730
Двама си говорят в кръчмата: – Тази сутрин се събудих с мисълта – "защо пък да не отида на работа?" И ето – не отидох.
Един българин умира и се възнася на небето. Господ го посреща лично и му обяснява как стоят нещата там. Накря пита: – Българино, имаш ли въпроси? – Да, Господи. – Казвай! – Кога здравно-осигурителната система в България ще заработи нормално? Господ се замислил за момент и казал: – Няма да бъде по мое време.
На изпит по физика. Влиза първият студент. – Колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще отворя отворя прозореца. – казва студента. – Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта? – До намаляване. – Грешен отговор, колега, съжалявам – двойка. Излиза студента и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос. – До увеличаване. – казва уверено студента. – Грешен отговор, колега, съжалявам – две. Излиза отчаян студента и предава на следващите. Влиза трети. – Така. колега, представете си сега че пътувате във влак. – казва изпитващият. – Става ви горещо, какво ще направите? – Ами ще си съблека якето. – казва студента. – Добре де, ще ви стане още по-горещо? – Ами ще си съблека пуловера. – хитро пак отговаря студента. – Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите? – Абе от жега умирам ама не отварям прозореца!
– Дядо, разкажи някоя случка от войната, когато си бил партизанин? – Ами значи, клеча си аз в храстите… – И чакаш да дойдат фашистите ли? – Е да, едното не пречи на другото…
Една кинозвезда разказва на своя приятелка как е обядвала с известен кинорежисьор: – Той ми показа сценария на филма, който иска да снима. Там ролята на главната героиня все едно, че е написана за мене. След това отидохме при него, той искаше да обсъдим сюжета на филма. И точно в разгара на нашата дискусия той ми каза, че ме вижда в ролята на камериерката, където и реплики почти няма. Нещастник! Изсмях му се направо в топките.
Американски ветеран разказва пред деца спомени от войната с Виетнам. – Нахлухме на тяхна територия и започнахме да унищожаваме всичко наред. Още малко ни оставаше до Ханой… Тогава изведнъж се появиха едни едри руси мъжаги и като ни подпукаха с шутове, та обратно чак до границата. – А защо с ритници, какво са правели с ръцете си? – пита едно хлапе. – Дърпаха си очите настрани, за да приличат на виетнамци…