Сръбска и натовска ракета се срещат над Югославия. Сръбската заговаря другата: – Чакай малко, колежке! За къде бързаш? Дай да идем да се почерпим нещо! – А, не мога! Бързам за Белград! Но сръбската ракета била много убедителна и най-накрая двете заседнали в едно заведение. Някъде след полунощ натовската ракета вече фъфлеща казала: – Ами аз май е крайно време да тръгвам! Само да можех да си спомня за къде бях тръгнала… Белград ли беше…? София ли беше…?
Човек си кара кола и го спира полицай: – Не сте си сложил колана, глобата е 5 лева. Колата тръгва, като преди това шофьора си слага колана и след 500 метра пак го спира полицай. Поглежда в колата и вижда че човека вътре е с колан, проверява колана и казва: – Колана е хлабав – глобата е 5 лева. Човекът тръгва, но преди това си стяга колана. След 500 метра пак го спира полицай. Вижда, че е с колан, проверява – колана е яко стегнат, и казва: – Гледай го пък тоя, за 5 лева ще се удуши.
Офицерският клуб. Всички са пияни. Поручик Ржевски разказва: – Господа, вървя си вчера към къщи. На вратата стои момиченце, едно такова малко и нещастно, и ми казва: "Чичо, изчукайте ме за копейка"… Толкова тъжно ми стана… – чукам и плача, чукам и плача…
Човек отива на ресторант, поръчва си супа: -Извинете келнер, защо има мравка вътре? -Спокойно, паякът ще я изяде.
– Сър, сър! – втурва се икономът в библиотеката. – В трапезарията има пожар! – Няма значение! – отговаря старият лорд. – Сервирайте вечерята в приемния салон!
Съдията се обръща към обвиняемия: – Ето, виждате ли, ако по-рано бяхте направили пълни признания, щяхме да си спестим толкова труд. – Виждам. И господин съдията не обича труда…
