3156
Боят в градски условия не е бой на полето. По тази причина не е нужно да се строят окопи, а да се копаят барикади Военен
– Редник Мойков, какво четете? – Фантастика, господин старшина. – А заглавието? – "Старшият войник – приятел и пример на младия".
Прибира се вкъщи мъжът: – Жено взел съм страхотна трева, аре с мене на балкона да се напушим! – А-ааа, не ща. Ти върви сам Мъжът пуши първата цигара… уаууууу едно огнено кълбо минава по небето… Пуши втората… пак едно огнено кълбо минава. Мъжът се чуди кво става. Пуши и третия joint… пак същото кълбо. Влиза той вкъщи: – Жена, ако знаеш кво видях на балкона… три огнени кълбета! – Кви огнени кълбета бе, ти от три дни седиш на балкона!
Престарял участник в Гражданската война разказва спомени за Чапаев пред група пионерчета: – Аз, деца, съм последният който видя героя Чапаев жив… Още си го спомням ясно, все едно беше вчера… Битка, изстрели, Чапаев се хвърля в реката с коня си. И негово благородие ни командва: "Огън!"…
Попитали Радио Ереван: – Може ли на Луната да се проведе структурна реформа? – Може, то там и бездруго няма живот!
Разговор в кафенето: – Ако обичате кафето ми го донесете със сламка! – Потърпете със сламката, сега я жънем, но кафето ви го нося.
На бойното поле се бият българи и турци. По едно време се чува: – Хасан! Турчина се изправя и българина го прострелва. След малко пак така и пак… Тогава турчина решил и той да пробва: – Иван! От другата страна се чува: – Кой го търси? – Аз! – отговаря турчина и се изправя, а българина пак го прострелва.
Шефът на полицията пита подчинен: "Защо старшините Иванов, Петров и Тодоров не са днес на служба?" "Ами, вчера имах рожден ден. Пийнахме с тях. После по телефона извиках такси за Иванов, Петров го изпратих на трамвая, а Тодоров взе метрото." "Но тук няма ни трамвай, ни метро!" "Там е работата, я. Аз нямам и телефон. Къде са се запиляли умът не ми го побира."