК трябва да бъде взето решение къде да бъде погребан. Един предлага мястото, където е започнала кубинската революция, друг – родната му къща да бъде превърната в мавзолей. Трети твърди, че е най-добре да го погребат в Йерусалим. – В никакъв случай! – подскачат останалите членове на ЦК. – Там вече един успя да възкръсне!
Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. – Извинявай зетко – казва тъщата – мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии, с ятагани и кажат – зетко, опъвай бабата или ти режем главата – ти кво ша прайш? – Ами бабо, к"во да правя, мил ми е живота. – Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат?
В един цирк, след номера с клоуните излиза конферансието и с тържествен глас обявява: – Дами и господа, след малко ще видите детето с феноменалната памет! Публиката ръкопляска, а на арената се появява 2-3 годишно, сополиво, раздърпано и чорлаво хлапе. Конферансието продължава: – Дами и господа, представям ви детето с феноменалната памет! От публиката се чуват неодобрителни шушукания. Конферансието продължава: – А сега дами и господа, детето с феноменалната памет ще опикае хората от първите три реда… В този момент в първите три реда настъпва суматоха. Хората започват да бягат. Над целия този шум, тържествено се извисява гласа на конферансието: – Няма смисъл да бягате, дами и господа, както вече казах: това е детето с феноменалната памет.
Телефонът в сервиза звъни: – Ало, поправен ли е вече телевизорът ми? – А кога сте го дали на ремонт? – На седемнадесети септември. – По-точно, моля! Коя година?
Сър Джон към прислужника си: – Питър, вчера те пратих до болницата да се поинтересуваш за здравето на сър Алфред. Отиде ли? – Да, милорд. – Добре, свободен си.
