КГБ изпраща Гарабед да отградне една тънка папка от ЦРУ. Шефовете му казали: – Гарабед, тази папка никой не успя да я вземе. Даваме ти две години да я донесеш. След две седмици Гарабед носи папката. Всички изненадани го питат: – Гарабед, как успя да вземеш папката? – Аз на ЦРУ толкова дебели папки сам им давал, те за една тънка ли ще се циганят…
Полицай спира кола, която минава с 80 покрай знак "разрешено до 60 км/час". Водачът спира и стои в колата. Полицаят му казва: – Я излез… – Не мога бе, старши, тука всичко е пълно – едни наркотици, едни истории… Ако отворя вратата ще се разсипят. – Какво? Излизай веднага! – Абе една бомба имам на дясната седалка, ще вземе да гръмне… – Излизай! – Ама на задната седалка карам едни пушки-самоделки, ще гръмня някоя… – Излизай или стрелям! – Недей бе човек, два трупа имам в багажника… Полицаят се шашка и вика подкрепления по радиото. След малко пристигат баретите и изкарват шофьора от колата. – Там са наркотиците! – вика полицаят. Баретите проверяват – няма нищо. – И бомба има на дясната седалка! Проверяват – няма бомба. – И пушки… Гледат – няма пушки. – И трупове в багажника! – Я отваряй багажника! Отваря шофьорът и показва: – Ето, няма трупове… Вие к"во го слушате тоя полицай бе, той още малко ще каже че съм превишил и скоростта.
Из архива на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки: Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори. По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шест етажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта ми бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена. Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви. (Случаят е действителен!)
– Какво ми е докторе?– Нищо… Утре ще те изпишем. Обади се на жена си да дойде.– Не. Не. Няма нужда да я безпокоим. – Ще трябва. Някой ще трябва да прибере тялото.
Кенгуру, заек и слон скачат от десететажна сграда, за да проверят кой ще отскочи най-много. Скача кенгуруто и брои етажите: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1 и нагоре 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. Скача заекът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, 1, 2, 3, 4, 5, 6. Скача слонът: – 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1, пръст, пясък, глина, чакъл, здравейте миньори!
